Така и не разбрахме местните от къде си намират разсад за градината, така че отново прибягнахме до електронните магазини като средство за пестене на време и пари. Доставката до вратата ни струваше 7 лв и нито губенето на време, нито пътните разходи до някой разсадник или до Практикер оправдаваха офлайн пазаруването на фиданки.

От сайта на “Сортови семена” си поръчахме 5 дръвчета:

• Ябълка Ред Чиф
• Ябълка Грени Смит
• Слива Стенли
• Праскова Роял Глори
• Круша Пас Кресан

Позабавиха се, заради топлото до сега време и за наш лош късмет се случи да пристигнат точно когато стана доста студено нощем и земята беше замръзнала… надяваме се коренчетата да не се повредят и дръвчетата да се хванат.

Огромни благодарности към Фори, че ни изтърпя мотането покрай саденето или по-точно това, че не ни изтърпя и даде едно рамо, за да приключим преди да припаднем от глад 🙂

Компостерът е просто приспособление (корпус на дупки, без дъно, с капак и 4 вратички за лесно измъкване на компоста), с чиято помощ хранителни отпадъци от растителен произход, окосена трева, шума, отпадъци от плевене и подрязване се превръщат в градинска тор, без да загрозяват пейзажа в градината.

И понеже е просто, така и не разбрахме защо трябва да струва толкова скъпо и защо не се произвежда у нас, а се внася. Но преценихме, че имаме един тон неща за правене и до сглобяване на компостер собствена изработка няма да ни е в момента (а и нямаме подходящи материали), за това поръчахме 400 литровия модел от ЕкоКомпост и вече го пълним според инструкциите 🙂

Така и не разбрах защо трябваше да чакаме 2 години, за да имаме парапет на терасата горе, но най-сетне нацелихме майстор и за такива “груби” неща, като винкелните конструкции 🙂

Проучването

Фирмите, подвизаващи се в района на Своге правят два типа парапети: алуминиеви и дървени. Първите, освен че са доста скъпи, но и тотално не се вписват в архитектурата на нашата къща, а дървения, който харесахме щеше да стои чудесно, ако не беше онази малка подробност – цена от 230 лв на линеен метър. Аха, точно 1400 лв за целия парапет.

Човек обикновено не се замисля над тези неща, когато строи къща (разходите така или иначе са големи), но от друга страна цялата техника, с която си изкарваме препитанието и се забавляваме в къщи не струва толкова. Нещо високотехнологично да има в един дървен парапет?

В Белфаст, докато скиторехме из Санди Роу, си харесахме едни здрави и семпли парапети от железен профил с дървени дъски и решихме, че нещо подобно ще пасне и на нашата къща.

Проучването кой в Своге може да направи нещо подобно ни отне цели 2 месеца.

Резултатът

В общи линии получихме това, което искахме – здрав (поне за сега) парапет с доста прилична визия + импровизиран простор, който майсторите съчиниха на място, съобразявайки се с конкретната ситуация.

Какво ще сложим за “затапване” на отворите между колоните все още не знаем – изборът е между хоризонтални дъски, вертикални дъски или някакво органично стъкло. А защо не и винилна тента :). Остава да решим и с какво да покрием пода на терасата.

Имах хиляди идеи за дневната и работното си място и никакво време за реализацията им. Още в първите дни наместихме старото ми бюро и старите секции някак си* в стаята, включих компютъра… и така си остана вече повече от месец. Стаята е почти празна – освен конфигурацията с работното ми място и масата за хранене, в третия свободен ъгъл се мъдрят само велосипедите ни – поради липса на мазе, барака и дори тераса с поставен парапет, тази година ще зимуват в дневната.

Имах някакви мераци за боядисване на старите секции и бюро, за смяна на кантовете и прочие красоти, но всички те минаха на много заден план, щом паднаха температурите. В момента в главата ми се въртят идеи как да накарам топлия** въздушен поток, който ползва стълбището (това, от което е правена снимката), за да отоплява коридорчето на горния етаж, да остане в стаята долу и по възможност около мен 🙂

Като изключим борбата за затопляне с минимум киловати, ъгълчето си го чувствам доста уютно и ако не се наложи на неговото място да позиционираме печка с дърва, май нещо подобно ще гоня и като конфигурация с нови мебели след време. Голямата секция побра някак си книгите, които запазихме при преместването, а оранжевата й страна е от времето, когато с 3 такива модула разделяхме стаята си в квартирата на дневна и спалня.

___

*Наместихме почти от първия път, защото Прасунсен проявява силна нетърпимост към репликите “премести го в ляво/дясно”, “завърти го на обратно” и “дай да отрежем малко от страниците долу, за да си пасне с ъглите на ламината”

**Топъл е силно казано, защото се топлим на ток, по тарифа за фирмени абонати и все още с трепет очакваме първата сметка за цял месец пълноценен живот в новата къща.

