Категория: Общи приказки

Към уважаемите сънародници (от строителния бранш)

Понеже леко ни писна от всички молби и претенции да редактираме старите си  постове, както и от заплахите какво ще ни се случи, ако не го направим… ето няколко съвета как да използвате блоговете в своя полза:

Грижете се за онлайн присъствието си и рекламата си

  • Ако вашият сайт е в челните позиции при определени ключови думи, просто няма начин да го пропуснем. Потенциалните ви клиенти също няма да го пропуснат, повярвайте. Да имате сайт е необходимо, но не е достатъчно условие…
  • Ако ви е трудно да се класирате в челните позиции при определена ключова дума, това не е чак такава болка за умиране. Можете да рекламирате примерно чрез Google Adwords. Не е трудно (има българска версия на сайта), не е и скъпо (можете да определите сами бюджета си) и не ви ангажира с нищо (ако видите, че няма ефект, тоест продажби, винаги можете да стопирате рекламната си кампания).
  • Ползвайте активно вариантите за безплатни обяви. В “Живот отвъд Околомръсното” например има такъв вариант.
  • Ползвайте всички легални начини да промотирате линка си – смислени коментари в блогове и форуми, собствен блог с полезни за читателите статии е добро начало. Потребителите не се интересуват вие какво искате… те търсят нещо полезно за себе си.  Дайте им го.  Дори и да не станат ваши клиенти, доброто им отношение към марката ви може да ви донесе дивиденти – примерно под формата на линкове и статии в техните блогове.

Грижете се за тези, които биха искали да напишат нещо за вас

  • Не е задължително рекламата да ви струва пари. Доволните потребители с удоволствие ще ви препоръчат на познатите си или дори на тези, които не познават, но минават през блога им (фейсбук, туитър, най-различни форуми, не задължително на строителна тематика).
  • Добра идея е да имате галерия със снимки, които “медиите” имат право да ползват, както и статии с полезна информация, които могат да се цитират или директно да се ползват под някакъв лиценз. Ако някой иска да напише публикация за услугите, които и вие предлагате и не може да се ориентира каква информация от сайта ви да използва легално, най-вероятно ще има недоволни. Вие или конкуренцията ви, за нас няма значение. От вашите усилия зависи кого ще цитират и линкват.

Забрани и рестрикции

  • Не можете да забраните на недоволните потребители да мрънкат и да се оплакват. Дори не е задължително да са прави… просто и анти-рекламата от уста на уста работи. От блог на блог също. Но онлайн човек често е много по-умерен, отколкото би бил в частен разговор или на лична бележка – тези 2 варианта не подлежат на цензура. Твърди се, че няма лоша реклама… във всички случаи е добре да са ви забелязали.
  • Не можете да забраните и на доволните потребители да споменават конкуренцията ви.
  • Всички останали забрани и права за ползване (цитиране и линкване) би трябвало да се намират на съответната секция в сайта ви. Ако не се намират там (и не се откриват лесно), значи пропускът е у вас. Погрижете се. Нямате сайт? Е… погрижете се де. Годината е 2009-та, вие в кой век живеете?

Какво можете или не можете да очаквате от нас (Прасунсен и Кот)

  • Не можете да очаквате да следим всички подробности от бизнеса ви. Ако преди година са ни интересували сглобяемите къщи, дървените къщи или куполните къщи, това не значи, че сме длъжни да пишем за тях днес. Няма гаранция, че ще отбягваме темата и за в бъдеще… просто в момента си имаме други мечти и проблеми.
  • Можем да отговаряме на коментарите на стари постове и когато имаме време или има необходимост, го правим. Виждаме всеки нов коментар, независимо колко назад във времето е поста и това е достатъчно. Коментирайте и по стари постове – това също е напълно достатъчно.
  • Не сме длъжни да препрочитаме старите си постове с цел да търсим и редактираме несъответствия, възникнали след публикуването на поста. Ако в някое списание за строителство през 2001-ва година са написали статия, че фирма Х е дистрибутор на марката Y, а през 2009-та това вече не е вярно, не бихте искали опровержение от списанието, нали?
  • Ако все пак много държите на подобно опровержение и варианта да коментирате под стария пост не ви задоволява, предложете ни нещо в замяна все пак. Примерно… добро отношение. Или линк към нас (примерно към статия в нашия блог, която сте ни пратили и ние сме одобрили и публикували от ваше име). Не всичко се купува с пари, но дори и нашето свободно време струва нещо.
  • Не можете да очаквате да не линкваме сайт, който ни се е сторил интересен. Честно казано, за пръв път днес чух за собственик на сайт, който не иска линкове към себе си. Обикновено проблемът с наплива за желаещи да станат дистрибутори или потребители, желаещи директна поръчка от фирмата-майка се решава със списък на дистрибуторите за отделните държави в сайта на фирмата-майка.
  • Нямаме вина, ако за определени ключови думи в даден период от време излизаме на челни позиции в търсачките. Повярвайте ни, не правим нищо по-специално за това. Нито имаме време, нито някой ни плаща, за да ви изместваме. И ние искаме други наши, по-комерсиални сайтове, да излизат на челни позиции, но не обвиняваме никой, ако това не стане.
  • Можем да дадем едно рамо (тоест линк към вас), ако повода или тематиката са уместни. Или ако сте ни станали симпатични. Или ако често наминаваме през сайта ви, за да откриваме полезна за нас информация. Или ако считаме, че ще е полезно за читателите ни. Имаме страница за връзки и колкото и да ни мързи – периодично я обновяваме.

