Категория: Home Sweet Home

Телевизията – отметнато

Не сме от яростните теле-зрители, дори бих казала, че телевизията за нас е основно фон… Хвърляме поглед на новините, докато вечеряме, поглеждаме с половин око по-късно, докато се излежаваме с някое списание или киснем в социалките, следим неангажиращо по някой сериал преди заспиване, чат-пат отдаваме дължимото и на… ъъъ… образователните канали. Търкаляме 2 евтини приемника, колкото да не е без хич и да ги ползваме точно като фон, а не като повод да си купим и диван.

При всяко местене в нова къща въпросът с телевизията е последния, който идва на дневен ред при мен. Обаче в нова къща и в нов град, където не познаваш никой, първите месеци са и периода на Голямата Депресия и въпросите от сорта на “Кой ни би по главата да идваме тук!”, така че се огледахме за кабеларка. Да, телевизията е дрога, обаче е легална и от нея не се умира. Освен, ако вбесения Прасунсен не изтърве случайно приемника на главата ми или във ваната, но по този начин и радиото може да е смъртоносно.

Нямахме добро мнение за  Булсатком в София, защото бяха купили ISP-ра, от който бяхме много доволни и успяха да скапят услугата. Обаче в Своге малките местни фирми имат толкова странни представи за работно време и срокове, че започнахме панически да избягваме всякакви доставчици на услуги без фирмен сайт или мейл поне в абв.бг. Та специално за телевизия по този критерий изборът беше Булсатком или да опънем високо антена на комина поне за родните ефирни канали, защото сме в такава радио и ТВ черна дупка, че със стайна антена ловим само снеговалежа.

Благодарностите

Имаме навика да благодарим и онлайн на всички, които са си свършили работата както трябва, понеже все по-рядко се случва по нашите географски ширини (т.е. няма голяма опасност от много постове с благодарности).

Благодарим ти, Мишо – за чистата работа, точността, професионализма. Булсатком в Своге определено печелят благодарностите ни, че ни изпращат такъв човек.

Парапет за терасата

Така и не разбрах защо трябваше да чакаме 2 години, за да имаме парапет на терасата горе, но най-сетне нацелихме майстор и за такива “груби” неща, като винкелните конструкции 🙂

Проучването

Фирмите, подвизаващи се в района на Своге правят два типа парапети: алуминиеви и дървени. Първите, освен че са доста скъпи, но и тотално не се вписват в архитектурата на нашата къща, а дървения, който харесахме щеше да стои чудесно, ако не беше онази малка подробност – цена от 230 лв на линеен метър. Аха, точно 1400 лв за целия парапет.

Човек обикновено не се замисля над тези неща, когато строи къща (разходите така или иначе са големи), но от друга страна цялата техника, с която си изкарваме препитанието и се забавляваме в къщи не струва толкова. Нещо високотехнологично да има в един дървен парапет?

В Белфаст, докато скиторехме из Санди Роу, си харесахме едни здрави и семпли парапети от железен профил с дървени дъски и решихме, че нещо подобно ще пасне и на нашата къща.

Проучването кой в Своге може да направи нещо подобно ни отне цели 2 месеца.

Резултатът

В общи линии получихме това, което искахме – здрав (поне за сега) парапет с доста прилична визия + импровизиран простор, който майсторите съчиниха на място, съобразявайки се с конкретната ситуация.

Какво ще сложим за “затапване” на отворите между колоните все още не знаем – изборът е между хоризонтални дъски, вертикални дъски или някакво органично стъкло. А защо не и винилна тента :). Остава да решим и с какво да покрием пода на терасата.

 

Домашният ми офис

Имах хиляди идеи за дневната и работното си място и никакво време за реализацията им. Още в първите дни наместихме старото ми бюро и старите секции някак си* в стаята, включих компютъра… и така си остана вече повече от месец. Стаята е почти празна – освен конфигурацията с работното ми място и масата за хранене, в третия свободен ъгъл се мъдрят само велосипедите ни – поради липса на мазе, барака и дори тераса с поставен парапет, тази година ще зимуват в дневната.

Имах някакви мераци за боядисване на старите секции и бюро, за смяна на кантовете и прочие красоти, но всички те минаха на много заден план, щом паднаха температурите. В момента в главата ми се въртят идеи как да накарам топлия** въздушен поток, който ползва стълбището (това, от което е правена снимката), за да отоплява коридорчето на горния етаж, да остане в стаята долу и по възможност около мен 🙂

Като изключим борбата за затопляне с минимум киловати, ъгълчето си го чувствам доста уютно и ако не се наложи на неговото място да позиционираме печка с дърва, май нещо подобно ще гоня и като конфигурация с нови мебели след време. Голямата секция побра някак си книгите, които запазихме при преместването, а оранжевата й страна е от времето, когато с 3 такива модула разделяхме стаята си в квартирата на дневна и спалня.

