Категория: Общи приказки

Общи приказки

Мостът, на който някой си е оставил ръцете

15 Comments

19:00 часа. Ориентирам се към приключване на работа и “търкаляне” към къщи. И настроението ми тутакси се сговнява, защото се сещам за ОНЯ мост. Който е на бул. “Андрей Ляпчев”. Точно преди завоя с ул. “Пловдивско поле”.

Хубав булевард, често го ремонтират. Широк и гладък, малко натоварен… дори и в час пик по него няма много коли. И моста скоро го оправяха, няма още година – мантинела сложиха, плочника подмениха, прогнилия парапет… Нищо, че стоя без парапет цял месец и без осветление си беше малко опасно да се минава оттам. Нали вече си има всичко…

На око преценяваш, че има достатъчно място да се разминат 2-ма души, но все пак изчакваш пълничката лелка с торбите с покупки. Жега е, сърдечния близък контакт не е особено приятен. Тръгваш по дългия мост и някъде към края установяваш, че перпективата лъже.

Това е мястото, което ни се полага като пешеходци – със завъртане пряко сили могат да се разминат двама души. За детска количка или инвалидно приспособление изобщо и дума не може да става – дори и двуколесното ми минава, като го вдигна над главата си. Само дето аз мога да мина и по улицата. На отсрещната страна на платното, където тротоар още няма, но в замяна на това са накацали 2 квартала нови-новенички блокчета,  във всяко от които се предполага, че ще се настаняват млади семейства, с деца… и ще щъкнат към близката градинка, маайки с количките директно по улицата, защото друго място за минаване няма.

А, щях да забравя последното препятствие – стълб за улично осветление. Същият, който се виждаше в далечината.

Ако пропуснете да се блъснете в него, не се къхарете – може би все още имате уникалния шанс да се изпържите.

***

Ако за парапета беше измислено друго окачване – примерно изнесен колкото се може повече към реката и със захващане отдолу… и ако на мантинелите колчетата са завъртени на 90 градуса – сигурно щеше да може да се осигури още някой квадратен сантиметър за пешеходците. Поне да не се налага да чакаме като пред светофар от 2-та края на моста и да си даваме знаци с ръкомахане чий е редът да минава.

За близката (до преди няколко месеца доста кипра) градинка и налазилите я “мобилни граждани с каруци” изобщо не ми се говори. Успях да се насиля да се приближа до едната от няколкото “спални” под дърветата да снимам нещо… но дори и на мен ми е гадно да я гледам тази снимка и няма да я кача тук.  Не знам що за човек би спал на мястото, където сере.

/* Edit */

Аналогичен мост в Своге. По тротоара могат да минат и 3-ма души в редичка, а колчетата на мантинелата са на доста по-малко разстояние едно от друго.  Според сметките на gezatop, колата има далеч по-малък шанс да се озове в Искър.

Ако някой продължава да се чуди защо това градче ни харесва – там обществените пространства се правят с мисъл за хората… все още.  Пешеходците и шофьорите са равноправни.

Общи приказки

Надежда за Игор и Деси?

32 Comments

Деси е моя колежка. Игор – нейният съпруг. Деси и Игор са младо и до преди няколко месеца щастливо семейство. С бъдещи планове за съвместен живот в собствено жилище, за деца. До деня, в който на Игор му откриват тумор в мозъка и се започват поредица сложни и скъпи операции за отстраняването му.

Ето писмото на Деси в сайта в помощ на Игор:

Привет, приятели!

За някои от вас настоящия постинг ще бъде изненада, за други шок … за нас той е сурова истина и реалност, в която живеем от 28 май 2010г.

Моят съпруг Игор беше със силно главоболие от началото на годината, с предполагаема диагноза мигрена… Пиеше лекарства, но главоболието продължаваше и решихме да направим ядрено магнитен резонанс, който даде логичното обяснение на главоболието: тумор в мозъка.

На 2 юни Игор беше приет за лечение в болница. На 8 юни последва и операция, която беше успешна. От 6-сантиметровия тумор бяха премахнали около 60-70%. Излязоха хистологичните изследвания, чиято диагноза обаче беше… фатална.

Не се примирих с това и поисках повторно изследване във ВМА, където резултатите не бяха потвърдени… Не знаех на кой да вярвам.

Получих информация за болница „Джон Хопкинс” в Истанбул, където успешно премахват малки тумори посредством лазер.

Пристигнахме в Истанбул на 04.07.2010, където дадохме материал за повторно хистологично изследване, а на съпруга ми направиха магнитен резонанс отново. Резултатите бяха следните: тумор с размер 9 см, относително доброкачествен, с наличие на злокачествени клетки (т.е. операцията в България е била само с цел да се вземат едни пари от поредния обречен онкоболен !?!?!)

Беше необходима втора операция за отстраняване на огромния тумор. Цената й беше 20 000 евро, които събрахме от лични средства и чрез заеми. Оказа се успешна. Игор се възстановяваше бързо. Бяхме щастливи. До днес…

На 27.07.2010 ни дадоха план за по-нататъшното лечение, което изисква 17 150 евро за лъчетерапия и още около 4 000 евро за химиотерапия, които трябва да започнат на 5 август 2010. Суми, които вече са непосилни за нас…

До сега Игор беше много силен духом, но всичко се срути – той се отчая заради парите. Дори не иска да се лекува. А това е жизнено важно за него.

Моля ви, ако имате възможност, помогнете ми да спася Игор.

Благодаря на тези от вас, които ще помогнат материално и на тези, които ще ни подкрепят морално с положителна енергия.

