Категория: Дестинации

с. Кладница

С Прасунсен имахме план да си направим двудневна почивка в някоя къща за селски туризъм – лежерни разходки из природата, похапване на домашни манджи, тишина и спокойствие в домашен уют, без навалица досадници наоколо. Обаче за мен по-дългото пътуване с кола (респ. автобус) си е истинско мъчение, сайтовете на почти всички къщи за селски туризъм са пълна скръб, а до тези, за които все пак открихме някакво инфо и ни се сториха интересни, пътуването с влак (когато изобщо го има) е 3 дена път с камили. И за това в петък вечерта, преглеждайки отново букмарковете, решихме да оставим селския туризъм за колоездаческо пътешествие през лятото, а тази събота просто да се разходим до някое близко село, също като по времето, когато търсихме парцел за къща. И понеже отдавна мрънкаме, че преместим ли се в Своге, Витоша ще ни липсва, решихме дестинацията този път да е в тази посока. Позиционирахме се хоризонтално в кочинката, заредихме се с хартиени карти на Витоша, гушнахме лаптопа и се започна… Така се сетихме за село Кладница, за чийто сайт знаех от Боян, един от създателите му. Не бяхме ходили в тази посока, в предишните си търсения минахме по лъча Бистрица – Железница – Плана, но за съжаление снимки имаме само от с. Плана.

Местоположение

01

До Кладница има маршрутки на всеки час, от Министерството на земеделието до центъра на селото.  С кола ще трябва да хванете бул. Цар Борис III, през Княжево, посока  Перник.  Пътят до там не е много и не е чак толкова лош, ако стомасите ви издържат 40 минути друсане и малко завои накрая. В kladnica.com има разписанието на маршрутките, както и  подробно описание и карти на селото.

Храната

Много обичам, когато не се налага да търсим дълго мястото за похапване. Не сме от ранобудните и въпреки че закусихме, преди да тръгнем… когато стигнахме в Кладница беше 2 часа, а ние – примрели от глад. След кратка разходка и защото ни я препоръча местен жител, чиято къща снимахме, се отбихме в ресторант “Витоша”, на мегдана 🙂

02

Естествено безмесното меню не беше особено богато, но хапнахме много вкусно боб, омлети и салатки от печени чушки с чесън, гарнирани с по една бира. Обяд за двама – 11 лв. Кръчмата имаше 2 сериозни недостатъка, за да блаженстваме там още малко – сръбската музика и тоалетната. Върти ми се някаква аксиома за връзката между тоалетните в заведенията и музиката, която дънят там, но за това ще трябва да проведем малко по-сериозно социологическо проучване 🙂

03

Впрочем малко по-късно открихме по-приятно изглеждащо заведение с култовото име “Джелъси” и сигурно щяхме да спрем и там, ако не ни беше хрумнало да повървим до съседното село – Рударци, преди да се е скрило слънцето.

Хората

Изглеждат дружелюбни и приятни. Заговаряха ни толкова често в началото, че се зачудих дали не им изглеждаме съмнителни. Кладница е с население около 1300 души, така че е нормално хората да се заглеждат по непознати. Спряхме се да снимаме една къща, защото ми се стори доста емблематична за района и изобщо за планинските села около София и така се заприказвахме със собственика, че за малко да останем за обяд 🙂

04

Според думите на възрастния човек, тази “къщичка” е строена през 80-те за около 2,5 години. Е, пожелахме му по-често да се радва на компанията на внуците си и продължихме обиколката из Кладница.

Условията

07

Освен двете кръчми, в Кладница видяхме и няколко магазинчета за хранителни стоки, магазин за електроматериали, ВиК части и железария, както и една аптека. Ролята на търговска улица играе главния път към по-голямото съседно село Рударци. Кладница е с постоянно живеещи, а и е близо както до Перник, така и до София. В събота магазините работеха… предполагам, че ако бяхме звъннали, щяха да ни отворят и аптеката, защото по работно време почиваше само в неделя.

