Категория: Home Sweet Home

Почти следпразнично

Празниците, по дефиниция, са онзи период от време, за който си обещавам да направя един куп неща и на всичкото отгоре разчитам да си почина. Не си спомням някога да се е получавало, но опитите ми продължават 🙂

Месенето на козунаци

в общи линии е доста забавно занимание. Вярно, уморително е, но не чак колкото яденето им след това. Установих някои интересни неща:

  • унгарската мая е доста добра. Взех я заради спомена за будапещенските кифлички и не сбърках
  • когато нямаш сито за пресяване на брашното, удрянето на 2 пластмасови цедки за чай една в друга върши същата работа
  • някой по-мързелив и от мен (не предполагах, че има такъв) е измислил месенето на козунак в пералня. Не, не… няма да рискувам. Предпочитам едно месене на ръка пред едно пране на ръка… което със сигурност ще имам, докато купим нова, ако тестото се изплъзне от торбата и задръсти дупките на барабана 🙂
  • 45 минути печене при 180-200 градуса… таратанци. Това важи за нормална голяма, съвременна фурна, не за Раховец 01. Още на 20-тата беше готов… препекох го, защото държах да спазя инструкциите.

Едва ли ще повторя скоро този експеримент с месенето на козунаци (въпреки че се получи както трябва и много вкусен), защото от известно време насам се замисляме за домашна хлебопекарна. А аз имам ли машина за нещо, изоставям ръчния труд.

В къщата

има известен напредък. Материалите, които цяла зима стояха струпани в кухнята, вече се намират по стените и тавана. За едно съжалявам – че се навихме на варианта за гипскартон… забавянето изяде цялото предимство на идеята. Малката баня долу е измазана добре. По гипскартона имам забележки, ама… по-важно е да приключим и да минем на следващия етап.

Това, което следва е:

  • Ограда. За 2-те години, откакто купихме парцела, оградата, която бившия собственик явно е спретнал набързо от някакви прокъсани телени мрежи, просто да изглежда оградено, буквало се срина. И входна врата на оградата, защото такава нямаше.
  • Поне едната от баните, за да можем да оставаме да пренощуваме. Изборът ни на кръчма в Своге винаги досега се е свеждал до удобствата на тоалетната. Менюто е на второ място 🙂
  • Парапет на терасата на 2-ри етаж, че така си е малко страшничко.
  • Акт 16

Оттам нататък Кот ще се прави на бояджия (за това пари на майстор не мисля да давам) и ще помислим за подовите настилки (и с това планираме да се справим сами).

Като споменах кръчмите…


В Своге в неделя нямаше грам човек по улиците, но всички заведения работеха. Времето беше чудесно и седнахме на открито в непретенциозно кръчме с добра кухня в центъра. Компания ни правеше една малко бременна котка, която кръстихме Лакомка. Количеството пържена цаца, която Лакомка погълна беше удивително, имайки предвид размерите й 🙂

Зимни тестове

01

Това се виждаше от нашия двор, когато все пак успяхме да се доберем в Своге в неделя и някак си се справихме с отключването на къщата. Събота беше работен ден и честно казано не ми се измъкваше от къщи в студа, но трябваше да направим 2 важни констатации: колко студено е в момента в къщата и има ли някакво развитие с ВиК (тоест вързани ли са водата и канала), което трябваше да е станало през седмицата, но понеже зимата обикновено изненадва всички институции… не се надявахме много 🙂

04

Водата беше “закачена”, тоест в къщата влизаше тръба и имаше сложен водомер. Предполагам проби не са правени или поне водата е източена после, защото в този кучи студ… Пък и водомера не показваше никакво потребление.

Прасунсен  поразръчка малко снега до стената, от където трябва да излиза канала… и се отказа да пробва по-нататък из двора.  Полянката изглежда измамно равна под преспите, но като си спомня какво имаше из двора предния път, когато ходихме… не бих рискувала да се разхождам наоколо, че настъпването на мотиката (празната кофа от боя, дългите една педя пирони или ръждивото желязо от арматурата) е най-малкото неприятно нещо, което може да му се случи на човек в нашия двор през зимата.  Умолявам господа крадците да почакат до пролетта, когато поне се вижда ясно от къде почва дерето. И без това вече нищо ценно не остана… 🙂

