Архив етикети: хранаааа!

Безглутенови оризови мъфини с кашкавал, сирене и маслини

Тези мъфини често похапваме вместо хляб – на сутрешна закуска (когато са по-стари и сухи – срязани на 2 и запечени на скаричка с кашкавал или топено сирене отгоре) или заедно с някое по-леко ядене, вечеря само със салата и т.н.

Оригиналната рецепта промених леко, за да добавя малко екстри (маслини и сирене) и да увелича количеството, за да става за 12 мъфина, без да увеличавам брашното.

Продукти

  • 2 яйца
  • 1/2 до 2/3 чаена чаша кисело мляко (започнете от по-малкото количество и добавяйте при нужда)
  • 5 супени лъжици зехтин
  • 1/2 чаена чаша настърган кашкавал
  • 100-150 гр сирене, натрошено
  • 1 чаена лъжичка бакпулвер (или сода, разбита с кисело мляко или оцет)
  • 1/4 чаена лъжичка сол
  • 5-10 маслини без костилки, нарязани (по желание може да се добави и малко нарязана червена чушка, чесън, лук)
  • 1 и 1/2 чаена чаша оризово брашно (може да се смеси с брашно от просо, малко тиквено или копривено брашно за зелен цвят и повече полезност)

Процедура

  1. Яйцата се смесват с киселото мляко и зехтина и се разбиват.
  2. Добавя се настъргания кашкавал.
  3. Постепенно се добавя брашното с бакпулвера.
  4. Накрая се прибавят маслините и сиренето, като се разбъркват внимателно с вилица, за да остане сиренето на бучки.
  5. Сместта се разпределя във формичките за мъфини и се пече в предварително загрята фурна на 170-180 градуса за 30 минути (в малки по обем фурни за 20-25 минути).

 

Безглутенов кекс с брашно от елда, мед и орехи

Аз трябва да избягвам тестяното и захарта, а се оказа, че Прасунсен има лека глутенова непоносимост. Това рязко ни ограничи възможностите не само за купешки сладкиши и закуски, а и за домашно направени.  И се започнаха едни експерименти… а успешните ще споделям тук :).

Оригиналната рецепта беше за “Здравословен кекс с лимец и мед” от сайта на БонАпети, но от нея запазих единствено основните продукти и съотношенията. Брашното от лимец заместих с брашно от елда и брашно от шипки като основни, като елдата не трябва да бъде повече от половината количество брашна (иначе кексът се рони). На практика всеки път правя различен сладкиш, благодарение на смесването на различни типове брашна, добавянето на различни ядки и сушени плодове. Глазура не правя.

Необходими продукти

  • 3 яйца
  • 100 г масло (става и с кокосово)
  • 120 г мед (може да се намали с добавяне на брашно от рожков и фурми)
  • 120 г брашно (50г от елда, 50г шипково брашно, 20г друго – рожков, бял трън, ябълково, кайсиево и т.н.)
  • 1 бакпулвер (може и сода, разбита с малко кисело мляко)
  • 1 ванилия ( и/или канела)
  • 20 г ром (аз слагам от любимата си вишновка, производство на снаха ми и брат ми, която за съжаление вече не мога да пия натурална заради алкохола в нея)
  • 50 г орехи (или лешници) и 1-2 шепи сушени плодове

Процедура

  1. Маслото се разтопява на водна баня. Ако медът не е течен,  може да се смеси с горещото масло, за да се разтопи по-бързо и после се оставят да се охладят.
  2. Яйцата се разбиват добре на пяна.
  3. Добавят се ванилията, бакпулвера, рома и брашното. Ако вместо бакпулвер ползвате сода, разбита с кисело мляко, може да я слагате на части заедно с брашното. Отново всичко се разбърква много добре.
  4. Към сместа се добавят изстиналите масло и мед, и отново се разбърква до хомогенизиране.
  5. Добавят се орехите (или други ядки), сушените плодове, фурмите (с извадени предварително костилки и нарязани на ситно).
  6. Готовата смес се налива в кексова форма и се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса (без вентилатор) или на 165 градуса с вентилатор. Времетраенето е според размера на фурната. При мен е 20 минути (за малка по обем фурна), при стандартните е около 25-30 минути. Можете да проверявате с клечка за зъби, но разпука ли се добре на повърхността е готов.

