Категория: Общи приказки

Съботно Своге

Тази събота ходихме да си кажем изискванията и да поискаме оферта с точна цена за къщата. Някак си със смесени чувства ще го изпратя този ден… и хубаво ми беше, и леко притеснително, и се поядосах малко, и пропуснах…

Плюсовете и минусите

  • Своге си е все така много красив град. И във фургон бих живяла тук, ако се наложи. (виж галерията долу)
  • Някой добър съсед ни е окосил ливадката 🙂 Ахам, знам, че е заради сеното, не от човеколюбие… просто се чудех дали няма да се наложи да платим на някой да го направи, в случай, че е много обрасло. Обичам ситуациите, в които всички печелят.
  • Къщите на Брацигово са с нови цени от 1 септември. Ние сме си виновни, че се мотахме и ходихме на почивка, вместо да се правим на инвеститори през отпуската, ама… Не знаем още колко е повишението, надявам се да не ни откажат от идеята тези нови цени. В краен случай линка на rosko към една доста изгодно звучаща оферта остава…
  • Пропуснах 1-вия рожден ден на 4-тия си племенник. Жив и здрав, хлапето ще има други рожденни дни, на които ще отида, обещавам тържествено 🙂
  • С Прасунсен сме типични граждани-будали. Отидохме в Своге, отидохме на парцела си, там има плодни дръвчета… в бързината не само не си набрахме нещо, ами дори и не погледнахме какви точно са. По съседско инфо – орех, дюля и джанка… ама имаше и още дървета. В замяна на това, като се прибрахме в Сф, минахме през ХИТ и си напазарувахме плодове. Загубена работа… 😉

Влаков преглед на печата

Продавачките на вестници и списания на софийска гара определено много ни обичат – щом се появим, изкупуваме всичките им нови списания за къщи и градини. Скоро не бях намирала сп. Exterior, даже мислехме, че е спряно… новия бр. 10 на списанието беше приятна изненада 🙂 – цялото беше посветено на екологията, устойчивото строителство, алтернативния начин на живот, а и имаше дебело life style приложение с доста интересни статии на същата тема.

Статията “Карат ли се дърветата” като че ли ми беше най-интересна…

Папаращини

Е… бях обещала да я снимам пак! Онази невероятна къща-замък. Специален поздрав за Achkata със снимките по-долу:

По-стандартно изглеждащата страна на замъка, откъм улицата. 

Портата отблизо :)

Портата отблизо. Вече не ги правят такива 🙁

Дворната врата беше открехната и се присламчих, за да избегна решетките на оградата. от бръшляна и цветята в двора обаче, се вижда по-малко отколкото предния път, напролет.

Докато се опитвах да хвана повече подробности от самата къща, по терасите на съседните сгради се появиха любопитни съседи. За съжаление обезпокоих леко владетелката на замъка, но пък получих официално разрешение да си щракам 🙂

В съседната къща симпатични възрастни дами си бяха устроили частно парти. Поредната пристигнала се съгласи да ми позира, докато катереше многобройните стълбища.

Типична конфигурация на къща по дефилето. Гаражът е на улицата, на едно ниво с покрива почти… а тук в случая има 3 етажна къща надолу, чиито основи се губят в тераси, стълби и зеленина.

Като тази сякаш висяща във въздуха платформа – стълбището на къщата, чийто вход е пак някъде надолу.

Хлапе си играе на стълбите към къщи.

Сградата на общината. Просто ми хареса тази покрита със стъкло “беседка”.

И друга обществена сграда (Есграон, архив, гражданска защита). Някак си човек има по-голямо доверие в институциите, ако се отнасят грижливо към околната среда, която обитават.

Кредит ли?

Мрънкам си, просто още няма какво да напиша.

В рекламите разни щастливи хорица клатят глави и па-паткат… а аз след 2 седмици мотане, 3 срещи с мобилен банков консултант и 2 часа попълване на всякакви фермани все още не мога да се добера до прост потребителски кредит от 5000 евро.

След всяка среща (на която ти свалят звезди от небето точно като в рекламата) следва един телефонен разговор с централата, в който учтиво ти обясняват, че има и още нещо, което не са ти казали… демек няма да стане твоята при тези хубави условия, но може да стане, ако…

Добре, бе хора… кому е нужно да си губим времето взаимно? Ми кажете всичко от първия път – нали ако не успея да отговоря на всичките ви условия, така или иначе няма да ви стана клиент.

