Архив етикети: Своге

Общи приказки

Сливи за смет

304 Comments

Преди 3г си купихме 3 сглобяеми, поликарбонатни контейнера за разделен боклук за верандата.

Спомням си, че отнесохме доста чудене за тази покупка, основно от хора, живеещи в големия град, на които разделните контейнери са им под носа. В Своге има на доста места, но до нито едно нямаме път всеки ден, че и всяка седмица.  А мразя да си заривам коридорите и терасите с торби боклук.

Ползваме ги, удобни са. Това лято ми хрумна да ги измия и да проверя за колко време ще ги напълним.

Това на снимките е пластмасата (+ малко кенчета) и хартията, изхвърлени от двучленно домакинство за 2 седмици. За стъклото ни трябва повече време, основно заради повторната му употреба за нещо.

Това не са единствените отпадъци, които генерираме. Имаме кофа за общ боклук и компост.  Стараем се да вкарваме всичко, което може в повторна употреба, имаме торби за пазаруване от плат, не си купуваме излишни пластмасови джунджурийки. Не мисля, че можем да редуцираме опаковките повече от това.

Може би е крайно време или всичко това да се преработва по-успешно за следваща употреба, или опаковките да се правят от някакъв щадящ природата материал, не знам.

Общи приказки

Живот без кола: експеримент с продължение

212 Comments

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

Общи приказки

“За гъби” в изборния ден

33 Comments

Едно от неочакваните предимства на малките градчета е, че всичко ни е под носа, включително и кварталния клуб, в който се помещава изборната ни секция. За пръв път успяхме да се наспим добре в неделя, да закусим обилно, да прегледаме социалните мрежи до обяд, да гласуваме и дори да ни остане време за 4 часова изцяло пешеходна разходка из гората с прибиране по светло. За да полеем прясно засятите в събота насаждения, защото в София може и да е валял съвсем безсмислен проливен дъжд, ама в Своге и капка не капна.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Гъби не видяхме, освен една в средата на пътя.

Принципно планирахме кратка разходка, защото косенето на почти метър и петдесет висока трева и последвалото прекопаване и садене на домати и цветя предния ден е достатъчно уморително и честно казано всичко ни болеше. Обаче равният път предполага сладки приказки и след като подминахме познатата част от пътя се започна с едно “Добре, виждаме какво има след следващия завой и се връщаме…” и така още 1 час.

На кръстопът.
[ На кръстопът сме – по познатия или по трудния път да поемем. ]
дотук бяхме стигнали предния път
[ Дотук бяхме стигнали предния път. ]
поляната, която не бих косила
[ Зюмбюл ли си… (всъщност обикновен салеп, както ми подсказаха). Поляната, която не бих косила. ]
Идеята да се забием на още по-диво място вече не ни се струва чак толкова абсурдна. Набелязахме си и достатъчно диви и непривлекателни за туризъм, промишленост и едро земеделие симпатични местенца (с ток и мобилен обхват), където да емигрираме, ако ни писнат съвсем живота в цивилизацията и кретените, които традиционно си избираме да ни управляват.

Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в града.
[ Започваме да разбираме хората, които не искат да се връщат в Своге, защото им било много градско. ]
И не знам защо започнах да си мечтая за коне. Освен за козичката, кокошките и прочие животинки, за които все не идва ред и място.

П.П. Няма време за дълги и сериозни постове тази година… планирали сме да правим много неща, а времето не стига.

Особености на градския пейзаж

А тротоарите за кога оставихте?

34 Comments

От пролетта е започнал ремонт на пътя София – Мездра през Искърското дефиле. Чудесно, живо ни касае, още повече, че част от пътя минава и през Своге. А голяма част от маршрута ни до центъра на търговията, културата и банковото дело в градчето е по същия този път.

Някъде в началото на лятото разкопаха тротоарите и зачакахме с трепет новата пешеходна зона. И понеже все ми се сопват: “Е какво толкова хейтиш, ремонт тече, нормално е да ти е леко неудобно”… малко фото разходка от вчера следобяд – 18 октомври.

Добре дошли в Своге, предстоят ви 2 км приключения. Докато се чудите кой “тротоар” да си изберете, се натъквате на усиления и самоотвержен труд на работниците, които имат реалния шанс да преизпълнят петилетката за 6 години. Какво пък, 14 часа е.

На местните мами не паркираните коли по тротоарите им пречат да не бутат детските колички по улицата, а самите тротоари.

