Категория: Общи приказки

Куполни къщи

Докато се забавлявах със SEO на сайт на фирма, занимаваща се с контрол на достъп и паркинг системи, попаднах на нов играч в бранша, на който не бях обръщала внимание досега. Признавам си, когато видях паркинг системи до фигурални чорапогащници ме напуши смях, но определено вниманието ми бе привлечено от доста интригуващите модулни къщи и куполни бунгала, които Лидека България предлага на нашия пазар.

3854107041_9fb414f3ed

Снимка от Jonathon_V

Основни характеристики на куполните къщи

  • Ниски цени за материали: Структурата на купола изисква приблизително 30% по-малко материали в сравнение с конвенционалната структура със същия обем.
  • По-малки разходи за труд: Всъщност фирмите предлагат китове за сглобяване, за това и цените са добри.  Конструкцията на  куполната къща позволява да извършите сглобяването самостоятелно и да направите икономия от разходите за строителство.
  • Енергийна ефективност: Куполът изисква около 25% по-малко енергия за затопляне или охлаждане в сравнение с конвенционалните сгради. Тъй като няма ъгли, въздушните потоци са постоянни – няма горещи или студени места.
  • Гъвкавост на дизайна: Тъй като няма носещи стени във вътрешността на купола, можете да проявите свобода при дизайна и интериора, които напълно отговарят на вашите желания.
  • Голяма устойчивост на земетресения и природни бедствия (тайфуни, циклони).
  • Готови за 3-4 седмици след изграждане на фундамента.
Куполните къщи могат да се ползват и на места със студен климат и обилни снеговалежи, могат да се съединяват една с друга за получаването на по-обширни и интересни конфигурации, както и да ги поставите върху класически бетонов фундамент с възможност за мазе.
(Малко преди публикуване на материала видяхме, че тези къщи се предлагат на нашия пазар и от ДОМ ТЕХ БГ ООД, въпреки че и в техния сайт нямаше цени.)

/ * update – 03.10.2009 */
По молба на ДОМ ТЕХ БГ ООД – ексклузивен дистрибутор на куполни къщи за България, статията е редактирана и са премахнати някои линкове и снимки.

Вила от дървени трупи

Харесваме къщите от дървени трупи, въпреки че цената и трудната поддръжка ни отказаха от този вариант за строителство. И това, че ние сме се отказали не значи, че ще спрем да пишем за тях.

Преди известно време получихме мейл от производител на такива симпатични къщички с малко информация и снимки от последния им обект. Фирмата е от Пещера, съвсем млада е и отскоро се занимават с такъв тип строителство, но снимките от обекта ми харесаха много и не мога да не ви ги покажа… 🙂

Вилата се състои от 2 етажа, всеки от които е по 60кв. м.    

Етаж първи: Всекидневна с кухненски бокс и камина, спалня и санитарен възел.

 

Етаж втори: 2 спални със санитарен възел.

   

Вилата е изработена изцяло от масивни дървени трупи с диаметър 22см. Лаковете, с които се третира дървото са на водна основа и напълно безвредни за хората.

Цената на кв.м. е около 500 евро и тя включва:

  • изработка и изграждане на вилата
  • дограма (дървена със стъклопакет)
  • настилка (дървено дюшеме)
  • тавани (ламперия)
  • изолация между етажите и таваните (минерална вата)
  • изграждане на покрива (без покривната настилка)
  • шлайфане, грундиране и лакиране 
В цената не влиза фундамента и покривната настилка (керемиди, изолация). Изграждането на подобна вила отнема около 4 месеца. Фирмата има готов план само на този модел за сега, но може да се направи и индивидуален проект по изискванията на клиента.
Това е информацията, която получихме за пещерската фирма и я предавам почти дословно :). Ако има и други, които мечтаят за такава къщурка, могат да се свържат с Георги Теленчев на gesh_84 (at) hotmail.com за повече подробности.