В заключение

Има много съвети как да популяризирате сайта си или да рекламирате фирмата си, далеч съм от мисълта да ви обучавам в нещо, в което не се чувствам компетентна. Това тук бяха само няколко забележки за проблеми, които ми се набиват на очи още откакто направихме този блог и се сдобихме с достатъчно желаещи да наминават насам…

Обаче ще ви издам една малка тайна, при това съм сигурна, че Огнян няма да ми се разсърди за този непожелан линк 🙂

Колко къщи за един живот?

Горе-долу такъв въпрос зададох на баща ми преди месец почти. Жегата в Бургас през лятото трудно се изтрайва дори и през нощта, а изпитата бира напираше да излиза директно през кожата ми. Обаче темата ми беше интересна, а и май само аз се сещам да намирам приложение на диктофона на баща ми 🙂 Измъкнах древните албуми със снимки и ги подхванахме подред… почти хронологично.

И така, говоря си с кандидат на техническите науки, старши научен сътрудник втора степен инж. Атанас Сокуров (А.С.), вече пенсионер, за хора и сгради, които отдавна ги няма… и ми е доста странно, някак тъжно. Някои истории съм ги подочувала като дете, но никога така подробно и с толкова детайли. За други съм питала и съм забравила подробностите. От къщите (май 5 на брой) съм виждала само последните 2. И ако не се бяхме заговорили (за кой ли път) за нашия строеж, така и нямаше да се сетя да го питам. Интересно, в колко ли фамилии семейната история си заминава с тези, които са я правили, а децата и внуците познават само своя живот?

Кот: Коя е първата къща, която ти си спомняш?

А.С.: Първата е тази, която рухна по време на бомбандировките в София… но тя не беше наша къща, там бяхме под наем. Тогава съм бил на 3 годинки и помня, че до къщата ни имаше училище и когато завиеха сирените, през една дупка в оградата се промушвах и бягах, за да се крия в мазето на училището – там имаше скривалище. Така ме бяха научили баба ти и дядо ти – грабвам си торбичката и през дупката. Къщата беше много паянтова… всъщност бомбата улучи съседната, нашата рухна от трясъка. Помня, че си търсех играчките в развалините на другия ден.
След това баща ми си намери работа в Бургас и се прибрахме.

sofia_43

(Баба ми, дядо ми и баща ми – София, 1943г. Снимки на къщата им там няма, но пък се мярка крайче от стара София :))

Всъщност най-старата къща, която си спомням, е правена от дядо ми Костадин – през около 1905 година. Горе-долу тогава, когато ВМРО са запалили Анхиало (днешно Поморие) и поморийци са се разбягали нагоре-надолу… брата на баба ми е заминал за Гърция, а тя дошла в Бургас и се оженила за дядо ми. Тогава Коджакафалията му е продал едно място от неговия си имот там…

Кот: Това е същото място, където после е била къщата ни и сега е блока?

А.С.: Да, да… на “Родопи” 5. Дядо ми тогава е бил тухлар.  И там той си е направил къща от тухлите, на които тогава са им викали шкарто – половинки, начупени… не могат да ги продадат на нормална цена и той ги е взимал от там за строежа. И си е направил къща – една стая (3,5 на 4 м) и един салон (2 на 4). Вдигната беше на 20-тина см от земята – основи от камък. Мазе нямаше. Отпред имаше една слива, която минаваше над покрива. Тоалетната беше в дъното на двора, на септична яма – тогава в този квартал нямаше канализация. Водопроводът беше в двора, на около 10 метра от къщата – имаше дворна чешма. Спомням си, че като дете… отиваме при чичо ми за Коледа (дядо ми беше починал вече, но баба ми беше жива още и си оставаше в къщи). И ние отиваме там – аз, баща ми, майка ми и сестра ми… (това след 45-та година, когато се бяхме прибрали вече от София)… отиваме там да посрещаме Коледа и току идва някакво комшийско дете, за да ни каже, че е паднала стената на салона. Баба ми го пратила. Всяка зима правехме по 2 ремонта – все нещо се напукваше, падаше, протичаше… и баща ми се хващаше, вземаше хоросан и започваше да подзижда, да подмазва, да кърпи.
И понеже му писна накрая, взе заем от ДСК, за да направи нова къща.

