Архив етикети: довършителни работи

Ограда – малък финиш

Преди месец пуснахме тема, в която търсехме съвет каква да бъде бъдещата ни ограда. Коментарите на всички включили се ни бяха много полезни – прочетохме, спорихме, обмисляхме, пресмятахме, поискахме и мнението на съседите, живеещи на улицата ни. Признаваме си, варианта с вечнозелени храсти много ни изкушаваше… но в крайна сметка заложихме на малко по-сигурния вариант, който няма да зависи от свободното ни време и личен труд, т.е. направихме си класическа селска телена ограда с нисък бетонов праг.

Резултатът

Е, готовата ни ограда няма никакъв шанс да спечели конкурс за оригинална идея, но всеки, който е хвърлил поглед на снимката “преди” в миналия пост ще оцени спретнатия и солиден външен вид на готовото изделие 😀

  • След покупката на парцела се оказа, че бившите собственици са иззели част от “тротоара” и са оградили с по 50-тина см повече в горната част (от какъв зор – идея нямам… като пространство не се печели нищо смислено). Новата ни ограда е на законното място малко по-навътре в границите на имота, с което си осигуряваме спокойствие пред общината и благоразположението на съседите.
  • 35 метра ограда с врата (втора употреба, но здрава и добре рециклирана), с нова мрежа и колчета, нисък бетонов праг, бетонена площадка пред вратата и мини стълбище ни струваше 3600 лв, което включи всички материали, труда, подготвянето на терена и разчистването след работата, което трябва да стане днес. В неделя на едното стъпало и на участъка до вратата все още не бяха махнали кофража, но нямаме възможност да пътуваме пак през седмицата до Своге. Ще хвърлим отново поглед следващата неделя.
  • Срокът на работа беше 10 дена за оградата и едната баня (за нея ще пиша друг път, че там е по-дълго и сложно), като дадохме аванс за материалите и доплатихме при приключването.

Процесът

Теренът откъм тази улица е доста шантав… при 30-тина см височина откъм улицата, бетоновия праг откъм страната на парцела ни е почти метър.

Честно казано, не можах да разбера каква е защитната функция на тази “шапка” върху бетона и не може ли да е без чупки, но оставихме хората да работят, както знаят. Предполагам, че ако слагаме облицовка острани на зида, ще има някаква завършваща функция. Малко вероятно е да ни хрумне нещо такова в следващите 10-тина години. Видяхме, че са предвидили някакви скобички в зида, за допълнително захващане на мрежата (освен за колчетата) и това ми направи добро впечатление.

Приключваме “инспекцията” на обекта и се изнасяме към центъра да ударим по една бира за чудесно свършената работа, а майсторите се връщат на работа (след като няма вече навлеци, които да им се моткат наоколо и да щракат с фотоапарата).

Половин час след това над града се излива такъв порой, че се чудим дали недостегнатия бетон ще издържи на водната струя. И докато наблюдаваме как в любимото ни заведение “Солей” персоналът отводнява приземния етаж, започваме да разбираме смисъла от направената инвестиция в по-стабилна ограда. И започваме да слушаме с по-голямо внимание съветите на техническия ни за този бетонен пояс около къщата, за който ни мрънка от миналата година и който щял да предпази основите на къщата.

Оградата е до тук, това е положението 🙂 Следващите 35 метра, които ограждат двора откъм асфалтираната улица ще ги правим по-нататък. Там също има някаква окъсана ограда, но поне терена е сравнително равен, можем да спестим бетоновия праг и няма да има нужда да местим колчетата навътре, защото в тази си част оградата е на мястото си.

Този път дори не научихме имената на майсторите (бригадата нае и ръководи нашия технически), но в замяна на това останахме доста доволни от работата им. Сега… винаги ще се намерят хора, които ще кажат, че може и по-добре или по-евтино, но… задължително след НО-то има условие, което обикновено ние не можем или не искаме да изпълним. Примерно да си вземем седмица/месец/сезон отпуск и да виснем на хотел в Своге, за да следим през деня кой какво работи по обекта. Или пък да обикаляме с кола София и околностите, за да открием малко по-евтини строителни материали. Или пък да изкараме един курс “строителен работник за начинаещи” и да се захванем сами да правим всичко онова, от което не разбираме.

А и не съм убедена, че по този начин ще стане по-евтино или по-хубаво.

Ограда

Оградата на къщата ни е почти паднала. Не сме я броили никога за нещо свястно… просто парцелът минаваше за “ограден”, когато го купихме. За 2 години коловете се разклатиха и полегнаха, мрежата се допрокъса, а врата така или иначе нямаше.

Крайно време е да спретнем нова ограда, но каква?

Излишни пари за високи каменни (бетонни) дувари нямаме. А и от едната страна, където е лицето на къщата и на където гледат прозорците ни има хубава гледка и не си струва сами да си я скриваме. Обаче от другата страна улицата е около половин метър по-високо от основите и подозираме, че в дъждовно време ще си имаме проблеми.

Това е снимка на северната страна на къщата от миналата година, но оградата и в момента е също толкова или дори по-полегнала. Ясно си личи денивелацията и проблемите след дъжд. Нагоре от нас улицата не е асфалтирана и няма ВиК шахти, канавки и прочие цивилизационни екстри. Няма и много къщи, но все пак има гора, на която разчитаме да пази от сериозни порои.

