В последно време забелязвам, че като коментари се пускат обяви за извършване на разни (строителни и не съвсем) дейности, от сорта на този.

Нищо лошо няма в това, ние приветстваме подобна активност, но така, пръснати назад по темите, дори и на нас с Прасунсен ни е трудно да ги откриваме.

Е… мисля, че намерих някакво временно решение на проблема: отварям фиксирана страница за малки обяви, в която можете да ги пускате като коментари. Желателно е на български и на кирилица – не знам доколко ще имам време да ги “превеждам”. Ще копирам там последния открит от мен коментар-обява за пример.

Струва ми се безсмислено да спорим във всички други теми със Salvador и Soprano за това коя строителна технология е най-подходяща за малки къщи, за това, както обещах, пускам специална тема, в която всички строителни специалисти и лаици са поканени да споделят мнението си за различните класически и космически технологии, да кръстосат шпаги, да разменят линкове и да се пробваме в крайна сметка чрез спорове да открием истината си. Всеки своята, естествено… не очаквайте чудеса 🙂

Нашата позиция

С Прасунсен сме фенове на дървените къщи, къщите от пресована пръст, от чувалчета пръст, от глина, слама и всякакви класически строителни материали, които са присъщи за местността, вписват се естествено в околната среда и при разрушаване не оставят неразградими строителни отпадъци. Стандартната класическа тухлена къща с бетонен фундамент е компромис с тези мечти, но пък е лесна откъм формалностите… 

Опозицията

предлага нещо много интересно като технология – патентованата строителна система IBT, което представлява сглобяеми олекотени (модулни) панели, изработени от експандирана полистиренова плоскост с подходяща плътност, между 2 пласта галванизирана и заварена мрежа, като след монтирането на панелите следва полагане на бетон (CLS) (източник на информацията от тук).

Е добре де… какво му е лошото?

Всъщност нищо кой знае колко лошо не виждам в тази технология. Като цена излиза от порядъка на сглобяемите дървени къщи, фирмата има сходни условия за клиентите: възможност за строеж на еднофамилна къща по типов проект, възможност за кредитиране (естествено преди да сключвате договор задължително проверете дали банките, с които работят точно на вас ще отпуснат кредит и при какви условия), в обявените приблизителни цени за готовите проекти влизат същите неща, които и при сглобяемите дървени къщи и са изключени специфичните (като фундамент, покривно покритие и т.н.), но поне изрично пише, че тези неща не влизат, за това не е подвеждащо.

Твърди се, че в тази технология се използва по-малко желязо и бетон. Това е добре, защото се твърди, че железобетонът разболява…  Да, но в сравнение с какво е по-малко? По тази технология не се прави фундамента, значи той отпада от сравнението… в къщите от дървени трупи, сглобяемите дървени къщи или примерно глинените коб-ове няма изобщо желязо и бетон – носещите конструкции са от други материали. Единствено при сравнение с класическите тухлени къщи и с панелните жилища може да е вярно това твърдение.

Моите резерви по отношение на IBT са точно това, което е и гръбнака на технологията – гъстата метална мрежа, бетонът и полистиренът (или казано по народному – стиропор). Да, знам, че полистиренът (полистирол) е материал във почти всички топлоизолации, но докато една изолация със стиропор може да се смени след време, то стените на сградата ти остават. Ще ми се да знам малко повече за влиянието на този материал… може би след 2 поколения в тези японски куполни къщи ще е ясно 🙂

Спори се доколко е вредно да се живее във фарадеев кафез (тоест човешкото биополе да не може да си взаимодейства с магнитното поле на земята). От друга страна се твърди, че и електромагнитния смог е вреден за здравето и съветите са точно в обратната посока – да се екранира жилището (е да де, но с какво точно? Защото “дупките” в решетката трябва да съответстват на дължините на вълните, от които ще се спасяваме). Доколкото се зачетох в pdf-ите в сайта на IBT, разстоянието между нишките стоманена тел е от 8 до 25 см. (Честно казано не успях да намеря надеждна информация по тези въпроси – т.е. нещо различно от “един екстрасенс каза” и “така пише в учебника, по който е учил дядо ми”, но не съм и имала време да търся и чета. Ще се радвам на повечко просветление по темата.)