430 лв за отпушване на канал в кухнята?!

Случвало ли ви се е да ви се запуши канал, да протече тръба или да ви наводният съседите? Е, на мен в последните 10 години са ми се случвали всички възможни ВиК проблеми. Опитвали сме се да се справяме с дреболиите сами, викала съм съседи и приятели да помагат при смяна на батерия или “връзване” на пералня, обаче… започне ли да капе от някъде, си знам, че ще трябва майстор, преди проблемът да е станал наистина голям.

Преди десетина дена ни се запуши тръбата на кухненската мивка. Опитахме с препарат и като че ли се оправи. След два дена пак беше запушена. Пак препарат – още 1 ден спокойствие – докато не забелязахме джвакащия балатум в коридора. Подовите настилки в квартирата ни са грубо положен директно върху плочата балатум, без да е залепен, със застъпване на парчетата и щом отворихме шкафа под мивката, където са тръбите, разбрахме, че мръсната вода от чешмата вместо в канала, бавно и славно си се процежда зад шкафовете и по пода… попива по бетона и ако не искаме в един хубав ден да пропаднем при съседите отдолу, ще трябва да вземем мерки.

Чудесно, обаче следващите дни бяха почивни, а не ни се чакаше до понеделник. Загубихме доста време в опити да се свържем с последния ни водопроводчик, който преди година, пак в почивен ден,  беше отпушил тоалетната само срещу 60 лв и ни беше оправил безплатно тоалетното казанче (не си сменяйте телефоните, бе хора… как ще ви открият доволните ви клиенти?), за това се наложи да търсим други майстори за ВиК услуги.

Голямото набутване

И така попаднахме на Адра-91*. В интерес на истината водопроводчикът дойде бързо – около час, след като се обадихме. Каза си тарифите веднага, след като погледна за какво става дума, което също ни се стори коректно. Сумите не бяха никак малки… между 100 и 180 лв, в зависимост от това дали е общо запушване (в частта, където е свързана и тоалетната) или е само за кухненската тръба, по-нагоре. Оказа се общо, така че преглътнахме по-високата сума и му казахме да действа.

После се оказа, че има някаква спукана част в сифона, която трябвало да се смени, за да спре теча в кухненския шкаф. Помигахме малко на парцали с Прасунсен, защото 60 лв за подмяната на една дреболия в сифона определено ни се стори множко, при положение, че нов сифон е 10-тина лв, обаче… да речем, че обикалянето по магазини и опитите да си го сменим сами няма да ни излязат по-евтино.

Излъганите камилчета ли?

В крайна сметка майсторът приключи и започна да смята:

  • 30 лв за идването (не знаехме, че се таксува отделно, но го преглътнахме и това),
  • 160 лв за отпушването,
  • 60 лв за сифона…
  • и още едни 180 лв, които така и не разбрахме за какво точно бяха и за които не бяхме известени предварително.

Очаквахме около 200 или малко над това… поне от разговора преди започване на работа бяхме разбрали, че това ще е максимума за нашия случай. Определено нямаше и някакви усложнения, за които да ни е казал и които да трябва да таксува накрая. И със сигурност не мислим, че по-скъпата техника, която съкращава и облекчава човешкия труд, нито сертификатите са повод да се оскъпява услугата…

Но бяхме толкова шашнати и изумени, че платихме без дори да се опитаме да спорим. Защото и ние не обичаме клиенти, които се пазарят след вече свършена работа. Не сме ВиК специалисти и нямаме представа колко сериозен е проблемът, какви са актуалните цени на частите и услугите и колко тежка е работата – за това се доверяваме на преценката на професионалистите. Водопроводчикът определено изглеждаше професионалист и си свърши работата – за качеството ще можем да преценим до няколко дни, но когато си тръгна, мивката беше отпушена, тоалетната се отичаше нормално и от никоя връзка по тръбите не течеше. Благодарим му и за подробната (и всъщност много интересна и полезна) лекция за ВиК инсталациите и поддръжката им.