Кот: Имаше една снимка с кръгъл прозорец…

А.С.: Това е къщата, която баща ми построи в Бургас. Тогава работеше в “Червено знаме” и тегли смешните цифри – 1000 лв заем и беше със страхотен страх, защото за първи път тегли кредит от държавата, за да построи къща. Тогава заплатата му беше 80 лв. От банката му даваха 2000 лв, но той не искаше, страхуваше се, че няма да може да ги връща. Проектът на къщата беше полуетаж на около 90 см в земята и 5-6 стъпала надолу и етаж нагоре. Долу имаше една стая, горе имаше една стая и до нея – нещо като коридор, (4:46) което беше 2.50 на 3.50, което беше със стълби до долу, а до горния етаж – със странични стълби. Трябваше да има още една стая от другата страна, но понеже баща ми взе само 1000 лв заем, парите не стигнаха. Щяхме да я правим след време, но така и не я построихме тази стая. Когато човек работи за повишаване на качеството си на живот, се съобразява с реалните си финансови възможности.

Баща ми беше малко артистична натура (зодия близнаци), искаше да си направи кръгъл прозорец на къщата – и го направи. А самия прозорец (ъгъла на голямата стая) беше объл.

Бургас, 1972

(Аз и майка ми пред къщата с облия прозорец, 1972г. Малко преди да я съборят, все още недостроена…)

За къщата бяхме извикали майстори да я иззидат и покрият, но всички дървении – прозорци, врати, кара-тавани – направихме двамата с баща ми. Аз бях някъде около 12 годишен. Цяло лято, когато баща ми се връщаше от работа, купуваше от “Топливо” по 2 талпи, мъкнеше ги на рамо около 1 км до къщи и аз на другия ден хващах бичкията и започвах да ги бича. Това беше работата ми за деня. Ваканцията ми така минаваше. Можех да ходя да играя, можех да ходя на плаж, да чета, да правя каквото искам… но тази работа трябваше да съм я свършил – да избича талпите на летви с предварително зададени размери, които после баща ми с рендето дооформяше. С ренде, трион, бичкия и ръчна дрелка. Накрая беше намерил някаква бракувана електрическа бормашина, която занесе на приятел електротехник да се мъчи да му я поправи и дълги години я ползвах и аз.

Чак после вече, когато се оженихме с майка ти – тогава се хванахме с баща ми и направихме една стая там, но тя не беше нито надолу, нито нагоре – беше наравно със земята, на кота 0. На половин тухла, единичка, изправена настрани… 7.5 см, подмазана от вътрешната страна само. Единичен прозорец с 3 мм стъкло. След това аз допълнително направих едно антренце, широко около метър, преградих го в единия край (входната врата се отваряше навън, защото навътре нямаше къде да се отваря), в дясно имаше нещо като боксова кухня, където имаше печка, плотове, шкафове – бях ги направил от някакъв материал, много груб… бях ги боядисал в някакво отровно зелено… защото такава боя бях намерил. Абе всичко се правеше с най-подръчните материали – само и само да стане. Бяхме си преградили от лявата страна нещо като баня и там имаше един бойлер, тип самовар – на твърдо гориво. Една малка мивка 35/40, с един кран. По това време в Бургас се пускаше вода на 2 денонощия по 2 часа и течеше една кафяво-жълта мътилка… както когато миеш бурето, в което си държал джибрите. С такава вода живеехме, бяхме си направили утайник на плочата над антренцето.

baba_mama

(Майка ми пред “парадния” вход и баба ми със сестра ми пред “нашата” пристройка от стая и антренце. Варелът за вода би трябвало да е някъде зад стълбата, над антрето. )

А.С.: Сега има всякакви списания, от които можеш да вземеш какви ли не идеи, но през 70-те години такова нещо нямаше. Можеше да се абонираш за guterRat или някакво друго немско списание, ако се абонираш за “Работническо дело”. Ако искаш 2 по-западни – трябва да се абонираш и за някакво руско списание. Събирало ни се е по една заплата да дадем за абонаменти…

***

Разговорът си тече сладко вече в малките часове, бирата отдавна е свършила, а майка ми се включва с истории за къщите от нейното детство. Баща ми още не ми е доразказал всичко, но нататък вече историята я знам – помня и “времянката”, където са ни настанили, когато са отчуждили къщата ни, и апартамента, в който и сега живеят родителите ми. Тази част от историята е и моя. За нея – някой друг път 🙂

Отпускарско…

Аз почивах само 7 дни, а Прасунсен дори още не е… но ни е напекло като след дълга отпуска. И работа се е струпала все едно ни е нямало цял месец. Така че сериозен пост и днес няма да има, само кратко и сборно…

1. Отидохме до Своге и кажи-речи на последните метри преди къщата, се сетихме, че сме забравили ключа. За сефте ни се случва… от както сме получили ключ за входната врата, неизменно го мъкнем с нас и това е нещото, за което проверяваме няколко пъти багажа. Така или иначе не очаквахме да видим нещо кой знае колко ново, ама…

2. Понеже не можахме да си влезем в къщата, обиколихме сериозно местните магазини за електроуреди, ВиК, ширпотреби и прочие. Оказаха се достатъчно и с всичко необходимо на цени, които правят безсмислено купуването примерно на бойлер, дребни електроуреди и печка от София. Харесахме си и печка за отопление с дърва – имаше магазинче, пълно с всякакви модели и аксесоари за тях. Като за начинаещи продавачът ни препоръча една с по-дълбоко отделение за огъня и по-високо поставен прозорец (по-лесно се намествали дебели дървета и нямало опасност за стъклото), чугунен плот с “котлонче” и без водна риза, само за 250 лв. Лятна промоция. Надявам се и другото лято да има, защото скоро няма да стигнем до нея.