Оценяваме го. И ви благодарим!

Винаги се чувствам доста неудобно, когато получавам или препращам подобни молби. Хората, които имат нужда от помощ са толкова много, че се налага човек да вкоравява душата си, за да не го засипе чуждото нещастие. Повечето хора откликват на подобен зов за помощ предимно, когато става дума за деца… Всеки вярва, че на него подобно нещо няма да му се случи, че лошият късмет ще го подмине.

Присъединявам се към молбата на Деси  – ако някой има възможност и желание да им помогне, дарителската сметка на Игор в Прокредит банк я има на сайта. Времето до 5 август е прекалено малко, дано успеят да съберат парите!

Общи приказки

Как отново не си купихме робот

63 Comments

От хората, които коментират в този блог сме научили много интересни и полезни неща. Титинчо например е виновен за манията ни по роботизираните почистващи машини на iRobot и за окончателното ни решение да си купим домашна хлебопекарна. И докато с покупката на машината за хляб събитията протекоха леко и безаварийно, то с робота за втори път удряме на камък. В “Технополис”.

“Технополис” в Бизнес парка е най-близкия магазин за техника до нас. На кратко пешеходно разстояние по не особено натоварени улици из квартала. И това като че ли е единствената причина, поради която все още наминаваме там. Отбихме се миналата събота, докато оглеждахме за нов телевизор и видяхме, че там се продават и прахосмукачките на iRobot, при това на доста прилична цена в сравнение с това, което бяхме гледали по сайтовете преди година, когато Титинчо ни запали по тях. Чудесно е, че техниката поевтинява, докато заделиш сумата, която ще ти трябва за нея (възторжени последователи сме на добрите практики в “На ти с парите”), но все пак през това време бяхме позабравили моделите на устройствата и параметрите им и имахме нужда от консултант. И точно това е проблемът в “Технополис” – на всяка крачка те спират, спъват и досаждат усмихнати девойки, предлагащи кредити… и усмихнати продавачи, които не знаят нищо за стоките.

Е… след като миналата събота на опитите ни за диалог единствените отговори бяха “О, точно за ТЕЗИ прахосмукачки нищо не знам”, тази седмица си бяхме научили добре урока, преди да влезем отново в Техниполис. Въоръжени с подробна информация за текущите модели, които се продават в България, нахълтахме отново в магазина и след бърз слалом между момичетата с кредитите (не знам защо ни налазват така) се насочихме направо към щанда с прахосмукачките със следния план:

  • При модел Roomba 520 или 530 за цена до 610 лв веднага купуваме.
  • При модел Roomba 505 се отказваме и оставаме да премислим, освен ако не са намалили цената с повече от 50 лв.
  • По-скъпите модели не ни интересуват, но бихме се зарадвали на по-нов модел на същата цена.

Планът беше чудесен, само че се провали. На щанда имаше модел 520, но с параметри като на 530, т.е. с включена виртуална стена. Още по-чудесно, само че… от кофти опит знаем, че има ли промяна спрямо предварително обявения модел в положителна посока, много вероятно е да има и някаква компенсация в обратната. Отново имахме нужда от консултант, а този път имахме и достатъчно време да чакаме. Жената, обслужваща прахосмукачките тази събота беше много учтива и обеща да извика един младеж, който разбирал от тези работи… Отиде да му съобщи за нас. Чакахме. Отиде още веднъж. Пак чакахме… Някъде след половин час се появи от някъде един изтерзан и задъхан човек с червената риза на “Технополис”. Не беше особено усмихнат, но в замяна на това имаше отговор на всичките ми въпроси. Оказа се, че моделът си е точно 520, без виртуални стени, а табелката е сгрешена.

– Чудесно, купуваме го.

Младежът изтърча някъде в посока към склада, за да ни донесе кашончето, а ние с Прасунсен се погледнахме щастливо и се замечтахме за момента, в който ще се приберем, ще си налеем по биричка и ще пуснем Роботчо да щъка из стаята да събира прахоляк, докато му се изхарчи фабричния заряд и се прибере сам в базата си за зареждане…

– Извинявайте, но е останал един единствен робот от този модел – този на рафта, който гледате. Искате ли да го купите? – момчето ни погледна смутено,  а ние се спогледахме още веднъж…

– Ами всъщност… работил ли е някога? Правили ли сте демонстрации с него? Притеснявам се само някой да не го е пипал и да е строшил нещо по него… – повод за притеснение винаги има в магазин, в който стоките седят на открити рафтове, а досадни дечурлига с разсеяни родители ровичкат навсякъде.

– Не, защитните му лепенки още си седят. Но ако искате, ще го изпробваме.

Лицето на младежа грейна за пръв път едва когато кимнахме утвърдително и ни поведе към една маса, за да тестваме уреда. Издърпа защитната лента, включи го и се засмя, когато робота зачурулика и се насочи към ръба на масата.

– Винаги се стряскам, но той всъщност няма да падне – има сензори за стълби и защита.

Погледахме малко щъкащия по тясната масичка робот – видимо изглеждаше съвсем наред. Пък и нали има гаранция, какво толкова…

– Добре, ще го вземем, опаковайте го.

Продавачът се захвана да прибира робота в кашона и да провери всички дали аксесоари и документация са налице и прати един от безцелно шляещите се свои колеги да донесе гаранционната карта. Вторият явно не можа да я открие, за това нашият човек, вече видимо раздразнен, изпрати още един, за да му помогне. Накрая промърмори нещо за организацията и отиде сам да търси. Звъня и на някакви телефони, после се приближи пак до нас:

– Съжалявам, гаранцията се е загубила някъде. Искате ли все пак да вземете робота? До седмица ще сме уредили нова гаранционна карта и ще можете да минете да си я вземете.