Просто ни остана усещането, че сме герои от вица за сервитьора: “- Келнер, а какво е това: ако мине – 20 лв”. Само дето в нашия случай май мина.


*Фирмата вече се казва Арда-91.

Как да си спестим 3% от комисионната

Или няколко от съветите на Blake в clubs.dir.bg как да купувате или продавате имот с минимум рискове, такси и комисионни.

(Материалът е копиран от темата с разрешението на автора. “Живот отвъд Околомръсното” ви съветва, за да е пълно забавлението и информацията, да прочетете цялата полемика от оригиналния линк 😀 )

При продажба на имот

  1. Пуснете си обявата сами. Ако не можете – платете 10-20 лева на някой, който може. Със сигурност ще ви излезе по-евтино, отколкото да оставите тази работа на агенция за недвижими имоти. 
  2. Естествено, че веднага ще ви се наобадят поне 10 агенции, не се съгласявайте да ви предлагат имота, защото така според тях автоматично им ставате клиенти, т.е. дължите комисиона. 
  3. Ако все пак агенция настоява да ви предлага имота, дебело подчертайте, че може да го направи САМО И ЕДИНСТВЕНО, ако не ви иска комисиона. 
  4. Не се връзвайте на примамки от сорта “Имам реални клиенти”, “Веднага ще ви го продам” и т.н. Това са брокерски празнодумия, целящи да ви склонят да им станете клиенти, т.е. да ви вземат парите. 
  5. Ако сте ориентирани в пазара – не се поддавайте на предложенията за цена, предлагани от брокери. Рискувате имота ви да бъде обявен на непродаваеми цени. Ако не сте ориентирани – прегледайте обявите за подобни имоти и преценете за колко можете да предложите вашия. Бъдете реалисти. 
  6. Ако все пак устоите на напъна и се опазите от агенции, при сключване на евентуална сделка ЗАДЪЛЖИТЕЛНО си наемете адвокат, работещ в сферата на недвижимите имоти. Със сигурност ще познава законите по-добре от произволен брокер. Адвоката го избирайте ВИЕ, а не купувача, щото може да ви хлъзнат. 

