В маломерните жилища има няколко начина да осигуриш простор и единия от тях е разумното оползотворяване на чупки и ниши.
Първоначалната ми идея беше под вътрешното стълбище в дневната да си спретна едно закътано работно кабинетче. Дори и бюрцето си го измислих едно обличко – за да не оставят острите ръбове синини по тялото ми и за да мога с едно плъзване на столчето да се преместя от зоната за компютъра в зоната за скициране на идейки 🙂
Краката на кръглата маса са от основата на един стар, много соц офисен стол, бледа имитация на “Kevi”. Имам 3 такива, 2 от които подлежат на реставрация и сериозно мисля да се позанимая с тях, след като се пренесем. От третия е останала само основата и ако успея да разкарам счупените колелца, от нея ще стане перфектен крак за маса.
Е да, но на живо отлятото от бетон стълбище изглежда по-ниско и рискувам главата си, ако настоявам да се навирам под него да работя. Прасунсен категорично забрани 🙂 И тъй като входното антре е съвсем символично и в него място за гардероб (а и за шкаф за обувки) гарантирано няма – примирих се, че подстълбищното пространство ще е решено съвсем банално – с гардероб.
И да… знам, че стълбите ми нямат перила, но още не сме ги измислили. Сигурно в крайна сметка ще е нещо стандартно и бюджетно, но ми се щеше да опна една метална мрежа от стъпалата до тавана и на нея да закачам с кукички мрежи с вещи, на които не намирам място – например футболните топки, ролерите, древната ми ракета ми за тенис и прочие 🙂