Тук вече ние дадохме отбой. Чакали сме достатъчно дълго време и можем да потърпим още мъничко.  Доброто отношение на един служител не е гаранция, че магазина ще изпълни ангажиментите, които той е поел… а да дадем 609 лв за робота и да се притесняваме цяла седмица да го включим, защото имаме само устни обещания… не, благодаря. Разбрахме се да ни го запазят за 1 седмица, докато открият гаранцията, оставихме име и телефон с уговорката някой да ни се обади, в случай, че я намерят по-рано и си тръгнахме. Ако не намерят гаранцията, винаги можем да си поръчаме джаджата от сайта на вносителите, просто… момчето наистина се опита да си свърши работата добре, а това заслужава уважение.

За утешение отидохме в “Зора” при метростанцията и си взехме хлебопекарната :). Там организацията е много по-добра, предлагащите кредити не досаждат, а консултантите са наясно като че ли с всичко, което касае работата им. За съжаление в “Зора” не продават роботи.

Един съвет: ако ще пазарувате в “Технополис” и имате нужда от информация, търсете най-намръщените, задъхани и изтерзани на вид продавач-консултанти. Те са хората, които си разбират от работата, за това вечно имат много работа. Останалите само се мотаят и се усмихват.

А аз ще се захващам с чистене. След като пак нямам робот… 😀

Общи приказки

VMware: нови работни места по време на криза

32 Comments
3 101 16 8

VMware България планира да наема активно нови кадри в следващите месеци, като във фокуса са квалифицирани специалисти, с висок технологичен опит, проактивни, притежаващи иновативно мислене и споделящи стремежа на компанията да продължи да бъде основен технологичен иноватор, като създават нови технологии в широк кръг от области – от корпоративните центровете за данни през настолните компютри до модерната cloud архитектура. Към настоящия момент компанията търси софтуерни инженери с много добри познания по Java, FLEX и C++, специалисти по контрол и тестване на качеството, както и автоматизация на процеса по тестване на качеството на продуктите. Търсят се и хора с управленски умения и опит в разработката на софтуерни продукти.

източник: vmware-bulgaria.com

Няма спор, новината е добра.  В момент, в който толкова много компании освобождават служители, VMware България не само планира увеличаване на екипа си, но и предлага чудесни условия за работа и 4 големи зали за почивка – тенис на маса, джаги или видео игри, както и фитнес център с разнообразно оборудване.

Интересно, има ли паркинг за велосипеди и подходящи условия за хората, които биха ходили на работа с колело, защото не открих подобна информация на сайта.

Впрочем няма да съм аз, ако не намеря недостатък и на този офис – много стерилно ми стои, типично офис обзавеждане… няма никаква провокация. И това е разбираемо – според прес инфото на New Approach става дума за “работни помещения, изградени изцяло съгласно изискванията и стандартите за качество в софтуерния гигант“.

Все пак кафето на последния етаж изглежда доста свежо и приятно 🙂

Общи приказки

Ултразвукова вана

44 Comments

Колко мръсотия може да се натрупа по един златен ланец? Никога нямаше да знам отговора на този въпрос, ако единия от колегите ми не беше донесъл в офиса една малка ултразвукова вана за почистване, а друг не беше рискувал с веригата на врата си за проба :).

Само след 5 мин всичко живо наоколо започна трескаво да смъква бижута, верижки на часовници и дребни джаджи, да ги топи в сапунения разтвор във ваната, да цъка и охка… Защото и най-лъскавото пръстенче успяваше да изкара на повърхността на водата мръсна пяна и чернилка.

Радост в офиса – имаме си играчка!

04 Кратко обучение в офиса под вещото ръководство на притежателя на уреда.
10 Намериха се достатъчно желаещи да предоставят дрънкулки за първите опити с ултразвуковата вана. Водата в чашките със среброто все още е чиста.
011 Това се получава след 10 минутно почистване в ултразвукова вана с обикновена сапунена вода и на най-лъскавите скъпоценности, носени по тялото.
12 Не се сдържахме и проверихме градската легенда за почистващата сила на кока-колата… Аз лично не видях разлика, но и украшенията не бяха повредени 🙂

Какво чудо е това ултразвуковата вана?

prod1

Ами лабораторен уред. Предназначени са за почистване на оптика, лабораторна стъклария, инструменти (включително зъболекарски и зъботехнически), бижутерия, прецизни детайли, възли със сложна конфигурация и т.н. Според  листовката, която вървеше с нея: отличния почистващ ефект се дължи на комбинираното действие на измивния разтвор и кавитацията, създавана в течността от ултразвуковите излъчватели. В зависимост от вида на замърсяванията – органични и минерални масла, парафин, кръв, нагари и др. се използват алкални или слабо кисели почистващи препарати.

И така, понеже съм любопитно същество, питаещо към науката една несподелена любов, получих възможността да отнеса въпросната ваничка за 2 седмици в къщи и да направя експерименти с каквото подходящо намеря за чистене у дома. Идеята ми беше да направя достатъчно снимки на почистваните вещи “преди” и “след”, но подцених проблема с фотоапарата и снимането на блестящи предмети при липса на добро осветление, за това в тази си част експеримента се провали. Ще трябва да разчитате на описанието ми :).

