Категория: Общи приказки

Ултразвукова вана

Колко мръсотия може да се натрупа по един златен ланец? Никога нямаше да знам отговора на този въпрос, ако единия от колегите ми не беше донесъл в офиса една малка ултразвукова вана за почистване, а друг не беше рискувал с веригата на врата си за проба :).

Само след 5 мин всичко живо наоколо започна трескаво да смъква бижута, верижки на часовници и дребни джаджи, да ги топи в сапунения разтвор във ваната, да цъка и охка… Защото и най-лъскавото пръстенче успяваше да изкара на повърхността на водата мръсна пяна и чернилка.

Радост в офиса – имаме си играчка!

04 Кратко обучение в офиса под вещото ръководство на притежателя на уреда.
10 Намериха се достатъчно желаещи да предоставят дрънкулки за първите опити с ултразвуковата вана. Водата в чашките със среброто все още е чиста.
011 Това се получава след 10 минутно почистване в ултразвукова вана с обикновена сапунена вода и на най-лъскавите скъпоценности, носени по тялото.
12 Не се сдържахме и проверихме градската легенда за почистващата сила на кока-колата… Аз лично не видях разлика, но и украшенията не бяха повредени 🙂

Какво чудо е това ултразвуковата вана?

prod1

Ами лабораторен уред. Предназначени са за почистване на оптика, лабораторна стъклария, инструменти (включително зъболекарски и зъботехнически), бижутерия, прецизни детайли, възли със сложна конфигурация и т.н. Според  листовката, която вървеше с нея: отличния почистващ ефект се дължи на комбинираното действие на измивния разтвор и кавитацията, създавана в течността от ултразвуковите излъчватели. В зависимост от вида на замърсяванията – органични и минерални масла, парафин, кръв, нагари и др. се използват алкални или слабо кисели почистващи препарати.

И така, понеже съм любопитно същество, питаещо към науката една несподелена любов, получих възможността да отнеса въпросната ваничка за 2 седмици в къщи и да направя експерименти с каквото подходящо намеря за чистене у дома. Идеята ми беше да направя достатъчно снимки на почистваните вещи “преди” и “след”, но подцених проблема с фотоапарата и снимането на блестящи предмети при липса на добро осветление, за това в тази си част експеримента се провали. Ще трябва да разчитате на описанието ми :).

Опитна постановка

1. Ултразвукова вана А-2/2 (произведена от фирма “Димов” ООД, Габрово):

  • работен обем 2 литра
  • вътрешни размери 135/225/100мм
  • ултразвукова честота 44kHz
  • захранващо напрежение 220V, 50Hz

2. Кухненска маса (и  масата в кафе помещението в офиса)

3. Домашна сапунерка Polaroid i534, 5.0 mpx
4. Почистващи препарати, налични в едно домакинство:
  • настърган домашен сапун,
  • сода бикарбонат,
  • течен препарат за миене на чинии,
  • в ролята на обезмаслител – почистващ препарат за печки Medix Power Cream
Ултразвуковата вана се включва само пълна (в този размер с мин 1.5 л течност), като при ползване на спомагателната чашка (с цел икономия на почистващ препарат и по-лесно миене на ваната после), в нея също трябва да има течност. Преди работа разтвора трябва да се “обезвъздуши”, което при водата означаваше да се остави поне половин час в покой, преди да се пусне ваната или самата вана да поработи няколко минути “на празен ход”, докато мехурчетата въздух се разкарат. След първите 2-3 пъти човек започва да усеща чисто звуково и визуално кога се е справил с тази точка.

Опити с бижута

При опитите с бижута използвах поставка за чашка, а джиджавките и разтвора за почистване бяха в малка чашка, която в процеса на работа местех насам-натам, за да “хвана” по-силните или по-слаби вълни… в зависимост от това какво чистя и колко силен искам да бъде ефекта. Нямах нищо по-специално за почистване на сребро, за това ползвах воден разтвор от домашен сапун и сода бикарбонат.

Опит 1: Бижутерия от сребърен филигран, берковски майсторлък

h01

Колекцията ми берковско сребро започна в ранното ми детство, когато по време на една почивка в Берковица поисках от баща ми да ми купи пръстенче. Имаше някакъв панаир, сергии с какво ли не… и аз като всяко 10 годишно момиченце страстно мечтаех за пръстенче с калинка. От онези, псевдо златните, класически панаирджийски соц. кич :).  Баща ми принципно се съгласи, че всяка жена (ако и още да е в 3 клас) има нужда от бижута, но и допълни нещо за добрия вкус, в резултат на което се сдобих с истински огромен сребърен пръстен във вид на кошничка. Беше ми голям, тогава не ми харесваше, защото никоя от приятелките ми не носеше “този стил”… за това пръстенът беше прибран, а 8-10 години по-късно аз вече бях влюбена в него и не го смъквах от ръката си 🙂

Украшенията от филигран са красиви и като нови-белички, и като поокислени и потъмнели от носене. Честно казано аз ги харесвам повече след поне няколко месеца носене, тогава имат повече вид на древни. Обаче имат огромен недостатък – дребните кухини се пълнят с мръсотия, сапун, остатъци от мъртва кожа и какво ли още не… и са много трудни за почистване в домашни условия. Беше ми интересно как ще се справи ваната с тях.

Резултат: след съвсем кратко почистване в ултразвуковата вана (3 пъти по 5 мин), в чашка със слаб (около 10%) разтвор от домашен сапун и сода почистваните екземпляри се доближиха видимо до еталона (кошничка-висулка в центъра, стояла единствено в плътно затворен плик, без да е носена).