___

*Наместихме почти от първия път, защото Прасунсен проявява силна нетърпимост към репликите “премести го в ляво/дясно”, “завърти го на обратно” и “дай да отрежем малко от страниците долу, за да си пасне с ъглите на ламината”

**Топъл е силно казано, защото се топлим на ток, по тарифа за фирмени абонати и все още с трепет очакваме първата сметка за цял месец пълноценен живот в новата къща.

Учим се да косим

Оказа се, че притежаваме земя, в която лопата никога не е забивана… до сега. Не беше валяло и от доста време, та Прасунсен почти изкриви комплект инструменти. През следващите дни си мечтаехме за сухия двор, от който не излизаш до ушите в кал.

От този малък участък откопахме толкова парчета тръби и арматура, че започнахме да се оглеждаме за пунктове за изкупуване на метали.

Старата ограда в единия си участък е направо липсваща, но за да решим какво да правим с нея и с двора изобщо, трябваше да разкараме треволяците и да огледаме действителното положение.

Коса никога през живота си не бяхме хващали и понеже няколко човека ни обясняваха как вече е късно да се коси – започнах да режа бурените с лозарска ножица. Почти изчистих 1 линеен метър покрай  улицата, когато се прибраха съседите и довтасаха с коса, 2 опитни ръце за помощ и доста полезни съвети.

Уж трябваше само да ни покаже как се прави тази работа, но чичо Данчо, комшията, окоси целия двор. Остави ни само да опитаме и явно много зле сме се справяли, защото не издържаше да ни гледа и само измъкваше косата от ръцете ни 🙂

Тези уроци общо-взето ни отказаха от електрически тримери, бензинови косачки и всякакви подобни улесняващи бита уреди. За малкия двор, който имаме, просто не си струва парите, а и поддръжката им ще е по-сложна от тази на проста класическа коса.

Коса и вила ще са инструментите, с които ще се снабдим още в края на зимата 🙂

Дворът – тази доброволна домашна каторга

За 3 години строеж много успешно превърнахме една приятна ливадка с растящи на нея билки в марсиански пейзаж, пълен с бурени и камънак. И понеже с преместването, чистенето, бърсането на прозорци и местенето на мебели приключихме за сега – на дневен ред е отново дворът.

Стартираме кампанията “Всеки плевел – под ножа, всеки камък – терасираща тухла” и понеже моят опит със селското стопанство се състои в практикуване на успешна скатавка на ученически бригади, а този на Прасунсен е малко по-голям – освен четене на книжки за овощарство е и прекопавал лехи като тинейджър… предупреждавам, че началото ще бъде тегаво за гледане дори и на снимка 🙂

Стартова позиция

Текущото състояние не е съвсем стартовото*, защото първите ни гости си купиха инструменти и се захванаха с разчистването на по-големите бурени и издънки на храсти и дървета.

Още нямаме детайлна представа какво искаме да правим с двора, но като за начало ще разчистим място около пътеката за подарените ни луковици на цветя и ще боднем поне 1-2 овошки при оправената част от ливадата. Програмата максимум е да разчистим и прекопаем целия двор, да сменим останалата част от старата ограда (поне 20 метра) и да подготвим терена за пролетната офанзива.

На всякакви съвети (както винаги) ще се радваме, но ако не горим от ентусиазъм тутакси да ги реализираме, не се сърдете – болките в кръста и мускулната треска ще са за нас 🙂

___

*Докато намеря време да допиша този пост и да смъкна снимките, ситуацията в двора напредна още малко. Изобщо времето за безсмислено висене онлайн рязко намалява, когато имаш къща с двор.

Преместване 007

Мина почти седмица от “денят Х” или Голямото Преместване, мисълта за което ни тормозеше съня през последните 2-3 месеца. Мебелите са по местата им, вещите са извадени от кашоните и почти се събраха по шкафовете… и даже ми остава време да разкажа за събитието 🙂

Избор на фирма

Някой (вече не помня кой) ни препоръча “Хамали 007”… хвърлихме поглед и на останалите фирми, които могат да се открият в нета, но съществена разлика в цените и услугата не видяхме. Човекът на телефона звучеше като да си разбира от работата, отговори на всичките ни въпроси, даде приблизителна цена (240-300 лв) и си уговорихме оглед 3 дена преди преместването, за да направи по-точна сметка за необходимото време, размер на камион и сума.