При покупка

  1. Ако имота се предлага от агенция (което е поне в 99% от случаите) и имота си го намерите вие (в смисъл видели сте обява от сайт, вестник, списание и т.н.), опитайте се да договорите нулева или минимална комисиона от ваша страна – все пак работата по търсенето сте я свършили вие и тя в никакъв случай не струва няколко хиляди евро. 
  2. Ако склоните да работите с агенция, внимавайте какъв договор ще ви предложат за подписване – обикновено искат да сключат ексклузивен договор, т.е. те да бъдат единствената агенция, която да ви търси имоти. Сами разбирате, че това сериозно ограничава избора ви от имоти, защото ще ви бъдат предлагани предимно такива, от които брокерът ще вземе комисиона И от другата страна. Освен това, по-наглите агенции предлагат дори и клаузи, че дори и сам да си намерите имот през времето на договора, пак им дължите комисиона. НИКАКВИ ПОДОБНИ РАБОТИ НЕ ПОДПИСВАЙТЕ!!! 
  3. Ако все пак подпишете договор, внимавайте за уловки и глупости, залегнали в договора. Поинтересувайте се какви гаранции за успешното приключване на сделката дава агенцията и какви отговорности носи в случай, че предоставените от агенцията документи (за които всъщност уж ви искат пари) всъщност се окажат грешни/неистински/непълни и т.н., което би довело до разваляне на сделката в по-късен етап. Подсигурете се, че няма да бъдете зарязани от агенцията още на предварителен договор. 
  4. В случай, че не желатете да работите с агенции (правилния избор!) – обезателно си вземете адвокат (естествено разбиращ от НИ) за приключване на сделката. 
  5. Ако се хванете с агенция, а не желаете да давате грешни пари, след огледа се постарайте да откриете координати на собственика, за да осъществите контакт с него. Удобни начини са например срещи със съседи, посещения в по-късен час (ако собственика живее в имота) и други. Вариант е и да си приготвите нещо като визитки с ваши координати и кратък текст от сорта “обадете ми се ако се интересувате от сделка”, които можете да пуснете незабелязано някъде (където собственика ще ги намери) из апартамента, който сте си харесали. Освен всичко друго, добре е да поговорите със съседите за някои подробности около блока/входа – възможно е имота да има проблематични съседи (алкохолици, луди, отглеждащи десетки животни в апартамента си, клошари, наркомани, такива, които не си плащат сметките с години и т.н.). 
  6. В случай, че си търсите ново строителство, най-голямата грешка е да се свържете с агенция – е тогава всичките пари, които ще вземе агенцията, отиват нахалост, защото дефекто агенцията само ще ви заведе на оглед и ще ви свърже със строителя. Вместо да се обаждате на агенции, просто обиколете квартала, където търсите имот, на всеки обект има табела с информация кой е строителя, инвеститора и т.н., координати за връзка, както и друга информация за обекта, от сорта кога се очаква завършване и т.н. Добре е също така след като си харесате обект, да потърсите информация за строителя в Интернет – обикновено по форуми и сайтове има достатъчно информация за некоректните фирми, както и за “залежали” с години обекти. 
    (Тук малка скоба от личен опит: на мен лично няколко различни агенции са ми предлагали строежи, които са особено проблематични, отдавна зарязани, такива, които много трудно или никак не могат да бъдат завършени и др.; чувал съм от тях какви ли не истории, най-цветущата беше “Другата седмица идват от фирма “Василка” да почистят обекта и вземат Акт 16 – тази приказка ми я разправяха 2003 година, а въпросният обект все още няма Акт 16 и скоро няма и да има, щото все още няма вода и канализация до него). Ако си имате и адвокат, занимаващ се с НИ, потърсете и от него някаква информация – все пак не сте първия, който се интересува от имоти, и вероятността адвоката да знае доста за съответния обект (ако е проблематичен), е доста голяма. 
  7. Ако си харесате имот и се свържете със строителя, пазарете се за цената – особено в момента строителите са склонни на големи намаления, защото имоти дал Господ, а клиентите са кът. 
  8. Ако ще работите с банка – това ще внесе допълнителна сигурност в сделката – обикновено банките доста добре проверяват за какво си дават парите, и ще ви откажат заема, ако има нещо нередно с имота. Разбира се, брокерите твърдят обратното (че на банките не им пука за вас и имота, който си купувате с техния заем), но това са абсолютни глупости. Особено напоследък. 
И последно – никога, ама НИКОГА не се доверявайте на това, което ви говорят брокерите от АНИ – техния интерес се заключава до това да си вземат парите от комисиона (от едината или от двете страни), така че забравете, че защитават интереса ви. Освен това, с малко повече срещи с тях ще се убедите сами какви приказки, фантасмагории и врели-некипели са в състояние да сътворят, само и само да ви склонят да купите даден имот.     

Всъщност, сега ще видите реакцията и на самите брокери в отговор на моите писания. 

Успех и Умната!!! Парите са си ваши, но са много и трябва да бъдете внимателни при подобен род сделки. И помнете – един добър адвокат ще ви бъде в пъти по-евтин от една агенция, а също така и ще бъдете в пъти по-сигурни…

(Край на цитата и благодаря на Blake за систематизираната информация. В общи линии и нашите наблюдения от периода,  в който търсехме апартамент, са подобни… е, имаше 1 изключение – на едно обаждане за допълнителна информация за апартамент в Толстой брокерката, която се занимаваше с него я нямаше, а колегата й направо ни посъветва да не се занимаваме с въпросния имот – неподдържана сграда от 50-те с кофти съседи. При покупка / продажба на парцел има други особености, но това е и тема на друг разговор 🙂 )

Моят апокалиптичен сценарий за 2009-та

Новогодишните празници отминаха и като поздрав, наред с имотната, борсовата, банковата и политическата, получихме и газова криза. Да ни е честита.