Опит 2: Плътна сребърна бижутерия с “черен” рисунък (кубачинско сребро)

h03

Истинският ефект се получава чрез обработка на метала в дълбочина. При евтините имитации черните рисунки се правят с боя, лак… понякога и перманентен маркер. Ултразвуковата вана не прощава на ментетата, но обичките и гривната ми от кубачинско сребро, които с болка на сърцето и много притеснения топнах за 3 мин, оцеляха и се почистиха много добре 🙂

Опит 3: Украшения с камъни

Честно казано, не бих съветвала някой да прави този експеримент с истински скъпоценни камъни, без да се е консултирал с бижутер. Много е вероятно ултразвука да ги повреди или поне да смъкне качеството.

Аз реших, че щом в уреда може да се почиства лабораторна стъклария, няма да има никакъв риск за евтини обици със стъклени камъчета. Това от една страна се оказа вярно – на камъните нищо не им стана, дори и шлифовката не помръдна. Обаче всички, които не бяха закрепени и от обкова, а разчитаха само на лепилото (идея нямам какво им слагат бижутерите), паднаха и се наложи после да вкарам в действие “капчица”…

Опити с прибори за хранене и посуда

Поради размера на ваничката от тази част от експеримента бяха изключени всички едрогабаритни тави и тенджери, които мечтая да видя лъснати без търкане 🙂

Опит 4: Френска преса, ренде и цедки от метал и пластмаса

h05

Също като филиграна, всички изделия с цедки или дребни остри отвори са адски трудни за почистване по класическия начин – с гъба/четка и препарат. Обичам да приготвям кафето си във френска преса и буталото на ползвания вече от година модел имаше доста черен и задръстен вид. Самото бутало, освен ситната мрежа, има и множество пластини с отвори, навити на спирала телени обръчи и всякакви кошмарни дори за миялна машина конфигурации.

Резултат: обикновените цедки се изчистиха за по-малко от 3 мин в ултразвуковата вана. За буталото на френската преса се наложи едно чистене от 3 и едно от 5 мин, за да стане като нова.

При рендето ефекта не беше толкова забележим – дребните наслагвания от храна по отворите и острите части около тях се изчистиха, но естествено ръждата остана (почистващия разтвор беше пак сапун и сода).

Опит 5: Сребърни лъжички

Донесохме си две посребрени лъжички за сувенир от разходката в Будапеща и понеже ги ползваме редовно… окисляват се, пожълтяват и имат нужда от почистване. При тях ефекта е като при украшенията от сребро – топиш ги, почистват се бързо и лесно, особено гравираните части с много гънки и чупки. За разлика от буталото на френската преса, посребрените лъжички не могат да се слагат в миялна машина, но все пак много лесно се чистят и с малко сода на гъбата за миене, така че само заради тях не си струва упражнението с ултразвуковата вана 🙂 Все пак с лъжичките се яде и драскотините по тях, които содата винаги остава, не са от значение.

За съжаление нямах под ръка посребрени прибори от мелхиор, щеше да ми е интересно при тях какво се получава. Предполагам същото, като при нашите лъжички 🙂

Опит 6: Тавичка от електрическа скара

15

Не знам кой малоумен китайски дизайнер е проектирал 90 градусови ъгли за тава, в която се предполага, че ще се пекат филийки с кашкавал и сирене :). Колкото и с каквото и да се стърже тази малка тавичка, винаги по ъглите стои захабена и с налепи. Тя беше единственото, което намазах с препарата за почистване на печки, преди да я вкарам във ваната.

Резултат: Наложи се да чистя тавата на половинки, понеже цялата не се събираше във ваната. Да, ъглите се изчистват, но доста по-бавно от бижутата и цедките. Честно казано, този експеримент нямах нерви да проведа до край… в документацията пишеше, че ваната не трябва да се ползва повече от 20 мин без прекъсване и аз спазвах това изискване много точно. Оказа се, че не било толкова строго, но така или иначе… звука от ваната е доста неприятен и при по-дълга работа започваше да ме цепи глава. Важното беше, че става 🙂

Защо си правя целия този труд? И защо е този пост?

Да… знам, че блогът е основно за къщи и живот извън големия град. Обаче без работа не може, а работата може да е всякаква. Честно казано, много ме влече ръчния труд… може би защото много рядко ми се отдава възможност да правя нещо без компютър.  И се възползвах без колебание от възможността да изпробвам един професионален уред, който би могъл някога да ми послужи и в работата.

А самото устройство е проектирано и изработено в малка фирма от български град с население под 80 000 души. Просто като доказателство, че добър продукт може да се произведе навсякъде.

Куртово Конаре Веб Сълушънс

Умираме за пукана (капия) шипка. Така де… онези малки бурканчета с люти чушлета – печени, после мариновани или направени на някаква туршия. Чушлетата обикновено си ги хапваме сладко, а чорбичката от буркана Прасунсен използва за солдашка чорба – супа с пушено месо (в нашия случай риба). Много ги обичаме чушлетата, ама на входа – на изхода си е лек телесен кошмар.

Днешните се оказаха много благи – не люти, а пикантни. Ярко червени, с ясни следи от печене, като на тенекия. И понеже не изядоха много хляб, ние двамата оправихме почти целия буркан. Накрая погледнахме и етикета – като ти хареса нещо, логично е да се пробваш да го запомниш и да си го търсиш пак в магазина.

пукана капия

Е, на етиката са нарисувани абсолютно същите чушлета, които ядохме. Логото на фирмата, “Мисота”, по чиято поръчка са правени. И производителя – “Йока”, с. Куртово Конаре.

Помним ли кой е произвел пуканата шипка (доста лютичка впрочем), която грухаме втора година? Не. Ако сменят етикета, вероятно ще ги пропуснем. Но пикантните чушлета от Куртово Конаре определено ще запомним и ще търсим. Не защото са незаменими като вкус – сигурно има и по-добри. Просто са приятни за хапване и са произведени в местност, чието име лесно не можеш да забравиш. С големи извинения към жителите на това село, но Куртово Конаре е нещо като Долно Нанагорнище… хумористичен синоним на дълбока провинция. Нещо като измисления руски град Мухосранск.