Имотите

Продължаваме да се интересуваме от парцели и къщи, въпреки че темата вече не е актуална за нас, но цените в Кладница не бяхме проверявали. Някак си бяхме отписали този район или не сме откривали нищо подходящо в нашия ценови диапазон, не помня… но поне поснимах малко къщи.

05

Така попаднахме на тази къща със странна мозайка от нещо стъклено на последния етаж. Чудихме се дълго що за чудо е това и чак когато разглеждах снимките разбрах, че работниците всъщност слагат сайдинг, а мозайката горе е остатък от друго време 🙂

06

Голямата бяла къща в дъното на този огромен двор е като че ли най-хубавата, която видяхме в Кладница. О, имаше много нови къщи, с по-стабилни дувари и по-поддържани дворове, но в тази има нещо достолепно.

В общи линии масовите къщи в Кладница са като типичните планински къщи модел 70-те и 80-те години. На мен ми харесват, въпреки че по форумите има вопли колко били соц. За района са подходящи, а и разчупените форми пасват на чупките по терена.

08

Добре де… ако до къщата ми се стигаше по такива стълби, сигурно щях да се изкуша да е по-хорър, като къщата на баба Яга… не толкова спретнато беличка 🙂

Масово строителство

09

Мярнахме отдалеч някакво затворено селище с относително еднотипни къщички в прави улици – Делта Хил. Честно казано хаотичното застрояване по склоновете на планината на самата Кладница повече ми хареса, а и комплекса не е завършен, но в сайта на фирмата видях интересна възможност – да наемеш напълно обзаведена къща там. Тоест човек може да поживее няколко месеца или година там и да прецени дали да рискува финансово и емоционално да се премести окончателно. Доколкото вдянах, планират да запълнят цялото поле и обещават да изградят инфраструктура, магазини, офис сгради, детски градини и пр. екстри. Естествено, комплекса е с ограничен достъп, т.е.  живущите в самото село Кладница ще гледат рая от високо.

Не толкова на дистанция бяха група от 4 еднотипни еднофамилни къщи под табелата “Жилищна група с. Кладница” съвсем в края на селото по пътя към Рударци. Високата ограда (още са в строеж) ни попречи да хванем по-свестни кадри, но в общи линии къщичките изглеждаха интересно, въпреки че ми се сториха прекалено нагъсто една до друга.

10

Бяха ни обяснили, че до Рударци е съвсем близо, на няма и 5 км и с Прасунсен решихме да се разходим пеша до там, докато още не е залязло слънцето. Подхванахме шосето към следващото село и започнахме да броим колко голф-а с пернишка регистрация ще ни задминат 🙂

11

Но за Рударци и отчаяните ни опити да намерим кръчмата там – друг път.

С котка на разходка

Не бяхме се разхождали много из есенно Своге – миналата есен търчахме само до общината и в Жълтото до гарата, за да уреждаме подробностите около проекта и разрешението за строеж, а тази… бяхме се заканили, че ще отидем накрая, да си приемем строежа, но не удържахме 🙂 Мернахме се за малко на строежа, колкото да видим, че с ВиК няма развитие (това вече го знаехме), материалите за част от довършителните са докарани и майсторите са започнали да слагат гипсокартона по стените… и толкова. Хванахме пътя покрай боровата гора до нас и лека-полека кашлицата ми от 3-те активно и 50-тината пасивно изпушени в петък вечер цигари изчезна.

11

Редовно минаваме покрай тази култова табела. Не знам някой глобен ли е, но мини-сметището си седи. Точно зад тези борове има едно много стръмно дере, в което някой идиот си е изхвърлил боклуците. Или няколко идиота. На по-малко от 200 метра по пътя има контейнер за боклук.

01

Пътят минава покрай тази порутена стара плевня, но до сега не бяхме се приближавали до нея. Наканихме се да я разгледаме по-подробно, докато не са я съборили.

08

09

Бяхме си понабрали малко дюли и орехи от нашите, в двора, обаче… тази ябълка с малки червени плодове и почти никакви листа направо си ме изкуши да я пробвам. После като една истинска евина щерка, прилъгах и Прасунсен. Очаквахме да е стипчива, горчива и червива като всяка дивачка, но ябълката се оказа сочна и сладка, без протеинови добавки.