Ден 0 (събота)

Кола (а и шофьорски книжки) нямаме, така че беше много важно всичко + единия от нас да се смести в камиона, в случай, че спасителният план Б (познат с кола, който да ни закара в Своге) се провали. Хамалите (2 момчета среден размер) дойдоха в 11:00 като по часовник и се захванаха с изнасянето. Сестра ми пристигна с колата четвърт час по-късно и здраво ми се накара, че долу няма никой, който да следи дали това, което младежите вкарват в камиона, някой трудолюбив ром не го отнася на бегом, докато те мъкнат следващите мебели по стълбите. А в “Младост” не е като да не се подвизават цели мургави фамилии с каруци.

Самото местене протече гладко и без премеждия – нямахме нищо счупено, повредено или изгубено. Струваше малко повече от предварителните разчети, защото по пътя към Своге попаднахме на зверско задръстване и времето се удължи (6 часа с всичкото пътуване и мотане).

Разплатихме се с момчетата и се смъкнахме със сестра ми към центъра на Своге да хапнем и да ударим по 1 бира (и няколко безалкохолни коктейла за шофьора) за добре свършената работа. Включихме хладилника и го напълнихме. До вечерта (нашето понятие за вечер все още приключва 2 часа след полунощ) бяхме почти готови с подреждането на дрехи и завивки в спалнята, сложихме си новите матраци на леглото, успяхме да се справим с бойлера, монтирането и вземането на душ и откъртихме блажено.

Ден 1

Кухнята, както се оказа, е много важна стая за Прасунсен и това го разбрах още на закуска, когато се започна със суетенето и въпросите… “къде ни е скаричката”, “къде са чайовете”, “къде си подредила френската си преса”, “къде ти е кафето”. Принципно имахме опис на багажа по кашони (това се оказа адски полезно), но в усилията си да спестим малко време/пари от пренасянето, инструкциите към хамалите за разтоварването бяха просто “сложи го в тази стая” и в общи линии на принципа “пръв влязъл, последен излязъл”, така че закусихме криво-ляво с това, което открихме в най-горния кашон… и се захванахме да приведем кухнята в ред, удобен за винстване и свинстване 🙂

Ден 1 се падна и неделя, а в понеделник вече трябваше да работим, или поне единия от нас… така че се захванахме с кабинета на Прасунсен и разопаковането на компютрите. И понеже за мен пък банята е много важно помещение, се заех с миенето й, стъргането на остатъци от боя и какво ли не по врати, плочки и дограма… и денят си замина с първа програма онлайн, защото нет имаме, но кабелна – не. А нашия квартал се оказа в жестока радио сянка и освен радио “Хоризонт”, нищо друго ефирно не се лови. За това пък “Хоризонт” го има на всяка пробвана честота 🙂

Ден 2 (понеделник)

При мен работата обичайно е на тласъци с подскоци и за късмет нямах нищо спешно, което да не може да се отложи… но все пак трябваше ударно да спретна едно работно място и за себе си, да наредим остатъците от мебели в дневната, където ще се подвизава домашния ми офис и да разчистя хаоса пред очите си, че ми пречи на концентрацията.

От квартирата си взехме моето бюро и 2 секции, които бяха купувани на старо преди 8 години и за под наем вървяха, но… в новата къща просто не можах да ги наместя така, че да стоят добре. Накрая и Прасунсен се изнерви от това “да го завъртим така”, постанови края на тетриса и категорично отказа да мести повече тежки, полуразпадащи се секции. С малко стягане и боядисване ще изглеждат дори прилично, за момента просто ми е удобно.

През ден 2 успях да се добера до кашона с най-дългия си лан кабел и установихме, че дори стига от рутера на горния етаж до компа ми на долния. През този ден много внимавахме да не се препънем в кабела по стълбите, които още си нямат и парапет. Това беше и денят, в който откривахме кварталните магазинчета (основно хранителни стоки и дори една железария/ВиК/домашни потреби, която ни беше доста полезна).

Ден 3

Този ден беше общо-взето работен. Прасунсен тества маршрута от къщата до центъра на Своге велосипедно през обедната си почивка. Аз ходих на зъболекар до София, отбих се в офиса да свърша някаква работа, която не може да се прави дистанционно, утрепах 1 час в Кауфланд в търсене на дреболийки, които няма шанс да откриеш в малките градчета и няколко часа в път. Прибрах се каталясала от жегата и автобусите и нямах никакви сили за подреждане и чистене.