За инвалидните колички ситуацията едва ли се е променила драстично – и преди, и сега на тротоара за тях място няма.

Докато ентусиазирано щраках улицата и подскачащите на дама пешеходци, за малко да хлътна в ей тази шахта:

И тази далеч не е единствената, малко по-нататък се натъкнахме на друга. Ако “снегът отново ни изненада” ще трябва да излизаме до магазина с куче-водач и щеки.

Сега… ясно е, че има ли ремонт на тротоар, ще има отворени шахти, но поне някакво обезопасяване би следвало да има. По този път нощем е доста тъмно и уличното осветление почти не засяга тротоара. Въпрос на време е някой да се пребие в тези дупки. Минаваме поне веднъж седмично оттук и цяло лято точно тези 2 дупки са си все в този вид.

И този ръб не успях да разбера ще се маха ли, още асфалт ли ще се полага и какво ще става във високата част, но в този си вид е предпоставка за ПТП-та нощем.

Три часа по-късно работниците си почиваха от обедната почивка. Или чакаха материали. Или пък заплати, не разбрах. Но щом работниците се подпират на мотиките, значи шефовете им и за чеп за зеле не стават.

А аз го гледам това и се опитвам да си представя проходимостта му след проливен дъжд. Средата на октомври е…

***

Преди време щях да включа в текста фрази от сорта на “престъпна небрежност” и “управленческа некомпетентност”. Всъщност “малък провинциален град” като ключова дума си съдържа всичко.

А, да… пътят се ремонтира с финансиране от европейски фондове. И вероятно има някаква логика в това да разрушиш 2 км тротоар и да го оставиш за довършване идната пролет, но аз не я разбирам.

Особености на градския пейзаж, Чорба, каша, топъл хляб

Квартален курбан

31 Comments

Съседите ни поканиха на квартален празник – от години на 8-ми се правело курбан за раждането на Богородица. Сега… ние с Прасоний принципно друг култ изповядваме, пък и от няколко години мръвка не ядем, но като люде отворени за чуждите вярвания и обичаи, а и уважаващи много съседите си, зарязахме недовършената барака, облякохме новите дрехи, награбихме фотоапарата и поехме към кварталната църквичка, която на всичкото отгоре ни е и съвсем наблизо.

Не бяхме ходили до сега ни на курбан, ни на събор и не бяхме много наясно с програмата и какво да очакваме, та разказът ще е в картинки 🙂

Улицата, която обичайно изглежда като в горната си част започна да се пълни с хора и коли.

До мястото на събитието предприемчиви търговци бяха опънали обичайните шатри: джунджурийки за децата и бира със скара за възрастните. На бирения щанд мярнахме познати физиономии – собствениците на кварталното магазинче за хранителни стоки – и с далеч по-леко сърце си поръчахме пиенето.

На поляната хората започнаха да се редят в кръг и пред всеки имаше някаква съдинка – баки, кофи, бидони, емайлирани канчета… кой каквото намерил. Доста от съдовете си стояха на земята без собствениците – хората използваха времето, докато започне ритуала, за да се видят с познати.

Чудехме се как ще напълнят всичките тези кофи, докато не ни заведоха “в кухнята”. Оказа се, че курбанът всъщност са доста курбани, ентусиазирано разбърквани от мъж и жена с огромни дървени лопати. Иска се наистина голям мерак, за да прекараш такъв горещ ден край врящи казани и огън до краката.

Това, което бяхме мислили за странен стар гроб се оказа паметник на Богородица. На него се оставяха запалени свещи за здраве и цветя.

Местният свещенник пристигна и службата започна. Все още не мога да разбера защо не трябва да се ползват микрофони и усилватели в православните служби. Бяхме доста назад и не успяхме нищо да чуем.

Повечето хора бяха донесли и питки. Традицията повелява попа да си отчупи пръв от питката и понеже хлябовете бяха наистина много, нашият се беше въоръжил с нож и действаше доста експедитивно 🙂

Традицията май и друго е повелявала, но понеже и аз съм почитателка на Божествения Еликсир в Малки Плоски Шишета, след шеговитото попско подмятане “Ей, намери и ти в кой момент да ме снимаш”, се заклех съвсем сериозно да унищожа компромата. Без да уточнявам кога 😀

След сериозната, дойде ред и на веселата част и майсторите на курбаните тръгнаха да пълнят съдинките.