15

Пътя навръщане, както винаги, го объркахме. Не че има някакво значение, след като всички пътища надолу ни устройват, но винаги някъде при тази къща бъркаме разклонението.  И всеки път се каня да почукам и да попитам за телефона на майстора, който е редил облицовката на долния кат. На мен ми прилича на венецианска мозайка. На малкият бял пес в двора ние пък приличахме на натрапници и понеже се продра да лае и ни наду ушите, побързахме да се разкараме.

06

Обаче по който и маршрут да поемем за към центъра, винаги има някаква авто кретенийка, която ни хвърля в музиката. В Своге сме виждали бус, отрязан по дължина, закрепен към стената на къща и превърнат в кокошарник… видяхме и бивш камион-кокошарник… е това долу просто е гараж. Нищо оригинално 🙂

03

Впрочем там сигурно се подвизава някаква авто-тенекеджийска шайка, защото старите военни джипки са сред най-вървежните коли. На нашата улица имаше паркирани 3, а тази вече е минала и през освежаване.

12

Прасунсен си умира да се грижи за фигурата ми и винаги успява да ме прекара през стълби или умопомрачителни наклони. И понеже съм известна с чувството си за ориентация (губя се в тристаен апартамент и по този повод винаги мъкна със себе си наръч карти и компаси), за следващия път съм решила да си отбелязвам на картата всеки маршрут с повече от 10 стъпала. За да го избягвам.

13

14

Е, това е… стигнахме моста, значи до гарата има 5-6 минути пеша. Докато писах това, успях да си загоря баницата, така че за ваш късмет мой пост в кулинарния ни раздел скоро няма да има 😀

Ginkgo Hostel, духът на Будапеща и един стар асансьор

Не знам защо точно Ginkgo Hostel избрахме като място за преспиване в Будапеща – може би заради опцията да наемем велосипеди от там. По принцип не съм много капризна – искам чисти чаршафи, баня с топла вода някъде на етажа… ако има и кафе или чай сутрин, съм направо щастлива. Обаче изборът на хостел при нас при всяко пътуване се превръща в забавно многочасово ревю-конкурс и почти винаги печели мис “Искрящи плочки за баня”. Тук обаче ме грабна един вътрешен двор с бивше фонтанче, преквалифицирано в градина. Влюбих се в преддверието.

01

Пристигнахме късно и уморени, та не можах да оценя веднага стаята ни. “О, много е хубава, благодарим”. Едва на сутринта, когато се чудех дали полусънното ми състояние е причина да не преценявам правилно разстоянията, успях да вдяна… Хубава ли? Огромна е! Огромна за целите на един хостел, разбира се. В стая с почти 4 метрови тавани, където собствениците спокойно биха могли да намърдат 10 двуетажни легла, се мъдреше едно двойно и семпла мебелировка – нашето убежище за следващите 2 дни.

031 04 021 12

Искаше ни се да видим колкото се може от Будапеща и се надигнахме в ранни зори. Докато се помотвах с чая в ръка и се опитвах да щракна дворчето, момичето, което беше на смяна на рецепцията се приближи и каза тихичко: “Можете да се качите с асансьора, на 4 етаж има тераса, на която можете да се движите свободно. Има страхотен изглед към града. ” Измъкнах Прасунсен и веднага се навряхме в кооперацията.

07 09 08

Добре де… опитахме да стигнем на терасата. Но веднага, щом се показахме на последния етаж, ни сгащи една много възрастна дама, заплещи нещо абсолютно неразбираемо на маджарски и ние дадохме отбой. Една открадната снимка към фонтанчето-градинка и бегом надолу по стълбите. Може и да не имала нещо против, даже да ни е обяснявала от къде да минем. Ама пуста езикова бариера…

По улиците много хора караха велосипеди, имаше и няколко “на паркинг” пред хостела. Решихме, че това ще е най-лесния начин да се разходим край Дунав, както в Белград… и попитахме можем ли да наемем от някъде. Оказа се, че в Ginkgo Hostel има свободни 2 велосипеда – старички, но съвсем изправни. Не, не… това на другата снимка е само поставка за саксия вече 🙂 Измъкнахме си една хубава карта на Будапеща от купчината на City Spy (имат и онлайн версии) на масичката във фоайето и се изнизахме навън.