С Прасунсен леко се колебаем дали да чакаме новия си адрес в Своге, за да регистрираме бъдещата си уеб компания там, или да използваме някой от адресите на близки и роднини със собствени жилища… така де, ние сме все още на квартира, а квартирата, както е известно, лесно се подменя при различни обстоятелства и не е подходяща за седалище на фирма. Обаче този етикет направо ни разбута представите 🙂 Както се вика… кърти фаянса, изби рибата и сцепи мрака. Започнаха да ни се въртят грандиозни идеи в главиците (особено в моята, след няколко бири) – колко яко би било да имаш фирма, регистрирана в това селце – “Куртово Конаре Веб Сълушънс” ООД. Или, ако след този пост някой ни свие гениалната идея, “Конаре Лабс” ООД. Веднага се забелязва и се помни дълго. А на добрите продукти определено не им пречи, че са произведени в с. Куртово Конаре…

Впрочем този етикет (а и поста, който четете в момента) ме накара да погледна за малко повече информация за селцето – има си история, хор, фестивал на чушките и доматите… и може би е приятно място, което определено ще включим в списъка си “места, които задължително да посетим, докато още можем да ходим без бастун”.

И това само от един етикет за люти чушлета… а ако беше уеб компания?
Направо си е лилава крава – ултра лилава, с градиент към #9966CC.

😀

/* Edit */
И според Прасунсен не е пукана капия, а пукана шипка, така че го поправих. Обаче… убедена съм, че съм виждала и такъв етикет 🙂

Хейтърско

След около месец този блог ще направи 2 години – повод да празнуваме :). На първата годишнина празнувахме прохождането и в строежа на къща, и в блогването за това. На втората, като всяко 2 годишно дете,  най-вероятно ще празнуваме откритието колко малко знаем и за двете и колко голям е света около нас :).

Все повече материали трупаме на драфт и отлагаме публикацията им. Цял месец се колебая да пусна ли статия за ултразвукови вани тук и кой, освен мен, би се интересувал от тази материя. Сигурно ще види бял свят, най-малкото като доказателство на тезата на Прасунсен, че в по-малък град човек може да намери своята ниша, да се занимава с това, което умее и му е интересно… и дори да печели от това.

Трупам скици, чертежи и идеи… и отлагам представянето им тук, въпреки че точно постовете със скици и чертежи ни докарват най-голям брой посетители на блога. Все ми се иска да станат по-добри. По-професионални, въпреки че проектирането на мебели и интериорния дизайн не са ми професия и няма да станат. Отлагам ги, защото колкото повече навлизам в материята, толкова повече ме дразнят пропуските в образованието ми 🙂 Не е нормално да посягаш към 3D софтуер, за да скицираш идеята си, само защото познанията ти по рисуване в перспектива се базират на 1 учебен час в прогимназията… така че имайте търпение, поне докато изчета тухлата, с които съм се въоръжила 😀

А постът е хейтърски, защото ще си доставя удоволствието да потвърдя, че по-неграмотно представена новина от тази тук скоро не бях чела. Интересно кой точно е автора… този, който се е пробвал да бели екрана на Kindle или другия, който книги на български не чете и за това му е все едно поддържа ли кирилица джаджата му или не. Тогава бях приела онова видео и поста покрай него като шега. Сега… да кажем, просто некомпетентност.

Нервирам се толкова, не защото като фен и потребител се налага да събирам и сдъвквам информацията за уж професионалистите, които ги мързи или не умеят да пуснат едно търсене в гугъл. По-скоро заради това, че в тази страна вече никой не прави разлика между българска фирма и магазин в България на чужда верига… не различава проектиране и производство от лепене на марка и смяна на етикетчето с цената… и копира сляпо бизнес модела на съседа си, без да се поинтересува успешен ли е. В квартала ни животът на един малък “блоков” магазин е около 3 месеца. В радиус от 200 метра имаме 6 фризьорски студиа, 4 магазина за дрехи “от Европа”, разбирай втора употреба, 7 или 8 минимаркетчета, 3 магазина за мебели, 2 за дограма и паркет. След около месец ще се “завъртят”, т.е. на мястото на този за мебели ще се появи плод-зеленчук, защото на 50 кв.м. площ просто е абсурд да предлагаш мебели. Някоя от фризьорките ще се преориентира към “маркови дрехи”, на мястото на дограмата ще се намести магазинче за цигари и алкохол. И тъкмо ще запомним кое къде е и ще се наканим да наминем и напазаруваме от тях от любопитство… и ще се сменят, защото просто няма търсене за това предлагане. И просто по случайност, така за цвят… един златар. Възрастен човек, при който можеш да занесеш някоя ценна за теб дреболийка за ремонт, защото както сам признава, ако не е някакъв уникат, излиза по-изгодно да си купиш ново.

Край на мрънкането. Отивам пак на “тръстиката”, че на мен за писане на глупости не ми плащат.

***

Покрай строежа на къщата – нищо ново. Ще продължим, когато температурите трайно се установят над нулата.

Млада скутерка си търси майстора

Всъщност, продаваме си скутера 🙂 А си търси майстора, защото след повече от 6 месеца активно не-каране не може да запали (вероятно проблем с акумулатора, а може и нещо друго, не разбирам). Така че преди да продължи с четенето, всеки, който се интересува, трябва да има предвид, че ще се наложи или някак да го запали, или да го вземе с пикап или микробус (затова и цената е наполовина).

Ето и малко данни за скутера:

– Scoot Civico, производство 2007-ма (купихме го употребяван лятото на 2009-та от магазина на Фритьоф Нансен. Сигурно още ме помнят като идиота, който си счупи ключа при първия опит да запали :))
– 4 тактов, бензинов
– Вдига към 50-60 км/ч
– Регистриран категория М
– Пробег: около 3000 км
– Платена гражданска отговорност до май 2010
– Стутерът е малък, но може да носи двама (не прекалено едри)
– Цена: 350лв (коментари се приемат)
– Намира се в София, Младост 4
– Като се изключи, че в момента не пали, скутерът беше в много добро състояние.