Последно – за бетона по принцип. В по-големите градове няма как да се избегне, така че системата с полистиренбетон е много добра алтернатива. Ако строя къща в София, със сигурност ще разгледам много сериозно готовите им проекти, има доста модерно изглеждащи и удобни варианти. Но някак си не ми се връзва да се ползва за малка селска къща, вила или изобщо място, където отиваш да си почиваш от града.

Като инженер съм заклет фен на всякакви нови и интересни технологии. Предпочитам електронната си книжка пред печатното издание и рядко имам повече от 3-4 дни годишно далеч от компютър. Като човек съм доста уморена от тях и ми се ще следващата част от живота си да прекарам в зона, свободна от излишен технически шум. 

(Прасунсен няма чак толкова много резерви, ако му гарантират, че излиза 2 или 3 пъти по-евтино от класическа тухлена къща със същата квадратура, вярвам ще успее да намери подход и да ме убеди 😀 )

Разгеле… започват да се намират и ентусиасти. Чакам с нетърпение снимки от къщата в село Чифлиците. Иначе тази в Лещен изглеждат много сладка… отдавна ми е мерак да намина натам да разгледам.

01 Октомври 2008, 14:19
Източник : БТА

Необикновена екокъща строи край белоградчишкото село Чифлиците архитект Георги Георгиев, видя репортер на БТА. 
Къщата се гради се по стар български дюлгерски обичай – само с природни материали. Къщата се е ширнала на голямата открита поляна над белоградчишкото село Чифлиците, в сърцето на предбалкана в едно от най-красивите места в страната – под уникалната белоградчишка скална корона. За Георгиев това строителство е един експеримент и той си поставил задачата да построи къща с двете си ръце, използвайки екологично строителство. Всичко се прави само от естествени материали – камък за основите, глинени тухли (непечени – кирпич) за стените, дърво за покривната конструкция. Проектът за необикновената сграда е негов. Показва ни макета – странна постройка с разперени като криле два странични навеса. Идеята е сградата да се впише естествено в пейзажа и да бъде потенциално незабележима, откъдето и да я погледнеш. Дори покривът отгоре се застила с чимове трева. В къщата са разположени дневна, кухня, спалня, кът за почивка и за работа, сервизни помещения. Изумяват при строителството идеално гладките кирпичени стени и дебелината им – около 80 сантиметра. Тухлите се правят на място с преса. Георгиев ползва глината изкопана от основите за къщата, примесена с малко сено. В градежа на тази къща няма хоросан, нито бетон, нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство. Дори вътрешната мазилка ще е изработена от различни естествено оцветени глини. Подобни екологични къщи има построени на много места по света, но в България това ще бъде втората подобна, след построената в село Лещен, близо до Гоце Делчев, известна като “Къщичката на Флинстоун”.

(информацията е от novini.dir.bg)

Като хард фен на фантастиката би трябвало да изпадна в щур възторг от идеята на Робърт Бруно. Да, харесва ми стоманената му къща – като произведение на изкуството или декор на SF сериал по “Фондацията”.  Дори ме кефи ретро звученето й (все пак е започната през 1974-та).

(Флаш версия на филмчето има тук) 

Но ако ще живея на Земята, едва ли ще е в нещо такова – много желязо, много остри ръбове… и освен ако не върви в комплект с робот, бършещ прах, преобразуващ ръжда и подсилващ заварки – доста непрактична за всекидневна употреба 😀

(Инфо за този проект има и в sgrada.com, а аз благодаря на Надя, че ми я показа)

Мрънкам си, просто още няма какво да напиша.

В рекламите разни щастливи хорица клатят глави и па-паткат… а аз след 2 седмици мотане, 3 срещи с мобилен банков консултант и 2 часа попълване на всякакви фермани все още не мога да се добера до прост потребителски кредит от 5000 евро.

След всяка среща (на която ти свалят звезди от небето точно като в рекламата) следва един телефонен разговор с централата, в който учтиво ти обясняват, че има и още нещо, което не са ти казали… демек няма да стане твоята при тези хубави условия, но може да стане, ако…

Добре, бе хора… кому е нужно да си губим времето взаимно? Ми кажете всичко от първия път – нали ако не успея да отговоря на всичките ви условия, така или иначе няма да ви стана клиент.

