Архив етикети: Своге

Зимна приказка

Тц, няма да се оплакваме от лошото време, снега и пътната обстановка. Просто снощи се зачетох в блога на двама пенсионери, построили къща в затънтена местност на голяма надморска височина в Колорадо и осъзнах, че нямаме причини да си мислим, че ни е трудно. В задния ни двор не се навъртат елени и мечки, а най-близкия магазин е на 5 мин разстояние пеша, а не на 18 мили. И зимата тук е по-малко от 9 месеца годишно 🙂

Това се вижда (или по-скоро не се вижда) от хълмовете зад нас. Гледам жиците с леко притеснение… но все пак те са оцелявали 3 години до тази къща преди да се пренесем и още много преди да я построим.

Надявахме се първата ни зима тук да е топла и безпроблемна… ама не е. Преживяхме спиране на тока за по няколко часа няколко пъти на ден (и оцеляхме), преживяваме някак си и спирането на нета. Момчетата от Svoge LAN се стараят да оправят всички проблеми веднага, не може да им се отрече… просто при кабели във въздуха може да се очаква лошото време да създава проблеми. Започнахме и да си променяме навиците според обстановката – снегът се рине не сутрин, а когато нямаш нет и/или ток 🙂

Някои наблюдения

  • Добра идея беше да сложим обемен, а не проточен бойлер. Когато спре тока, все пак имаме гореща вода още известно време. При разумно ползване и изключен бойлер топлата вода стига за целия ден и включваме чак за вечерното къпане на нощна тарифа след 22 часа.
  • От външните ролетни щори няма голяма полза през зимата, освен при силен вятър и снежна виелица. Все пак видяхме някаква (минимална) полза от инвестицията си.
  • Още през октомври инвестирахме в едни натъпкани с овча вълна латвийски завивки (600g /кв.м.) и няма нощ, през която да не се поздравяваме за избора си. Първоначално мислех да купим пухени, но струваха 2 пъти по-скъпо за същия клас ползване. При температури от 6-8 градуса сутрин в спалнята, под завивките е топло… дори горещо. Друг е въпросът, че вече гледаме да не се събуждаме при такива температури (не е особено комфортно да спиш завит през глава :)).
    Радвам се и че запазих старите, плетени от майка ми пуловери от чиста, дебело предена, селска вълна – никакви грейки, полари и пр. изкуствени материи не успяват да ни осигурят такъв комфорт. Ако намеря някъде да се продава такава прежда, ще си купя едно значително количество.
  • Свикнахме да се чувстваме добре при температури от 12 градуса в стаите, а при 14 вече ни става и топло. При температури под 10 градуса на главите ни става студено, а носовете и ръцете ни измръзват. Като изключим 1-2 опита за настинки, основно заради спане в прекалено студена стая (3-6 градуса) – май тази зима още не сме боледували. Предната (в доста по-топлата квартира) лично аз я изкарах цялата с кашлица и антибиотици.
  • Керамичната грейка и електрическия ботуш са най-смислените ни и използвани покупки за тази зима.
  • Имахме толкова много слънчеви зимни дни, че е грехота да не помислим за нещо в тази посока за следващата зима.
  • Котките издържат повече на студ, отколкото на глад.

С котка на разходка

Не бяхме се разхождали много из есенно Своге – миналата есен търчахме само до общината и в Жълтото до гарата, за да уреждаме подробностите около проекта и разрешението за строеж, а тази… бяхме се заканили, че ще отидем накрая, да си приемем строежа, но не удържахме 🙂 Мернахме се за малко на строежа, колкото да видим, че с ВиК няма развитие (това вече го знаехме), материалите за част от довършителните са докарани и майсторите са започнали да слагат гипсокартона по стените… и толкова. Хванахме пътя покрай боровата гора до нас и лека-полека кашлицата ми от 3-те активно и 50-тината пасивно изпушени в петък вечер цигари изчезна.

11

Редовно минаваме покрай тази култова табела. Не знам някой глобен ли е, но мини-сметището си седи. Точно зад тези борове има едно много стръмно дере, в което някой идиот си е изхвърлил боклуците. Или няколко идиота. На по-малко от 200 метра по пътя има контейнер за боклук.

01

Пътят минава покрай тази порутена стара плевня, но до сега не бяхме се приближавали до нея. Наканихме се да я разгледаме по-подробно, докато не са я съборили.

08

09

Бяхме си понабрали малко дюли и орехи от нашите, в двора, обаче… тази ябълка с малки червени плодове и почти никакви листа направо си ме изкуши да я пробвам. После като една истинска евина щерка, прилъгах и Прасунсен. Очаквахме да е стипчива, горчива и червива като всяка дивачка, но ябълката се оказа сочна и сладка, без протеинови добавки.

15

Пътя навръщане, както винаги, го объркахме. Не че има някакво значение, след като всички пътища надолу ни устройват, но винаги някъде при тази къща бъркаме разклонението.  И всеки път се каня да почукам и да попитам за телефона на майстора, който е редил облицовката на долния кат. На мен ми прилича на венецианска мозайка. На малкият бял пес в двора ние пък приличахме на натрапници и понеже се продра да лае и ни наду ушите, побързахме да се разкараме.

06

Обаче по който и маршрут да поемем за към центъра, винаги има някаква авто кретенийка, която ни хвърля в музиката. В Своге сме виждали бус, отрязан по дължина, закрепен към стената на къща и превърнат в кокошарник… видяхме и бивш камион-кокошарник… е това долу просто е гараж. Нищо оригинално 🙂

03

Впрочем там сигурно се подвизава някаква авто-тенекеджийска шайка, защото старите военни джипки са сред най-вървежните коли. На нашата улица имаше паркирани 3, а тази вече е минала и през освежаване.

12

Прасунсен си умира да се грижи за фигурата ми и винаги успява да ме прекара през стълби или умопомрачителни наклони. И понеже съм известна с чувството си за ориентация (губя се в тристаен апартамент и по този повод винаги мъкна със себе си наръч карти и компаси), за следващия път съм решила да си отбелязвам на картата всеки маршрут с повече от 10 стъпала. За да го избягвам.

13

14

Е, това е… стигнахме моста, значи до гарата има 5-6 минути пеша. Докато писах това, успях да си загоря баницата, така че за ваш късмет мой пост в кулинарния ни раздел скоро няма да има 😀