Ето и малко снимки:

Scoot Civico 1

Scoot Civico 2

Scoot Civico 3

Scoot Civico 4

Защо го продаваме? Отговорът е в началото – защото не го караме. Оказа се, че на безмоторните колела и двамата се чувстваме много по-добре, да не говорим, че за мене занимавки като смяна на масла, бензини и ходене до КАТ са загуба на ценно време. Скутерът беше планиран за Своге, но датата на преместването ни там е също толкова ясна, колкото датата на пускане на следващия лъч на метрото 🙂 Затова решихме, че е време да се освободим от него.

За контакти – в коментарите тук, през формичката в грухсферата (http://gruh.org/) или на мейла: handzhiev@gmail.com
Телефон не ми се публикува, но ще го дам на който държи да си говорим.

P.S. Ако си майстор на скутери, който не иска да го купува, но би могъл да го поправи, също може да се свържеш с нас. (В сервизите около нас не ремонтират такива неща, а разбира се, ако е в движение, ще го продадем по-лесно и на по-добра цена.)

Работа отвъд Околомръсното

Оглеждаш ли се за къща извън големия град? Може би със смяната на местоживеенето не търсиш всъщност и по-голяма промяна. Повечето хора не искат да признаят, че всъщност търсят промяна на начина си на живот и работа, и вместо това се вкопчват в работата като извинение да не осъществят мечтата си да избягат от града.

Имам поне пет бързи отговора на въпроса “как ще ходя на работа, ако си вземем къща извън големия град”. Не обещавам, че ще са лесни, но сам(а) избираш дали искаш да живееш с апатия или с предизвикателства, които съвсем не са толкова страшни. Независимо дали искаш да смениш само местоживеенето си или цялостния начин на живот, има много възможности да го направиш – повече са дори от оправданията.

Да започваме:

1. Преместване със запазване на сегашното работно място. Това е най-правия път и логично е избор на повечето хора. Ако искаш да поемеш по него, а ти се струва, че не е възможно, добре е да премислиш вариантите. Те са основно два:

a) Да пътуваш до работа. Всекидневното пътуване изисква две неща: време и пари. По отношение на парите няма кой знае какво да се направи – ако мислиш да шофираш, може да помислиш за по-икономичен модел кола или скутер. Вариантът с обществен транспорт може да бъде гъвкав, особено ако между новото ви жилище и големия град има ЖП връзка – има различни намаления и карти, които могат да спестят доста пари. След като се проучат вариантите, въпросът опира до следната сметка: ще изхарча ли повече пари за път отколкото сега плащам, за да живея в града, и ако да, искам ли да платя цената. В общия случай ако не разполагаш със собствено жилище в града, равносметката ще е в полза на живеенето извън него, защото транспортните разходи са по-малки отколкото наема на жилището.

По-съществен въпрос е времето. Губенето на 3-4 часа за път на ден (по час-два във всяка посока) може да се окаже сериозен препъни-камък. Много хора по света го правят, но това не означава непременно, че и вие трябва да сте готови на същото. Все пак, би ли могло това време да се оползотворява? Тук пак общественият транспорт печели, защото предлага много повече възможности – докато пътува с автобус или влак човек може да спи, да чете, да слуша радио или аудио книги и дори да работи на нетбука си. Тези, които шофират, могат да се възползват единствено от радиото и аудио книгите.

б) Да работиш отдалечено. Дори и в България това започва да се случва често. Разбира се, човек, който работи на поточна линия в завод, няма как да върши работата си от разстояние, но в наше време огромна част от хората в големия град се потят в офиси и почти всички те биха могли да вършат същата работа от дома си с добра интернет връзка и телефон. Преди да помислиш “никога няма да ми разрешат това”, иди и попитай, не губиш нищо.

2. Смяната на работното място е следващият очевиден избор. Преместването в ново жилище би могло да те предразположи и за такава важна стъпка. А защо да сменяш работата си? Ето няколко идеи:

а) Работа в новото населено място. Това невинаги е възможно особено ако се местите в някое село. Но нищо не пречи да опиташ – обикновено в малките населени места няма много специалисти, така че би могъл бързо да се превърнеш в най-уважавания експерт областта си.

б) Работа в големия град, но на по-удобно място – една лесна възможност, която често се пренебрегва. Можеда продължиш да работиш в големия град, но да намериш работа в близост до най-удобната ти гара, спирка или пътна артерия, която използваш за придвижване до дома. Често транспортът в големия град отнема същото и дори повече време, отколкото транспорта до него. И ако сега пътуваш по един час на ден до работа, при една такава промяна би могъл дори да намалиш общото време за път.

в) По-добре платена работа, която да компенсира нарасналите разходи от пътуването. Това звучи достатъчно ясно – единственият въпрос е защо отсега не си започнал по-добре платената работа.

г) Работа с по-гъвкаво работно време, която да облекчи новия ти дневен режим. Крайно време е да скъсаш с ретроградните разбирания, че денят започва в 9:00, обедната почивка е точно 30 минути и денят завършва в 17:30. С малки изключения (например служители на каса/гише и работници на поточна линия), за повечето професии такова строго фиксиране на времето е ненужно. И ако сегашните ти работодатели още не са го разбрали, има достатъчно други. Едно по-гъвкаво работно време ще ти даде спокойствие и възможност да се съобразяваш с графика на транспорта или собствените си нужди, вместо с точния час, в който трябва да си в офиса.

д) Нова работа, която да ти позволява да работиш дистанционно – ако не изцяло, то поне няколко пъти седмично. Много фирми в много области в цивилизования свят вече са отворени за това. Разбира се у нас нещата са с 20-тина години назад, но няма пречка да потърсиш и да се опиташ да договориш условия, които те устройват.