Ден 4 (сряда)

Крайно време беше да се захвана по-сериозно с работното си място и да доразкарам кашоните от дневната, в които се препъвахме и заобикаляхме непрекъснато. Прибрах всичките си джунджурии по шкафовете (канцеларските дреболийки, папки и тефтери принципно могат да утрепят и повече от един ден, ужасни са). Открих, че съм забравила някакъв архив с дискове от преди 10-тина години, които… я ми трябват, я не, ама по-добре да си ги прибера от квартирата, че не е ясно какво има на тях.

Прекарахме малко по-културно LAN кабела по таваните и стените и отбелязахме поне една точка в полза на окачения таван в дневната, с който се сдобихме заради играта на развален телефон с майсторите и от който принципно не сме много във възторг (стои ни прекалено офисно, иначе си е изработен добре). В търсене на максимален комфорт пренаредих няколко пъти кухнята и гардеробите.

Купихме кошчета за боклук и извадихме от употреба кофите за боя, които се ползваха временно за тази цел. Чувстваме се цивилизовани.

Ден 5

Днес беше денят за общинските и данъчни служби. Подадохме заявление, че в къщата вече се живее (това е, за да ни увеличат данъците, иначе с нищо друго май не ни касае) и се опитахме да си вземем адрес. Обясниха ни подробно какъв е проблемът да не го получим още днес и с какви документи да се върнем… и понеже сезонът е отпускарски, не ни пишете хартиени писма през следващите 1-2 месеца. Онлайн поръчките за това и онова също ще трябва да чакат.

Аз направих първия си вело преход в града и установихме, че идеята да караш колело в Своге и да не си носиш инструменти не е особено добра :). Прасунсен кара без задна спирачка почти през половината път, а пътят си е… планински. Силно надолу, после много дупки, после яко нагоре… на последния баир буташ, защото е по-бързо. Но дори и така е по-бързо, отколкото ходенето пеша до центъра. Аз се отървах само с разклатен калник.

Ден 6 и 7

още не са дошли, но планираме най-сетне да свържем пералнята и да я набутаме някак си в предназначената за нея ниша (силно се надявам да влезе без къртене и рязане поне тя). Принципно ВиК ситуациите са ни крайно притеснителни, особено при наличието на нов ламинат и неприятния момент с рязането на нов кухненски шкаф, за да минат маркучите за чистата и мръсната вода до съседния с мивката. Май всеки поне веднъж през живота си успява да измие пода на апартамента с пералнята, а на мен изобщо не ми се иска да повтарям упражнението 🙂

Утре отново ми се налага да трамбовам до София по работа, а ще трябва в близките дни да съберем от квартирата забравеното, да изчистим кочината от опаковането и пренасянето. Радвам се, че си направихме ваканцията преди това местене… просто нямаше да имаме сили сега да обикаляме пешеходно 3 града :). От Ирландия се прибрахме с добри идеи за парапети и двор, само не знам в кой точно от останалите ми 8 котешки живота ще ги реализираме 🙂

Някои съвети

Местим се за сефте (поне в такъв мащаб и в друг град, студентските квартири не ги броя) и вероятно нищо ново не казвам, но добра идея е…

  • Номерация на кашоните от всички страни, кратко описание на съдържанието по тип пак от всички страни;
  • Разпечатка с подробен списък в няколко екземпляра, дръжте го в себе си. Важните документи също да са с вас;
  • Някой познат да стои до камиона и да следи достъпа на “чужди хамали” до вещите ви 🙂 ;
  • Сак с чисти дрехи за следващите 2-3 дни, който да държите като ръчен багаж или поне да е стоварен на достъпно място е също добра идея. Когато си гладен, слънчасал и уморен, търсенето на кашона с чистите тениски преди да слезеш 2 км надолу на вечеря в най-добрия местен ресторант не е забавно;
  • За собствениците разтоварването на покъщнината е по-важно от натоварването. На хамалите им е все едно къде и как ще подредят кашоните, освен ако изрично не им кажете, че книгите са ви по-маловажни в момента от завивките и съдовете за хранене. Фитнесът с местенето на кашони, докато откриеш нужния номер ни стана любим спорт тази седмица 🙂
  • Надписите “чупливо” са полезни, но много по-добра работа върши правилното опаковане. Събирахме спама от пощенската кутия няколко месеца и абсолютно всички листовки, вестничета и каталози влязоха в употреба. Нямаме абсолютно нищо счупено, а пренасяхме техника, порцелан и стъкло като за 2 къщи 🙂
  • Ако се местите в по-малък град или село – купете си колкото се може повече от улесняващите бита вещи, които ще ви трябват в новия дом. В Своге има няколко модела (грозни) кошчета за боклук и са едни и същи във всички магазини. С огледалата за баня положението е трагично. Подозирам, че и с дизайна на легените и кофите ще е същото… а за жювотното “ПВЦ кутия за съхраняване на багаж” не са и чували. Не купих много кутии предварително, защото ме домързя да смъкна размерите на шкафовете и рафтовете и сега съжалявам. Да де, който има кола, може да се разходи до София (или близкия му голям град) за тези неща, но с транспортната фирма покрай останалите неща за местене излиза по-евтино.
  • Цивилизационните екстри, като интернет и кабелна телевизия се пускат предварително. Нет имахме 2 месеца преди пренасянето, но за телевизията решихме, че няма смисъл, при положение, че почти не гледаме, а я пускаме само за фон. Е да, ама точно фона те кара да се чувстваш баш като в къщи и нещо съвсем дребно ми липсва – криминален сериал за бекграунд на книжката, която чета в леглото :).