А след като се поразчисти поляната, започнаха песните и танците. На една компания в съседна къща явно българския фолк се стори прекалено мек, та набримчиха и някакво брутално сръбско. Очаквах хората на хорото да омотат стъпките, ама тц – мешаната музика не им пречеше изобщо.

След този национален музикален двубой ни бръмнаха главите, наливното Пиринско в нас започна да пита от къде да излезе, а и слънцето залезе, та тръгнахме да се прибираме. Младите щели да стоят до късно с музиката. Ние, попреминалите 30-те за наш късмет вече не се числим към младите и се захванахме да правим кисели краставички 🙂

***

Хареса ни: има общност на квартално ниво, хората се събират, правят нещо заедно, веселят се, имат си традиции. Църквата, която мислехме за затворена, се оказа работеща (принципно на едно място затворят ли училищата, значи деца няма и до 30 години ще се разминават само старци по улиците… затворят ли и храмовете, пиши го бегало – и старите вече ги няма).

Не ни хареса: чалгата.

 

Искърско дефиле, Особености на градския пейзаж

Ирландско време в Своге, вело-старец и детско рали

38 Comments

Обичам разходката по никое време по празници, защото всички тюфлеци са яко замасени и улиците са наши. Така колоездихме из Младост на един 1 Януари и беше все едно бомба бе паднала. Така е и в Своге на Великден, особено при ситен дъжд и ракиено време.

Тъкмо с Прасунсен обсъждахме, как за разлика от Дъблин, по нашите ширини валне ли малко дъжд и всички се изпокриват или се качват в колите… и го видяхме. Старец с костюм, прилично колело и чадър в едната ръка.

Докато се набутам да извадя фотоапарата и ни отмина. След него профучаха селяни с коли (от тези особи, дето няма да намалят, за да не те изпръскат) и докато го ожалвахме при тази липса на химическо чистене в близките 30 км… той взе, че се върна. Без чадъра, ухилен до уши, даже ни помаха :). Не знам защо ми хрумна, че сигурно не е българин.

   

Когато бях малка, всички момчета на нашата улица имаха лагерни колички. По-отворените си ги правеха с кормило от детски велосипед и колелца от ролкови кънки. Сигурно от 20 години не бях виждала деца да си играят така на улицата.

Шантаво ирландско време – през 10 мин се сменят ситен дъжд, силен дъжд и слънце изпод оловни облаци. А по нашите улици има само деца, странни  старци и откачалки като нас. Вървиш, дишаш дълбоко и се усмихваш на пролетта наоколо. И се чудиш къде, аджеба, са живите хора.

Общи приказки

Онлайн пазаруването

38 Comments

– Сийкеее, калкан са пуснали в рибарницата!
– Запази ми ред, идвам!

Откакто сме в Своге често си припомням тази култова сцена от “Васко да Гама от село Рупча”, а и други подобни. В единия квартален магазин във вторник “пускат” плодове и зеленчуци, в “супермарет” Европа отвреме навреме има един хубав пушен кашкавал, а понякога пускат тъмна бира. И така. Ние селяните доим кравите, а млякото отива при вас, гражданите 😀

Добре де, попреувеличих малко – като научихме горе-долу в кой магазин какво има, започнахме да си намираме почти всичко за хапване и пийване. Малкото неща, които ни липсват, ги купуваме от София при посещенията си веднъж – два пъти месечно.

Обаче положението е по-сложно с нехранителните продукти. Особено с по-обемните. И особено за хора без кола като нас. Така открихме спасението в пазаруването онлайн 🙂 А то има доста български особености, но се оказа и доста по-развито отколкото очаквахме.

Следва кратък обзор на десетината онлайн магазини, които сме пробвали за 6-те месеца тук. Може да бъдат полезни:

Супермаркетите

Всъщност преди обзора искам само да отбележа: такова животно НЕМА. Тоест има, но само за София. Каква е логиката в София да е пълно с онлайн доставки на хранителни продукти, като всеки има супермаркет на най-много пет минути, а на 30км от София да не може, не знам. Но ето бизнес ниша: доставки на храни извън София. Може да се ползват куриерски услуги точно като се доставят други неща. Ясно, че няма как да се доставят бързоразвалящи се неща, но за консерви и тон други неща, които из дълбоката провинция ги няма, не виждам какъв е проблемът.