Нямаме нужда от реалити, в което да се справяме със страховете си… ние живеем в такова. Ето и страховете, които ще ми се наложи да преодолея:

  1. Газовата криза се задълбочава и води до загуби в ред български предприятия. Не ми дреме за парното (за да запушат устите на пенсионерите и хората с малки деца ще намерят някакво решение), а за икономиката. От това губим всички.
  2. Избори (редовни, след 6 месеца или “предсрочни”, след 4-5), в които никоя партия не печели мнозинство и се започва парламентарното надлъгване и въртележки. Временни кабинети, кабинети на “експерти” и многоъгълни коалиции – идеалната ситуация да се окраде и малкото, което е останало. На наемателите за кратко не им пука каква кочина ще оставят след себе си.
  3. Падане на валутния борд (без приемане на еврото), т.е. левът в ситуация на свободно падане. Това… няма какво да го коментирам.
1 ме притеснява най-малко само по себе си, но може да доведе до 2 и 3. Май падането на борда е най-големия ми икономически страх в момента. А вашите?
(Вдъхновение за страховете си почерпих от тук и тук.)

Нашата година на промените

В края на годината всички правят някаква равносметка на изминалата и трупат обещания за бъдещата. Ето и нашият списък с грешки и случайни попадения по месеци:

През януари 2008-ма все още се сбогувахме с мисълта да теглим непосилни кредити за кенеф с тераса (или както обичаха да рекламират брокерите – просторен двустаен) в Люлин и узрявахме за идеята на свободата – къща с двор в околностите на София. Това беше и времето, когато започнахме първите си преходи до близки и не чак толкова селца и паланки… с надеждата да намерим парцел по джоба ни, а защо не и направо къща с всички екстри на безсрамно ниска цена. Разходихме се до с. Железница, за да установим, че там ни харесва, но цените са високи, а пътят – дълъг и гаден, както и да осмислим, че вилна зона на 8 км от селото изобщо не си струва дори губенето на време в огледи. От тогава се заклехме да не забравяме фотоапарата, защото втори път може и да няма.

Февруари и март бяха месеците на целенасоченото търсене. Оказа се, че интернет има навсякъде, но канализация – не, а близостта до София като километри съвсем не означава удобен и редовен транспорт. Разгледахме с. Кътина до Нови Искър и това беше първото място, което ни хареса дотолкова, че да звъним на обяви и да се срещаме с брокери. Оказа се, че фотоапаратът ни не “пали” при минусови температури, за това и първите снимки са от следващото ни ходене там. Първата ни среща с брокер не беше съвсем губене на време – имахме екстремно спускане по кътинските улички, както и една непланирана разходка до с. Богьовци, където според него се намирал парцелът-мечта за нас. Е… отметнахме и тази дестинация – без сделка.

Разгледахме Волуяк и бързо го отписахме като подходящо място за живеене. Близко е, стига се с градски транспорт, но като съотношение “цени/качество на живот” беше толкова под останалите села, че дори и снимки не направихме. За това пък тъкмо липсата на удобен траспорт ни отказа дори и да разгледаме в.з. Клисура до Банкя, въпреки доста изгодните предложения, подплатени с красиви кадри от там.