Бях приготвила фотоапарата в ръчния багаж, за да снимам и самото преместване, но в лудницата изобщо не ми и хрумна. Сетих се едва, когато повечето кашони вече бяха разчистени от дневната 😀

 

Телеграфно, защото времето все не стига

Не отлагай неприятната работа за утре, след като можеш да я свършиш и вдругиден! 🙂 Следвайки тази много мъдра мисъл, първо си направихме планираното с много мерак пътешествие до Ирландия, след това аз преболедувах завръщането и накрая (понеже хазяина се обади да даде зор) се захванахме да подготвим преместването в Своге.

След наистина доста кратко чудене поръчахме кашони от kashoni.bg. Доставиха ги още същия ден и до вечерта бяхме готови с пакетирането на книгите. Във вторник чакаме от Елтехресурс да дойдат и да изнесат електронния ни боклук (повечето техника подарихме, изхвърляме тази част, която никой не иска :)). През следващите няколко дена кротко и спокойно ще се движим в ритъма “2 часа работа, 2 часа подреждане по кашони” и накрая ударно ще освободим всички мебели от вещите по тях. Фирмата за хамали иска да им се обадим 3 дена предварително за оглед.

Мразя да се местя!

П.П. Мразя и да изхвърлям книги, но точно тази купчина компютърни от 90-те по-скоро би навредила, отколкото ще помогне на някой.

***

Ъпдейт: Електронния ни боклук го отнесоха – в уречения час, експедитивно (6-7 минути, че имаше и пералня), от входната ни врата. Получихме и ППП (не, че ни трябва за нещо, услугата е безплатна). Ей така се работи!

Подови настилки – готово!

Сбъркахме, че се навихме на монтаж на ламината от 10 сутринта. Оказа се, че подходящ влак да стигнем от София до Своге по това време няма и се наложи да се предвижваме по екстремния начин – с маршрутка. Маршрутките за Своге потеглят от едно адски депресивно място – гара Север. Освен това тръгват претъпкани и по пътя се доуплътняват до дупка (или по-скоро до липсата й). И толкова ужасно друсат, че на 2 пъти успях да забия глава в тавана, а коленете ми после бяха сини от опирането в предната седалка.

Обаче почти през цялото време карахме заедно с колоездачната колона от Веломаратон 2011, което ужасно много изнерви шофьора, но поне за нас двамата с Боби беше приятно разсейване от кошмарните завои по дефилето. Поне се убедих в ползата от светлоотразителната жилетка – колоездачите се виждаха през няколко завоя.

Срещата с монтажниците беше следващия потенциален проблем. Ние по принцип адрес в Своге още нямаме… но и да имахме – карта на града сме виждали само в общината. В Гугъл мапс вече има достатъчно прилични сателитни снимки на града, но за истинска карта все още не може да се говори – имена на улиците няма. Все пак един линк с балонче щеше да свърши работа, ако имаше на кой да го пратим – оказа се, че фирмата (която е софийска) има сайт, но няма мейл. Успяхме да се открием все пак – направихме си среща на първия мост след табелата на града и заведохме майсторите до къщата.

Поставянето

Монтажниците бяха двама и действаха доста бързо. Поставянето на ламината на цялата къща отне около 5 часа и ако нямаше толкова много рязане и напасване около кухненските мебели и при вградените гардероби, вероятно щяха да са готови и за по-кратко време.