06 05 13

Снимките на сгради и тераси този път ще останат на Picasa-та на Прасунсен. Не можах да отделя тези, които ми харесват най-много. Но когато се прибрахме вечерта в хостела, разбрах защо толкова ми харесва да се връщам на място, което първоначално сме предвидили само за спане и сигурно място за багажа. Ginkgo Hostel носи духа на Будапеща. На всички онези стари сгради в центъра, на младите хора по улиците и на не толкова младата продавачка в магазинчето за хляб, кифлички, вино и бира.  А в главата ми звучеше онова парче на Korai ?r?m – Budapest Felett. Звуците на нощна Будапеща.

***

Стая или легло в Ginkgo Hostel може да запазите през Hostelworld, а повече за нашите вело обиколки из Будапеща има в Зурлести приказки. Финансово – практичния наръчник е от Прасунсен.

Белград – бегъл поглед от тротоара, с раница на гръб

За тазгодишното ни малко влаково пътешествие с велосипеден уклон до Белград и Будапеща вече писахме в Зурлестите приказки, но ми останаха, както винаги, купчина снимки на сгради. Май тук им е мястото…

Достолепни стари сгради

Белградските са добре поддържани, поне отвън. Почистват с нещо камъка, така че да стои светъл, няма падащи керемиди и парчета от терасите. Дали защото вървяхме по улиците много рано сутринта, когато слънцето още беше ниско, но ми харесаха.

02

Тази беше първата, която ме накара да извадя фотоапарата. Не можах да разбера какво точно трябва да е това и кога е построено. Имаше няколко табели и 4 дати по барелефите – от 1832, 1887, 1905 и 1907. Убих се да питам гугъл за единствената фраза, която се разчита на снимката (банкарство) +  годините, но нищо смислено не излезе.

h22

h23

Горните две са университетски сгради и успях да ги издебна без камара тролеи пред тях много рано сутринта, на път за гарата. Уж за 1 ден бяхме успели да се ориентираме в улиците, но точно когато бързахме, се залутахме… нямаше време да изтичам и да видя кои университети са това.

h03

h08

Сгради, като от филм на ужасите

Е… има и изключения. Далеч по-малко, отколкото в центъра на София.

h21

h07

Тази плетарка между сградите не знам как е успяла да оцелее.

Тераси

Умирам да ги снимам отдолу… не знам защо. Не искам всички тези барелефи, заврънтулки и ковано желязо по къщата си, но ми харесва да гледам стара градска архитектура с такива детайли.

h20

h18

03

Тази тераса е от “банкарската” сграда. Горе в двата ъгъла са по-старите години, тези от 20 век са долу.

h17

Много подтискащ вътрешен двор с безистен и адски свежа тераса с цветя.

Велоалеи

В Белград открихме колелета под наем и дълга, удобна велоалея покрай Дунав и Сава. Завидях на белградчани за нея, докато не пробвах велоалеите в Будапеща.

h14

h15

Алеята не навсякъде е с такава настилка и 2 платна… имаше малки участъци с кръпки и калдаръм, но поне завоите са без остри ъгли 🙂

Къща в реката

Дървена, с душ в двора и градинка от изкуствена трева 🙂

h16

Рисунки по стените, рисунки по асфалта…

h13

Недоспала или просто блейка, но за малко да забия нос в стената… тръгнах да минавам през портата 🙂

h06

Това пък идея нямам защо са го нарисували, но беше забавно 🙂

***

Пълен снимков архив има в picasa-та на Прасунсен, а за Будапеща ще пиша тук или в Приказките… зависи за сградите или за незабравимото ни преживяване там 🙂

За зелен хайвер в Суходол

Не сме почнали да си търсим парцел за следващата къща, в Суходол отидохме, за да гледаме един мотопед. Мотопеда не го видяхме, защото се оказа, че улица “Кирил Христов” има не само в Суходол (въпреки убедеността по въпроса на гугълските карти и BGMaps). Фирмата за мотопеди била в Кубратово, така че на нас ни остана да потърсим само зелен хайвер – и да поснимаме местните имоти, което така или иначе Кот беше планирала.