Сега по същество:

Инструменти, строителни материали, железария

Наесен обикалях местните железарии да търся мотика. Нямаше. Тук много използват търнокоп и мотиките не ги уважават. На мене ми идва тежък, а и не ми е ясно какво му е по-хубавото като за един удар с мотиката това нещо трябва да го вдигнеш три пъти. Но че нямаше мотики, не е единственото, което ме накара да търся “онлайн железария”. Липсва избор от разни бурмички и качествени инструменти, и какво ли още не. Да не говорим за качеството на тенекиените лопата и гребло, които имам купени от кварталната железария 😀

Така попаднахме на магазин Маркита, откъдето си поръчахме хубава кована мотика, разни кантове, поцинкована куха лейка, и тн. От тях пазарувахме два пъти. Като цяло сме доста доволни с малки забележки:

  • Много от продуктите нямат снимка. Как точно да си поръчам нещо без да мога да го видя?
  • Както и по всички родни онлайн магазини, инфото на сайта не е 100% актуално. Или цената е сменена (по-висока естествено) или нещо го няма, въпреки че излиза като налично.
  • Втория път ни изпратиха вила с видимо очукан вид (?!), явно използвана от две поколения фермери. Липсваше и дребен артикул от поръчката. Дребни проблеми, заради които не си заслужава да се разправя човек, но поставят под въпрос дали пак ще пазаруваме оттам.

Иначе в магазина има наистина почти всичко. Има и доста други онлайн магазини, които предлагат инструменти и домашни потреби, така че пазаруването на такива неща не е проблем. Доставките са до офис на куриера или до вкъщи на доста прилични цени.

Градински магазини

Както на всеки селянин и на мене ми трябват още доста неща за градината 😀 Например наесен искахме да забодем малко овошки. И какво се оказва, уж сме на село, все къщи с дворове, а човек няма откъде да си купи. На пазарния ден (всеки четвъртък в центъра идват някакви пътуващи търговци и разпъват сергии с парцалки, инструменти и тн), понякога носели. Но според съседа ги откопавали от реката и не е ясно като засадиш ябълка дали няма да поникне бреза 😀 Така или иначе аз дори и откопани от реката не намерих. Така достигнахме до онлайн магазина на Сортови Семена откъдето си поръчахме.  Имат и всякакви градински неща, семена, инструменти, торове, и тн. Мога да кажа почти само добри думи за тях – разбират си от работата и държат на качеството на разсадния материал дори ако това значи, че клиентите ще почакат повече от обичайното. Имаха леки проблеми с комуникацията (по-скоро такава липсваше), но щом вече три пъти поръчваме от тях, явно сме доста доволни. Изключвам обичайните проблеми с липсващи продукти.

Досега сме пазарували разсади и семена само от тях, но има още някои онлайн магазини с подобна насоченост, които са интересни:

  • Напояване откъдето освен обичайните градински неща може да се купят също и всякакви напоителни системи
  • Meyer.bg които не продават разсади, но пък имат много добри мрежи, инструменти и други градински неща.
  • http://hrasti.com/ от които предстои да поръчаме растения за жив плет. Още не сме ги пробвали, но сайтът и асортиментът си ги бива.

Още за дома:

Донякъде се припокриват като теми, но все пак ще спомена и Домко, откъдето си купихме огледално фолио и термо тапет за разни слънчеви и изолационни идеи, които имаме. Всъщност това май беше единствения магазин, в който всичко, което поръчахме, си го имаше и нямаше промени в цените.

Тук се сещам да запитам защо разните практикери, баумакси и тн нямат онлайн магазини?

Дрехи:

Тук парцалки като цяло се намират, но когато Кот тръгне да търси нещо конкретно, местните продавачки вдигат рамене и немеят. Търсенето на удобни пижами и нощници я отведе в beliobg.com, където има доста и предимно български стоки. Разбира се пак имам критики 😀 В онлайн магазина няма избор на размер и всички неща се уточняват по телефона, което е доста неудобно. И разбира се никога няма всичко, което си поръчал.

Играчки:

Имаме доста племенници, а тук изборът на играчки се свежда до високотехнологични китайски недоразумения. На идеята пък да ходим до  разните хиполенди в София особено по празниците  казах твърдо нье. Пазарувахме от Toy Town, където има добър избор. Естествено пак нямаше всичко, което бяхме поръчали, и трябваше по телефона да си обясняваме колко голяма гъсеница имат и дали играта с колички е с батерии или не.