Опитна постановка

1. Ултразвукова вана А-2/2 (произведена от фирма “Димов” ООД, Габрово):

  • работен обем 2 литра
  • вътрешни размери 135/225/100мм
  • ултразвукова честота 44kHz
  • захранващо напрежение 220V, 50Hz

2. Кухненска маса (и  масата в кафе помещението в офиса)

3. Домашна сапунерка Polaroid i534, 5.0 mpx
4. Почистващи препарати, налични в едно домакинство:
  • настърган домашен сапун,
  • сода бикарбонат,
  • течен препарат за миене на чинии,
  • в ролята на обезмаслител – почистващ препарат за печки Medix Power Cream
Ултразвуковата вана се включва само пълна (в този размер с мин 1.5 л течност), като при ползване на спомагателната чашка (с цел икономия на почистващ препарат и по-лесно миене на ваната после), в нея също трябва да има течност. Преди работа разтвора трябва да се “обезвъздуши”, което при водата означаваше да се остави поне половин час в покой, преди да се пусне ваната или самата вана да поработи няколко минути “на празен ход”, докато мехурчетата въздух се разкарат. След първите 2-3 пъти човек започва да усеща чисто звуково и визуално кога се е справил с тази точка.

Опити с бижута

При опитите с бижута използвах поставка за чашка, а джиджавките и разтвора за почистване бяха в малка чашка, която в процеса на работа местех насам-натам, за да “хвана” по-силните или по-слаби вълни… в зависимост от това какво чистя и колко силен искам да бъде ефекта. Нямах нищо по-специално за почистване на сребро, за това ползвах воден разтвор от домашен сапун и сода бикарбонат.

Опит 1: Бижутерия от сребърен филигран, берковски майсторлък

h01

Колекцията ми берковско сребро започна в ранното ми детство, когато по време на една почивка в Берковица поисках от баща ми да ми купи пръстенче. Имаше някакъв панаир, сергии с какво ли не… и аз като всяко 10 годишно момиченце страстно мечтаех за пръстенче с калинка. От онези, псевдо златните, класически панаирджийски соц. кич :).  Баща ми принципно се съгласи, че всяка жена (ако и още да е в 3 клас) има нужда от бижута, но и допълни нещо за добрия вкус, в резултат на което се сдобих с истински огромен сребърен пръстен във вид на кошничка. Беше ми голям, тогава не ми харесваше, защото никоя от приятелките ми не носеше “този стил”… за това пръстенът беше прибран, а 8-10 години по-късно аз вече бях влюбена в него и не го смъквах от ръката си 🙂

Украшенията от филигран са красиви и като нови-белички, и като поокислени и потъмнели от носене. Честно казано аз ги харесвам повече след поне няколко месеца носене, тогава имат повече вид на древни. Обаче имат огромен недостатък – дребните кухини се пълнят с мръсотия, сапун, остатъци от мъртва кожа и какво ли още не… и са много трудни за почистване в домашни условия. Беше ми интересно как ще се справи ваната с тях.

Резултат: след съвсем кратко почистване в ултразвуковата вана (3 пъти по 5 мин), в чашка със слаб (около 10%) разтвор от домашен сапун и сода почистваните екземпляри се доближиха видимо до еталона (кошничка-висулка в центъра, стояла единствено в плътно затворен плик, без да е носена).

Опит 2: Плътна сребърна бижутерия с “черен” рисунък (кубачинско сребро)

h03

Истинският ефект се получава чрез обработка на метала в дълбочина. При евтините имитации черните рисунки се правят с боя, лак… понякога и перманентен маркер. Ултразвуковата вана не прощава на ментетата, но обичките и гривната ми от кубачинско сребро, които с болка на сърцето и много притеснения топнах за 3 мин, оцеляха и се почистиха много добре 🙂

Опит 3: Украшения с камъни

Честно казано, не бих съветвала някой да прави този експеримент с истински скъпоценни камъни, без да се е консултирал с бижутер. Много е вероятно ултразвука да ги повреди или поне да смъкне качеството.

Аз реших, че щом в уреда може да се почиства лабораторна стъклария, няма да има никакъв риск за евтини обици със стъклени камъчета. Това от една страна се оказа вярно – на камъните нищо не им стана, дори и шлифовката не помръдна. Обаче всички, които не бяха закрепени и от обкова, а разчитаха само на лепилото (идея нямам какво им слагат бижутерите), паднаха и се наложи после да вкарам в действие “капчица”…

Опити с прибори за хранене и посуда

Поради размера на ваничката от тази част от експеримента бяха изключени всички едрогабаритни тави и тенджери, които мечтая да видя лъснати без търкане 🙂

Опит 4: Френска преса, ренде и цедки от метал и пластмаса

h05

Също като филиграна, всички изделия с цедки или дребни остри отвори са адски трудни за почистване по класическия начин – с гъба/четка и препарат. Обичам да приготвям кафето си във френска преса и буталото на ползвания вече от година модел имаше доста черен и задръстен вид. Самото бутало, освен ситната мрежа, има и множество пластини с отвори, навити на спирала телени обръчи и всякакви кошмарни дори за миялна машина конфигурации.

Резултат: обикновените цедки се изчистиха за по-малко от 3 мин в ултразвуковата вана. За буталото на френската преса се наложи едно чистене от 3 и едно от 5 мин, за да стане като нова.

При рендето ефекта не беше толкова забележим – дребните наслагвания от храна по отворите и острите части около тях се изчистиха, но естествено ръждата остана (почистващия разтвор беше пак сапун и сода).