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂

За 3 години строеж много успешно превърнахме една приятна ливадка с растящи на нея билки в марсиански пейзаж, пълен с бурени и камънак. И понеже с преместването, чистенето, бърсането на прозорци и местенето на мебели приключихме за сега – на дневен ред е отново дворът.

Стартираме кампанията “Всеки плевел – под ножа, всеки камък – терасираща тухла” и понеже моят опит със селското стопанство се състои в практикуване на успешна скатавка на ученически бригади, а този на Прасунсен е малко по-голям – освен четене на книжки за овощарство е и прекопавал лехи като тинейджър… предупреждавам, че началото ще бъде тегаво за гледане дори и на снимка 🙂

Стартова позиция

Текущото състояние не е съвсем стартовото*, защото първите ни гости си купиха инструменти и се захванаха с разчистването на по-големите бурени и издънки на храсти и дървета.

Още нямаме детайлна представа какво искаме да правим с двора, но като за начало ще разчистим място около пътеката за подарените ни луковици на цветя и ще боднем поне 1-2 овошки при оправената част от ливадата. Програмата максимум е да разчистим и прекопаем целия двор, да сменим останалата част от старата ограда (поне 20 метра) и да подготвим терена за пролетната офанзива.

На всякакви съвети (както винаги) ще се радваме, но ако не горим от ентусиазъм тутакси да ги реализираме, не се сърдете – болките в кръста и мускулната треска ще са за нас 🙂

___

*Докато намеря време да допиша този пост и да смъкна снимките, ситуацията в двора напредна още малко. Изобщо времето за безсмислено висене онлайн рязко намалява, когато имаш къща с двор.

Мина почти седмица от “денят Х” или Голямото Преместване, мисълта за което ни тормозеше съня през последните 2-3 месеца. Мебелите са по местата им, вещите са извадени от кашоните и почти се събраха по шкафовете… и даже ми остава време да разкажа за събитието 🙂

Избор на фирма

Някой (вече не помня кой) ни препоръча “Хамали 007”… хвърлихме поглед и на останалите фирми, които могат да се открият в нета, но съществена разлика в цените и услугата не видяхме. Човекът на телефона звучеше като да си разбира от работата, отговори на всичките ни въпроси, даде приблизителна цена (240-300 лв) и си уговорихме оглед 3 дена преди преместването, за да направи по-точна сметка за необходимото време, размер на камион и сума.

Ден 0 (събота)

Кола (а и шофьорски книжки) нямаме, така че беше много важно всичко + единия от нас да се смести в камиона, в случай, че спасителният план Б (познат с кола, който да ни закара в Своге) се провали. Хамалите (2 момчета среден размер) дойдоха в 11:00 като по часовник и се захванаха с изнасянето. Сестра ми пристигна с колата четвърт час по-късно и здраво ми се накара, че долу няма никой, който да следи дали това, което младежите вкарват в камиона, някой трудолюбив ром не го отнася на бегом, докато те мъкнат следващите мебели по стълбите. А в “Младост” не е като да не се подвизават цели мургави фамилии с каруци.

Самото местене протече гладко и без премеждия – нямахме нищо счупено, повредено или изгубено. Струваше малко повече от предварителните разчети, защото по пътя към Своге попаднахме на зверско задръстване и времето се удължи (6 часа с всичкото пътуване и мотане).

Разплатихме се с момчетата и се смъкнахме със сестра ми към центъра на Своге да хапнем и да ударим по 1 бира (и няколко безалкохолни коктейла за шофьора) за добре свършената работа. Включихме хладилника и го напълнихме. До вечерта (нашето понятие за вечер все още приключва 2 часа след полунощ) бяхме почти готови с подреждането на дрехи и завивки в спалнята, сложихме си новите матраци на леглото, успяхме да се справим с бойлера, монтирането и вземането на душ и откъртихме блажено.

Ден 1

Кухнята, както се оказа, е много важна стая за Прасунсен и това го разбрах още на закуска, когато се започна със суетенето и въпросите… “къде ни е скаричката”, “къде са чайовете”, “къде си подредила френската си преса”, “къде ти е кафето”. Принципно имахме опис на багажа по кашони (това се оказа адски полезно), но в усилията си да спестим малко време/пари от пренасянето, инструкциите към хамалите за разтоварването бяха просто “сложи го в тази стая” и в общи линии на принципа “пръв влязъл, последен излязъл”, така че закусихме криво-ляво с това, което открихме в най-горния кашон… и се захванахме да приведем кухнята в ред, удобен за винстване и свинстване 🙂