Изобщо март беше периода на най-активното ни търсене. Тогава ни хрумна, че може би Костинброд също е добър вариант, а след като сме стигнали до там, защо да не разгледаме и с. Драговищица – само на няколко км от Костинброд и с доста по-ниски цени на имотите. В тази посока обмисляхме и гр. Сливница, но докато се чудехме дали изобщо имаме желание да се отдалечаваме толкова, решихме да се разходим навътре по Искърското дефиле и се влюбихме дотолкова, че заседнахме там 🙂

Този път подходът ни беше различен. Определихме си най-отдалеченото място, до което искаме да стигнем по линията на влака и започнахме оттам. Реброво се оказа живописно и чисто селце, което дори и в ранната пролет изглеждаше красиво, в Луково се чувствахме чудесно, но ни притесняваше, че е почти вилна зона, за това пък във Владо Тричков ходихме цели 3 пъти. И сигурно щяхме да се набутаме да купим парцел там, ако на Прасунсен не му беше хрумнала гениалната идея да ме примами да се разходим до Своге (с обещание да минем на връщане през Кътина, за да компенсирам с липсващите ми снимки).

Април беше изцяло посветен на Своге и на опитите ни да си намерим “идеалното-место-за-живеене-там-за-което-ни-стигат-парите”. Вече знаехме какво точно търсим: парцел в регулация на не повече от 30 мин пеша от центъра на града, с ток и вода, желателно и канализация… и улица, на която нямам нужда от спирачки на обувките, за да не тръгна да се търкалям надолу. Разгледахме около 10-тина предложения и намерихме пресечената точка между разума и сърцето, така че около Великден вече бяхме горди собственици на нашата слънчева полянка с форма на усмивка 🙂

Май и юни бяха загубено време. От една страна проучвахме вариантите за сглобяема къща и ходихме да разглеждаме вече построени такива, от друга – бяхме останали с впечатление, че за да сключим договор с фирма да ни построи такава, трябва да имаме предварителни договори с ЧЕЗ и местното ВиК.

През юли също не мръднахме напред. Прасунсен беше в Индия, от където успя да се включи с едно материалче за дворните бараки и постави началото на рубриката “Направи си сам”. От нервниченето ме спасяваха единствено моите скици за обзавеждане на спалня с мини размери и дискусиите за най-добрата технология за строеж на къща, но в затова пък открихме много интересни хора, с които дори и в споровете се научава нещо полезно.

Август и септември бяха месеците на разочарование и съмнения. Цените на сглобяемите къщи се изстреляха нагоре, започнаха фалитите на банки отвъд океана… и затягането на кредитната политика у нас. Преференциалните уж условия на известна банка се оказаха толкова неизгодни, че 3-те дена срок, които си оставих за отговор бяха повече от уважение към усилията на кредитния ми инспектор. Започнахме да обмисляме и други варианти за строеж – не изискващи цялата сума кеш.

В замяна на това обиколихме родните си места и близките им околности и верни на принципа да представяме подходящи за уморени граждани извънградски населени места, се отчетохме с един материал за с. Стефаново, съвсем близо до Добрич.

През октомври и ноември почти не сме писали по същество за нашите търсения и проблеми, но темите, които споделяхме, косвено бяха свързани с тях. Преосмислихме позицията си за монолитното тухлено строителство – с всичките си недостатъци, това е технологията, която позволява строеж “на части”, разтеглен във времето… според доходите и атмосферните условия. Поръчахме си проект за малка къща и с нетърпение (и в пълно неведение относно крайния резултат) изчакахме да стане готов, докато се ограмотявахме относно законите. Намерихме подходящо място за споровете относно различните видове строителни технологии и на малките обяви, които периодично се появяват (и съответно се губят назад по страниците).

Декември беше време за търчане по институции, чакане на разрешение за строеж и осъзнаване на идеята, че понякога най-умното нещо, което можеш да направиш, е да не правиш нищо. Защото от лятото до сега цените на материалите и труда в строителството са паднали доста и както утешително ме потупа по рамото един познат строителен инженер: “Радвай се, че ви е липсвал опит да задвижите бързо строежа още през лятото. Щяхте да се набутате двойно…”

Късметът на новака? Хммм… ще видим това през 2009-та 🙂

Малки обяви

В последно време забелязвам, че като коментари се пускат обяви за извършване на разни (строителни и не съвсем) дейности, от сорта на този.