От какао няма нужда, защото кексът става много тъмен заради елдата и шипковото брашно. А добавите ли и брашно от рожков, го докарва и на аромат.

Ако парченцата фурми се слепват много едно за друго, може да се овъргалят предварително в натрошените орехи и тогава да се добавят към сместта.

Могат да се добавят и пресни/замразени плодове, но в малко количество, защото иначе сладкишът се разпада. Успешно се получава със сини сливи (и пресни, и замразени), не особено успешен беше експериментът с ябълки. С банан, смачкан на каша и добавен при разбъркването на сместта е вкусно, но също по-ронливо като текстура.

Формата за кекс при този вид я намаслявам и посипвам с брашно, независимо, че ползвам керамична. Само веднъж пренебрегнах тази процедура и не успях да го извадя… но това беше версията с 2 чаши нарязани ябълки.

По принцип не можете да очаквате от този кекс да бухне добре, независимо от бакпулвера и това е заради безглутеновите брашна. Прилича повече на сладкиш и много добре се получава във форми за мъфини (особено, ако слагате плодове и се притеснявате от разпадане при изваждане от формата), но така го изяждаме по-бързо :).
Количеството тесто е достатъчно за 12 мъфина.

 

 

Мързелива лютеница и апетитка “Маргаритка”

Нямах никакво намерение да се занимавам с този тип зимнина точно тази година, но уханието на печени на тенекия чушки, носещо се из квартала и ей тази рецепта за уж мързелива лютеница ме вдъхновиха за нови подвизи 😀 .

“Мързеливата” лютеница

Фурната и тавите ми са малки, така че цяла доза няма как да сместя там. Направих половин и толкова ни хареса, че след няколко дена направих още половин. Рецептата ми е оригиналната, но с малка модификация в начина на приготвяне.

Продукти (за 1/2 доза)

  • 1,5 кг червени чушки
  • 1 кг домати
  • 0,5 кг патладжан
  • 300 г моркови
  • 1-2 глави лук
  • 65 мл захар (знам, че не се мери така, но оригиналната рецепта е в чаени чаши по 200 мл, а аз имам мерителни чашки в мл и ми е удобно).
  • 35 мл оцет
  • 35 мл вино (признавам си, че слагам малко повече)
  • 1 и 1/2 супени лъжици сол
  • 125 мл олио
  • 1/2 глава чесън
  • 1/2 връзка магданоз
  • подправки на око: черен пипер, кимион, малко чили.

Понеже имам вкъщи човек с фобия към домати, тях ги обелвам и нарязвам на четвъртинки като за салата, отцеждам хубаво сока и семките в отделна купичка и в лютеницата слагам само месестата част, нарязана на парчета. После пасирам и прецеждам отделеното от купичката до доматен сок без семе и го заделям във фризера за готвене (този път напълних бурканче и го пастьоризирах с другите).

Всичко редя сурово в тава без чушките (патладжаните отцедени) и поръсвам солта, захарта, оцета и виното. Разбърквам добре. Отгоре нареждам цели измитите и изтърбушени сурови чушки. Не слагам фолио, тъй като чушките предпазват останалата смес от прегаряне, като се пекат през това време. Обръщам ги веднъж, после ги вадя, беля,  нарязвам на парчета и връщам обратно в тавата.

В моята фурна сместта се изпича до мазнина за около 2.5 часа. На 2-3 пъти разбърквам в процеса на печене. Пасирам и пълним в бурканите – от половин доза излизат около 5 бурканчета от лютеница и малко за дегустация.

Апетитка “Маргаритка”

Това е любимата ми зимнина в буркан, която майка ми правеше години наред и затова съм я кръстила на нея 🙂 .