Ден 1 се падна и неделя, а в понеделник вече трябваше да работим, или поне единия от нас… така че се захванахме с кабинета на Прасунсен и разопаковането на компютрите. И понеже за мен пък банята е много важно помещение, се заех с миенето й, стъргането на остатъци от боя и какво ли не по врати, плочки и дограма… и денят си замина с първа програма онлайн, защото нет имаме, но кабелна – не. А нашия квартал се оказа в жестока радио сянка и освен радио “Хоризонт”, нищо друго ефирно не се лови. За това пък “Хоризонт” го има на всяка пробвана честота 🙂

Ден 2 (понеделник)

При мен работата обичайно е на тласъци с подскоци и за късмет нямах нищо спешно, което да не може да се отложи… но все пак трябваше ударно да спретна едно работно място и за себе си, да наредим остатъците от мебели в дневната, където ще се подвизава домашния ми офис и да разчистя хаоса пред очите си, че ми пречи на концентрацията.

От квартирата си взехме моето бюро и 2 секции, които бяха купувани на старо преди 8 години и за под наем вървяха, но… в новата къща просто не можах да ги наместя така, че да стоят добре. Накрая и Прасунсен се изнерви от това “да го завъртим така”, постанови края на тетриса и категорично отказа да мести повече тежки, полуразпадащи се секции. С малко стягане и боядисване ще изглеждат дори прилично, за момента просто ми е удобно.

През ден 2 успях да се добера до кашона с най-дългия си лан кабел и установихме, че дори стига от рутера на горния етаж до компа ми на долния. През този ден много внимавахме да не се препънем в кабела по стълбите, които още си нямат и парапет. Това беше и денят, в който откривахме кварталните магазинчета (основно хранителни стоки и дори една железария/ВиК/домашни потреби, която ни беше доста полезна).

Ден 3

Този ден беше общо-взето работен. Прасунсен тества маршрута от къщата до центъра на Своге велосипедно през обедната си почивка. Аз ходих на зъболекар до София, отбих се в офиса да свърша някаква работа, която не може да се прави дистанционно, утрепах 1 час в Кауфланд в търсене на дреболийки, които няма шанс да откриеш в малките градчета и няколко часа в път. Прибрах се каталясала от жегата и автобусите и нямах никакви сили за подреждане и чистене.

Ден 4 (сряда)

Крайно време беше да се захвана по-сериозно с работното си място и да доразкарам кашоните от дневната, в които се препъвахме и заобикаляхме непрекъснато. Прибрах всичките си джунджурии по шкафовете (канцеларските дреболийки, папки и тефтери принципно могат да утрепят и повече от един ден, ужасни са). Открих, че съм забравила някакъв архив с дискове от преди 10-тина години, които… я ми трябват, я не, ама по-добре да си ги прибера от квартирата, че не е ясно какво има на тях.

Прекарахме малко по-културно LAN кабела по таваните и стените и отбелязахме поне една точка в полза на окачения таван в дневната, с който се сдобихме заради играта на развален телефон с майсторите и от който принципно не сме много във възторг (стои ни прекалено офисно, иначе си е изработен добре). В търсене на максимален комфорт пренаредих няколко пъти кухнята и гардеробите.

Купихме кошчета за боклук и извадихме от употреба кофите за боя, които се ползваха временно за тази цел. Чувстваме се цивилизовани.

Ден 5

Днес беше денят за общинските и данъчни служби. Подадохме заявление, че в къщата вече се живее (това е, за да ни увеличат данъците, иначе с нищо друго май не ни касае) и се опитахме да си вземем адрес. Обясниха ни подробно какъв е проблемът да не го получим още днес и с какви документи да се върнем… и понеже сезонът е отпускарски, не ни пишете хартиени писма през следващите 1-2 месеца. Онлайн поръчките за това и онова също ще трябва да чакат.

Аз направих първия си вело преход в града и установихме, че идеята да караш колело в Своге и да не си носиш инструменти не е особено добра :). Прасунсен кара без задна спирачка почти през половината път, а пътят си е… планински. Силно надолу, после много дупки, после яко нагоре… на последния баир буташ, защото е по-бързо. Но дори и така е по-бързо, отколкото ходенето пеша до центъра. Аз се отървах само с разклатен калник.