3. Да смениш професията. Може да звучи радикално, но е напълно реална опция дори и да си на 40. Ако в новото населено място няма работа за специалисти като тебе, вероятно има друг вид работа, която би ти харесала. Възможно е също смяната на професията да ти даде възможностите описани в точки 4 и 5.

4. Да преминеш на свободна практика. Няма значение дали си лекар, програмист, дизайнер, монтьор, адвокат или дори дърводелец – почти всички професии могат да се практикуват и на свободна практика. Различните видове компютърни специалисти са най-облагодетелствани, защото могат да работят дистанционно за клиенти от цял свят. Но дори и да не си от тях, няма причина да се отчайваш. Достатъчно е да хвърлиш един поглед на сайт като Guru.com, за да видиш колко различни професии могат да се упражняват дистанционно на свободна практика. Ако твоята професия е такава, има много подобни места онлайн, където да се свързваш с потенциални клиенти или да обменяш идеи с други специалисти на свободна практика. Най-добрата отправна точка е FreelanceSwitch.

За повечето от останалите остава възможността да практикуват локално в и около новото си местоживеене. И разбира се, точка 5.

5. Да стартираш малък бизнес. За много хора тази възможност звучи малко страшно, но всъщност почти по нищо не се различава от другите споменати по-горе.

Малкият бизнес може да бъде локален – в малките градове и села много неща липсват, така че с малко креативност може да си единственият, който е подхванал нещо. Например в Своге няма нито един дюнерджия, така че ти можеш да си първият 🙂 Разбира се, стартирането на такъв бизнес изисква някакъв капитал – затова е добре да се помисли още преди строежа или покупката на имота за живеене. Хората често се изхвърлят до краен предел на финансовите си възможности, за да имат по-хубава къща с по-голям двор, като така си отрязват възможностите за инвестиране в бизнес.

Ако обаче разполагате с малко повече капитал, може да организирате и по-глобален бизнес, който просто е базиран в малкото населено място. Ако става въпрос за някакво производство или отдалечени услуги (например шиене на ишлеме), в малкия град ще имате достъп до повече свободна работна ръка, по-малки разходи за наеми и съпътстващи бизнеса услуги.

Отново хората на интелектуалния труд са облагодетелствани, защото в много случаи имат възможност да старитрат онлайн бизнес с много малко разходи (подобно на работата на свободна практика). Другите обаче също могат да стартират онлайн бизнес – повече за това чети в примера в края на материала.

Напълно реален и не толкова лош вариант е да се хванеш и със земеделие, пчеларство и т.н. – каквото е подходящо за съответното място. Тези си занимания можеш да комбинираш с работа “на парче” (отдалечено или не) и в крайна сметка да живееш много по-интересно, без от това да страдат финансите ти. Преместването извън големия град не намалява възможностите – напротив, отваря нови.

Да разгледаме само един пример за всичко казано по-горе.

Ясно е, че за програмист или преводач не е трудно да работи от дома си в малкия град. Какво да правиш обаче, ако си автомонтьор, работещ по трудов договор във фирмен сервиз?

1. Оставаш на същата работа и пътуваш всеки ден. Работата на сегашното място от разстояние отпада като вариант.

2. Да се хванеш на работа в сервиз в новото място е трудно, защото сервиз или работни места може и да няма, а и да има, заплащането ще е малко. Остава ти вариантът обаче да намериш работа в големия град, която е близо до изхода, откъдето тръгва пътят за новото ти “вкъщи”. Възможностите да смениш работата с по-високо платена, или с работа в сервиз, в който ще приемат да се появяваш в по-удобно за тебе време също са съвсем реални.

3. Вариант номер 3 важи и за тебе, всеки може да смени професията.

4. Отлична опция за всеки автомонтьор – вместо да работиш на заплата, хвани се да оправяш колите на хората по домовете в новия си град или село и около него.

И разбира се (5.), винаги можеш да създадеш собствен авто сервиз. Ами ако вече има такъв, или нямаш пари да го направиш, или пък населеното място е прекалено малко? Можеш да базираш бизнеса си онлайн и вместо да оправяш колите на хората, да ги учиш как да ги оправят сами. Такъв сайт или блог може да печели от реклама, от платени секции, платени видеоматериали за сваляне и т.н.

Няма място в този материал да изброим всички възможности дори за един автомоньор – а какво остава за специалисти с по-“виртуални” професии?

01.01.2010. Открихме велосезона :)

01

Събудихме се от тишината – нетипична, чак страховита. Семейство Бидонови, от чийто апартамент над нас обикновено се разнася първо алармата за събуждане (6:30, игрива чалга, прекъсвана няколко пъти от удари, явно по радиочасовника), после шумно трополене на 2 х 120 кг и 2 х 80 кг в налъми (7:00), последвано обикновено от жизнерадостна трудова дейност (8:00, пробиване с бормашина, чукане, рязане и изтърваване на инструменти, обикновено в съпровод от мазилка, стелеща се нежно от тавана по главите ни), този път не даваха никакви признаци на живот.

– В провинцията са! – уверено отсече Прасунсен.
– Амиии… то от никъде нищо не се чува… Поне алармите на колите друг път квичат, деца викат под прозореца… Да не е паднала бомба? – сънено се прозя Котката.

Слънчице, жега, никакви хора и коли по улиците. Тенденция към застудяване и валежи през следващите. Перфектния момент да се поразходим с колелетата, да се пораздвижим след световното по ядене и пиене, което обичайно се провежда всяка година по нашите ширини и просто няма шанс да се измъкнеш от участие…

02

Тази част на Младостите обикновено не е особено натоварена и в работен ден… но чак да не срещнем кола ни се стори прекалено.