Когато си търсихме парцела преди време, пренебрегвахме Суходол заради миризливото сметище. При разходката там обаче така и не видяхме сметището, нито пък усетихме да мирише.  Кварталът май ще се окаже не лош вариант за търсещите парцел или къща около и в София.

pict0181

Има доста големи къщи с хубави огради и дворове.

pict0182

Комбинацията от два цвята стои добре при някои. Ние се отказахме от този вариант, защото нашата къща е доста по-малка.

pict0191

За разлика от Своге, тук повечето дворове са равни. Кот си хареса градинските джуджета и мисля да сложим и в нашия двор, но специално заради нея ще бъдат зловещи клоуни 🙂

pict0199

Почти всички улици в Суходол са асфалтирани и прави.

pict0207

Началото на квартала обаче (до околовръстния път) е шумна и индустриална зона. Навътре е доста по-добре за живеене.

pict0210

Накрая се подкрепихме в местния “Крайпътен рай”. Заведението е доста прилично, с добри цени и хубава безмесна кухня, което рядко се среща в по-крайните квартали.

Архитектура от Южна Индия

Време е за малко почивка от новините около нашия строеж – но предполагам само до неделя 🙂 Днес един колега от Индия показа снимки от къщата на родителите си, което ме подсети да пуснем още някои снимки от индийския юг.

Плоските покриви са доста популярни, а и усещането да имаш 200 квадрата тераса под звездите е особено приятно.

Ето и още една:

Често върху терасите има по някоя стая изградена като малка къщичка:

Разбира се, не всички тераси са плоски. Някои къщи имат и покриви, подобни на нашите. Тази червената долу ми е една от любимите:

Ето и някои по-модерни жилищни комплекси. Разликите с България не са чак толкова големи:

И още едно блокче:

А ето и как се строят къщи:

А, да, следният разговор ми подсказа, че има и някои разлики:

– Ето и нашият строеж в Своге (пращам линк)

– Хубаво е. А какъв материал се използва за стените?

– Ами тухли… тук се строи най-вече с тухли. В Индия с какво строите?

– С тухли… Ама защо вашите имат дупки?!

Щеше да е хубаво и тук да нямаме нужда от топлоизолации 😀

 

Имотите в Източна Германия

Докато се рових из форумите на инвестора, попаднах на една българска агенция, предлагаща имоти в Източна Гремания. Повечето имоти са в приятни градове от по 20 – 250 хиляди жители с цени доста по-добри от тези у нас. А, да, и там такова понятие като “шпакловка и замазка” не върви. Ето само някои примери:

  • Апартамент 70кв. в Наумбург на цена 40,000 евро. 4 стаи и маза, реновирана сграда от 1959-а.
  • Двустаен апартамент 65кв. в Ауе на цена 32,000 евро. Към апартамента има изба.
  • Тристаен 65кв в Плауен на цена 18,000 евро. Апартаментът е в санирана старинна сграда.
  • Едностаен в 43кв. Цвикау на цена 14,000 евро. Има изба, както и повечето други апартаменти. 
  • Четиристаен 75кв. в центъра на Хале на цена 26,500 евро. Сградата е от 1910-а.
В допълнение на това се продават и цели сгради с десетки жилища на цената на една лъскава къща в Бояна или Симеоново. Дали няма нещо сбъркано в пазара на имоти у нас?

П.С. Нямаме нищо общо с г-н Калчев и агенцията му, вероятно има и много други, които предлагат имоти в Германия. За разлика от повечето български агенции за недвижими имоти, сайтът на Калчев предоставя достатъчно информация за предлаганите имоти, затова взех примерите от него.