Опит 5: Сребърни лъжички

Донесохме си две посребрени лъжички за сувенир от разходката в Будапеща и понеже ги ползваме редовно… окисляват се, пожълтяват и имат нужда от почистване. При тях ефекта е като при украшенията от сребро – топиш ги, почистват се бързо и лесно, особено гравираните части с много гънки и чупки. За разлика от буталото на френската преса, посребрените лъжички не могат да се слагат в миялна машина, но все пак много лесно се чистят и с малко сода на гъбата за миене, така че само заради тях не си струва упражнението с ултразвуковата вана 🙂 Все пак с лъжичките се яде и драскотините по тях, които содата винаги остава, не са от значение.

За съжаление нямах под ръка посребрени прибори от мелхиор, щеше да ми е интересно при тях какво се получава. Предполагам същото, като при нашите лъжички 🙂

Опит 6: Тавичка от електрическа скара

15

Не знам кой малоумен китайски дизайнер е проектирал 90 градусови ъгли за тава, в която се предполага, че ще се пекат филийки с кашкавал и сирене :). Колкото и с каквото и да се стърже тази малка тавичка, винаги по ъглите стои захабена и с налепи. Тя беше единственото, което намазах с препарата за почистване на печки, преди да я вкарам във ваната.

Резултат: Наложи се да чистя тавата на половинки, понеже цялата не се събираше във ваната. Да, ъглите се изчистват, но доста по-бавно от бижутата и цедките. Честно казано, този експеримент нямах нерви да проведа до край… в документацията пишеше, че ваната не трябва да се ползва повече от 20 мин без прекъсване и аз спазвах това изискване много точно. Оказа се, че не било толкова строго, но така или иначе… звука от ваната е доста неприятен и при по-дълга работа започваше да ме цепи глава. Важното беше, че става 🙂

Защо си правя целия този труд? И защо е този пост?

Да… знам, че блогът е основно за къщи и живот извън големия град. Обаче без работа не може, а работата може да е всякаква. Честно казано, много ме влече ръчния труд… може би защото много рядко ми се отдава възможност да правя нещо без компютър.  И се възползвах без колебание от възможността да изпробвам един професионален уред, който би могъл някога да ми послужи и в работата.

А самото устройство е проектирано и изработено в малка фирма от български град с население под 80 000 души. Просто като доказателство, че добър продукт може да се произведе навсякъде.

Общи приказки, Чорба, каша, топъл хляб

Куртово Конаре Веб Сълушънс

44 Comments

Умираме за пукана (капия) шипка. Така де… онези малки бурканчета с люти чушлета – печени, после мариновани или направени на някаква туршия. Чушлетата обикновено си ги хапваме сладко, а чорбичката от буркана Прасунсен използва за солдашка чорба – супа с пушено месо (в нашия случай риба). Много ги обичаме чушлетата, ама на входа – на изхода си е лек телесен кошмар.

Днешните се оказаха много благи – не люти, а пикантни. Ярко червени, с ясни следи от печене, като на тенекия. И понеже не изядоха много хляб, ние двамата оправихме почти целия буркан. Накрая погледнахме и етикета – като ти хареса нещо, логично е да се пробваш да го запомниш и да си го търсиш пак в магазина.

пукана капия

Е, на етиката са нарисувани абсолютно същите чушлета, които ядохме. Логото на фирмата, “Мисота”, по чиято поръчка са правени. И производителя – “Йока”, с. Куртово Конаре.

Помним ли кой е произвел пуканата шипка (доста лютичка впрочем), която грухаме втора година? Не. Ако сменят етикета, вероятно ще ги пропуснем. Но пикантните чушлета от Куртово Конаре определено ще запомним и ще търсим. Не защото са незаменими като вкус – сигурно има и по-добри. Просто са приятни за хапване и са произведени в местност, чието име лесно не можеш да забравиш. С големи извинения към жителите на това село, но Куртово Конаре е нещо като Долно Нанагорнище… хумористичен синоним на дълбока провинция. Нещо като измисления руски град Мухосранск.

С Прасунсен леко се колебаем дали да чакаме новия си адрес в Своге, за да регистрираме бъдещата си уеб компания там, или да използваме някой от адресите на близки и роднини със собствени жилища… така де, ние сме все още на квартира, а квартирата, както е известно, лесно се подменя при различни обстоятелства и не е подходяща за седалище на фирма. Обаче този етикет направо ни разбута представите 🙂 Както се вика… кърти фаянса, изби рибата и сцепи мрака. Започнаха да ни се въртят грандиозни идеи в главиците (особено в моята, след няколко бири) – колко яко би било да имаш фирма, регистрирана в това селце – “Куртово Конаре Веб Сълушънс” ООД. Или, ако след този пост някой ни свие гениалната идея, “Конаре Лабс” ООД. Веднага се забелязва и се помни дълго. А на добрите продукти определено не им пречи, че са произведени в с. Куртово Конаре…

Впрочем този етикет (а и поста, който четете в момента) ме накара да погледна за малко повече информация за селцето – има си история, хор, фестивал на чушките и доматите… и може би е приятно място, което определено ще включим в списъка си “места, които задължително да посетим, докато още можем да ходим без бастун”.

И това само от един етикет за люти чушлета… а ако беше уеб компания?
Направо си е лилава крава – ултра лилава, с градиент към #9966CC.

😀

/* Edit */
И според Прасунсен не е пукана капия, а пукана шипка, така че го поправих. Обаче… убедена съм, че съм виждала и такъв етикет 🙂

Общи приказки

Хейтърско

39 Comments

След около месец този блог ще направи 2 години – повод да празнуваме :). На първата годишнина празнувахме прохождането и в строежа на къща, и в блогването за това. На втората, като всяко 2 годишно дете,  най-вероятно ще празнуваме откритието колко малко знаем и за двете и колко голям е света около нас :).

