Архив етикети: направи сам

Стар работен стол на колелца

Признавам си честно, каталога на IKEA ми е доста полезен – стимулира ме да се захвана със стягане и освежаване на някои от старите мебели, които не искам да изхвърля, но не ми се ще и да гледам повече в такъв вид, особено в новата къща.

Преди повече от година писах тук, че имам 2 офисни стола (и основата от третия) и се чудя как да ги стегна. Столовете са с адски здрава стоманена стойка, носачът за седалката също е от желязо, а самите седалка и облегалка – от шперплат. Имаха отвратителна и вече доста прокъсана тапицерия и колелетата бяха за смяна, като това беше единственият им проблем.

Първоначално смятах само да сменя тапицерията, но ровичкайки за идеи открих снимки на доста приятно боядисани Kevi столчета. Нашите приличат малко на този модел, а и боядисан шперплат определено се поддържа по-лесно, така че просто изчистих седалката и облегалката от остатъците лепило и дунапрен и хванах четката. Използвах черна акрилна боя, защото този цвят покрива шперплата много добре и нямаше нужда от втора ръка.

Резултатът съхне на терасата.

Цигански ратан в романтично бяло

Готвим голямото местене, т.е. готвим се първо да разкараме всичко, което не си струва да пренасяме в новата къща. Боядисвам си старите столове за трапезария отново в черно (тях ще ги вземем) и понеже при предното им боядисване пропуснахме един, който нямаше къде да сместим в квартирата… реших да освежа композицията с един бял стол. Купих акрилна боя и докато се чудех искам ли наистина бял стол и дали боята ще покрие добре дървото, се сетих за за плетените маса и табуретки на балкона.

Наричам ги “цигански ратан”, защото ги купих от семейство роми с каруца, които бяха стоварили пред блока преди 6-7 години една камара градински мебели “оплетка тип дамаджана върху конструкция от нерендосани летви” . Принципно нямах никакво намерение да  пазарувам, просто се спрях да ги огледам, защото за пръв път виждах толкова много забити пирони по една проста мебел. Обаче домочадието върху каруцата започна едни пазарлъци и когато цената достигна до 8 лв за маса с 2 табуретки, “само сега, специално за тебе, како, че искаме да си ходим”, не издържах, разхилих се и ги взех. Масата стоварихме на терасата и през повечето време я ползвахме за цветарник, а табуретките мотахме насам-натам из квартирата като помощни масички за списания и т.н.

В къща с двор всяка мебел, която може да стои 7 години на терасата и да даяни на миене с душ, си струва да се запази, така че отворих боята и започнах 🙂

  1. Хубаво изтъркване на повърхностите под душа с твърда четка.
  2. Грундиране. Както и подозирах, необработеното дърво тръгна да яде много боя, така че първо грундирах повърхностите с разредена с вода боя (българска, Акварил, на водна основа е, не мирише, съхне бързо и покрива добре ).
  3. Боядисване. Принципно тази боя съхне за около 2 часа (4-6 за пълно изсъхване) , така че използвах слънчевия следобяд, за да хвана малко тен на терасата и вечерта прибрах изсъхналите табуретки в стаята. Оплетката я минах първо с рошава четка и разредена боя.
  4. Повторих процедурата с масата… и ми свърши боята. Може да мине и с една ръка, но ще повторя, обещавам :). Най-малкото за да не се виждат толкова пироните.

Калъфки за табуретките

Почти никога не сме ползвали тези столчета за сядане, защото са прекалено груби и могат да ти одерат краката (след като ти скъсат панталона). Докато сортирах дрехите на подходящи за носене и подходящи за хвърляне, открих някакъв забравен памучен плат в светло синьо, купен някъде в началото на 90-те. Оказа се, че имам поне 2 метра от него и цветът му е напълно подходящ за едни калъфки за табуретките.
Вместо дунапрен, ползвах стара хавлия за пълнеж. Определено с дунапрен ще е по-добре, но нямам… а и не си струва да харча повече пари за възглавнички на столове, които не струват нищо. Освен това тепърва се уча да шия (то си личи).

В общи линии гоня нещо подобно като усещане. Не знам доколко се получи, но все за нещо ще ги ползвам ракитените мебели 🙂

Шев и кройка (офлайн забавата ми за празниците)

Купих си шевна машина. Отдавна не бях шила нещо по-сериозно от подгъв на панталон (изключвам калъфките за възглавници, които правихме по трудово в 7-ми клас), но периодично ме прихваща мерака да захвърля компютъра поне за няколко часа и да се занимавам с нещо офлайн. Миналия месец дадох 12 лева в кварталното ателие за подгъв на 2 чифта джинси, търсих под дърво и камък (и естествено не намерих) достатъчно топъл калъф за електронната си книга и реших, че е крайно време да започна да мисля за обзавеждането в къщата ни.  Предвид тоталната липса на нещо подходящо в спама от мебелните магазини в София и наличието на читав мебелен цех в Своге, в който по мой проект могат да направят кажи-речи всичко без тапицерията… идеята да имам играчка без екран и връзка с интернет, която да може да съедини 2 парчета дебел плат или кожа дойде от самосебе си.

Проучването

Имам усещането, че колкото по-смислена е една покупка, толкова по-малко инфо и реклама има за стоката. Аз с реклама за шевна машина не съм се сблъсквала челно. Майка ми има един стар “Лучник”, а преди него имаше една още по-стара “Тула” и в общи линии това са моделите, на които съм сядала да пробвам някой друг тигел и от които са ме гонели след първата счупена игла. И двата модела не се държаха много добре с много дебелите платове (впрочем с много тънките също), но поне издържаха на тормоза ми.