с. Стефаново, Добруджа

В Стефаново попаднахме не точно с идеята да гледаме имоти, но кой би опитал да спре страховитата Кот с нейния фотоапарат? Пък и оказа се, че и в равнината има чар, който донякъде ми бе убягнал в няколкото летни месеца, които съм прекарал там като юноша бледен.

Първата голяма разлика в сравнение с почти всички места, които обиколихме в търсене на място за живеене, е че в Добруджа е равно – горе долу докъдето ти стига погледа, ако изключим редовете дървета, посяти да разграничават нивите. Парцелите са равни и квадратни – няма борба за всяка педя земя, както по Искърското дефиле и особено в с Реброво.

Стефаново се намира на 7 км от град Добрич в посока към курорта Албена, на хубав, добре поддържан път. На местно ниво разстоянието може би изглежда значително, но от гледна точка на софийски жител, това си е по-близо до центъра от Люлин или Младост. Общественият транспорт е уреден с автобуси, които преминават няколко пъти на ден. С кола пътят е не повече от 5-10 минути.

Селото като цяло е доста цивилизовано и има 4-5 магазина и заведения, училище и детска градина. Водопровод има навсякъде, но отходните води засега отиват в септични ями. Докато се разхождахме с Кот видяхме и суичовете на два интернет доставчика, както и антени на Булсатком. Май основният проблем за хора като нас в такова място биха предизвикали честите спирания на тока.

За разлика от планинските села, които обикаляхме досега, Стефаново, а и много други равнинни села, е концентрирано около пътя – дълго може би 2 километра, но широко едва 500 метра, ако не и по-малко (има 3-4 реда дворове от всяка страна на улицата).

Повечето къщи в Стефаново са добре поддържани.

Като във всяко уважаващо се село, има и животни

.

Пътят е прав и равен, както и всичко останало.

Някой май е използвал жп елементи, за да изгради пристройка.

Може и да не са модерни, но на нас градинските джуджета ни харесаха (А в новата къща специално за Кот ще инсталирам зловещи клоуни).

Ето и едно от по-забележителните заведения.

Съботно Своге

Тази събота ходихме да си кажем изискванията и да поискаме оферта с точна цена за къщата. Някак си със смесени чувства ще го изпратя този ден… и хубаво ми беше, и леко притеснително, и се поядосах малко, и пропуснах…

Плюсовете и минусите

  • Своге си е все така много красив град. И във фургон бих живяла тук, ако се наложи. (виж галерията долу)
  • Някой добър съсед ни е окосил ливадката 🙂 Ахам, знам, че е заради сеното, не от човеколюбие… просто се чудех дали няма да се наложи да платим на някой да го направи, в случай, че е много обрасло. Обичам ситуациите, в които всички печелят.
  • Къщите на Брацигово са с нови цени от 1 септември. Ние сме си виновни, че се мотахме и ходихме на почивка, вместо да се правим на инвеститори през отпуската, ама… Не знаем още колко е повишението, надявам се да не ни откажат от идеята тези нови цени. В краен случай линка на rosko към една доста изгодно звучаща оферта остава…
  • Пропуснах 1-вия рожден ден на 4-тия си племенник. Жив и здрав, хлапето ще има други рожденни дни, на които ще отида, обещавам тържествено 🙂
  • С Прасунсен сме типични граждани-будали. Отидохме в Своге, отидохме на парцела си, там има плодни дръвчета… в бързината не само не си набрахме нещо, ами дори и не погледнахме какви точно са. По съседско инфо – орех, дюля и джанка… ама имаше и още дървета. В замяна на това, като се прибрахме в Сф, минахме през ХИТ и си напазарувахме плодове. Загубена работа… 😉

Влаков преглед на печата

Продавачките на вестници и списания на софийска гара определено много ни обичат – щом се появим, изкупуваме всичките им нови списания за къщи и градини. Скоро не бях намирала сп. Exterior, даже мислехме, че е спряно… новия бр. 10 на списанието беше приятна изненада 🙂 – цялото беше посветено на екологията, устойчивото строителство, алтернативния начин на живот, а и имаше дебело life style приложение с доста интересни статии на същата тема.