Естествено, ще потърсим съвета на майсторите, дето ще я правят тази ограда, но докато ги открием… да спретнем едно запитване и тук, нали за това е този блог все пак 😉

Вариант 1: нисък бетонен праг

Нищо нечувано и невиждано по нашите земи – телена ограда с нисък бетонен праг (20-30 см) – колкото да спира водата от улицата в дъждовно време да не нахлува в двора и да не слиза в основите на къщата. Мазе нямаме, основите са стабилни, кота 0 е достатъчно високо… и все пак се притеснявам. Ако височината се окаже недостатъчна, ще си хвърлим парите на вятъра.

Докато се разхождахме с колелетата из с. Лозен, видяхме точно този тип ограда, която си представяме. Нищо сложно, нито пък кой знае колко привлекателно, но би трябвало да свърши работа.

Проблемът с този вид ограда е, че при лицето, което има парцела ни на тази улица и при денивелацията, бетоновият праг ще глътне доста средства и ще ни попречи да довършим всичко до края на есента. Защото освен този праг, ще трябват и нови колове, мрежа и за другата страна… както и порта. Предимството е, че ако оградата е добре направена, забравяме за този проблем в следващите 10-тина години.

Вариант 2: Гъсти храсти покрай телената ограда и отводнителна канавка

Ако сумата, която ни поискат за бетоновия праг е прекалено висока, можем първоначално да стегнем само една по-стабилна телена ограда… и да насадим по-гъсти храсти, които да са нещо като естествена преграда срещу водата… и срещу желаещите да прескочат оградата, ако са по-бодливи 😉

Допълнителна защита от наводнения може да се направи с един канал, който ще обира водите в горната (и по-висока) част на парцела и ще ги отвежда директно в дерето, без изобщо да ги пуска да минават през по-ниската част, където е къщата.

Предимството на този вариант е, че може да се направи веднага и с по-малко средства, без да ни яде от ресурсите за довършителните работи вътре в къщата. Недостатъци има много: майсторите ще гледат скептично, а скептично гледащия майстор никога не влага всичко от себе си… лошото планиране на отводнителния канал ще го превърне в декоративен, а храстите растат бавно.

Това са идеите, които ни се въртят в главите… ако някой има мнение, съвет, забележка, гениална идея, тъпа идея, банална идея или просто идея, която желае да сподели – с удоволствие ще го изслушаме 🙂

А, да… и всякаква актуална информация за цените, строителите и доставчиците на материали за Своге и околностите също ще ни е много полезна.

Почти следпразнично

Празниците, по дефиниция, са онзи период от време, за който си обещавам да направя един куп неща и на всичкото отгоре разчитам да си почина. Не си спомням някога да се е получавало, но опитите ми продължават 🙂

Месенето на козунаци

в общи линии е доста забавно занимание. Вярно, уморително е, но не чак колкото яденето им след това. Установих някои интересни неща:

  • унгарската мая е доста добра. Взех я заради спомена за будапещенските кифлички и не сбърках
  • когато нямаш сито за пресяване на брашното, удрянето на 2 пластмасови цедки за чай една в друга върши същата работа
  • някой по-мързелив и от мен (не предполагах, че има такъв) е измислил месенето на козунак в пералня. Не, не… няма да рискувам. Предпочитам едно месене на ръка пред едно пране на ръка… което със сигурност ще имам, докато купим нова, ако тестото се изплъзне от торбата и задръсти дупките на барабана 🙂
  • 45 минути печене при 180-200 градуса… таратанци. Това важи за нормална голяма, съвременна фурна, не за Раховец 01. Още на 20-тата беше готов… препекох го, защото държах да спазя инструкциите.

Едва ли ще повторя скоро този експеримент с месенето на козунаци (въпреки че се получи както трябва и много вкусен), защото от известно време насам се замисляме за домашна хлебопекарна. А аз имам ли машина за нещо, изоставям ръчния труд.

В къщата

има известен напредък. Материалите, които цяла зима стояха струпани в кухнята, вече се намират по стените и тавана. За едно съжалявам – че се навихме на варианта за гипскартон… забавянето изяде цялото предимство на идеята. Малката баня долу е измазана добре. По гипскартона имам забележки, ама… по-важно е да приключим и да минем на следващия етап.

Това, което следва е:

  • Ограда. За 2-те години, откакто купихме парцела, оградата, която бившия собственик явно е спретнал набързо от някакви прокъсани телени мрежи, просто да изглежда оградено, буквало се срина. И входна врата на оградата, защото такава нямаше.
  • Поне едната от баните, за да можем да оставаме да пренощуваме. Изборът ни на кръчма в Своге винаги досега се е свеждал до удобствата на тоалетната. Менюто е на второ място 🙂
  • Парапет на терасата на 2-ри етаж, че така си е малко страшничко.
  • Акт 16

Оттам нататък Кот ще се прави на бояджия (за това пари на майстор не мисля да давам) и ще помислим за подовите настилки (и с това планираме да се справим сами).

Като споменах кръчмите…


В Своге в неделя нямаше грам човек по улиците, но всички заведения работеха. Времето беше чудесно и седнахме на открито в непретенциозно кръчме с добра кухня в центъра. Компания ни правеше една малко бременна котка, която кръстихме Лакомка. Количеството пържена цаца, която Лакомка погълна беше удивително, имайки предвид размерите й 🙂