Идея нямам каква е логиката за хора, които всичко до сега са успявали да си напазаруват кеш, да е по-трудно, отколкото за такива, които до такава степен са се набълбукали с кредити, че и гащите им са собственост на банката :-/

Мрънкам си само де… докато чакам следващото условие, за което са пропуснали да ми кажат.

Няма ни, защото е малка лудница:

• Шефът ми реши да смени офиса точно по средата на супер важен, супер спешен и супер капризен проект, та вместо да си чертая следващите стаи, в почивните дни пренасям кашони и правя стикери, с помощта на които всеки идиот да може да паркира гадната си кола…
• Прасунсен се прибра от Индия с нов проект, нов екип и кратки срокове.
• Любимите ми клиенти (повечето от които вече приятели и по тази причина няма как да им тегля една благословия) решиха, че през лятото аз по default съм свободна и дай да ъпдейтнем всички сайтове точно през август.
• Купих си колело. До новият офис ми е доста бързо и удобно, а и за Своге това ще е подразбиращия се начин за придвижване 🙂 Така де… нали това е идеята да се местим на такова място – край на трафика, на гадния смог и на обездвижването. Цяла седмица дзяпах сайтове с велосипеди 🙂

Но вече имаме предварителни договори за ток и вода, така че мечтаната къща е една идея по-близо. Следва темата, в която описвам как сме открили перфектния потребителски кредит (някой има ли идеи къде да го търсим?!) и как вземаме разрешение за строеж.

btw в ЧЕЗ отново има промени… ходете там само с предварително попълнени бланки. И не, че става по-бързо… пак си чаках 1 час при 15-тина човека в чакалнята. За това пък Прасунсен приключи с водата в Своге за 2 часа с 1 ходене.

Не бе… не ми се свидят 7 лева. Месечно купуваме списания за минимум 70, голяма част от които имат повече реклами от тези 72 страници. И не е като да не ми се е налагало да плащам за каталози – разбираемо е, когато каталогът съдържа скъпи мостри и ти се ще да отсвириш колекционерите на рекламни материали, които нямат интерес към продуктите ти. Обаче каталог, маскиран като периодично издание и продаващ се в будка със списания… е те този маркетингов подход направо ми изкърти миФката 🙂

За какво иде реч?

За ей този каталог за сглобяеми къщи на “Братя Пашкулеви”:

Мернах го съвсем случайно в магазинчето, от което вечер си купувам бира и списания. Няма голям избор на заглавия, но работи до късно и понеже собственикът вече ме познава, съвсем по приятелски ме предупреди: “Ми то това май не е списание… на каталог прилича. Разгледай го, ако искаш, опаковката е разскъсана.” Поразлистих го малко, но го взех – все пак темата живо ме интересува, а точно към къщичките на завода в Брацигово се бяхме ориентирали. Дори се позачудих дали не е рекламния каталог към някое списание, но найлоновото фолио му пасваше точно, а и цената е написана на корицата. Както и това 1/2008, което се надявах да означава бр.1 от списание, което ще третира точно тази тематика…

Е, това бяха само надежди. В каталогът има само инфото, което съдържа и сайта на фирмата. Поспестена е малко от полезната информация в сайта (предполагам, за да се спести от печат) и доста от информацията, която я няма там и би ме запалила по този тип строителство. Да, снимките на къщите са хубави (и водния знак по тях разбирам защо го има), плановете – грамотно направени, хубаво е, че има ориентировъчни цени и ако ги нямаше 2-те страници с техническа информация накрая наистина щях да се ядосам, но…

Това все пак е каталог на 3 езика, с банални рекламни фрази (14pt bold), дизайн от 90-те на миналия век и читав печат (някакво пловдивско издателство “Зеница-Ида”).  Разбирам, че “Братя Пашкулеви” ООД нямат финансовата възможност на Selamore, чиито каталози са наслада за сетивата и са безплатна притурка към доста по-дебели и с повече полезна информация списания за 5 лв, но да продаваш такъв каталог си е жива излагация.
Най-малкото, защото хората, които биха дали 7 лв, за да научат нещо повече за сглобяемите къщи на завода в Брацигово имат интернет, вече са намерили сайта и са прочели оскъдното инфо там.