Нищо лошо няма в това, ние приветстваме подобна активност, но така, пръснати назад по темите, дори и на нас с Прасунсен ни е трудно да ги откриваме.

Е… мисля, че намерих някакво временно решение на проблема: отварям фиксирана страница за малки обяви, в която можете да ги пускате като коментари. Желателно е на български и на кирилица – не знам доколко ще имам време да ги “превеждам”. Ще копирам там последния открит от мен коментар-обява за пример.

Ами… да представим официално и опозицията :)

Струва ми се безсмислено да спорим във всички други теми със Salvador и Soprano за това коя строителна технология е най-подходяща за малки къщи, за това, както обещах, пускам специална тема, в която всички строителни специалисти и лаици са поканени да споделят мнението си за различните класически и космически технологии, да кръстосат шпаги, да разменят линкове и да се пробваме в крайна сметка чрез спорове да открием истината си. Всеки своята, естествено… не очаквайте чудеса 🙂

Нашата позиция

С Прасунсен сме фенове на дървените къщи, къщите от пресована пръст, от чувалчета пръст, от глина, слама и всякакви класически строителни материали, които са присъщи за местността, вписват се естествено в околната среда и при разрушаване не оставят неразградими строителни отпадъци. Стандартната класическа тухлена къща с бетонен фундамент е компромис с тези мечти, но пък е лесна откъм формалностите… 

Опозицията

предлага нещо много интересно като технология – патентованата строителна система IBT, което представлява сглобяеми олекотени (модулни) панели, изработени от експандирана полистиренова плоскост с подходяща плътност, между 2 пласта галванизирана и заварена мрежа, като след монтирането на панелите следва полагане на бетон (CLS) (източник на информацията от тук).

Е добре де… какво му е лошото?

Всъщност нищо кой знае колко лошо не виждам в тази технология. Като цена излиза от порядъка на сглобяемите дървени къщи, фирмата има сходни условия за клиентите: възможност за строеж на еднофамилна къща по типов проект, възможност за кредитиране (естествено преди да сключвате договор задължително проверете дали банките, с които работят точно на вас ще отпуснат кредит и при какви условия), в обявените приблизителни цени за готовите проекти влизат същите неща, които и при сглобяемите дървени къщи и са изключени специфичните (като фундамент, покривно покритие и т.н.), но поне изрично пише, че тези неща не влизат, за това не е подвеждащо.

Твърди се, че в тази технология се използва по-малко желязо и бетон. Това е добре, защото се твърди, че железобетонът разболява…  Да, но в сравнение с какво е по-малко? По тази технология не се прави фундамента, значи той отпада от сравнението… в къщите от дървени трупи, сглобяемите дървени къщи или примерно глинените коб-ове няма изобщо желязо и бетон – носещите конструкции са от други материали. Единствено при сравнение с класическите тухлени къщи и с панелните жилища може да е вярно това твърдение.

Моите резерви по отношение на IBT са точно това, което е и гръбнака на технологията – гъстата метална мрежа, бетонът и полистиренът (или казано по народному – стиропор). Да, знам, че полистиренът (полистирол) е материал във почти всички топлоизолации, но докато една изолация със стиропор може да се смени след време, то стените на сградата ти остават. Ще ми се да знам малко повече за влиянието на този материал… може би след 2 поколения в тези японски куполни къщи ще е ясно 🙂

Спори се доколко е вредно да се живее във фарадеев кафез (тоест човешкото биополе да не може да си взаимодейства с магнитното поле на земята). От друга страна се твърди, че и електромагнитния смог е вреден за здравето и съветите са точно в обратната посока – да се екранира жилището (е да де, но с какво точно? Защото “дупките” в решетката трябва да съответстват на дължините на вълните, от които ще се спасяваме). Доколкото се зачетох в pdf-ите в сайта на IBT, разстоянието между нишките стоманена тел е от 8 до 25 см. (Честно казано не успях да намеря надеждна информация по тези въпроси – т.е. нещо различно от “един екстрасенс каза” и “така пише в учебника, по който е учил дядо ми”, но не съм и имала време да търся и чета. Ще се радвам на повечко просветление по темата.)

