За тазгодишното ни малко влаково пътешествие с велосипеден уклон до Белград и Будапеща вече писахме в Зурлестите приказки, но ми останаха, както винаги, купчина снимки на сгради. Май тук им е мястото…

Достолепни стари сгради

Белградските са добре поддържани, поне отвън. Почистват с нещо камъка, така че да стои светъл, няма падащи керемиди и парчета от терасите. Дали защото вървяхме по улиците много рано сутринта, когато слънцето още беше ниско, но ми харесаха.

Тази беше първата, която ме накара да извадя фотоапарата. Не можах да разбера какво точно трябва да е това и кога е построено. Имаше няколко табели и 4 дати по барелефите – от 1832, 1887, 1905 и 1907. Убих се да питам гугъл за единствената фраза, която се разчита на снимката (банкарство) +  годините, но нищо смислено не излезе.

Горните две са университетски сгради и успях да ги издебна без камара тролеи пред тях много рано сутринта, на път за гарата. Уж за 1 ден бяхме успели да се ориентираме в улиците, но точно когато бързахме, се залутахме… нямаше време да изтичам и да видя кои университети са това.

Сгради, като от филм на ужасите

Е… има и изключения. Далеч по-малко, отколкото в центъра на София.

Тази плетарка между сградите не знам как е успяла да оцелее.

Тераси

Умирам да ги снимам отдолу… не знам защо. Не искам всички тези барелефи, заврънтулки и ковано желязо по къщата си, но ми харесва да гледам стара градска архитектура с такива детайли.

Тази тераса е от “банкарската” сграда. Горе в двата ъгъла са по-старите години, тези от 20 век са долу.

Много подтискащ вътрешен двор с безистен и адски свежа тераса с цветя.

Велоалеи

В Белград открихме колелета под наем и дълга, удобна велоалея покрай Дунав и Сава. Завидях на белградчани за нея, докато не пробвах велоалеите в Будапеща.

Алеята не навсякъде е с такава настилка и 2 платна… имаше малки участъци с кръпки и калдаръм, но поне завоите са без остри ъгли 🙂

Къща в реката

Дървена, с душ в двора и градинка от изкуствена трева 🙂

Рисунки по стените, рисунки по асфалта…

Недоспала или просто блейка, но за малко да забия нос в стената… тръгнах да минавам през портата 🙂

Това пък идея нямам защо са го нарисували, но беше забавно 🙂

***

Пълен снимков архив има в picasa-та на Прасунсен, а за Будапеща ще пиша тук или в Приказките… зависи за сградите или за незабравимото ни преживяване там 🙂

Не сме почнали да си търсим парцел за следващата къща, в Суходол отидохме, за да гледаме един мотопед. Мотопеда не го видяхме, защото се оказа, че улица “Кирил Христов” има не само в Суходол (въпреки убедеността по въпроса на гугълските карти и BGMaps). Фирмата за мотопеди била в Кубратово, така че на нас ни остана да потърсим само зелен хайвер – и да поснимаме местните имоти, което така или иначе Кот беше планирала.

Когато си търсихме парцела преди време, пренебрегвахме Суходол заради миризливото сметище. При разходката там обаче така и не видяхме сметището, нито пък усетихме да мирише.  Кварталът май ще се окаже не лош вариант за търсещите парцел или къща около и в София.

Има доста големи къщи с хубави огради и дворове.

Комбинацията от два цвята стои добре при някои. Ние се отказахме от този вариант, защото нашата къща е доста по-малка.

За разлика от Своге, тук повечето дворове са равни. Кот си хареса градинските джуджета и мисля да сложим и в нашия двор, но специално заради нея ще бъдат зловещи клоуни 🙂

Почти всички улици в Суходол са асфалтирани и прави.

Началото на квартала обаче (до околовръстния път) е шумна и индустриална зона. Навътре е доста по-добре за живеене.

Накрая се подкрепихме в местния “Крайпътен рай”. Заведението е доста прилично, с добри цени и хубава безмесна кухня, което рядко се среща в по-крайните квартали.