За 1 доза апетитка (аз правя четвърт):

  • 6 кг чушки
  • 6 кг домати
  • 0,3-0,5 кг чорбаджийски чушки
  • 0,5 л олио
  • 0,5 л винен оцет
  • 2 връзки магданоз
  • няколко глави чесън
  • 6 супени лъжици сол
  • 2 чаени чаши захар

Детайли

Чушките: изпечени, обелени и нарязани. Доматите: обелени и смлени на пюре. Чорбаджийските чушки са нарязани сурови. Чесънът е обелен на скилидки.

Процедура

  1. Олиото, оцета, солта, захарта, чорбаджийските чушки и чесъна се слагат да заврат за 5 мин.
  2. След това се слагат опечените, обелени, измити и нарязани чушки (зелени или червени, може и смесени)
  3. Всичко ври отново 5 мин.
  4. Слага се доматения сок и отново всичко ври 5 мин.
  5. Изключва се котлона и се добавя магданоза.

Ако сместта е още гореща при пълненето, могат да се обърнат бурканите върху стара хавлия. Ако капачката хлътне, могат да се съхраняват няколко месеца при макс 15 градуса.

Имаме стара руска соковарка, която ползваме за пастьоризация на буркани: 15-20 мин са достатъчни и за лютеницата, и за апетитката.

Винаги надписваме бурканчетата с дата на производство, за да не се чудим после колко старо е нещото и годно ли е още за ядене. Бояджийското тиксо е много удобно за целта: залепва добре, надписва се добре и се отлепва лесно при миене после, без да оставя следи. Може да се ползва и за надписване на храна за фризера.

Солдашка рибена чорба

Това е една лесна рецепта, моя разработка върху истинската “Солдашка чорба”, която в семейството ни се предава още от пра-пра-(пра?)дядо ми Петър Опълченеца. Оригиналната рецепта е с пушено месо и боб, но няма как да пусна нещо, което не съм готвил. Затова ето го модифицирания рибен вариант:

За една голяма тенджера (8 – 10 порции):

Нарязан лук, целина, моркови, грах, картофи – или съдържанието на един пакет замразена зеленчукова супа – се изсипва в тенджерата и се добавя малко олио (50гр стигат).

Към зеленчуците се прибавя нарязано на дребно кисело зеле – около 200 – 300 грама – и една нарязана и обезкостена пушена скумрия или друга пушена риба.

Его го и най-важният момент: сипвате поне половин литър зелев сок, добре е също да се добави и сок от буркан люти чушки и/или друга туршия. Добавяте два-три литра вода и варите.

Подправки: червен пипер (повечко, да промени цвета на чорбата), чубрица, целина (ако ползвате готова замразена зеленчукова супа, в тях обикновено няма) и евентуално сол (ако се сложи достатъчно зелев сок или друга туршиена вода няма нужда от допълнителна сол).

Това е всичко 🙂 Супата върви най-добре с люти чушлета, ракия, вино и студ 😀

Миди с ориз по бургаски (с черупките)

Не бях яла миди по тази рецепта от 18 години – горе-долу от толкова време няма читаво място по нашето Черноморие, където да не се притесняваш какво е яла мидата, преди да я изядеш ти. Нали знаете, мидите са като гъбите… де що отрова се излее в морето, цялата менделеева таблица отива у тях. Мидите, готвени с черупките, бяха едно от любимите ястия в детството ми. Имаха вкус на море и се ядяха с ръце, тоест с черупка 🙂

Пазарувахме в Кауфланд и видях замразени миди с черупките. Гръцки. Големи и черни, по половин кило… точно, колкото да си припомня вкуса на мидите с ориз и да покажа на Прасунсен рецептата.  Не храня никакви илюзии относно Средиземно море, то беше станало клоака преди Черно. Обаче… пусти мерак :). Пуснах скайпа и помолих родителите си за помощ. Така де… аз тази рецепта само съм я тествала като консуматор, никога досега не бях готвила миди с черупките. Не знам кое беше по-интересно –  готвенето или чата покрай него, но се забавлявах и с двете 🙂