Не можахме да изберем по-подходящ цвят на лайсни и ъгли…  за този цвят паркет от мострите пасваше само черно и сиво. Бих си избрала чисто бяло, стига да имаше. За цялата къща избрахме един модел  ламинат, за да има по-малко фира, за това и изборът на цвят беше малко сложен, но на живо стои по-добре, отколкото на снимка.

В общи линии всичко щеше да е перфектно, ако не се сблъскахме челно с 2 проблема:

  • Служителката в шоурум-а беше объркала малко сметките на ъглите и се оказахме в излишък на вътрешни ъгли (което не е проблем) и с недостиг на външни (заради което някои от лайсните останаха “отворени”). С едни 10-тина лв отгоре това лесно ще го решим следващия път, просто… а бе сложете й един компютър на тази жена в този офис… каквато и фурия да е с калкулатора, при един малко по-прегледен опис тази грешка нямаше да я има. Ако майсторите бяха взели и малко аксесоари в излишък, щяхме да им ги доплатим на място и да ги сложат.
  • Определено ще имаме проблем със затварянето на едната врата – тази на спалнята. Оказа се, че е монтирана много ниско и е така монтирана, че да не може да се смъкне и да се поотреже отдолу. Опитаха хората – не става, поне не без къртене и в рамките на този следобед.

По този случай ми се ще да опровергая теорията на Жустин за оптимистите. Не, когато строите къща, оптимисти не ви трябват – търсете реалистите. Тези, които мерят, пробват и проверяват, преди да ви кажат “А, няма проблем, това е лесна работа!” Дървените философи проблем нямат, имате го вие.  Песимистите също са за предпочитане, техните мрачни прогнози за строителството винаги се оказват верни. Поне моите мрачни прогнози относно един строеж, покрай който минавам почти всеки ден за момента са точни: вече 3-та година блокът си стои на основи и мърда нагоре с някакви сантиметри на година. Честито на оптимистите, купили си на зелено апартаменти там с идеята, че правят изгодна сделка!

Освен това песимистът в мен шушне, че има някаква вероятност ламинатът да се надуе, защото макар че замазката на пода да е правена преди повече от половин година… в цяла зима неотоплявана къща си е влажно. За сега само шушне. Надявам се като отидем да доизчистим след седмица, да не се развика.

Пролетно почистване на двора

Не беше особено удачно да се мотаме на майсторите в краката, докато работят, а и в къщата няма дори къде да се седне. Похапнахме, поразходихме се, купихме малко почистващи препарати, моп, торби за боклук и ръкавици и изкатерихме баира обратно. Когато в България не живееш в една къща, е нещо обичайно дворът ти да се превърне в кварталното сметище.

Към младите майки, живеещи в кв. Дренов: памперсите се разграждат за 500 години, така че, моля ви, хвърляйте употребяваните памперси в кофата за боклук, не в двора ни. Във вашите дворове можете да си експериментирате колкото искате.

Иначе изхвърлихме близо 8 чувала разделен боклук (пластмаса, стъкло и хартия) и подозирам, че следващия път ще съберем поне още толкова. С желязото още не сме се занимавали, но ако настане някаква криза с добива на желязо, от изровеното в нашия двор вероятно ще успеем да задоволим всичките си нужди до края на живота си. Изобщо около този строеж се  нароиха толкова отпадъци, че ако бяхме спретнали едно цехче за рециклиране, вече да сме на печалба 😀

Финансови и други подробности

Фирмата, от която купихме ламината открихме по доста необичаен за нас начин – от обявите в онова безплатно вестниче “Седмична поща” , което обичайно при нас директно отива за отпадъци. Май офертата за безплатен монтаж и много ниските цени за 6мм-овия паркет привлече вниманието на Прасунсен. Можете да ги откриете на parket-bg.net (или laminat-bg.com), но не очаквайте прекалено много от самия сайт (има все пак карти с местоположението на всичките им магазини).

  • Офертата ни я сметнаха направо на място по чертежите и доста бързо. Това от една страна беше много добре, защото ни спести размотаването втори път до магазина… от друга страна да започнат веднага да ти пишат поръчка, след като си отишъл само да проучиш колко ще струва е леко смущаващо. А и с това бързане служителката обърка малко бройките на външните и вътрешните ъгли. Моят съвет е да си ги преброите предварително на спокойствие.
  • Материалите, които останат, могат да се върнат в склада до 3 дена след монтажа и ще ви върнат парите за тях. Това е хубаво като опция, но ние не се възползвахме, въпреки че ни остана неотворен пакет ламинат, 2 перваза и малко ъгълчета и тапи. Ламинирания паркет, който остава в резерва  е добре да се съхранява в хоризонтално положение… надявам се за седмица нищо да не му стане, защото късно го прочетохме това 🙂
  • Офертата беше за 7мм AC4 паркет (14,95 лв/кв.м.), като в цената влизаше безплатен монтаж на самия ламинат и подложка. Обаче безплатната подложка се оказа, че става за нещо само ако ще редиш ламината върху друга подова настилка, така че я подменихме с някаква термоизолираща, 5мм киче, за която си доплатихме. Квадратурата ти я смятат с определен процент фира. Монтажът на первазите и лайсните се доплаща.
  • За доставка в Своге ни поискаха 40 лв допълнително, иначе доставката в София (по спомени) е безплатна.