Все повече материали трупаме на драфт и отлагаме публикацията им. Цял месец се колебая да пусна ли статия за ултразвукови вани тук и кой, освен мен, би се интересувал от тази материя. Сигурно ще види бял свят, най-малкото като доказателство на тезата на Прасунсен, че в по-малък град човек може да намери своята ниша, да се занимава с това, което умее и му е интересно… и дори да печели от това.

Трупам скици, чертежи и идеи… и отлагам представянето им тук, въпреки че точно постовете със скици и чертежи ни докарват най-голям брой посетители на блога. Все ми се иска да станат по-добри. По-професионални, въпреки че проектирането на мебели и интериорния дизайн не са ми професия и няма да станат. Отлагам ги, защото колкото повече навлизам в материята, толкова повече ме дразнят пропуските в образованието ми 🙂 Не е нормално да посягаш към 3D софтуер, за да скицираш идеята си, само защото познанията ти по рисуване в перспектива се базират на 1 учебен час в прогимназията… така че имайте търпение, поне докато изчета тухлата, с които съм се въоръжила 😀

А постът е хейтърски, защото ще си доставя удоволствието да потвърдя, че по-неграмотно представена новина от тази тук скоро не бях чела. Интересно кой точно е автора… този, който се е пробвал да бели екрана на Kindle или другия, който книги на български не чете и за това му е все едно поддържа ли кирилица джаджата му или не. Тогава бях приела онова видео и поста покрай него като шега. Сега… да кажем, просто некомпетентност.

Нервирам се толкова, не защото като фен и потребител се налага да събирам и сдъвквам информацията за уж професионалистите, които ги мързи или не умеят да пуснат едно търсене в гугъл. По-скоро заради това, че в тази страна вече никой не прави разлика между българска фирма и магазин в България на чужда верига… не различава проектиране и производство от лепене на марка и смяна на етикетчето с цената… и копира сляпо бизнес модела на съседа си, без да се поинтересува успешен ли е. В квартала ни животът на един малък “блоков” магазин е около 3 месеца. В радиус от 200 метра имаме 6 фризьорски студиа, 4 магазина за дрехи “от Европа”, разбирай втора употреба, 7 или 8 минимаркетчета, 3 магазина за мебели, 2 за дограма и паркет. След около месец ще се “завъртят”, т.е. на мястото на този за мебели ще се появи плод-зеленчук, защото на 50 кв.м. площ просто е абсурд да предлагаш мебели. Някоя от фризьорките ще се преориентира към “маркови дрехи”, на мястото на дограмата ще се намести магазинче за цигари и алкохол. И тъкмо ще запомним кое къде е и ще се наканим да наминем и напазаруваме от тях от любопитство… и ще се сменят, защото просто няма търсене за това предлагане. И просто по случайност, така за цвят… един златар. Възрастен човек, при който можеш да занесеш някоя ценна за теб дреболийка за ремонт, защото както сам признава, ако не е някакъв уникат, излиза по-изгодно да си купиш ново.

Край на мрънкането. Отивам пак на “тръстиката”, че на мен за писане на глупости не ми плащат.

***

Покрай строежа на къщата – нищо ново. Ще продължим, когато температурите трайно се установят над нулата.

Общи приказки

Млада скутерка си търси майстора

30 Comments

Всъщност, продаваме си скутера 🙂 А си търси майстора, защото след повече от 6 месеца активно не-каране не може да запали (вероятно проблем с акумулатора, а може и нещо друго, не разбирам). Така че преди да продължи с четенето, всеки, който се интересува, трябва да има предвид, че ще се наложи или някак да го запали, или да го вземе с пикап или микробус (затова и цената е наполовина).

Ето и малко данни за скутера:

– Scoot Civico, производство 2007-ма (купихме го употребяван лятото на 2009-та от магазина на Фритьоф Нансен. Сигурно още ме помнят като идиота, който си счупи ключа при първия опит да запали :))
– 4 тактов, бензинов
– Вдига към 50-60 км/ч
– Регистриран категория М
– Пробег: около 3000 км
– Платена гражданска отговорност до май 2010
– Стутерът е малък, но може да носи двама (не прекалено едри)
– Цена: 350лв (коментари се приемат)
– Намира се в София, Младост 4
– Като се изключи, че в момента не пали, скутерът беше в много добро състояние.

Ето и малко снимки:

Scoot Civico 1

Scoot Civico 2

Scoot Civico 3

Scoot Civico 4

Защо го продаваме? Отговорът е в началото – защото не го караме. Оказа се, че на безмоторните колела и двамата се чувстваме много по-добре, да не говорим, че за мене занимавки като смяна на масла, бензини и ходене до КАТ са загуба на ценно време. Скутерът беше планиран за Своге, но датата на преместването ни там е също толкова ясна, колкото датата на пускане на следващия лъч на метрото 🙂 Затова решихме, че е време да се освободим от него.

За контакти – в коментарите тук, през формичката в грухсферата (http://gruh.org/) или на мейла: handzhiev@gmail.com
Телефон не ми се публикува, но ще го дам на който държи да си говорим.

P.S. Ако си майстор на скутери, който не иска да го купува, но би могъл да го поправи, също може да се свържеш с нас. (В сервизите около нас не ремонтират такива неща, а разбира се, ако е в движение, ще го продадем по-лесно и на по-добра цена.)