Малко за произхода на рецептата 🙂

Atanas Sokurov каза: това ядене е ритуално, като на японците, с онази, отровната риба
Atanas Sokurov каза: и да не извадиш вилици, яде се с ръце и черупка – с нея се загребва ориза
Atanas Sokurov каза: това е стара рецепта от Анхиало, прабаба ти Марго беше от там, тя показа рецептата на баба ти Дана и от там на нас
Dani каза: значи по гръцки е :))
Atanas Sokurov каза: пиши я Бургаска, в Анхиало никой не я помни вече
Atanas Sokurov каза: не знам гърците дали я използват

И самата Рецепта (за половин кило миди с черупки)

Мидите трябва да бъдат със затворена черупка. Отворените… просто не са пресни. Помиришете ги – ако смърдят на мърша, директно са за боклука. Желателно е да миришат на море, допустимо е да имат дъх на блато. При замразените е много трудно да се прецени… тези, които купихме, се оказаха отворени, след като ги размразих. Но така и не разбрах дали отварянето не се дължи на температурните шокове, на които са били излагани, защото мидите не миришеха неприятно и реших да ги използвам.

  • Черупката на мидите се изстъргва добре от водорасли, налепи, охлювчета (те може и да се оставят, ако са здраво залепени – опасно е да паднат, да се смесят с ориза и да ви строшат някой зъб)
  • Изскубва се “мустака” на мидата (онази опашка водорасли, която са тръгнали да хапват и не са прилапали в момента на брането)* (корекциите долу… :))
  • Измиват се добре със студена вода няколко пъти (в тенджера или гевгир). Ако сте край морето, измийте ги с морска вода… става много по-вкусно. В общи линии колкото по-добре са измити, толкова повече се губи специфичния вкус на ястието, ама… при замразени миди, брани незнайно от къде и незнайно от кой… просто нямах избор 🙂
  • Един праз или една глава лук (каквото имате) се запържват леко с 1-2 лъжици олио.
  • Сипва се вода (с 1-2 чаши зелева чорба, ако е зима и имате кисело зеле). В интерес на истината, никога досега не бях пробвала варианта със зелевата чорба… миди винаги сме готвили през лятото. Просто майка ми издири оригиналната рецепта в тефтера си от младините и там пишеше: зелева чорба. Сложих половин чаша, че зелето ми е дарено и ми беше малко и без това 🙂
  • В тенджерата се изсипват мидите, заливат се с вода, така че да се покрият, слага се сол… и се варят, докато се отворят. Колко сол ще зависи от това има ли зелева чорба и колко солено предпочитате да консумирате. Ако по някакви причини черупките вече са отворени (като моите) – варят се, докато придобият жълтеникав или оранжев цвят. Цветът на варените миди зависи от това къде са расли и с какво са хранени. Аз ги попреварих, защото очаквах да придобият цвета, който помня от детството си 😉 Да, но преварените миди стават като подметка – след като се отворят, трябва да се варят макс 10 мин, за да останат сочни. Ако не можете да разчитате на този индикатор (като мен) – карайте по усет… изваждайте от време на време някоя от отворените миди и оглеждайте ядката й – ако прилича на варена, значи е време за ориза 🙂
  • За половин кило миди с черупки, количеството ориз е около 1 чаена чаша. Оризът се изчиства, измива и изсипва и ястието се вари на слаб огън, докато изври водата и ориза се свари добре.
  • Подправки по време на готвенето не се слагат (мидите с черупки имат специфичен вкус на море, който е черешката на тортата, допълнителните подправки ще убият този вкус), но при сервиране може да се поръси черен пипер.

В интерес на истината, получи се… въпреки че ми е за пръв път и въпреки очевидно некачествените миди (големи черупки, малка бледа ядка, отворени). По принцип това ястие се консумира с бяло вино от региона 🙂

Фото сесия

Снимах суровите миди, чиния с готовото ястие**  и… това, което остана от една тенджерка миди с ориз, когато я налазят двама чревоугодника 🙂

сурови измити миди порцийка миди с ориз черупките след голямото плюскане

Половин кило миди с черупки са точно порция за 2-ма души (хапнахме си допълнително по още една чинийка).
Да ви е сладко!