Още строителство:

Да не пропусна и малко по-индустриални неща. Трябваше да си оградим последната стена на двора, която граничи с един обрасъл с дървета скат. Проблемът е, че оттам се качват ето тези дами, които може да ни опасат насажденията, както и още по-невъзпитани кучета, които ни наторяват двора. Та дойде ми идея за лесно и бюджетно решение с колци от арматурно желязо, забити направо в майката земля. Хубаво, ама арматурно желязо има долу в другия край на града. И като отидохме там взеха да ни обясняват как трябва да дойдем в 10 сутринта, защото момчето с транспорта било заето и тн. Пък телефони явно си нямат 😀 Така местният бизнес за пореден път беше пренебрегнат и стигнахме до онлайн магазина на Миланов и Син. Към тия хора нямам абсолютно никакви забележки. Обадиха се, уточнихме как трябва да са нарязани железата, пратиха ги по куриер и готово. Сигурно доставката ще е по-скъпа отколкото щеше да е локално, но пък цената на арматурата при тях е по-ниска, а и ни спестиха време и неудобство.

Книги:

Въпреки, че сме оборудвани с електронни четци, отвреме навреме купуваме и хартиени книги. Основната причина: новите издания на български са почти само на хартия. А все пак не искам избора ми на това какво да чета да се определя от носителя. У нас онлайн книжарници с лопата да ги ринеш, така че няма да давам конкретни линкове. Имам само един съществен въпрос: поради что, юроди, единствената опция за доставка е куриер до врата? Аз лично мразя за 1-2 книги да се обяснявам половин час по телефона с куриери, особено такива които ми звънят рано сутрин и не познават града. Какъв точно е проблемът да се предлага и доставка до офис на куриер или по пощата?

Техника

Всички знаят Мултирама и другите подобни онлайн магазини за компютърна и черна техника, така че за тях няма кой знае какво да добавя – поръчвахме нещо от Мултирама веднъж, дойде без проблеми.

Обаче когато купуваме компютърна техника за работа, има точно два онлайн магазина: Crash-bg и Retro PC Mania. Купували сме от тях монитори, стационарни компютри, лаптопи и периферия и без изключение техниката е била на ниво, каквото евтината ширпотреба от разните технополисмаркетмултидрамаплезио не могат и да доближат. Но това не значи, че техниката е скъпа, напротив – и в двата магазина предлагат втора употреба или нова, ремаркетирана техника, така че обикновено цените са всъщност по-ниски. Хората, които избират компютър само по параметри, няма да останат впечатлени от повечето им предложения. Но който разбира от техника знае, че от Thinkpad по-добро няма 😀 И двете фирми доставят по куриер, въпреки че в Crash няма онлайн магазин и трябва да се поръча по имейл. Така или иначе, препоръчваме ги с всичките си ръце, лапи и копита.

В допълнение на всичко горе, харесали сме си и магазини за кафе и чай, още за дрехи, домашни потреби, и тн. Заключението е, че дори и в България човек може да купува почти всичко онлайн, при това доста удобно. Все още купуваме предимно локално, за да подпомагаме местния “бизнес”, а и защото за обемисти и евтини неща доставките не са изгодни. Но за много неща местните магазини са пълна скръб, така че да живее е-търговията 🙂

Home Sweet Home

Търкулнало се дънерчето…

31 Comments

– Нещо трополи долу, ще слезеш ли да видиш?
– Не сега, каталясал съм.
– Ама може козите да са влезли в двора!
– Майната им.
– Може уличните кучета да са влезли и да серат наред по лехите!
– Майната им.

Смъкнах се по стълбите, надникнах навън… съседите отсреща си говореха нещо на двора си и се смееха. Може пък те да си товарят някакъв багаж и да се чува и у нас. Прибрах се обратно, заключих и се качих нагоре. Наистина се бяхме уморили доста днес.

Доста по-късно вечерта излязох да хвърля боклука и го видях. Големият дънер-масичка гордо се мъдреше до по-малките си събратя столчета. Много, ама много приятна изненада от същите тези съседи, които ни бяха изтъркулили така и дънерчетата-столчета :). Следобедното ни пиене на чай най-сетне ще си има и маса.

Мдааа… ще трябва да измислим подходящ отговор 🙂

Особености на градския пейзаж

Миенето на улиците

30 Comments

Вчера със съседите измихме нашата част от улицата от няколко строителни колички пясък с луга, пепел и неизвестни по произход инертни материали, останали от цяла зима опесъчаване.