3. Открихме местния седмичник “Своге 7”.  И се забавлявахме. Наистина. Само с “Underground” съм се хилила повече 🙂 (Прасуне, извинявай за сравнението… 😀 )

4. Хапнахме при “градския” на гарата. Малка гарова закусвалня с прилична (понякога даже чистена) цаца, студена бира, лежерен рок и символични цени, почти до линиите. Идея нямам дали изобщо ми е градски, така го нарекохме с Прасун, когато видяхме в менюто да фигурират и “странджанки”. Вече ги няма… подозирам, че само на мен ми е било ясно какво значи, а ние месо почти не ядем, кайма съвсем, така че и единствените потенциални клиенти за този артикул са отпаднали 😉

4. През седмицата в Бургас прекарах дълги (и напоителни) часове в разговори с родителите ми на тема “къщите, в които са живели и които не помня” и според мен се получи доста прилично интервю, обаче прослушването и обработването на 10-тина часа запис с диктофон отнема 10 пъти повече време, така че… през седмицата.

Строители откриха вода в Мусагеница!

(За техен късмет – студена вода.)

Новината е от понеделник, но покрай нашите ВиК проблеми се подсетих за снимките, които донесоха колегите ми след обедната почивка… пазарчето в Мусагеница.

m01

Новата природна забележителност – фонтан до блока.

m02

И неочакваната “екстра” за новодомците – басейн пред входа. Малко е калничък още 🙂

(Природната забележителност просъществува за кратко… според данни от ходещите на обяд в района колеги, днес вече и езерото е изгребано.)

Куполни къщи

Докато се забавлявах със SEO на сайт на фирма, занимаваща се с контрол на достъп и паркинг системи, попаднах на нов играч в бранша, на който не бях обръщала внимание досега. Признавам си, когато видях паркинг системи до фигурални чорапогащници ме напуши смях, но определено вниманието ми бе привлечено от доста интригуващите модулни къщи и куполни бунгала, които Лидека България предлага на нашия пазар.

3854107041_9fb414f3ed

Снимка от Jonathon_V

Основни характеристики на куполните къщи

  • Ниски цени за материали: Структурата на купола изисква приблизително 30% по-малко материали в сравнение с конвенционалната структура със същия обем.
  • По-малки разходи за труд: Всъщност фирмите предлагат китове за сглобяване, за това и цените са добри.  Конструкцията на  куполната къща позволява да извършите сглобяването самостоятелно и да направите икономия от разходите за строителство.
  • Енергийна ефективност: Куполът изисква около 25% по-малко енергия за затопляне или охлаждане в сравнение с конвенционалните сгради. Тъй като няма ъгли, въздушните потоци са постоянни – няма горещи или студени места.
  • Гъвкавост на дизайна: Тъй като няма носещи стени във вътрешността на купола, можете да проявите свобода при дизайна и интериора, които напълно отговарят на вашите желания.
  • Голяма устойчивост на земетресения и природни бедствия (тайфуни, циклони).
  • Готови за 3-4 седмици след изграждане на фундамента.
Куполните къщи могат да се ползват и на места със студен климат и обилни снеговалежи, могат да се съединяват една с друга за получаването на по-обширни и интересни конфигурации, както и да ги поставите върху класически бетонов фундамент с възможност за мазе.
(Малко преди публикуване на материала видяхме, че тези къщи се предлагат на нашия пазар и от ДОМ ТЕХ БГ ООД, въпреки че и в техния сайт нямаше цени.)

/ * update – 03.10.2009 */
По молба на ДОМ ТЕХ БГ ООД – ексклузивен дистрибутор на куполни къщи за България, статията е редактирана и са премахнати някои линкове и снимки.

Вила от дървени трупи

Харесваме къщите от дървени трупи, въпреки че цената и трудната поддръжка ни отказаха от този вариант за строителство. И това, че ние сме се отказали не значи, че ще спрем да пишем за тях.

Преди известно време получихме мейл от производител на такива симпатични къщички с малко информация и снимки от последния им обект. Фирмата е от Пещера, съвсем млада е и отскоро се занимават с такъв тип строителство, но снимките от обекта ми харесаха много и не мога да не ви ги покажа… 🙂

Вилата се състои от 2 етажа, всеки от които е по 60кв. м.    

Етаж първи: Всекидневна с кухненски бокс и камина, спалня и санитарен възел.

 

Етаж втори: 2 спални със санитарен възел.

   

Вилата е изработена изцяло от масивни дървени трупи с диаметър 22см. Лаковете, с които се третира дървото са на водна основа и напълно безвредни за хората.