02

Затова пък на улицата имахме повече успех с ровенето – асфалта беше рязан, което според нас трябваше да означава, че нашия канал  е културно закотвен в шахтата. А дано! Изчакахме чинно един камион с вериги на гумите и двама чичковци с лопати на каросерията да се изпързаля 8 пъти по улицата, преди да успее да вземе лекия наклон (същия, който се вижда на снимката, да) и тъкмо се чудехме какви са тези ентусиасти да работят в това време, когато чичковците започнаха да посипват улицата с пясък. Ахам… това явно са службите по почистването на улиците. Студено ми беше на ръцете и не ми се вадеше отново фотоапарата, иначе гледката беше култова 🙂

03

А това са резултатите от температурните измервания на строежа и в кухнята на квартирата ни, на следващата сутрин, малко след като пуснахме печката. Два еднакви външни термометъра с диапазон от -40 до +50°C, които бяхме купили за Своге преди известно време…

Ако все още се чудите как ще оцеляваме в тази къща през зимата – тренираме за полярна експедиция 😀

Празнични пожелания

  • Приятно изкарване на празниците на всички, които наминават тъдява;
  • на ВиК – Своге пожелаваме никакви аварии, поне докато не се стопли времето;
  • на нашите строители – здраве, късмет и точни клиенти;
  • на община Своге – някой да им довърши сайта и да им качи документите, че да не се захващам аз…
  • на нас – да приключим със строежа, преди да ни е писнало и да се е загубила тръпката.

Лимонададжийница (краят се отлага)

Ако животът ти поднасял лимон, трябвало да си направиш лимонада… Дрън-дрън. Ако животът те затрупа с цял тир лимони и нямаш възможности да бутилираш, ще имаш просто един тир скапани лимони.

Накратко:

  1. Нашият строител катастрофира. Жив е, изписаха го от болницата, не е още много здрав. В общи линии това беше причината да няма никакво развитие по нашата къща през септември. Имаме желание да продължим да работим с него, така че чакаме.
  2. Отново се препънахме във ВиК материята. Оказа се, че за да ни свържат към канализацията, трябва да се реже асфалта на улицата, при това на малко по-голям участък, отколкото на всички им се иска… И на нас не ни се иска да е голям разреза, да го асфалтираме после било наша грижа. Почти целият август и част от юли мина в гонитби с местните ВиК (лятото е времето на авариите, ремонтите на течовете по улиците и подмяната на тръби, както на всички е известно) и тъкмо нещата започнаха да се уреждат, когато настана събитието от т.1

Така че краят, който бяхме обявили, се отлага за… неизвестно кога. Другата пролет звучи ли ви реалистично? Докато чакаме, можем да свършим някоя друга дреболия… примерно да организираме почистването на двора и извозването на боклука. Идея нямам обаче към кой да се обърна за това, може би да попитам в общината все пак?

Наздраве с по една лимонада!

Към края сме…

Времето през последните 2 съботи беше дъждовно и не успях да направя хубави снимки на къщата отвън, но…

01

Довършена е мазилката отвън, покрива отвън, комина (без капака отгоре, който ще го пази да не влиза дъжд, сняг и дядо Коледа).  Имаме си дебела дървена греда, която подпира покрива откъм терасата и 2 под ъгъл от другата страна на покрива. Всички дървени части (OSB, греди и декоративни елементи) отвън са лакирани в тъмно и вече изглежда по-добре (освен, че дървото е и по-защитено така).

03

Имаме си улуци и вече ги тествахме в проливния дъжд. Функционират добре, но изливащата се вода мокри стената в основата… където още не сме налепили декоративната облицовка и не е ясно кога ще я сложим 🙂 Стената в основата е хидроизолирана и няма проблем, но все пак ще измислим нещо по въпроса по-нататък.

02

Коминчето остана неизмазано и малко скапва визията, но в момента имаме по-неотложни проблеми за решаване. Като например ВиК перипетиите ни… които направо си плачат за отделен пост.

05

Като споменах за ВиК… и понеже не казах изрично как, така са ни поставили тръбите за водата в кухнята. Тоест ще преработвам проекта за кухня, което и без това щях да правя.

04

Пространството под стълбата се получи по-голямо, отколкото ми се струваше преди да го декофрират и вече имам планове и за съседната му стена.

06

За покрива от вътрешната страна ми е голямата чуденка. Иска ми се да лакирам (или да намажа с нещо против гниене) гредите и OSB-то отвътре, преди да го затворят с ватата и гипскартона. В двете стаи горе е ниско и ще се справя и сама, само в коридора ще ми е проблем, че там е по-високо.  Просто се чудя с какво ще е най-добре и ще има ли полза или е излишен труд.