03

Зад 2-та мола на булеварда вече се чувствахме, все едно се разхождаме в Припят… дори и кучета не срещнахме. Облаците създават едно такова тревожно усещане 🙂

04

Два следобяд, в далечината се мярка самотно семейство с детска количка. Първите признаци на живот. Впрочем по “Малинов” си имаше движение някакво, не беше съвсем пусто де… задминаха ни няколко коли и автобус. Просто толкова спокойно в квартала не е било отдавна.

Искам всяка сутрин да е денят след нова година, мрън 🙂

(киносезона също го открихме, с “Аватар”… ама Прасун не остана много очарован. Извънземните били банални.)

Към уважаемите сънародници (от строителния бранш)

Понеже леко ни писна от всички молби и претенции да редактираме старите си  постове, както и от заплахите какво ще ни се случи, ако не го направим… ето няколко съвета как да използвате блоговете в своя полза:

Грижете се за онлайн присъствието си и рекламата си

  • Ако вашият сайт е в челните позиции при определени ключови думи, просто няма начин да го пропуснем. Потенциалните ви клиенти също няма да го пропуснат, повярвайте. Да имате сайт е необходимо, но не е достатъчно условие…
  • Ако ви е трудно да се класирате в челните позиции при определена ключова дума, това не е чак такава болка за умиране. Можете да рекламирате примерно чрез Google Adwords. Не е трудно (има българска версия на сайта), не е и скъпо (можете да определите сами бюджета си) и не ви ангажира с нищо (ако видите, че няма ефект, тоест продажби, винаги можете да стопирате рекламната си кампания).
  • Ползвайте активно вариантите за безплатни обяви. В “Живот отвъд Околомръсното” например има такъв вариант.
  • Ползвайте всички легални начини да промотирате линка си – смислени коментари в блогове и форуми, собствен блог с полезни за читателите статии е добро начало. Потребителите не се интересуват вие какво искате… те търсят нещо полезно за себе си.  Дайте им го.  Дори и да не станат ваши клиенти, доброто им отношение към марката ви може да ви донесе дивиденти – примерно под формата на линкове и статии в техните блогове.

Грижете се за тези, които биха искали да напишат нещо за вас

  • Не е задължително рекламата да ви струва пари. Доволните потребители с удоволствие ще ви препоръчат на познатите си или дори на тези, които не познават, но минават през блога им (фейсбук, туитър, най-различни форуми, не задължително на строителна тематика).
  • Добра идея е да имате галерия със снимки, които “медиите” имат право да ползват, както и статии с полезна информация, които могат да се цитират или директно да се ползват под някакъв лиценз. Ако някой иска да напише публикация за услугите, които и вие предлагате и не може да се ориентира каква информация от сайта ви да използва легално, най-вероятно ще има недоволни. Вие или конкуренцията ви, за нас няма значение. От вашите усилия зависи кого ще цитират и линкват.

Забрани и рестрикции

  • Не можете да забраните на недоволните потребители да мрънкат и да се оплакват. Дори не е задължително да са прави… просто и анти-рекламата от уста на уста работи. От блог на блог също. Но онлайн човек често е много по-умерен, отколкото би бил в частен разговор или на лична бележка – тези 2 варианта не подлежат на цензура. Твърди се, че няма лоша реклама… във всички случаи е добре да са ви забелязали.
  • Не можете да забраните и на доволните потребители да споменават конкуренцията ви.
  • Всички останали забрани и права за ползване (цитиране и линкване) би трябвало да се намират на съответната секция в сайта ви. Ако не се намират там (и не се откриват лесно), значи пропускът е у вас. Погрижете се. Нямате сайт? Е… погрижете се де. Годината е 2009-та, вие в кой век живеете?

Какво можете или не можете да очаквате от нас (Прасунсен и Кот)

  • Не можете да очаквате да следим всички подробности от бизнеса ви. Ако преди година са ни интересували сглобяемите къщи, дървените къщи или куполните къщи, това не значи, че сме длъжни да пишем за тях днес. Няма гаранция, че ще отбягваме темата и за в бъдеще… просто в момента си имаме други мечти и проблеми.
  • Можем да отговаряме на коментарите на стари постове и когато имаме време или има необходимост, го правим. Виждаме всеки нов коментар, независимо колко назад във времето е поста и това е достатъчно. Коментирайте и по стари постове – това също е напълно достатъчно.
  • Не сме длъжни да препрочитаме старите си постове с цел да търсим и редактираме несъответствия, възникнали след публикуването на поста. Ако в някое списание за строителство през 2001-ва година са написали статия, че фирма Х е дистрибутор на марката Y, а през 2009-та това вече не е вярно, не бихте искали опровержение от списанието, нали?
  • Ако все пак много държите на подобно опровержение и варианта да коментирате под стария пост не ви задоволява, предложете ни нещо в замяна все пак. Примерно… добро отношение. Или линк към нас (примерно към статия в нашия блог, която сте ни пратили и ние сме одобрили и публикували от ваше име). Не всичко се купува с пари, но дори и нашето свободно време струва нещо.
  • Не можете да очаквате да не линкваме сайт, който ни се е сторил интересен. Честно казано, за пръв път днес чух за собственик на сайт, който не иска линкове към себе си. Обикновено проблемът с наплива за желаещи да станат дистрибутори или потребители, желаещи директна поръчка от фирмата-майка се решава със списък на дистрибуторите за отделните държави в сайта на фирмата-майка.
  • Нямаме вина, ако за определени ключови думи в даден период от време излизаме на челни позиции в търсачките. Повярвайте ни, не правим нищо по-специално за това. Нито имаме време, нито някой ни плаща, за да ви изместваме. И ние искаме други наши, по-комерсиални сайтове, да излизат на челни позиции, но не обвиняваме никой, ако това не стане.
  • Можем да дадем едно рамо (тоест линк към вас), ако повода или тематиката са уместни. Или ако сте ни станали симпатични. Или ако често наминаваме през сайта ви, за да откриваме полезна за нас информация. Или ако считаме, че ще е полезно за читателите ни. Имаме страница за връзки и колкото и да ни мързи – периодично я обновяваме.