Цената на кв.м. е около 500 евро и тя включва:

  • изработка и изграждане на вилата
  • дограма (дървена със стъклопакет)
  • настилка (дървено дюшеме)
  • тавани (ламперия)
  • изолация между етажите и таваните (минерална вата)
  • изграждане на покрива (без покривната настилка)
  • шлайфане, грундиране и лакиране 
В цената не влиза фундамента и покривната настилка (керемиди, изолация). Изграждането на подобна вила отнема около 4 месеца. Фирмата има готов план само на този модел за сега, но може да се направи и индивидуален проект по изискванията на клиента.
Това е информацията, която получихме за пещерската фирма и я предавам почти дословно :). Ако има и други, които мечтаят за такава къщурка, могат да се свържат с Георги Теленчев на gesh_84 (at) hotmail.com за повече подробности.

430 лв за отпушване на канал в кухнята?!

Случвало ли ви се е да ви се запуши канал, да протече тръба или да ви наводният съседите? Е, на мен в последните 10 години са ми се случвали всички възможни ВиК проблеми. Опитвали сме се да се справяме с дреболиите сами, викала съм съседи и приятели да помагат при смяна на батерия или “връзване” на пералня, обаче… започне ли да капе от някъде, си знам, че ще трябва майстор, преди проблемът да е станал наистина голям.

Преди десетина дена ни се запуши тръбата на кухненската мивка. Опитахме с препарат и като че ли се оправи. След два дена пак беше запушена. Пак препарат – още 1 ден спокойствие – докато не забелязахме джвакащия балатум в коридора. Подовите настилки в квартирата ни са грубо положен директно върху плочата балатум, без да е залепен, със застъпване на парчетата и щом отворихме шкафа под мивката, където са тръбите, разбрахме, че мръсната вода от чешмата вместо в канала, бавно и славно си се процежда зад шкафовете и по пода… попива по бетона и ако не искаме в един хубав ден да пропаднем при съседите отдолу, ще трябва да вземем мерки.

Чудесно, обаче следващите дни бяха почивни, а не ни се чакаше до понеделник. Загубихме доста време в опити да се свържем с последния ни водопроводчик, който преди година, пак в почивен ден,  беше отпушил тоалетната само срещу 60 лв и ни беше оправил безплатно тоалетното казанче (не си сменяйте телефоните, бе хора… как ще ви открият доволните ви клиенти?), за това се наложи да търсим други майстори за ВиК услуги.

Голямото набутване

И така попаднахме на Адра-91*. В интерес на истината водопроводчикът дойде бързо – около час, след като се обадихме. Каза си тарифите веднага, след като погледна за какво става дума, което също ни се стори коректно. Сумите не бяха никак малки… между 100 и 180 лв, в зависимост от това дали е общо запушване (в частта, където е свързана и тоалетната) или е само за кухненската тръба, по-нагоре. Оказа се общо, така че преглътнахме по-високата сума и му казахме да действа.

После се оказа, че има някаква спукана част в сифона, която трябвало да се смени, за да спре теча в кухненския шкаф. Помигахме малко на парцали с Прасунсен, защото 60 лв за подмяната на една дреболия в сифона определено ни се стори множко, при положение, че нов сифон е 10-тина лв, обаче… да речем, че обикалянето по магазини и опитите да си го сменим сами няма да ни излязат по-евтино.

Излъганите камилчета ли?

В крайна сметка майсторът приключи и започна да смята:

  • 30 лв за идването (не знаехме, че се таксува отделно, но го преглътнахме и това),
  • 160 лв за отпушването,
  • 60 лв за сифона…
  • и още едни 180 лв, които така и не разбрахме за какво точно бяха и за които не бяхме известени предварително.

Очаквахме около 200 или малко над това… поне от разговора преди започване на работа бяхме разбрали, че това ще е максимума за нашия случай. Определено нямаше и някакви усложнения, за които да ни е казал и които да трябва да таксува накрая. И със сигурност не мислим, че по-скъпата техника, която съкращава и облекчава човешкия труд, нито сертификатите са повод да се оскъпява услугата…

Но бяхме толкова шашнати и изумени, че платихме без дори да се опитаме да спорим. Защото и ние не обичаме клиенти, които се пазарят след вече свършена работа. Не сме ВиК специалисти и нямаме представа колко сериозен е проблемът, какви са актуалните цени на частите и услугите и колко тежка е работата – за това се доверяваме на преценката на професионалистите. Водопроводчикът определено изглеждаше професионалист и си свърши работата – за качеството ще можем да преценим до няколко дни, но когато си тръгна, мивката беше отпушена, тоалетната се отичаше нормално и от никоя връзка по тръбите не течеше. Благодарим му и за подробната (и всъщност много интересна и полезна) лекция за ВиК инсталациите и поддръжката им.

Просто ни остана усещането, че сме герои от вица за сервитьора: “- Келнер, а какво е това: ако мине – 20 лв”. Само дето в нашия случай май мина.


*Фирмата вече се казва Арда-91.