След няколкодневно проучване из форумите и подробна справка с вездесъщата бг-мама разбрах, че времената на конверсия във военните заводи са отминали и вместо от немски каски шевните машини вече се правят от пластмаса и за това не можеш да си купиш просто една универсална машина за любителски нужди, а трябва и да дефинираш добре какъв точно вид любител си.  Успях да открия само един модел, който да има нужните възможности (да шие дебел плат и да има зачистващ тигел… да не мислите, че кой знае какво искам) и да надхвърля със съвсем малко максималната сума от 300лв, която бях склонна да заделя – Toyota Jeans JFS18.

Взехме я от “Технополис” и този път като по чудо стоката не беше мострата от витрината и гаранционната карта не беше загубена някъде безвъзвратно. А гаранцията е важна, защото за този модел е 5 години. И е хубаво, че я има, защото при липсата на дори и кратко упътване за потребителя на български език имаш почти безкраен набор от възможности да строшиш машината, преди още да си пробвал всички тигели. Впрочем книжката на хартия, с която върви уреда е съкратено издание – подробното си дръпнах от сайта.

Първи опити

Както вече казах – тепърва ми предстои да се уча да шия :). И все пак няколкото първи опита да ушия зимно якенце за електронна книга са 100% използваеми и почти приемливи като визия.

Топло зимно яке за LBook V3 със защитна подвързия.

Първи опит да ушия калъф, в който може да се пъхне LBook V3 със защитна подвързия. Подробности има тук.

Понеже този модел е от рециклирани материали, остана за моята джаджа и го ползвам всекидневно вече почти месец.

Следващите калъфчета трябваше да са за подаръци на любими хора с електронни книжки, и за това за тях не използвах втора употреба чаркове, а купих материалите – черна изкуствена кожа за лицето и жълтеникаво-бяла изкуствена кожа с козина за подплатата. Половин метър от плата при ширина 140 см стига за поне 5 калъфа за устройства с 6 инчови екрани и само времето ми беше в дефицит.

Кожухче за LBook V8

Да започна направо с черната кожа ми се стори доста плашещо, за това тази версия е само от козинката. Научих се да сменям крачето на машината с това за цип и да навивам долния конец.

Отчетох забележката на Пипи, че голямото метално копче може да натиска екрана и го пропуснах, въпреки че LBook V8 има здрав пластмасов защитен капак.

Ципчето не е ушито точно по правилата, но и правилата нищо не казват за случая, в който козината се навира къде ли не и ти къса нервите.

Черно кожено яке с подплата за Amazon Kindle 3

Честно казано този модел трябваше да има джоб за слушалки и декоративни тигели и ципове, но… късно открих поговорката “Три пъти мисли, накрая ший” и се усетих, че няма как да монтирам джоб на вече ушит калъф едва след като установих, че и поренето на тигел по рошава кожа е мисия невъзможна. С меренето проблеми нямах – всичко е “на око”, без предварителни кройки и нямаше отрязано по-късо или по-широко парче кожа 🙂

На този етап някак си вдянах, че иглата, с която шия, не е особено подходяща за двоен дебел плат и се научих как се сменя.

На снимката в калъфчето няма Kindle 3, а моят стар LBook V3. По габарити двете устройства са еднакви (Kindle 3 е съвсем малко по-тънък и с по-заоблени ъгли), за това ми беше много удобно да меря.

Това моделче стана най-топло с двойната кожа. Имах идея подплатата да се сваля, за да може да се пере отделно, но вечерта преди пътуване не е подходящото време за мъдрене на сложни конструкции.

***
Е… това е. От нас – весело прекарване на новогодишната нощ и всички най-хубаво през новата година.

Аз сърце Kevi

(снимка от www.archithings.com )

Първият ми сблъсък с офисен стол беше в много ранното ми детство, в лабораторията, където работеше мама. Била съм много, много малка, защото единственият ми смътен спомен е как ме въртят на въпросния стол, а аз се заливам от смях и искам още. И следващият ми сблъсък беше на същото място – в кабинета на татко, в същия институт, няколко години по-късно, когато трябваше да пиша съчинение на тема “Какво работят моите родители”.

Години по-късно разбрах, че столовете, които толкова обичах като малка и които дълги години асоциирах с представата “офисен стол”, всъщност са груба соц интерпретация на популярните през 60-те години столове Kevi на Jorgen Rasmussen. Груба, груба,  но… доста здрава.

Преди известно време се сдобих с 3 такива стари стола (всъщност 2 почти здрави и един, на който е останала само стойката) на цената на една двулитрова “Ариана”, с идеята да ги реставривам, претапицирам и употребявам. Има разлика в конструкцията на стойката и ръчката за корекция на височината в моя вариант е сменена с врътка, всичко останало изглежда същото. Е… идеята още стои като идея 🙂

Оказа се, че под скъсаната тапицерия има доста приличен и много здрав шперплат, желязната стойка е в състояние да издържи и слон… и единственият проблем са пластмасовите колелца. Изпочупени са, а не мога да ги сваля. Не знам как. Пробвах с блъскане, чукане, дърпане, опити за отвиване, почесване по главата в търсене на скрит механизъм… и тц.

Някой да има идея как се смъкват колелца от стоманена стойка?