В общи линии да застелим всички стаи и едно коридорче с ламиниран паркет ни струваше общо 1311 лв. Всички тези клипси, дюбели, лайсни, первази, силикони, преходници, тапи и всякакви там аксесоари от стоковата разписка излязоха почти 200 лв и ако си поставяхме паркета сами, вероятно щяхме да омотаме бройката повече. Доволни сме, защото при нас заради кухненските мебели и вградените гардероби имаше доста рязане и монтажът щеше да ни загуби много време и нерви… та това компенсира другите неща.

/* Update */

Карта на Своге с имената на улиците вече има в bgmaps, така че мрънкянето по този повод престава 🙂 Честито ни! :))

Гардероби – реализация

Точно 1 седмица след като направихме и изпратихме на майстора проекта за обзавеждане на спалнята, гардероба ни беше готов и монтиран. Заедно с него беше готов и вградения гардероб под стълбите, за които преди доста време мислех варианти за разпределение на пространството. На груб строеж можеш да правиш каквито си искаш планове, но… хмм… обстоятелствата накрая доста орязват избора 🙂

За подстълбищното пространство изпратих само груба скица на разпределението на секциите в гардеробчето, описание за какво ще се ползва и цветовата гама. За съжаление бях болна доста време и едва в събота успяхме да се порадваме на резултата.

Вграден гардероб под стълбите

В този гардероб сме предвидили 2 чекмеджета за съхраняване на инструменти, шкаф за кутии с обувки, шкаф за дамски чанти, раници, чанти за пазаруване за многократна употреба (вече имаме завидна колекция) и гардеробче за висящи дрехи (якета и палта, според сезона). Входното антре в къщата е съвсем малко и наличието на 4 врати в него не позволява никакви мебели. Стълбището е тази част от дневната, най-близо до антрето и входната врата, така че логичното място за гардероб беше тук…

гардероб под стълбите чекмеджета за инструменти шкаф за кутии обувки

8-крилен гардероб в спалнята

Лесно ми беше да извадя картинка с целият гардероб от Sketchup, но със снимките определено имам проблем – имам покрив и стени и не мога да се отдалеча достатъчно, за да вкарам всичко в кадър :).

гардероб в спалнята

Като изключим надстройките, за които си оставихме още време за обмисляне, готовият гардероб е 1:1 повторение на чертежа ми. Не съм обмисляла прекалено сериозно разпределението, но полиците са подвижни и в бъдеще лесно могат да се подменят с кошници, изтеглящи се чекмеджета и каквото още му хрумне на човек.

В спалнята за сега направихме само гардероба, защото… ами основно заради това, че все още нямаме подови настилки. Температурата в къщата тази събота беше около 3-4°C, все още е леко влажно и ми се струва рисковано както за балатум, така и за ламинати. А и все още обмисляме.

Разните луфтове между мебелите и стените се дължат на невъзможността да се преборим с евклидовата геометрия и за тях имаме решение, но това ще се прави заедно с останалите мебели в спалнята.

Цялата подготовка, уточняване на проекта и материалите, обсъждане на оферта и т.н. извършихме дистанционно (телефон + мейл), с което много се гордеем 😀 (всичките ни съседи наоколо се скъсват да ни обясняват, че работа не се върши, ако не не висиш над главата на майстора… е, мисля, че вече имаме малък пробив относно тези взаимоотношение поръчител – клиент).

Благодарности

Любо, благодарим ти горещо за точната реализация на проекта, бързата и качествена работа, цялостното отношение към нас като към клиенти… А, да – за кухнята също благодарим! 🙂

Проект за спалня

Годината изтече бързо, а покрай всички неотложни задачки все не ми оставаше време да обмисля обзавеждането на останалата част от къщата. Обаче от кухнята, правена по нашия проект тук, сме доста доволни като изпълнение и решихме същия майстор да направи и два вградени гардероба: под стълбището и в спалнята. Човекът се обади преди празниците и даде зор, защото през зимата принципно му е мъртав сезон… и аз се разбързах да измисля някаква концепция. Защото идеи по списания и магазини колкото искаш, но като тръгна да намествам готови мебели в нашето пространство – оказва се, че нищо не ни е удобно и нищо не се събира.