Как да си спестим 3% от комисионната

Или няколко от съветите на Blake в clubs.dir.bg как да купувате или продавате имот с минимум рискове, такси и комисионни.

(Материалът е копиран от темата с разрешението на автора. “Живот отвъд Околомръсното” ви съветва, за да е пълно забавлението и информацията, да прочетете цялата полемика от оригиналния линк 😀 )

При продажба на имот

  1. Пуснете си обявата сами. Ако не можете – платете 10-20 лева на някой, който може. Със сигурност ще ви излезе по-евтино, отколкото да оставите тази работа на агенция за недвижими имоти. 
  2. Естествено, че веднага ще ви се наобадят поне 10 агенции, не се съгласявайте да ви предлагат имота, защото така според тях автоматично им ставате клиенти, т.е. дължите комисиона. 
  3. Ако все пак агенция настоява да ви предлага имота, дебело подчертайте, че може да го направи САМО И ЕДИНСТВЕНО, ако не ви иска комисиона. 
  4. Не се връзвайте на примамки от сорта “Имам реални клиенти”, “Веднага ще ви го продам” и т.н. Това са брокерски празнодумия, целящи да ви склонят да им станете клиенти, т.е. да ви вземат парите. 
  5. Ако сте ориентирани в пазара – не се поддавайте на предложенията за цена, предлагани от брокери. Рискувате имота ви да бъде обявен на непродаваеми цени. Ако не сте ориентирани – прегледайте обявите за подобни имоти и преценете за колко можете да предложите вашия. Бъдете реалисти. 
  6. Ако все пак устоите на напъна и се опазите от агенции, при сключване на евентуална сделка ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си наемете адвокат, работещ в сферата на недвижимите имоти. Със сигурност ще познава законите по-добре от произволен брокер. Адвоката го избирайте ВИЕ, а не купувача, щото може да ви хлъзнат. 

При покупка

  1. Ако имота се предлага от агенция (което е поне в 99% от случаите) и имота си го намерите вие (в смисъл видели сте обява от сайт, вестник, списание и т.н.), опитайте се да договорите нулева или минимална комисиона от ваша страна – все пак работата по търсенето сте я свършили вие и тя в никакъв случай не струва няколко хиляди евро. 
  2. Ако склоните да работите с агенция, внимавайте какъв договор ще ви предложат за подписване – обикновено искат да сключат ексклузивен договор, т.е. те да бъдат единствената агенция, която да ви търси имоти. Сами разбирате, че това сериозно ограничава избора ви от имоти, защото ще ви бъдат предлагани предимно такива, от които брокерът ще вземе комисиона И от другата страна. Освен това, по-наглите агенции предлагат дори и клаузи, че дори и сам да си намерите имот през времето на договора, пак им дължите комисиона. НИКАКВИ ПОДОБНИ РАБОТИ НЕ ПОДПИСВАЙТЕ!!! 
  3. Ако все пак подпишете договор, внимавайте за уловки и глупости, залегнали в договора. Поинтересувайте се какви гаранции за успешното приключване на сделката дава агенцията и какви отговорности носи в случай, че предоставените от агенцията документи (за които всъщност уж ви искат пари) всъщност се окажат грешни/неистински/непълни и т.н., което би довело до разваляне на сделката в по-късен етап. Подсигурете се, че няма да бъдете зарязани от агенцията още на предварителен договор. 
  4. В случай, че не желатете да работите с агенции (правилния избор!) – обезателно си вземете адвокат (естествено разбиращ от НИ) за приключване на сделката. 
  5. Ако се хванете с агенция, а не желаете да давате грешни пари, след огледа се постарайте да откриете координати на собственика, за да осъществите контакт с него. Удобни начини са например срещи със съседи, посещения в по-късен час (ако собственика живее в имота) и други. Вариант е и да си приготвите нещо като визитки с ваши координати и кратък текст от сорта “обадете ми се ако се интересувате от сделка”, които можете да пуснете незабелязано някъде (където собственика ще ги намери) из апартамента, който сте си харесали. Освен всичко друго, добре е да поговорите със съседите за някои подробности около блока/входа – възможно е имота да има проблематични съседи (алкохолици, луди, отглеждащи десетки животни в апартамента си, клошари, наркомани, такива, които не си плащат сметките с години и т.н.). 
  6. В случай, че си търсите ново строителство, най-голямата грешка е да се свържете с агенция – е тогава всичките пари, които ще вземе агенцията, отиват нахалост, защото дефекто агенцията само ще ви заведе на оглед и ще ви свърже със строителя. Вместо да се обаждате на агенции, просто обиколете квартала, където търсите имот, на всеки обект има табела с информация кой е строителя, инвеститора и т.н., координати за връзка, както и друга информация за обекта, от сорта кога се очаква завършване и т.н. Добре е също така след като си харесате обект, да потърсите информация за строителя в Интернет – обикновено по форуми и сайтове има достатъчно информация за некоректните фирми, както и за “залежали” с години обекти. 
    (Тук малка скоба от личен опит: на мен лично няколко различни агенции са ми предлагали строежи, които са особено проблематични, отдавна зарязани, такива, които много трудно или никак не могат да бъдат завършени и др.; чувал съм от тях какви ли не истории, най-цветущата беше “Другата седмица идват от фирма “Василка” да почистят обекта и вземат Акт 16 – тази приказка ми я разправяха 2003 година, а въпросният обект все още няма Акт 16 и скоро няма и да има, щото все още няма вода и канализация до него). Ако си имате и адвокат, занимаващ се с НИ, потърсете и от него някаква информация – все пак не сте първия, който се интересува от имоти, и вероятността адвоката да знае доста за съответния обект (ако е проблематичен), е доста голяма. 
  7. Ако си харесате имот и се свържете със строителя, пазарете се за цената – особено в момента строителите са склонни на големи намаления, защото имоти дал Господ, а клиентите са кът. 
  8. Ако ще работите с банка – това ще внесе допълнителна сигурност в сделката – обикновено банките доста добре проверяват за какво си дават парите, и ще ви откажат заема, ако има нещо нередно с имота. Разбира се, брокерите твърдят обратното (че на банките не им пука за вас и имота, който си купувате с техния заем), но това са абсолютни глупости. Особено напоследък. 
И последно – никога, ама НИКОГА не се доверявайте на това, което ви говорят брокерите от АНИ – техния интерес се заключава до това да си вземат парите от комисиона (от едината или от двете страни), така че забравете, че защитават интереса ви. Освен това, с малко повече срещи с тях ще се убедите сами какви приказки, фантасмагории и врели-некипели са в състояние да сътворят, само и само да ви склонят да купите даден имот.     