Общи приказки

Работа отвъд Околомръсното

40 Comments

Оглеждаш ли се за къща извън големия град? Може би със смяната на местоживеенето не търсиш всъщност и по-голяма промяна. Повечето хора не искат да признаят, че всъщност търсят промяна на начина си на живот и работа, и вместо това се вкопчват в работата като извинение да не осъществят мечтата си да избягат от града.

Имам поне пет бързи отговора на въпроса “как ще ходя на работа, ако си вземем къща извън големия град”. Не обещавам, че ще са лесни, но сам(а) избираш дали искаш да живееш с апатия или с предизвикателства, които съвсем не са толкова страшни. Независимо дали искаш да смениш само местоживеенето си или цялостния начин на живот, има много възможности да го направиш – повече са дори от оправданията.

Да започваме:

1. Преместване със запазване на сегашното работно място. Това е най-правия път и логично е избор на повечето хора. Ако искаш да поемеш по него, а ти се струва, че не е възможно, добре е да премислиш вариантите. Те са основно два:

a) Да пътуваш до работа. Всекидневното пътуване изисква две неща: време и пари. По отношение на парите няма кой знае какво да се направи – ако мислиш да шофираш, може да помислиш за по-икономичен модел кола или скутер. Вариантът с обществен транспорт може да бъде гъвкав, особено ако между новото ви жилище и големия град има ЖП връзка – има различни намаления и карти, които могат да спестят доста пари. След като се проучат вариантите, въпросът опира до следната сметка: ще изхарча ли повече пари за път отколкото сега плащам, за да живея в града, и ако да, искам ли да платя цената. В общия случай ако не разполагаш със собствено жилище в града, равносметката ще е в полза на живеенето извън него, защото транспортните разходи са по-малки отколкото наема на жилището.

По-съществен въпрос е времето. Губенето на 3-4 часа за път на ден (по час-два във всяка посока) може да се окаже сериозен препъни-камък. Много хора по света го правят, но това не означава непременно, че и вие трябва да сте готови на същото. Все пак, би ли могло това време да се оползотворява? Тук пак общественият транспорт печели, защото предлага много повече възможности – докато пътува с автобус или влак човек може да спи, да чете, да слуша радио или аудио книги и дори да работи на нетбука си. Тези, които шофират, могат да се възползват единствено от радиото и аудио книгите.

б) Да работиш отдалечено. Дори и в България това започва да се случва често. Разбира се, човек, който работи на поточна линия в завод, няма как да върши работата си от разстояние, но в наше време огромна част от хората в големия град се потят в офиси и почти всички те биха могли да вършат същата работа от дома си с добра интернет връзка и телефон. Преди да помислиш “никога няма да ми разрешат това”, иди и попитай, не губиш нищо.

2. Смяната на работното място е следващият очевиден избор. Преместването в ново жилище би могло да те предразположи и за такава важна стъпка. А защо да сменяш работата си? Ето няколко идеи:

а) Работа в новото населено място. Това невинаги е възможно особено ако се местите в някое село. Но нищо не пречи да опиташ – обикновено в малките населени места няма много специалисти, така че би могъл бързо да се превърнеш в най-уважавания експерт областта си.

б) Работа в големия град, но на по-удобно място – една лесна възможност, която често се пренебрегва. Можеда продължиш да работиш в големия град, но да намериш работа в близост до най-удобната ти гара, спирка или пътна артерия, която използваш за придвижване до дома. Често транспортът в големия град отнема същото и дори повече време, отколкото транспорта до него. И ако сега пътуваш по един час на ден до работа, при една такава промяна би могъл дори да намалиш общото време за път.

в) По-добре платена работа, която да компенсира нарасналите разходи от пътуването. Това звучи достатъчно ясно – единственият въпрос е защо отсега не си започнал по-добре платената работа.

г) Работа с по-гъвкаво работно време, която да облекчи новия ти дневен режим. Крайно време е да скъсаш с ретроградните разбирания, че денят започва в 9:00, обедната почивка е точно 30 минути и денят завършва в 17:30. С малки изключения (например служители на каса/гише и работници на поточна линия), за повечето професии такова строго фиксиране на времето е ненужно. И ако сегашните ти работодатели още не са го разбрали, има достатъчно други. Едно по-гъвкаво работно време ще ти даде спокойствие и възможност да се съобразяваш с графика на транспорта или собствените си нужди, вместо с точния час, в който трябва да си в офиса.

д) Нова работа, която да ти позволява да работиш дистанционно – ако не изцяло, то поне няколко пъти седмично. Много фирми в много области в цивилизования свят вече са отворени за това. Разбира се у нас нещата са с 20-тина години назад, но няма пречка да потърсиш и да се опиташ да договориш условия, които те устройват.

3. Да смениш професията. Може да звучи радикално, но е напълно реална опция дори и да си на 40. Ако в новото населено място няма работа за специалисти като тебе, вероятно има друг вид работа, която би ти харесала. Възможно е също смяната на професията да ти даде възможностите описани в точки 4 и 5.

4. Да преминеш на свободна практика. Няма значение дали си лекар, програмист, дизайнер, монтьор, адвокат или дори дърводелец – почти всички професии могат да се практикуват и на свободна практика. Различните видове компютърни специалисти са най-облагодетелствани, защото могат да работят дистанционно за клиенти от цял свят. Но дори и да не си от тях, няма причина да се отчайваш. Достатъчно е да хвърлиш един поглед на сайт като Guru.com, за да видиш колко различни професии могат да се упражняват дистанционно на свободна практика. Ако твоята професия е такава, има много подобни места онлайн, където да се свързваш с потенциални клиенти или да обменяш идеи с други специалисти на свободна практика. Най-добрата отправна точка е FreelanceSwitch.