(Мокрото петно по замазката не е от течащ покрив – просто този участък при комина го затвориха накрая и отнесе доста дъжд. )

Покрив и изолации – с половин скеле

В криза сме и разходите трябва да се следят. Най-накрая използваме само 1 дума, с която кратко да обясняваме защо непрекъснато търсим някакви пресечени точки между предварително дефинирания бюджет и желанията си. КРИЗА. Приключихме с фундамента, конструкцията и изобщо всички неща, които после е почти невъзможно да се подменят, за това трябва да се направят както трябва от самото начало и стигнахме до момента, в който може да се пести… т.е. в стихията си сме 🙂

с половин скеле - половин къща :)

Строителите ни разполагат с по-малко квадратура скеле, за това първо се прави половината част от покрива и изолацията на стените. После скелето ще се премести и ще се направи другата част. Пести се от времето и труда по сглобяване и разглобяване на скелето няколко пъти, но всичко, което сме пропуснали,  трябва да се решава бързо и в движение. А бяхме пропуснали да уточним доста неща.

хидроизолация на основата

Полага се изолация на плочата на основата. Това черното мазило (със смешното име мастика) е хидроизолация, която се маже и по покрива под битумните керемиди.

топлоизолация на основата

Зеленото е фибран (т.е. екструдиран пенополистирол) и представлява термоизолацията. Над плочата, където е тухления зид, изолацията е стиропор (или експандиран пенополистирен). Защо да не е фибран догоре? Ами просто е по-скъп, а пак не е най-доброто, което може да се измисли по въпроса.

медитация на покрива :)

Битумните ни керемидки са зелени. Всички къщи наоколо са с червеникави керемиди, а ние просто няма как да не сме на контра… иде ни отвътре 🙂

покрив

Аз не посмях да си покажа носа на покрива (някак си ми се виждаше прекалено гладко и крехко), но Прасунсен се показа през отвора и снима един от майсторите.

08

Едно от нещата, които бяхме пропуснали да уточним е какъв “сачак” ще слагаме на покрива. Идея нямах какво означава сачак, но от седмица насам (по-голямата част от снимките са от миналата неделя) съм получила някакви странни деформации… мина ли покрай къща, гледам под стрехите й. Най-простия сачак е от типа, който може да се види на тази снимка, но дори и в този вариант ще струва около 25 лв на кв.м. Чесахме се няколко дни по главите и накрая решихме да спестим този разход сега. Ще си направим сачак, когато можем да си позволим да отделим средства за “красота”. За момента само ще лакираме дъските и OSB-то.

Да, съгласна съм, че е грозно така, но ще го преживеем някак си следващите година… две… три… 🙂 На Прасунсен не му пречи, значи инициативата и разправията ще е моя 😉

зелен покрив :)

А това е къщата с половин готино-зелен покрив, половин готова изолация и шпакловка. Другата половина – следващата седмица.

Очите на къщата

Така де, още нямаме покрив, но вече сме с дограма 🙂

Зад този на пръв поглед странен ход стоят поредица логични доводи, така че не бързайте да споменавате строителя ни – маневрите, които направи Марсел, за да нацели пресечената точка между бюджета и желанията ни направо си заслужава един наръчник: “Как да строим в условия на световна криза” 😛

d01

Прозорецът на спалнята е единственият, който не ми хареса – трудно ще го чистя. Втори етаж, единствено малко отваряемо крило и няма достъп откъм терасата. Но след като скосените прозорци ги оставихме да ги измислят от фирмата с единственото условие да е кретеноустойчиво и евтино – нямам право да мрънкам 🙂

прозореца на спалнята

С входната врата Марсел ни изненада много приятно – метална, с хубав фурнир, шпионка и незнам си какво заключване… това на мястото на най-евтината дървена и годна за външна врата на къща, която му бяхме поръчали.

входна врата

Коминът също беше изненада за мен. Честно казано не знаех, че има готови коминни тела… представях си го от тухли, като на старите къщи 🙂 Супер, по-малко разправии и по-бързо ще стане. И струва ми се ще яде по-малко място от спалнята.

pict0048

Е, за тази неделя – толкова. Гадното време пак ще е спирачка, защото почти всичко, което остава да се прави, изисква поне да не вали. А аз ще използвам малко по-свободния следобед утре, за да измисля кухненското разпределение.

Малкият помагач

Така де… контролът по качеството е особено важен за един обект.

Благодарности на Били и Маги за снимките (нашият фотоапарат сдаде багажа отново), а майсторите ще прощават за счупената тухла и всичко, което племеника ми е успял да премести без да го забележим 🙂

А аз мисля за следващия му рожден ден да му подаря каска, чук и комплект отверки… 😛

Насо строител

4627_81300700815_657005815_1793219_5341969_n

4627_81300695815_657005815_1793218_7651320_n

n657005815_1793220_1877461

Жега.