Идея нямам каква е логиката за хора, които всичко до сега са успявали да си напазаруват кеш, да е по-трудно, отколкото за такива, които до такава степен са се набълбукали с кредити, че и гащите им са собственост на банката :-/

Мрънкам си само де… докато чакам следващото условие, за което са пропуснали да ми кажат.

Не почиваме :)

Няма ни, защото е малка лудница:

  • Шефът ми реши да смени офиса точно по средата на супер важен, супер спешен и супер капризен проект, та вместо да си чертая следващите стаи, в почивните дни пренасям кашони и правя стикери, с помощта на които всеки идиот да може да паркира гадната си кола…
  • Прасунсен се прибра от Индия с нов проект, нов екип и кратки срокове.
  • Любимите ми клиенти (повечето от които вече приятели и по тази причина няма как да им тегля една благословия) решиха, че през лятото аз по default съм свободна и дай да ъпдейтнем всички сайтове точно през август.
  • Купих си колело. До новият офис ми е доста бързо и удобно, а и за Своге това ще е подразбиращия се начин за придвижване 🙂 Така де… нали това е идеята да се местим на такова място – край на трафика, на гадния смог и на обездвижването. Цяла седмица дзяпах сайтове с велосипеди 🙂

Но вече имаме предварителни договори за ток и вода, така че мечтаната къща е една идея по-близо. Следва темата, в която описвам как сме открили перфектния потребителски кредит (някой има ли идеи къде да го търсим?!) и как вземаме разрешение за строеж.

btw в ЧЕЗ отново има промени… ходете там само с предварително попълнени бланки. И не, че става по-бързо… пак си чаках 1 час при 15-тина човека в чакалнята. За това пък Прасунсен приключи с водата в Своге за 2 часа с 1 ходене.

Да си платиш, за да гледаш реклама?!

Не бе… не ми се свидят 7 лева. Месечно купуваме списания за минимум 70, голяма част от които имат повече реклами от тези 72 страници. И не е като да не ми се е налагало да плащам за каталози – разбираемо е, когато каталогът съдържа скъпи мостри и ти се ще да отсвириш колекционерите на рекламни материали, които нямат интерес към продуктите ти. Обаче каталог, маскиран като периодично издание и продаващ се в будка със списания… е те този маркетингов подход направо ми изкърти миФката 🙂

За какво иде реч?

За ей този каталог за сглобяеми къщи на “Братя Пашкулеви”:

Мернах го съвсем случайно в магазинчето, от което вечер си купувам бира и списания. Няма голям избор на заглавия, но работи до късно и понеже собственикът вече ме познава, съвсем по приятелски ме предупреди: “Ми то това май не е списание… на каталог прилича. Разгледай го, ако искаш, опаковката е разскъсана.” Поразлистих го малко, но го взех – все пак темата живо ме интересува, а точно към къщичките на завода в Брацигово се бяхме ориентирали. Дори се позачудих дали не е рекламния каталог към някое списание, но найлоновото фолио му пасваше точно, а и цената е написана на корицата. Както и това 1/2008, което се надявах да означава бр.1 от списание, което ще третира точно тази тематика…

Е, това бяха само надежди. В каталогът има само инфото, което съдържа и сайта на фирмата. Поспестена е малко от полезната информация в сайта (предполагам, за да се спести от печат) и доста от информацията, която я няма там и би ме запалила по този тип строителство. Да, снимките на къщите са хубави (и водния знак по тях разбирам защо го има), плановете – грамотно направени, хубаво е, че има ориентировъчни цени и ако ги нямаше 2-те страници с техническа информация накрая наистина щях да се ядосам, но…

Това все пак е каталог на 3 езика, с банални рекламни фрази (14pt bold), дизайн от 90-те на миналия век и читав печат (някакво пловдивско издателство “Зеница-Ида”).  Разбирам, че “Братя Пашкулеви” ООД нямат финансовата възможност на Selamore, чиито каталози са наслада за сетивата и са безплатна притурка към доста по-дебели и с повече полезна информация списания за 5 лв, но да продаваш такъв каталог си е жива излагация.
Най-малкото, защото хората, които биха дали 7 лв, за да научат нещо повече за сглобяемите къщи на завода в Брацигово имат интернет, вече са намерили сайта и са прочели оскъдното инфо там.