За повечето от останалите остава възможността да практикуват локално в и около новото си местоживеене. И разбира се, точка 5.

5. Да стартираш малък бизнес. За много хора тази възможност звучи малко страшно, но всъщност почти по нищо не се различава от другите споменати по-горе.

Малкият бизнес може да бъде локален – в малките градове и села много неща липсват, така че с малко креативност може да си единственият, който е подхванал нещо. Например в Своге няма нито един дюнерджия, така че ти можеш да си първият 🙂 Разбира се, стартирането на такъв бизнес изисква някакъв капитал – затова е добре да се помисли още преди строежа или покупката на имота за живеене. Хората често се изхвърлят до краен предел на финансовите си възможности, за да имат по-хубава къща с по-голям двор, като така си отрязват възможностите за инвестиране в бизнес.

Ако обаче разполагате с малко повече капитал, може да организирате и по-глобален бизнес, който просто е базиран в малкото населено място. Ако става въпрос за някакво производство или отдалечени услуги (например шиене на ишлеме), в малкия град ще имате достъп до повече свободна работна ръка, по-малки разходи за наеми и съпътстващи бизнеса услуги.

Отново хората на интелектуалния труд са облагодетелствани, защото в много случаи имат възможност да старитрат онлайн бизнес с много малко разходи (подобно на работата на свободна практика). Другите обаче също могат да стартират онлайн бизнес – повече за това чети в примера в края на материала.

Напълно реален и не толкова лош вариант е да се хванеш и със земеделие, пчеларство и т.н. – каквото е подходящо за съответното място. Тези си занимания можеш да комбинираш с работа “на парче” (отдалечено или не) и в крайна сметка да живееш много по-интересно, без от това да страдат финансите ти. Преместването извън големия град не намалява възможностите – напротив, отваря нови.

Да разгледаме само един пример за всичко казано по-горе.

Ясно е, че за програмист или преводач не е трудно да работи от дома си в малкия град. Какво да правиш обаче, ако си автомонтьор, работещ по трудов договор във фирмен сервиз?

1. Оставаш на същата работа и пътуваш всеки ден. Работата на сегашното място от разстояние отпада като вариант.

2. Да се хванеш на работа в сервиз в новото място е трудно, защото сервиз или работни места може и да няма, а и да има, заплащането ще е малко. Остава ти вариантът обаче да намериш работа в големия град, която е близо до изхода, откъдето тръгва пътят за новото ти “вкъщи”. Възможностите да смениш работата с по-високо платена, или с работа в сервиз, в който ще приемат да се появяваш в по-удобно за тебе време също са съвсем реални.

3. Вариант номер 3 важи и за тебе, всеки може да смени професията.

4. Отлична опция за всеки автомонтьор – вместо да работиш на заплата, хвани се да оправяш колите на хората по домовете в новия си град или село и около него.

И разбира се (5.), винаги можеш да създадеш собствен авто сервиз. Ами ако вече има такъв, или нямаш пари да го направиш, или пък населеното място е прекалено малко? Можеш да базираш бизнеса си онлайн и вместо да оправяш колите на хората, да ги учиш как да ги оправят сами. Такъв сайт или блог може да печели от реклама, от платени секции, платени видеоматериали за сваляне и т.н.

Няма място в този материал да изброим всички възможности дори за един автомоньор – а какво остава за специалисти с по-“виртуални” професии?

Общи приказки

01.01.2010. Открихме велосезона :)

31 Comments

01

Събудихме се от тишината – нетипична, чак страховита. Семейство Бидонови, от чийто апартамент над нас обикновено се разнася първо алармата за събуждане (6:30, игрива чалга, прекъсвана няколко пъти от удари, явно по радиочасовника), после шумно трополене на 2 х 120 кг и 2 х 80 кг в налъми (7:00), последвано обикновено от жизнерадостна трудова дейност (8:00, пробиване с бормашина, чукане, рязане и изтърваване на инструменти, обикновено в съпровод от мазилка, стелеща се нежно от тавана по главите ни), този път не даваха никакви признаци на живот.

– В провинцията са! – уверено отсече Прасунсен.
– Амиии… то от никъде нищо не се чува… Поне алармите на колите друг път квичат, деца викат под прозореца… Да не е паднала бомба? – сънено се прозя Котката.

Слънчице, жега, никакви хора и коли по улиците. Тенденция към застудяване и валежи през следващите. Перфектния момент да се поразходим с колелетата, да се пораздвижим след световното по ядене и пиене, което обичайно се провежда всяка година по нашите ширини и просто няма шанс да се измъкнеш от участие…

02

Тази част на Младостите обикновено не е особено натоварена и в работен ден… но чак да не срещнем кола ни се стори прекалено.

03

Зад 2-та мола на булеварда вече се чувствахме, все едно се разхождаме в Припят… дори и кучета не срещнахме. Облаците създават едно такова тревожно усещане 🙂

04

Два следобяд, в далечината се мярка самотно семейство с детска количка. Първите признаци на живот. Впрочем по “Малинов” си имаше движение някакво, не беше съвсем пусто де… задминаха ни няколко коли и автобус. Просто толкова спокойно в квартала не е било отдавна.

Искам всяка сутрин да е денят след нова година, мрън 🙂

(киносезона също го открихме, с “Аватар”… ама Прасун не остана много очарован. Извънземните били банални.)