Покривът е все още само конструкция от греди и не дава никаква сянка. Чакаме да станат дограмите и с една доставка на материали и скеле да довършим покрива и да сложим външната изолация… или поне това е плана 🙂 Поне вече формата личи добре.

011

Жега е, довършват се разни дребни неща по вътрешните стени, а хлапетата на единия майстор играят на двора. 

031

На нас също ни е горещо и се изнасяме нагоре по пътя, в посока боровата гора…

021

Жега е, дори тези човки са се завряли под някакъв стар камион и търсят прохлада.

05

А ние открихме координатите на рая – на тази поляна е 🙂

04

Или може би на тази? Както и да е… няма да има нужда от (гр)адски транспорт 😉

06

(Определено имаме нужда от читав фотоапарат… сапунерката сдава багажа. Но каквато и техника да помъкнем, онова, спиращото дъха… не влиза в кадър и това си е. )

Подпокривно, предпразнично…

Строителните складове и бетоновите възли в околността на Своге бяха запразнили по случай голямата почивка в помощ на българския туризъм и така и не видяхме покрива си довършен докрай. В събота валеше гаден студен дъжд, заради който наблегнахме на кулинарните изкушения в “Солей”, вместо на планираната разходка из гората. С което може да се каже, че сме допринесли за спасяването на местната икономика. (В “Солей” порциите се оказаха огромни, а понеже бяхме и единствените в заведението – обслужването беше почти като в “Кухнята на ада” :))

Обаче дъжда не пречеше на едни хорица да си варят ракия досами улицата… Поне знаем вече къде е казана и какво ще си правим джанките 🙂

Снимките този път са малко:

Направиха ни бетонов пояс, който ще крепи покрива малко по-стабилно. Така де… да не лежи директно върху тухления зид. Не очаквам урагани в Своге, пък и ще застраховаме колибката, но все пак – за да спим спокойно 🙂

Аз се изнизах набързо долу, че имам лека фобия от тераси без перила. Бях на 6, когато баща ми ни заведе да видим новия все още строящ се апартамент и естествено точно аз, незнайно как, успях да се отклоня от групата и да заключа на терасата 🙂 Дръжки на дограмата още нямаше, етажите бяха 5, а терасата беше само плоча, като тук. Голямо квичене падна.

Определено за строител не ставам. За алпинист също. Снимката не струва, защото я правих със затворени очи 🙂

Силно се надявам следващите снимки вече да са на къща с покрив.

За картата и терена

“Когато картата и теренът не съвпадат, вярвайте на терена.”

Дребни грешки в проекта открих още, докато пречертавах архитектурната част. Някои подробности, като конструкцията на покрива липсваха. И предварително ми беше ясно, че е безсмислено да бързам да проектирам мебели, докато не си взема “мерките” директно от “терена”. Обаче пусти мерак… 🙂

Та значи вдигнах си 2-та етажа на Sketchup още миналата седмица и ми хрумна да пусна моделите (zip с два .skp файла за версия 7) заедно със снимките от неделя. Така или иначе докато не приключим грубия строеж е безсмислено да коригирам “картата” 🙂

Според моите представи

терасата е цял декар, а стълбата до втори етаж – направо стълба към небето :))

Грешката е моя – спала съм, докато съм чертала… ама буквално. Просто мерак да си измислям някакви работи по къщата ми идва късно вечер, преди лягане. Терасата е безсмислено да коригирам, така или иначе за нея няма да мисля обзавеждане, но стълбата определено ми провали плановете. Тъкмо бях измислила как ще си разположа работното място под нея – не, че е невъзможно, просто съм блейка и ще си халосвам пъпеша на всяко “еврика”. Отпада като вариант, но ще постна идеята.

При втория етаж разминаване може да има при скосяванията и светлите отвори. Изненадващо, но тук терасата ми е точна 🙂

И реалността

т.е. снимките от тази неделя. Вече имаме плоча и почти цялата зидария на втори етаж. Остава покрива и малко вътрешни стени.

Може би, когато стълбата се разкофрира няма да е толкова малко разстоянието под нея, но не разчитам много на това. 

Терасата на горния етаж от сега ми е любима.

Съседите ни се чудеха защо сме я завъртели така, че от изток да има толкова малко прозорци, но просто няма начин – къщата трябваше да се смести на нужните отстояния от жиците. Е… не сме от ранобудните, така или иначе изгрева ще го проспиваме 🙂

Ами това е за сега. Корекции по моделите ще правя, когато приключим с грубия строеж, за да мога да съм и по-точна с проекта за мебелите.