Направете го това списание на вестникарска хартия, бе хора! Намалете размера, намалете шрифта, смалете илюстрациите (така ще отпадне и опасността да ги крадят конкурентите ви), пуснете си блог в сайта (това няма да ви струва нищо като разходи), но напишете нещо повече за работата си, нещо от кухнята, нещо полезно дори и за тези, които няма да ви станат клиенти (защото те имат близки и приятели, които може и да станат). Защо ни принуждавате да четем чуждоезични сайтове, за да станем фенове на това, което после вие ще ни продадете? Защо се налага да търсим, пресяваме и анализираме информацията, която би ни убедила да станем ваши клиенти?

Защо карате нас, потребителите, да пишем статии за това, от което вие, производителите, разбирате най-добре?

Google SketchUp – безплатен 3D софтуер за всеки

,,И най-дългия път започва с първата крачка”
Лао Дзъ

Харесали сме си място, парцелът вече е купен – какво да правим от тук нататък? Ами да построим къща :). Нашата първа крачка беше да си изясним какво точно ще строим – дали дворец, барака или бяла спретната къщурка. В случая една единствена картинка е равна на 1 тон думи, затова решихме да си начертаем план за къщата.

На Google SketchUp попаднах случайно, докато търсех проста безплатна програмка, която да ми спести чертането на врати, прозорци и пр. стандартни елементи, както и да има готова библиотека с мебели и кухненски уреди. Логиката на работа с този софтуер доста напомня скицирането на идеята на ръка – основния инструмент за работа е моливче, с което рисувате прави линии. При затваряне на контура вътрешността му веднага се оцветява – индикация, че вече имаме повърхнина и можем да й придадем обем – просто “издърпваме” повърхнината в желаната от нас посока с помощта на друг инструмент.

Точно както обещават на официалния сайт на продукта – sketchup.google.com – концентрирате се върху идеите си, а не върху реализацията им в софтуера.

Това, което ми хареса в Google SketchUp 6:

  • Лек и приятен за работа (макар за старите cad-аджии да е малко непривичен)
  • Видеообучение в няколко стъпки, както и подробна документация за напреднали.
  • Безплатни библиотеки с готови 3d компоненти, до които имате достъп и директно от продукта. Още по-хубавото е, че има библиотеки с компоненти на конкретни производители.
  • Импорт на .dwg, .dxf и .3ds файлове, както и на растерни картинки.
  • Въпреки че могат да се задават разнообразни текстури, осветление и атмосферни ефекти, резултатът напомня на умела рисунка, а не първи опити за рендер в 3ds MAX.
  • Връзка с Google Earth.

И това, което не ми хареса…

  • Задаването и коригирането на размерите ми се струва леко тромаво.
  • За да се стартира изобщо иска прилична видеокарта. И когато наредиш мебелите във всички стаи, дървета и цветя в двора и малко ландшафт, движението по чертежа става мъчително бавно.
  • Накрая точно това, което ти е необходимо за да приключиш (експорт в .dwg, .dxf и .3ds, анимация и чудесен модул за презентация) се оказва налично само в платената версия. Това не би трябвало да се брои за недостатък, нормално е да е така, но да помрънкам 🙂

Ако все пак ви дотрябват екстрите от платената версия SketchUp Pro 6, Google дават възможност да си дръпнете безплатно 8 часова пробна версия, като времето се отчита единствено, когато е отворен продукта, т.е. това е легална възможност да си довършите работата качествено.

„Купувайте земя, момчета, вече не я произвеждат”!

Все по-често срещам този афоризъм на Марк Твен – поизтупан от прахта и изтипосан под прожекторите на текущата действителност. Която в първото тримесечие на 2008-ма е: финансова криза, увеличаване на човешката популация, намаляване на обработваемата земя, увеличаване на цените на хранителните продукти.

Цените на жилищата във Великобритания намаляват, но селскостопанската земя поскъпва до рекордни равнища. Чуждестранните купувачи и бегълците от градовете са главната причина за 10% по-високи цени на земеделските площи на Острова за първото тримесечие, пише във водещия си материал днес The Independent.

(източник: money.bg. Вижте цялата статия тук.)

Земеделската земя в България в момента е евтина. Тя не изисква големи разходи, свързани с притежанието и съхранението й, може да носи малки приходи, но не това е важното. Притежаването на къс земя, която може да те изхрани в случай на нужда ти дава степен на свобода в повече и малко те отдалечава от съвременната форма на робство.