Ден 6 и 7

още не са дошли, но планираме най-сетне да свържем пералнята и да я набутаме някак си в предназначената за нея ниша (силно се надявам да влезе без къртене и рязане поне тя). Принципно ВиК ситуациите са ни крайно притеснителни, особено при наличието на нов ламинат и неприятния момент с рязането на нов кухненски шкаф, за да минат маркучите за чистата и мръсната вода до съседния с мивката. Май всеки поне веднъж през живота си успява да измие пода на апартамента с пералнята, а на мен изобщо не ми се иска да повтарям упражнението 🙂

Утре отново ми се налага да трамбовам до София по работа, а ще трябва в близките дни да съберем от квартирата забравеното, да изчистим кочината от опаковането и пренасянето. Радвам се, че си направихме ваканцията преди това местене… просто нямаше да имаме сили сега да обикаляме пешеходно 3 града :). От Ирландия се прибрахме с добри идеи за парапети и двор, само не знам в кой точно от останалите ми 8 котешки живота ще ги реализираме 🙂

Някои съвети

Местим се за сефте (поне в такъв мащаб и в друг град, студентските квартири не ги броя) и вероятно нищо ново не казвам, но добра идея е…

• Номерация на кашоните от всички страни, кратко описание на съдържанието по тип пак от всички страни;
• Разпечатка с подробен списък в няколко екземпляра, дръжте го в себе си. Важните документи също да са с вас;
• Някой познат да стои до камиона и да следи достъпа на “чужди хамали” до вещите ви 🙂 ;
• Сак с чисти дрехи за следващите 2-3 дни, който да държите като ръчен багаж или поне да е стоварен на достъпно място е също добра идея. Когато си гладен, слънчасал и уморен, търсенето на кашона с чистите тениски преди да слезеш 2 км надолу на вечеря в най-добрия местен ресторант не е забавно;
• За собствениците разтоварването на покъщнината е по-важно от натоварването. На хамалите им е все едно къде и как ще подредят кашоните, освен ако изрично не им кажете, че книгите са ви по-маловажни в момента от завивките и съдовете за хранене. Фитнесът с местенето на кашони, докато откриеш нужния номер ни стана любим спорт тази седмица 🙂
• Надписите “чупливо” са полезни, но много по-добра работа върши правилното опаковане. Събирахме спама от пощенската кутия няколко месеца и абсолютно всички листовки, вестничета и каталози влязоха в употреба. Нямаме абсолютно нищо счупено, а пренасяхме техника, порцелан и стъкло като за 2 къщи 🙂
• Ако се местите в по-малък град или село – купете си колкото се може повече от улесняващите бита вещи, които ще ви трябват в новия дом. В Своге има няколко модела (грозни) кошчета за боклук и са едни и същи във всички магазини. С огледалата за баня положението е трагично. Подозирам, че и с дизайна на легените и кофите ще е същото… а за жювотното “ПВЦ кутия за съхраняване на багаж” не са и чували. Не купих много кутии предварително, защото ме домързя да смъкна размерите на шкафовете и рафтовете и сега съжалявам. Да де, който има кола, може да се разходи до София (или близкия му голям град) за тези неща, но с транспортната фирма покрай останалите неща за местене излиза по-евтино.
• Цивилизационните екстри, като интернет и кабелна телевизия се пускат предварително. Нет имахме 2 месеца преди пренасянето, но за телевизията решихме, че няма смисъл, при положение, че почти не гледаме, а я пускаме само за фон. Е да, ама точно фона те кара да се чувстваш баш като в къщи и нещо съвсем дребно ми липсва – криминален сериал за бекграунд на книжката, която чета в леглото :).

Бях приготвила фотоапарата в ръчния багаж, за да снимам и самото преместване, но в лудницата изобщо не ми и хрумна. Сетих се едва, когато повечето кашони вече бяха разчистени от дневната 😀

Не отлагай неприятната работа за утре, след като можеш да я свършиш и вдругиден! 🙂 Следвайки тази много мъдра мисъл, първо си направихме планираното с много мерак пътешествие до Ирландия, след това аз преболедувах завръщането и накрая (понеже хазяина се обади да даде зор) се захванахме да подготвим преместването в Своге.

След наистина доста кратко чудене поръчахме кашони от kashoni.bg. Доставиха ги още същия ден и до вечерта бяхме готови с пакетирането на книгите. Във вторник чакаме от Елтехресурс да дойдат и да изнесат електронния ни боклук (повечето техника подарихме, изхвърляме тази част, която никой не иска :)). През следващите няколко дена кротко и спокойно ще се движим в ритъма “2 часа работа, 2 часа подреждане по кашони” и накрая ударно ще освободим всички мебели от вещите по тях. Фирмата за хамали иска да им се обадим 3 дена предварително за оглед.

Мразя да се местя!

П.П. Мразя и да изхвърлям книги, но точно тази купчина компютърни от 90-те по-скоро би навредила, отколкото ще помогне на някой.

***

Ъпдейт: Електронния ни боклук го отнесоха – в уречения час, експедитивно (6-7 минути, че имаше и пералня), от входната ни врата. Получихме и ППП (не, че ни трябва за нещо, услугата е безплатна). Ей така се работи!