Архив етикети: комшиите

Дървена ограда

Имаме къща с триъгълен двор на кьоше, 2 катета по 30 метра и една хипотенуза към дере . При строежа направихме единия катет с нисък бетонен праг и мрежа. За другия катет пари не останаха и подменихме само мрежата. И така 6 години, до миналата.

Разбрахме се с един съсед да направи бетоновия праг поне в първите 10 метра и… някак не ни се слагаше отново мрежа там. Решихме да си направим класическа дървена ограда от дъски – зелени верикални и по 2 черни хоризонтални.  Купихме дървен материал и се захванахме за работа.

Дъските бяха рендосани (с ръчно ренде), шлайфани, грундирани с безир и боядисани 2 пъти с водоразтворима боя за дърво, метал и бетон на Лакпром. Сглобявахме паната предварително и ги монтирахме едно по едно, най-вече защото нямаше къде да държим готовите дъски. За обков решихме да ползваме коларски болтове.

Оказа се бавно и трудоемко, 10-те метра (5 пана) ни отнеха цялото лято на 2017-та. През есента решихме, че нямаме време и сили за следващата част и го оставихме за догодина.

Лятото на 2018-та отново мина в други занимания, понеже съседът беше зает и бетоновия праг бе готов отново в края на юли. Този път решихме рендосването на дъските да е с електрическото ренде – много шумно, но доста по-бързо.

За съжаление се случи дъждовно лято и боядисването на дъските вървеше бавно. На водоразтворимата боя ѝ трябва около 2 часа на слънце, за да е напълно изсъхнала, но често се случваше да прибираме скоропостижно дъските веднага, след като съм ги боядисала. Все пак успяхме да направим още 9 пана до долу и минахме на етап гаражни врати.

По принцип кола все още нямаме и не бързаме с тази част, но е глупаво да не предвидим гаражната врата при правенето на оградата. Решихме да е от 3 крила с Г-образен метален профил за рамката, дъски в долната част и пръчки от квадратен профил в горната част. Едното крило е самостоятелно, а другите 2 са съединени с панти и се сгъват, за да е по-лесно отварянето в тясната част на двора. Направихме и резе с катинар.

Все още нямаме електрожен и опит със заваряването, затова  вратата е сглобена с нитове и болтове с гайки. Има още работа по насипа пред и зад вратата, но това ще оставим за догодина.

По груби сметки за тази 30 метра ограда всички материали и трудът по бетонната част струваха около 2300 лв. Двете лета, в които се занимавахме с нея ги броим като удоволствие 🙂

Търкулнало се дънерчето…

– Нещо трополи долу, ще слезеш ли да видиш?
– Не сега, каталясал съм.
– Ама може козите да са влезли в двора!
– Майната им.
– Може уличните кучета да са влезли и да серат наред по лехите!
– Майната им.

Смъкнах се по стълбите, надникнах навън… съседите отсреща си говореха нещо на двора си и се смееха. Може пък те да си товарят някакъв багаж и да се чува и у нас. Прибрах се обратно, заключих и се качих нагоре. Наистина се бяхме уморили доста днес.

Доста по-късно вечерта излязох да хвърля боклука и го видях. Големият дънер-масичка гордо се мъдреше до по-малките си събратя столчета. Много, ама много приятна изненада от същите тези съседи, които ни бяха изтъркулили така и дънерчетата-столчета :). Следобедното ни пиене на чай най-сетне ще си има и маса.

Мдааа… ще трябва да измислим подходящ отговор 🙂

Миенето на улиците

Вчера със съседите измихме нашата част от улицата от няколко строителни колички пясък с луга, пепел и неизвестни по произход инертни материали, останали от цяла зима опесъчаване.

Похвално, ще кажете, взели сме нещата в свои ръце. Да, ама не съвсем.
Не заради това, че щом плащаме данъци и такса смет на общината, тя е длъжна да осигури почистването на улиците.

Литрите питейна вода

Щом поливането на градината и миенето на колата с питейна вода е прахосничество, какво ще кажете за миенето на улиците с маркуч и силна струя вода от чешмата? А имаме ли избор?

Битката с гравитацията

Няма вариант толкова много семейства по протежението на цялата квартална улична мрежа да успеят да се организират в смислен график. Всеки мие пред къщата си когато има свободно време и възможност.

И се получи абсурдът хората от ниската част да измият преди хората от високата. После хората от високата част се опитахме да не “ос*рем метеното” на хората от ниската част, но липсата на отводнителни канали и разни физични величини като дължина на най-дългия маркуч и факта, че водата не иска да спре да тече при демаркационната линия, а най-нахално продължава надолу създадоха известно обтягане на взаимоотношенията.

И тогава стигаме до въпроса с

Липсата на отводнителни канали и решетки

По асфалтираната преди няколко години стръмна улица по проект е трябвало да има отводнителни решетки при всяка къща. По проект е имало, но от фирмата-изпълнител са си ги спестили, както са спестили и извозването на строителните отпадъци от последния етап на правенето на улицата. (Наследство, с което ни предстои да се справим, защото някак си се оказва до нашия имот.)

Това научих, когато наивно (и много логично) попитах: “Е добре де, нямаше ли да е по-добре, ако имаше такива решетки на още 2-3 места?”

В момента решетки има само на другата улица над нас (което е добре, защото иначе щяхме да се спускаме по улицата с надуваеми лодки напролет) и в най-ниската част на нашата улица. Без втората решетка войната щеше да прерастне от квартална в глобална.

 И разни рационални идеи

Като например гадостта за опесъчаване да не се насипва от фирмата по чистотата директно на купчини по тротара ни, а в няколко спретнати дървени сандъка, разположени по протежение на улицата. През топлите месеци на сандъците ще слагаме капаци и ще могат да се ползват като пейки от изплезили  езици пешеходци.

Ние сандък ще си сковем. Въпросът е ще успеем ли да убедим хората от чистотата да го ползват по предназначение и кварталните кучета на разходка да НЕ го ползват… ъъъ… по предназначение 🙂

Учим се да косим

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