______

* [23:30:32] Atanas Sokurov каза: всичко бива, само не е вярно за мустаците, това не са водорасли, които мидите ядат, те нямат нито зъби, нито стомах, през тялото й минава водата и се храни с планктон и др дребни частици, а с мустаците се захваща за скалите, да не я отнесе течението или вълните на прибоя,алоо…., селянчето от шопскоооо…!

**[23:42:21] Atanas Sokurov каза: алоуо…, казах, че ястието е култово – яде се, като се отчупва горната черупка с ръце, и с нея се изстъргва от долната черупка ядката на мидата, заедно с ориза. Яде се със завързана кърпа на врата или на коляното, в която отвреме навреме се бършат ръцете и устата – когато се отпива бялото вино от чашата, като английските барони 😀
[23:43:43] Dani каза: това да го метна ли в забележките накрая?
[23:45:19] Atanas Sokurov каза: естествено, като инструкция за “хранене”  🙂

Вегетариански кюфтета по чирпански

Всъщност единственото специално нещо в тази рецепта са кюфтетата, останалото си е като при истинските 🙂 Ето как се прави наистина вкусна вегетарианска кайма, а не като соевата:

За една голяма тенджера (10-15 кюфтета):
– 200 грама кашкавал (може и растителен)
– 3-4 яйца
– 100 грама трици и/или ядки (овесени, пшенични, ръжени, няма значение)
– 50-100 грама извара (по желание)
– 20-30 грама ориз
– галета

Оризът се вари, докато набъбне леко. Всички съставки се смесват и разбъркват, докато придобият гъста консистенция. В процеса на месене може да се добавя малко галета, за да постегне сместа.

Подправките са много важни и трябва да са в по-големи количества, отколкото в истинска кайма:
– сол
– черен пипер
– червен пипер (аз слагам лют)
– мащерка
– кимион
– шарена сол
– чубрица

Може да предпочитате други подправки, но кимионът и мащерката поне е хубаво да ги има.

От сместа се оформят кюфтета и се овалват в галета. Имайте предвид, че триците се раздуват, така че суровите кюфтета трябва да са по-малки от желания размер на готовите. Ако прекалите с триците (не го препоръчвам, кюфтетата стават много тестени и не приличат на истински), може да се раздуят дори два пъти.

Оттам нататък рецептата е същата като тази.

Екстремните вегетарианци могат да заместят яйцата с пасиран банан и/или соево мляко, но не съм сигурен дали няма да се наложи добавка на малко сол и оцет.

Тоя път снимката не ми се получи, ама това го видях чак след като първообразът беше унищожен :-\

kiufteta-po-chirpanski

Зеленчуци на плоча със зехтин и чесън

Едно от любимите ни неща за ядене, когато ходим в Своге, са зеленчуците на плоча, които правят в Триъгълника и клуб Солей. Скоро не сме ходили там, затова решихме да си направим сами. Ето така:

Преди:
Зеленчуци на плоча - приготовление
След:
zelenchuci-na-plocha-sled

1 тиквичка
2 малки патладжана
1 голям морков
1 голяма глава лук
2 червени или зелени чушки
2-3 люти чушки
3-4 гъби печурки
сол
копър

За соса:
4-5 скилидки чесън
зехтин
оцет и/или лимонов сок
соев сос

Приготвяне: зеленчуците се нарязват на филийки, чушките на 4 части по дължина. Всичко се пече на скара, котлон или тефлонов тиган. Опечените зеленчуци се изсипват в голяма плоска чиния и се наръсват със сол и копър.

За соса: чесънът се нарязва на малки парченца, залива се със зехтин, оцет и соев сос и след десетина минути е готов да залее горещите зеленчуци.

Това е 🙂