Направете го това списание на вестникарска хартия, бе хора! Намалете размера, намалете шрифта, смалете илюстрациите (така ще отпадне и опасността да ги крадят конкурентите ви), пуснете си блог в сайта (това няма да ви струва нищо като разходи), но напишете нещо повече за работата си, нещо от кухнята, нещо полезно дори и за тези, които няма да ви станат клиенти (защото те имат близки и приятели, които може и да станат). Защо ни принуждавате да четем чуждоезични сайтове, за да станем фенове на това, което после вие ще ни продадете? Защо се налага да търсим, пресяваме и анализираме информацията, която би ни убедила да станем ваши клиенти?

Защо карате нас, потребителите, да пишем статии за това, от което вие, производителите, разбирате най-добре?

,,И най-дългия път започва с първата крачка”
Лао Дзъ

Харесали сме си място, парцелът вече е купен – какво да правим от тук нататък? Ами да построим къща :). Нашата първа крачка беше да си изясним какво точно ще строим – дали дворец, барака или бяла спретната къщурка. В случая една единствена картинка е равна на 1 тон думи, затова решихме да си начертаем план за къщата.

На Google SketchUp попаднах случайно, докато търсех проста безплатна програмка, която да ми спести чертането на врати, прозорци и пр. стандартни елементи, както и да има готова библиотека с мебели и кухненски уреди. Логиката на работа с този софтуер доста напомня скицирането на идеята на ръка – основния инструмент за работа е моливче, с което рисувате прави линии. При затваряне на контура вътрешността му веднага се оцветява – индикация, че вече имаме повърхнина и можем да й придадем обем – просто “издърпваме” повърхнината в желаната от нас посока с помощта на друг инструмент.

Точно както обещават на официалния сайт на продукта – sketchup.google.com – концентрирате се върху идеите си, а не върху реализацията им в софтуера.

Това, което ми хареса в Google SketchUp 6:

• Лек и приятен за работа (макар за старите cad-аджии да е малко непривичен)
• Видеообучение в няколко стъпки, както и подробна документация за напреднали.
• Безплатни библиотеки с готови 3d компоненти, до които имате достъп и директно от продукта. Още по-хубавото е, че има библиотеки с компоненти на конкретни производители.
• Импорт на .dwg, .dxf и .3ds файлове, както и на растерни картинки.
• Въпреки че могат да се задават разнообразни текстури, осветление и атмосферни ефекти, резултатът напомня на умела рисунка, а не първи опити за рендер в 3ds MAX.
• Връзка с Google Earth.

И това, което не ми хареса…

• Задаването и коригирането на размерите ми се струва леко тромаво.
• За да се стартира изобщо иска прилична видеокарта. И когато наредиш мебелите във всички стаи, дървета и цветя в двора и малко ландшафт, движението по чертежа става мъчително бавно.
• Накрая точно това, което ти е необходимо за да приключиш (експорт в .dwg, .dxf и .3ds, анимация и чудесен модул за презентация) се оказва налично само в платената версия. Това не би трябвало да се брои за недостатък, нормално е да е така, но да помрънкам 🙂

Ако все пак ви дотрябват екстрите от платената версия SketchUp Pro 6, Google дават възможност да си дръпнете безплатно 8 часова пробна версия, като времето се отчита единствено, когато е отворен продукта, т.е. това е легална възможност да си довършите работата качествено.

Все по-често срещам този афоризъм на Марк Твен – поизтупан от прахта и изтипосан под прожекторите на текущата действителност. Която в първото тримесечие на 2008-ма е: финансова криза, увеличаване на човешката популация, намаляване на обработваемата земя, увеличаване на цените на хранителните продукти.

Цените на жилищата във Великобритания намаляват, но селскостопанската земя поскъпва до рекордни равнища. Чуждестранните купувачи и бегълците от градовете са главната причина за 10% по-високи цени на земеделските площи на Острова за първото тримесечие, пише във водещия си материал днес The Independent.

(източник: money.bg. Вижте цялата статия тук.)

Земеделската земя в България в момента е евтина. Тя не изисква големи разходи, свързани с притежанието и съхранението й, може да носи малки приходи, но не това е важното. Притежаването на къс земя, която може да те изхрани в случай на нужда ти дава степен на свобода в повече и малко те отдалечава от съвременната форма на робство.