Последно – за бетона по принцип. В по-големите градове няма как да се избегне, така че системата с полистиренбетон е много добра алтернатива. Ако строя къща в София, със сигурност ще разгледам много сериозно готовите им проекти, има доста модерно изглеждащи и удобни варианти. Но някак си не ми се връзва да се ползва за малка селска къща, вила или изобщо място, където отиваш да си почиваш от града.

Като инженер съм заклет фен на всякакви нови и интересни технологии. Предпочитам електронната си книжка пред печатното издание и рядко имам повече от 3-4 дни годишно далеч от компютър. Като човек съм доста уморена от тях и ми се ще следващата част от живота си да прекарам в зона, свободна от излишен технически шум. 

(Прасунсен няма чак толкова много резерви, ако му гарантират, че излиза 2 или 3 пъти по-евтино от класическа тухлена къща със същата квадратура, вярвам ще успее да намери подход и да ме убеди 😀 )

 

Градят еко къща по стар дюлгерски обичай

Разгеле… започват да се намират и ентусиасти. Чакам с нетърпение снимки от къщата в село Чифлиците. Иначе тази в Лещен изглеждат много сладка… отдавна ми е мерак да намина натам да разгледам.

01 Октомври 2008, 14:19
Източник : БТА

Необикновена екокъща строи край белоградчишкото село Чифлиците архитект Георги Георгиев, видя репортер на БТА. 
Къщата се гради се по стар български дюлгерски обичай – само с природни материали. Къщата се е ширнала на голямата открита поляна над белоградчишкото село Чифлиците, в сърцето на предбалкана в едно от най-красивите места в страната – под уникалната белоградчишка скална корона. За Георгиев това строителство е един експеримент и той си поставил задачата да построи къща с двете си ръце, използвайки екологично строителство. Всичко се прави само от естествени материали – камък за основите, глинени тухли (непечени – кирпич) за стените, дърво за покривната конструкция. Проектът за необикновената сграда е негов. Показва ни макета – странна постройка с разперени като криле два странични навеса. Идеята е сградата да се впише естествено в пейзажа и да бъде потенциално незабележима, откъдето и да я погледнеш. Дори покривът отгоре се застила с чимове трева. В къщата са разположени дневна, кухня, спалня, кът за почивка и за работа, сервизни помещения. Изумяват при строителството идеално гладките кирпичени стени и дебелината им – около 80 сантиметра. Тухлите се правят на място с преса. Георгиев ползва глината изкопана от основите за къщата, примесена с малко сено. В градежа на тази къща няма хоросан, нито бетон, нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство. Дори вътрешната мазилка ще е изработена от различни естествено оцветени глини. Подобни екологични къщи има построени на много места по света, но в България това ще бъде втората подобна, след построената в село Лещен, близо до Гоце Делчев, известна като “Къщичката на Флинстоун”.

(информацията е от novini.dir.bg)

 

Къщата, която нямаше да полети

Като хард фен на фантастиката би трябвало да изпадна в щур възторг от идеята на Робърт Бруно. Да, харесва ми стоманената му къща – като произведение на изкуството или декор на SF сериал по “Фондацията”.  Дори ме кефи ретро звученето й (все пак е започната през 1974-та).

 

(Флаш версия на филмчето има тук

Но ако ще живея на Земята, едва ли ще е в нещо такова – много желязо, много остри ръбове… и освен ако не върви в комплект с робот, бършещ прах, преобразуващ ръжда и подсилващ заварки – доста непрактична за всекидневна употреба 😀

(Инфо за този проект има и в sgrada.com, а аз благодаря на Надя, че ми я показа)