Архив етикети: комшиите

Търкулнало се дънерчето…

– Нещо трополи долу, ще слезеш ли да видиш?
– Не сега, каталясал съм.
– Ама може козите да са влезли в двора!
– Майната им.
– Може уличните кучета да са влезли и да серат наред по лехите!
– Майната им.

Смъкнах се по стълбите, надникнах навън… съседите отсреща си говореха нещо на двора си и се смееха. Може пък те да си товарят някакъв багаж и да се чува и у нас. Прибрах се обратно, заключих и се качих нагоре. Наистина се бяхме уморили доста днес.

Доста по-късно вечерта излязох да хвърля боклука и го видях. Големият дънер-масичка гордо се мъдреше до по-малките си събратя столчета. Много, ама много приятна изненада от същите тези съседи, които ни бяха изтъркулили така и дънерчетата-столчета :). Следобедното ни пиене на чай най-сетне ще си има и маса.

Мдааа… ще трябва да измислим подходящ отговор 🙂

Миенето на улиците

Вчера със съседите измихме нашата част от улицата от няколко строителни колички пясък с луга, пепел и неизвестни по произход инертни материали, останали от цяла зима опесъчаване.

Похвално, ще кажете, взели сме нещата в свои ръце. Да, ама не съвсем.
Не заради това, че щом плащаме данъци и такса смет на общината, тя е длъжна да осигури почистването на улиците.

Литрите питейна вода

Щом поливането на градината и миенето на колата с питейна вода е прахосничество, какво ще кажете за миенето на улиците с маркуч и силна струя вода от чешмата? А имаме ли избор?

Битката с гравитацията

Няма вариант толкова много семейства по протежението на цялата квартална улична мрежа да успеят да се организират в смислен график. Всеки мие пред къщата си когато има свободно време и възможност.

И се получи абсурдът хората от ниската част да измият преди хората от високата. После хората от високата част се опитахме да не “ос*рем метеното” на хората от ниската част, но липсата на отводнителни канали и разни физични величини като дължина на най-дългия маркуч и факта, че водата не иска да спре да тече при демаркационната линия, а най-нахално продължава надолу създадоха известно обтягане на взаимоотношенията.

И тогава стигаме до въпроса с

Липсата на отводнителни канали и решетки

По асфалтираната преди няколко години стръмна улица по проект е трябвало да има отводнителни решетки при всяка къща. По проект е имало, но от фирмата-изпълнител са си ги спестили, както са спестили и извозването на строителните отпадъци от последния етап на правенето на улицата. (Наследство, с което ни предстои да се справим, защото някак си се оказва до нашия имот.)

Това научих, когато наивно (и много логично) попитах: “Е добре де, нямаше ли да е по-добре, ако имаше такива решетки на още 2-3 места?”

В момента решетки има само на другата улица над нас (което е добре, защото иначе щяхме да се спускаме по улицата с надуваеми лодки напролет) и в най-ниската част на нашата улица. Без втората решетка войната щеше да прерастне от квартална в глобална.

 И разни рационални идеи

Като например гадостта за опесъчаване да не се насипва от фирмата по чистотата директно на купчини по тротара ни, а в няколко спретнати дървени сандъка, разположени по протежение на улицата. През топлите месеци на сандъците ще слагаме капаци и ще могат да се ползват като пейки от изплезили  езици пешеходци.

Ние сандък ще си сковем. Въпросът е ще успеем ли да убедим хората от чистотата да го ползват по предназначение и кварталните кучета на разходка да НЕ го ползват… ъъъ… по предназначение 🙂

Учим се да косим

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