В заключение

Има много съвети как да популяризирате сайта си или да рекламирате фирмата си, далеч съм от мисълта да ви обучавам в нещо, в което не се чувствам компетентна. Това тук бяха само няколко забележки за проблеми, които ми се набиват на очи още откакто направихме този блог и се сдобихме с достатъчно желаещи да наминават насам…

Обаче ще ви издам една малка тайна, при това съм сигурна, че Огнян няма да ми се разсърди за този непожелан линк 🙂

Колко къщи за един живот?

Горе-долу такъв въпрос зададох на баща ми преди месец почти. Жегата в Бургас през лятото трудно се изтрайва дори и през нощта, а изпитата бира напираше да излиза директно през кожата ми. Обаче темата ми беше интересна, а и май само аз се сещам да намирам приложение на диктофона на баща ми 🙂 Измъкнах древните албуми със снимки и ги подхванахме подред… почти хронологично.

И така, говоря си с кандидат на техническите науки, старши научен сътрудник втора степен инж. Атанас Сокуров (А.С.), вече пенсионер, за хора и сгради, които отдавна ги няма… и ми е доста странно, някак тъжно. Някои истории съм ги подочувала като дете, но никога така подробно и с толкова детайли. За други съм питала и съм забравила подробностите. От къщите (май 5 на брой) съм виждала само последните 2. И ако не се бяхме заговорили (за кой ли път) за нашия строеж, така и нямаше да се сетя да го питам. Интересно, в колко ли фамилии семейната история си заминава с тези, които са я правили, а децата и внуците познават само своя живот?

Кот: Коя е първата къща, която ти си спомняш?

А.С.: Първата е тази, която рухна по време на бомбандировките в София… но тя не беше наша къща, там бяхме под наем. Тогава съм бил на 3 годинки и помня, че до къщата ни имаше училище и когато завиеха сирените, през една дупка в оградата се промушвах и бягах, за да се крия в мазето на училището – там имаше скривалище. Така ме бяха научили баба ти и дядо ти – грабвам си торбичката и през дупката. Къщата беше много паянтова… всъщност бомбата улучи съседната, нашата рухна от трясъка. Помня, че си търсех играчките в развалините на другия ден.
След това баща ми си намери работа в Бургас и се прибрахме.

sofia_43

(Баба ми, дядо ми и баща ми – София, 1943г. Снимки на къщата им там няма, но пък се мярка крайче от стара София :))

Всъщност най-старата къща, която си спомням, е правена от дядо ми Костадин – през около 1905 година. Горе-долу тогава, когато ВМРО са запалили Анхиало (днешно Поморие) и поморийци са се разбягали нагоре-надолу… брата на баба ми е заминал за Гърция, а тя дошла в Бургас и се оженила за дядо ми. Тогава Коджакафалията му е продал едно място от неговия си имот там…

Кот: Това е същото място, където после е била къщата ни и сега е блока?

А.С.: Да, да… на “Родопи” 5. Дядо ми тогава е бил тухлар.  И там той си е направил къща от тухлите, на които тогава са им викали шкарто – половинки, начупени… не могат да ги продадат на нормална цена и той ги е взимал от там за строежа. И си е направил къща – една стая (3,5 на 4 м) и един салон (2 на 4). Вдигната беше на 20-тина см от земята – основи от камък. Мазе нямаше. Отпред имаше една слива, която минаваше над покрива. Тоалетната беше в дъното на двора, на септична яма – тогава в този квартал нямаше канализация. Водопроводът беше в двора, на около 10 метра от къщата – имаше дворна чешма. Спомням си, че като дете… отиваме при чичо ми за Коледа (дядо ми беше починал вече, но баба ми беше жива още и си оставаше в къщи). И ние отиваме там – аз, баща ми, майка ми и сестра ми… (това след 45-та година, когато се бяхме прибрали вече от София)… отиваме там да посрещаме Коледа и току идва някакво комшийско дете, за да ни каже, че е паднала стената на салона. Баба ми го пратила. Всяка зима правехме по 2 ремонта – все нещо се напукваше, падаше, протичаше… и баща ми се хващаше, вземаше хоросан и започваше да подзижда, да подмазва, да кърпи.
И понеже му писна накрая, взе заем от ДСК, за да направи нова къща.

Кот: Имаше една снимка с кръгъл прозорец…

А.С.: Това е къщата, която баща ми построи в Бургас. Тогава работеше в “Червено знаме” и тегли смешните цифри – 1000 лв заем и беше със страхотен страх, защото за първи път тегли кредит от държавата, за да построи къща. Тогава заплатата му беше 80 лв. От банката му даваха 2000 лв, но той не искаше, страхуваше се, че няма да може да ги връща. Проектът на къщата беше полуетаж на около 90 см в земята и 5-6 стъпала надолу и етаж нагоре. Долу имаше една стая, горе имаше една стая и до нея – нещо като коридор, (4:46) което беше 2.50 на 3.50, което беше със стълби до долу, а до горния етаж – със странични стълби. Трябваше да има още една стая от другата страна, но понеже баща ми взе само 1000 лв заем, парите не стигнаха. Щяхме да я правим след време, но така и не я построихме тази стая. Когато човек работи за повишаване на качеството си на живот, се съобразява с реалните си финансови възможности.

Баща ми беше малко артистична натура (зодия близнаци), искаше да си направи кръгъл прозорец на къщата – и го направи. А самия прозорец (ъгъла на голямата стая) беше объл.

