Архив етикети: ремонт

Втората година в Своге

Вчера тихо и кротко (заради един изваден мъдрец) отбелязахме втората си година тук. То всъщност след първите 6 месеца, когато се похвалихме, че сме живи, не сме се сещали да празнуваме деня на голямото местене. Първата годишнина я отпразнувахме на кварталния курбан и в строеж на барака.

Равносметката, накратко:

1. Добутахме докрай цялата документация за къщата

Получихме Акт 16 (или както официално се нарича: “Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж V-та категория”), с това успяхме да минем от стопански на битов ток в края на отоплителния сезон и да сключим договор с ВиК, за да можем да си плащаме водата. Взехме адрес, сложихме си номерче на вратата (ура, получаваме си пощата!) и даже гласувахме за сефте в кварталната секция. Все още се изприщвам и припотявам, минавайки покрай сградата на общината, но с времето ще ми мине 🙂

 2. Решихме частично отоплението в къщи

Миналото лято сложихме климатик в голямата стая на долния етаж, който избрахме така, че освен нея да може да затопля отвореното стълбище и коридора на горния етаж. В по-топлите зимни дни се справя и с едната от стаите горе при отворена врата. За останалите стаи все още ползваме конвектор, духалка и халогенна печка, но все пак миналата зима най-високата ни сметка за ток беше 230 лв, беше ни топло и уютно… и не се налагаше да нахлюпваме ушанки, като излизаме в коридора :).

Вероятно ще дублираме и горе с един климатик, но не бързаме. При тази техника по-дългото кумене се отразява добре на джоба.

3. Позапълнихме малко стаите с мебели

След като направихме бараката и решихме, че няма да правим втора баня на долния етаж, а в помещението ще наредим стелажи и ще използваме като килер, изведнъж се оказа, че дневната изглежда по-добре без кашони и има място и за мебели :).

От 2 фотьойла Смарти на ТЕД (иначе казано 2 дюшечета с нормални размери, които могат да се сгънат като кресло) и ушити от мен възглавници с ленени калъфки и пълнеж от дунапренени топчета направих импровизирано диванче, което осигурява удобство за спане на 2-ма гости и място за четене с чаша чай през деня.

Поръчахме на най-готиния майстор на мебели в околността (благодарим, Любо!) ъглова секция с книжни рафтове и гардероб за връхни дрехи и обувки. Не знам как успяват да се размножат дрехите ни, но все не им стига място… а разполагаме с почти 2 пъти повече площ от квартирата ни в София и много повече гардероби.

Част от книгите и шевната машина успях да наместя в шкаф към секцията и 2 Ikea Expedit ниски етажерки и така запълних и стената под прозореца. Остава ми да подменя старите мебели на моето работно място и да запълня и останалите външни стени с ламперия и етажерки за книги и поне в дневната ще мирясам.

Старите мебели се разглобяват на плоскости и се ползват за стилажите в бараката и килера. Не ми хрумна за какво друго да използвам старо ПДЧ, въпреки че видяхме как едни съседи са направили старите си секции на кофраж 🙂

А, да… дозапълнихме кухнята с още кухненски шкафове, изтеглящ се плот за индукционния котлон и малко допълнителни и на удобни места контакти.

4. Напреднахме с терасата на 2-ри етаж

Щеше ми се да докладвам, че е напълно готова, но остава да сложим няколко напречни греди, за да не се изхлузи някой под парапета :). След дълго обмисляне панели от заварени метални пръчки ли ще правим, макраме от въжета или ще закрепваме плексигласови правоъгълници, накрая се спряхме на класическото местно решение за селска къща. Дотук терасата ни изяде почти хилядарка и наистина не ни се влагат прекалено много средства за място, където излизаме за 10-тина мин дневно, основно да полеем цветята и да простираме. Иначе направихме нова замазка (старата за 4 години замина по малко с всеки дъжд и метла) и сложихме гранитогрес.

5. Земеделските ни постижения за годината

Все още не сме намерили време за повдигнатите си лехи, нито за окончателното оформяне на зоните в двора, но вече успяваме да задоволим нуждите си от домати, краставици, тиквички, чесън, лук, почти за праз… и моята нестихваща страст към спанак и лапад. Имаме нови дръвчета, няколко лози, нови малини, касис, хинап. И правим страхотен сироп от джанки.

6. И някои неща, които са още на “чертожната дъска”

Все още очакваме старта на навеса за долната тераса. Идеята е да можем да затваряме тази площадка през зимата (малко завет) и да покрием разликите в ширините на 2-те тераси с някакво покривче от поликарбонат, за да не се мокри при дъжд. След навеса ще трябва да направим и настилката на терасата, че арматурата вече се подава.

Наложително е да направим каменен цокъл на къщата. Все още между 20 см и метър в долната част стои на шпакловка и на места е тръгнала да се отчупва.

Ламперията на вътрешните стени и тавана ще си я слагаме сами, но все не можем да намерим време в подходящия сезон. Не мога да намеря време да довърша и проекта за работното си място (основно защото променям концепцията в движение всеки път, когато се захвана с това). Библиотеката-стена в кабинета на Прасунсен вече е скицирана и с уговорка да се започва, та поне това ще стане до месец.

И опит, който трудно се измерва материално…

За 2 години тук все още не изпитваме необходимост от кола. Свикнахме да се съобразяваме с нежеланието на таксиметровите шофьори да работят вечер след 7, през уикенда, на празници, около обяд и изобщо когато на нас ни е много важно непременно да вземем такси. Все по-рядко ходим до София (основно на зъболекар) и метрото от гарата ни е удобно. Свикнахме с недоразумението БДЖ и пътуването с влак Своге-София вече ни вкарва в кошмари само когато бързаме за летището.

С няколкото нови магазина за хранителни стоки в центъра и след като открихме всички в квартала, пазаруването на храна и домашни консумативи вече не е проблем. Открихме добре заредено магазинче на 2 мин от къщи по равна улица, което работи дори и в неделя.

Почти всичко останало пазаруваме онлайн. Освен тротоарни плочки, пясък, цимент и дървен материал – поради високата цена за доставка за тези неща обикаляме местните строителни магазини и наемаме камионче, затова подобни набези за материали свикнахме да планираме внимателно и с идея за бъдещето.

Не скучаем. Не ни остава време за безцелно излежаване в неделя, но и не изпитваме необходимост. Винаги има какво интересно да се прави в двора или по къщата, а и вече имаме място за повече инструменти. Наблягаме на ръчните, защото обикновено свободно време през деня се появява, когато няма ток :).

Научихме се да правим сами доста неща. Освен, че в топлия и сух сезон трудно намираш свободни майстори, които да стават (тук абсолютно всички строят и дострояват нещо по къщите си от ранна пролет до късна есен), оказа се, че ни е приятно. Забавляваме се и се радваме, когато стане добре. Изпипваме по-внимателно някои важни детайли.

И се готвим за момента, в който махала в края на Своге ще ни се струва прекалено градско и ще ни хрумне да забегнем съвсем off-grid 😀