Спалнята

Стаята е със скосени тавани и останаха доста чупки, греди и всякакви трудни за чертане в Sketchup детайли, заради което все отлагах визуализацията. И вдигането на стените ми изяде почти цялото заделено време, за това обзавеждането малко го попретупах. Така или иначе в момента ще правим само гардероб, останалата част от обзавеждането ще е на етапи, след като се пренесем. Най-ниската част от стаята е 1.67, а най-високата – 2.44 m.

Съображения

Освен за спане и за обичайните приятни занимания, обикновено ползваме леглото и за:

  • Търкаляне в почивните дни и вечер с по 1 ноутбук и кротка лежерна работа, блогване, чат с родителите и четене на онлайн пресата.
  • Четене на книги и списания. Вредно е, но четем в леглото… вероятно 8 годишен навик от квартирата, в която няма място за диван.
  • Гледане на телевизия. Пак поради липса на диван. Навиците са трудни за изкореняване.
  • На леглото пием чай, понякога похапваме… в общи линии го ползваме като диван.

Т.е. в спалнята трябва да има всички удобства и за работа, и за почивка. Нямам навика да ползвам тоалетка, т.е. за мен тази мебел е излишна и само ще отнема полезна площ.

Гардероб

Първоначално имах идеи за плъзгащи се врати и нещо почти като дрешник в спалнята, но помещението не е голямо и дълбочината от само 70 см в чупката обезсмисля проектирането на нещо повече от гардероб. Концентрирах се да измисля кое от дрехите и завивките къде ще сложа и се оказа, че огромния на вид 8 крилен гардероб може и да не ми стигне 🙂

Вратичките в бяло спасяват стаята да не стане твърде мрачна, а и стените са бели. След разговор с майстора се оказа, че няма проблем да направи вратичките да повтарят терена откъм скосяванията, т.е. гардероба ще е без отделна надстройка и със странни врати 🙂

Легло

Височината на леглото е само 20 см, защото тавана в тази част на стаята е по-нисък. Освен това двойното легло е от 2 части, съединени така, че и двата отделни матрака да се допират без твърд ръб между тях.

Не че се каним да спим разделени, но в тясната ниска стая мърдането на леглото без да го разглобиш ще стане по-лесно, ако не е монолитно. Обръщането и подмяната на матрака става също по-лесно, ако са 2 отделни.

Това е концепцията за момента, но не пречи да я променим в последствие. В общи линии можем да сложим матраците и директно на земята, но се цапат, а и робота-прахосмукачка захапва чаршафите.

Ракла, нощни шкафчета и етажерки

Раклата като мебел в спалнята може и да звучи старомодно, но при ниско легло, под което не може да се слага багаж и без излишно пространство за допълнителни гардероби в коридора – идеята между северната стена и леглото да има мебел може би не е чак толкова лоша. Раклата ще е прост сандък с капак, височина максимум 80см и ще побере някакви възглавници и завивки, които се ползват от време на време и е хубаво да са на удобно място, лесни за вадене. На страницата откъм леглото ще закрепя 2 квадратни дунапренови възглавници – за облягане.

Нощното шкафче при нас е мебел, която вечно не е достатъчна. Просто прекалено много вещи държим до леглата си: нощни лампи, огледалца, фенерчета за четене, малко козметика, много книги и списания, лекарства… По едно нощно шкафче на човек ни е крайно недостатъчно… опитах се да запълня пода с една редица от тази полезна мебел 🙂

Нощните шкафчета ще бъдат 3 модела: във вид на сандъчета с капак, чекмеджета или етажерки и ще наредя и от 3-те вида, максимално удобно за нас.

Етажерките (открити и с вратичка) на стената зад главите ни отново има 2 функции – да прибере максимално количество дреболии и да изолира допълнително част от северната стена.

***

И в този проект, както и кухнята ни, няма нищо революционно, нищо дизайнерско и никаква еклектика. Критериите са основно:

  1. максимално удобство и практичност;
  2. по възможност ниска цена;
  3. лесна поддръжка и подмяна;
  4. възможност сами да изработим част от мебелите, както и възможност да се добавят на модули, според възможностите и потребностите ни.

Анимация с разходка из стаята има тук, а ако на някой са му интересни подробностите, може да си дръпне Google Sketchup файла с проекта.