Бургас, 1972

(Аз и майка ми пред къщата с облия прозорец, 1972г. Малко преди да я съборят, все още недостроена…)

За къщата бяхме извикали майстори да я иззидат и покрият, но всички дървении – прозорци, врати, кара-тавани – направихме двамата с баща ми. Аз бях някъде около 12 годишен. Цяло лято, когато баща ми се връщаше от работа, купуваше от “Топливо” по 2 талпи, мъкнеше ги на рамо около 1 км до къщи и аз на другия ден хващах бичкията и започвах да ги бича. Това беше работата ми за деня. Ваканцията ми така минаваше. Можех да ходя да играя, можех да ходя на плаж, да чета, да правя каквото искам… но тази работа трябваше да съм я свършил – да избича талпите на летви с предварително зададени размери, които после баща ми с рендето дооформяше. С ренде, трион, бичкия и ръчна дрелка. Накрая беше намерил някаква бракувана електрическа бормашина, която занесе на приятел електротехник да се мъчи да му я поправи и дълги години я ползвах и аз.

Чак после вече, когато се оженихме с майка ти – тогава се хванахме с баща ми и направихме една стая там, но тя не беше нито надолу, нито нагоре – беше наравно със земята, на кота 0. На половин тухла, единичка, изправена настрани… 7.5 см, подмазана от вътрешната страна само. Единичен прозорец с 3 мм стъкло. След това аз допълнително направих едно антренце, широко около метър, преградих го в единия край (входната врата се отваряше навън, защото навътре нямаше къде да се отваря), в дясно имаше нещо като боксова кухня, където имаше печка, плотове, шкафове – бях ги направил от някакъв материал, много груб… бях ги боядисал в някакво отровно зелено… защото такава боя бях намерил. Абе всичко се правеше с най-подръчните материали – само и само да стане. Бяхме си преградили от лявата страна нещо като баня и там имаше един бойлер, тип самовар – на твърдо гориво. Една малка мивка 35/40, с един кран. По това време в Бургас се пускаше вода на 2 денонощия по 2 часа и течеше една кафяво-жълта мътилка… както когато миеш бурето, в което си държал джибрите. С такава вода живеехме, бяхме си направили утайник на плочата над антренцето.

baba_mama

(Майка ми пред “парадния” вход и баба ми със сестра ми пред “нашата” пристройка от стая и антренце. Варелът за вода би трябвало да е някъде зад стълбата, над антрето. )

А.С.: Сега има всякакви списания, от които можеш да вземеш какви ли не идеи, но през 70-те години такова нещо нямаше. Можеше да се абонираш за guterRat или някакво друго немско списание, ако се абонираш за “Работническо дело”. Ако искаш 2 по-западни – трябва да се абонираш и за някакво руско списание. Събирало ни се е по една заплата да дадем за абонаменти…

***

Разговорът си тече сладко вече в малките часове, бирата отдавна е свършила, а майка ми се включва с истории за къщите от нейното детство. Баща ми още не ми е доразказал всичко, но нататък вече историята я знам – помня и “времянката”, където са ни настанили, когато са отчуждили къщата ни, и апартамента, в който и сега живеят родителите ми. Тази част от историята е и моя. За нея – някой друг път 🙂

Отпускарско…

Аз почивах само 7 дни, а Прасунсен дори още не е… но ни е напекло като след дълга отпуска. И работа се е струпала все едно ни е нямало цял месец. Така че сериозен пост и днес няма да има, само кратко и сборно…

1. Отидохме до Своге и кажи-речи на последните метри преди къщата, се сетихме, че сме забравили ключа. За сефте ни се случва… от както сме получили ключ за входната врата, неизменно го мъкнем с нас и това е нещото, за което проверяваме няколко пъти багажа. Така или иначе не очаквахме да видим нещо кой знае колко ново, ама…

2. Понеже не можахме да си влезем в къщата, обиколихме сериозно местните магазини за електроуреди, ВиК, ширпотреби и прочие. Оказаха се достатъчно и с всичко необходимо на цени, които правят безсмислено купуването примерно на бойлер, дребни електроуреди и печка от София. Харесахме си и печка за отопление с дърва – имаше магазинче, пълно с всякакви модели и аксесоари за тях. Като за начинаещи продавачът ни препоръча една с по-дълбоко отделение за огъня и по-високо поставен прозорец (по-лесно се намествали дебели дървета и нямало опасност за стъклото), чугунен плот с “котлонче” и без водна риза, само за 250 лв. Лятна промоция. Надявам се и другото лято да има, защото скоро няма да стигнем до нея.

3. Открихме местния седмичник “Своге 7”.  И се забавлявахме. Наистина. Само с “Underground” съм се хилила повече 🙂 (Прасуне, извинявай за сравнението… 😀 )

4. Хапнахме при “градския” на гарата. Малка гарова закусвалня с прилична (понякога даже чистена) цаца, студена бира, лежерен рок и символични цени, почти до линиите. Идея нямам дали изобщо ми е градски, така го нарекохме с Прасун, когато видяхме в менюто да фигурират и “странджанки”. Вече ги няма… подозирам, че само на мен ми е било ясно какво значи, а ние месо почти не ядем, кайма съвсем, така че и единствените потенциални клиенти за този артикул са отпаднали 😉

4. През седмицата в Бургас прекарах дълги (и напоителни) часове в разговори с родителите ми на тема “къщите, в които са живели и които не помня” и според мен се получи доста прилично интервю, обаче прослушването и обработването на 10-тина часа запис с диктофон отнема 10 пъти повече време, така че… през седмицата.

Строители откриха вода в Мусагеница!

(За техен късмет – студена вода.)

Новината е от понеделник, но покрай нашите ВиК проблеми се подсетих за снимките, които донесоха колегите ми след обедната почивка… пазарчето в Мусагеница.

m01

Новата природна забележителност – фонтан до блока.

m02

И неочакваната “екстра” за новодомците – басейн пред входа. Малко е калничък още 🙂

(Природната забележителност просъществува за кратко… според данни от ходещите на обяд в района колеги, днес вече и езерото е изгребано.)