Похвално, ще кажете, взели сме нещата в свои ръце. Да, ама не съвсем.
Не заради това, че щом плащаме данъци и такса смет на общината, тя е длъжна да осигури почистването на улиците.

Литрите питейна вода

Щом поливането на градината и миенето на колата с питейна вода е прахосничество, какво ще кажете за миенето на улиците с маркуч и силна струя вода от чешмата? А имаме ли избор?

Битката с гравитацията

Няма вариант толкова много семейства по протежението на цялата квартална улична мрежа да успеят да се организират в смислен график. Всеки мие пред къщата си когато има свободно време и възможност.

И се получи абсурдът хората от ниската част да измият преди хората от високата. После хората от високата част се опитахме да не “ос*рем метеното” на хората от ниската част, но липсата на отводнителни канали и разни физични величини като дължина на най-дългия маркуч и факта, че водата не иска да спре да тече при демаркационната линия, а най-нахално продължава надолу създадоха известно обтягане на взаимоотношенията.

И тогава стигаме до въпроса с

Липсата на отводнителни канали и решетки

По асфалтираната преди няколко години стръмна улица по проект е трябвало да има отводнителни решетки при всяка къща. По проект е имало, но от фирмата-изпълнител са си ги спестили, както са спестили и извозването на строителните отпадъци от последния етап на правенето на улицата. (Наследство, с което ни предстои да се справим, защото някак си се оказва до нашия имот.)

Това научих, когато наивно (и много логично) попитах: “Е добре де, нямаше ли да е по-добре, ако имаше такива решетки на още 2-3 места?”

В момента решетки има само на другата улица над нас (което е добре, защото иначе щяхме да се спускаме по улицата с надуваеми лодки напролет) и в най-ниската част на нашата улица. Без втората решетка войната щеше да прерастне от квартална в глобална.

 И разни рационални идеи

Като например гадостта за опесъчаване да не се насипва от фирмата по чистотата директно на купчини по тротара ни, а в няколко спретнати дървени сандъка, разположени по протежение на улицата. През топлите месеци на сандъците ще слагаме капаци и ще могат да се ползват като пейки от изплезили  езици пешеходци.

Ние сандък ще си сковем. Въпросът е ще успеем ли да убедим хората от чистотата да го ползват по предназначение и кварталните кучета на разходка да НЕ го ползват… ъъъ… по предназначение 🙂

Home Sweet Home, Общи приказки

6 месеца реален живот отвъд Околомръсното :)

46 Comments

Направихме ги преди седмица… и не остана време дори виртуално да почерпим :). Време за постове с равносметки също нямаме и двамата. За това – накратко:

  • Свикнахме в Своге и даже ни харесва. Зимата беше доста тежка, особено за хора като нас, които не са решили проблема с отоплението си. Оцеляхме, не се разболяхме нито веднъж… явно редките срещи със себеподобни държат вирусите настрани.
  • В началото бяхме много нещастни, че не откриваме по магазините любимите си храни. След няколко месеца просто сменихме едни марки с други или направо с липса на марки… и пак хапваме вкусно и колкото можем – здравословно 🙂
  • Липсата на кола и липсата на магазини от сорта на Практикер и Бриколаж в Своге решаваме с онлайн доставки от разни електронни магазини за строителни материали. Така започнахме да пазаруваме и дрехи, книги, подаръци, фиданки, семена… повечето сайтове изглеждат странно и работят странно, но е факт, че пестим много време и вероятно пари.
  • Продължаваме да се ядосваме на някакви местни управленски недоразумения, но вече имаме и някакво рационално обяснение на въпроса “Е добре де, защо така?!”
  • Радваме се на всичко, излязло от неопитните ни ръце, като богове на творението си 🙂
  • Оказа се, че 3 стаи и кухня е прекалено голяма площ за нас. Изкарахме 2 месеца, работейки от спалнята, лежерно опънали се на леглото. Май кабинетите ни в зимния сезон ще стоят пусти.
  • Оказа се и, че имаме прекалено малко (да не кажа никакви) сервизни помещения. Чака ни правенето на барака в двора, която да събере селскостопанския инвентар и велосипедите ни (заемат половината дневна). Изобщо не знам кога ще намерим време и за това!
Магданозът от снимката ни радва цяла зима и някак си оцеля при ниските температури. Повечето ми саксийни цветя нямаха този късмет. Обаче от новите саксийки започнаха да се показват едни свежи зелени листенца и май ще успеем да отгледаме репички, спанак и някакви подправки 🙂