Всъщност, сега ще видите реакцията и на самите брокери в отговор на моите писания. 

Успех и Умната!!! Парите са си ваши, но са много и трябва да бъдете внимателни при подобен род сделки. И помнете – един добър адвокат ще ви бъде в пъти по-евтин от една агенция, а също така и ще бъдете в пъти по-сигурни…

(Край на цитата и благодаря на Blake за систематизираната информация. В общи линии и нашите наблюдения от периода,  в който търсехме апартамент, са подобни… е, имаше 1 изключение – на едно обаждане за допълнителна информация за апартамент в Толстой брокерката, която се занимаваше с него я нямаше, а колегата й направо ни посъветва да не се занимаваме с въпросния имот – неподдържана сграда от 50-те с кофти съседи. При покупка / продажба на парцел има други особености, но това е и тема на друг разговор 🙂 )

Моят апокалиптичен сценарий за 2009-та

Новогодишните празници отминаха и като поздрав, наред с имотната, борсовата, банковата и политическата, получихме и газова криза. Да ни е честита.

Нямаме нужда от реалити, в което да се справяме със страховете си… ние живеем в такова. Ето и страховете, които ще ми се наложи да преодолея:

  1. Газовата криза се задълбочава и води до загуби в ред български предприятия. Не ми дреме за парното (за да запушат устите на пенсионерите и хората с малки деца ще намерят някакво решение), а за икономиката. От това губим всички.
  2. Избори (редовни, след 6 месеца или “предсрочни”, след 4-5), в които никоя партия не печели мнозинство и се започва парламентарното надлъгване и въртележки. Временни кабинети, кабинети на “експерти” и многоъгълни коалиции – идеалната ситуация да се окраде и малкото, което е останало. На наемателите за кратко не им пука каква кочина ще оставят след себе си.
  3. Падане на валутния борд (без приемане на еврото), т.е. левът в ситуация на свободно падане. Това… няма какво да го коментирам.
1 ме притеснява най-малко само по себе си, но може да доведе до 2 и 3. Май падането на борда е най-големия ми икономически страх в момента. А вашите?
(Вдъхновение за страховете си почерпих от тук и тук.)

Нашата година на промените

В края на годината всички правят някаква равносметка на изминалата и трупат обещания за бъдещата. Ето и нашият списък с грешки и случайни попадения по месеци:

През януари 2008-ма все още се сбогувахме с мисълта да теглим непосилни кредити за кенеф с тераса (или както обичаха да рекламират брокерите – просторен двустаен) в Люлин и узрявахме за идеята на свободата – къща с двор в околностите на София. Това беше и времето, когато започнахме първите си преходи до близки и не чак толкова селца и паланки… с надеждата да намерим парцел по джоба ни, а защо не и направо къща с всички екстри на безсрамно ниска цена. Разходихме се до с. Железница, за да установим, че там ни харесва, но цените са високи, а пътят – дълъг и гаден, както и да осмислим, че вилна зона на 8 км от селото изобщо не си струва дори губенето на време в огледи. От тогава се заклехме да не забравяме фотоапарата, защото втори път може и да няма.

Февруари и март бяха месеците на целенасоченото търсене. Оказа се, че интернет има навсякъде, но канализация – не, а близостта до София като километри съвсем не означава удобен и редовен транспорт. Разгледахме с. Кътина до Нови Искър и това беше първото място, което ни хареса дотолкова, че да звъним на обяви и да се срещаме с брокери. Оказа се, че фотоапаратът ни не “пали” при минусови температури, за това и първите снимки са от следващото ни ходене там. Първата ни среща с брокер не беше съвсем губене на време – имахме екстремно спускане по кътинските улички, както и една непланирана разходка до с. Богьовци, където според него се намирал парцелът-мечта за нас. Е… отметнахме и тази дестинация – без сделка.

Разгледахме Волуяк и бързо го отписахме като подходящо място за живеене. Близко е, стига се с градски транспорт, но като съотношение “цени/качество на живот” беше толкова под останалите села, че дори и снимки не направихме. За това пък тъкмо липсата на удобен траспорт ни отказа дори и да разгледаме в.з. Клисура до Банкя, въпреки доста изгодните предложения, подплатени с красиви кадри от там.

Изобщо март беше периода на най-активното ни търсене. Тогава ни хрумна, че може би Костинброд също е добър вариант, а след като сме стигнали до там, защо да не разгледаме и с. Драговищица – само на няколко км от Костинброд и с доста по-ниски цени на имотите. В тази посока обмисляхме и гр. Сливница, но докато се чудехме дали изобщо имаме желание да се отдалечаваме толкова, решихме да се разходим навътре по Искърското дефиле и се влюбихме дотолкова, че заседнахме там 🙂

Този път подходът ни беше различен. Определихме си най-отдалеченото място, до което искаме да стигнем по линията на влака и започнахме оттам. Реброво се оказа живописно и чисто селце, което дори и в ранната пролет изглеждаше красиво, в Луково се чувствахме чудесно, но ни притесняваше, че е почти вилна зона, за това пък във Владо Тричков ходихме цели 3 пъти. И сигурно щяхме да се набутаме да купим парцел там, ако на Прасунсен не му беше хрумнала гениалната идея да ме примами да се разходим до Своге (с обещание да минем на връщане през Кътина, за да компенсирам с липсващите ми снимки).

Април беше изцяло посветен на Своге и на опитите ни да си намерим “идеалното-место-за-живеене-там-за-което-ни-стигат-парите”. Вече знаехме какво точно търсим: парцел в регулация на не повече от 30 мин пеша от центъра на града, с ток и вода, желателно и канализация… и улица, на която нямам нужда от спирачки на обувките, за да не тръгна да се търкалям надолу. Разгледахме около 10-тина предложения и намерихме пресечената точка между разума и сърцето, така че около Великден вече бяхме горди собственици на нашата слънчева полянка с форма на усмивка 🙂

Май и юни бяха загубено време. От една страна проучвахме вариантите за сглобяема къща и ходихме да разглеждаме вече построени такива, от друга – бяхме останали с впечатление, че за да сключим договор с фирма да ни построи такава, трябва да имаме предварителни договори с ЧЕЗ и местното ВиК.

През юли също не мръднахме напред. Прасунсен беше в Индия, от където успя да се включи с едно материалче за дворните бараки и постави началото на рубриката “Направи си сам”. От нервниченето ме спасяваха единствено моите скици за обзавеждане на спалня с мини размери и дискусиите за най-добрата технология за строеж на къща, но в затова пък открихме много интересни хора, с които дори и в споровете се научава нещо полезно.

Август и септември бяха месеците на разочарование и съмнения. Цените на сглобяемите къщи се изстреляха нагоре, започнаха фалитите на банки отвъд океана… и затягането на кредитната политика у нас. Преференциалните уж условия на известна банка се оказаха толкова неизгодни, че 3-те дена срок, които си оставих за отговор бяха повече от уважение към усилията на кредитния ми инспектор. Започнахме да обмисляме и други варианти за строеж – не изискващи цялата сума кеш.

В замяна на това обиколихме родните си места и близките им околности и верни на принципа да представяме подходящи за уморени граждани извънградски населени места, се отчетохме с един материал за с. Стефаново, съвсем близо до Добрич.

През октомври и ноември почти не сме писали по същество за нашите търсения и проблеми, но темите, които споделяхме, косвено бяха свързани с тях. Преосмислихме позицията си за монолитното тухлено строителство – с всичките си недостатъци, това е технологията, която позволява строеж “на части”, разтеглен във времето… според доходите и атмосферните условия. Поръчахме си проект за малка къща и с нетърпение (и в пълно неведение относно крайния резултат) изчакахме да стане готов, докато се ограмотявахме относно законите. Намерихме подходящо място за споровете относно различните видове строителни технологии и на малките обяви, които периодично се появяват (и съответно се губят назад по страниците).

Декември беше време за търчане по институции, чакане на разрешение за строеж и осъзнаване на идеята, че понякога най-умното нещо, което можеш да направиш, е да не правиш нищо. Защото от лятото до сега цените на материалите и труда в строителството са паднали доста и както утешително ме потупа по рамото един познат строителен инженер: “Радвай се, че ви е липсвал опит да задвижите бързо строежа още през лятото. Щяхте да се набутате двойно…”

Късметът на новака? Хммм… ще видим това през 2009-та 🙂