Статията “Карат ли се дърветата” като че ли ми беше най-интересна…

Папаращини

Е… бях обещала да я снимам пак! Онази невероятна къща-замък. Специален поздрав за Achkata със снимките по-долу:

По-стандартно изглеждащата страна на замъка, откъм улицата. 

Портата отблизо :)

Портата отблизо. Вече не ги правят такива 🙁

Дворната врата беше открехната и се присламчих, за да избегна решетките на оградата. от бръшляна и цветята в двора обаче, се вижда по-малко отколкото предния път, напролет.

Докато се опитвах да хвана повече подробности от самата къща, по терасите на съседните сгради се появиха любопитни съседи. За съжаление обезпокоих леко владетелката на замъка, но пък получих официално разрешение да си щракам 🙂

В съседната къща симпатични възрастни дами си бяха устроили частно парти. Поредната пристигнала се съгласи да ми позира, докато катереше многобройните стълбища.

Типична конфигурация на къща по дефилето. Гаражът е на улицата, на едно ниво с покрива почти… а тук в случая има 3 етажна къща надолу, чиито основи се губят в тераси, стълби и зеленина.

Като тази сякаш висяща във въздуха платформа – стълбището на къщата, чийто вход е пак някъде надолу.

Хлапе си играе на стълбите към къщи.

Сградата на общината. Просто ми хареса тази покрита със стъкло “беседка”.

И друга обществена сграда (Есграон, архив, гражданска защита). Някак си човек има по-голямо доверие в институциите, ако се отнасят грижливо към околната среда, която обитават.

Своге – любов от пръв поглед

Не ми се тръгваше за Своге, ама въобще. Мислех си, че е далеч, че едва ли ще е нещо особено този град, че навсякъде, където се струпат повечко хора на едно място неминуемо става свинщина… Надявах се да завали и Прасунсен да се навие да разгледаме отново Реброво или дори Томпсън. Да, ама не. Времето беше перфектно, а Своге се оказа толкова сладко градче, че със слизането от влака онова, другото нецензурно, което мислех да изръся се трансформира в: “Баси, колко е яко тук!”

Своге ми прилича на макет на идеалното градче. От гарата до градския площад са няколко крачки, но типичният гаров пейзаж с неизбежната чернилка и боклуци липсва. Всичко, което може да ти потрябва за нормален живот е съсредоточено в радиус от 1 км от центъра и може да се обхожда пеш, а улиците навсякъде са комплектовани с прилични тротоари, по които (какво щастие е само!) все още няма накацали много коли и може да се върви спокойно.

***

Четвъртък – пазарен ден. Главната улица е отрупана със сергии, а навалицата е като на Женския пазар. Мернах чехличките, които си мислех, че съм купила в София много изгодно, на двойно по-ниска цена. Пазарът в четвъртък явно е популярно развлечение за жителите на околните села, защото на гарата следобяд е небивала манифестация. Учудващо е, че във влака успяхме да седнем. Само не знам как успяват да направят така, че на следващия ден по нищо да не се познава, че по протежение на цялата улица се е подвизавал пазар…

***

Влюбих се в улица “Каменярска” и по-специално в една къща, напомняща по-скоро на мини фентази замък. Или на джуджешка страноприемница.  Не знам дали е гот да живееш в такава къща, но е приятно да я съзерцаваш и да си мечтаеш за една такава. Искам да знам кой е архитекта на това чудо. Искам да я видя сега, през лятото, когато бръшляна е плъзнал по стените, ама пусто все няма време за разходка.

Къщите по “Каменярска” са като Ребровските – много нива, много стъпала, архитектура, която трудно се преглъща – като в картина на Ешер.

***

Оказа се, че Своге е далеч по-добър избор от селцата по-близо до София, които бяхме гледали. Градът си е град, колкото и малък да е – тук спира и бързия влак, има 6 банки (или може би 8… ако се вярва на инфото в сайтовете. Аз преброих 5 докато се разхождахме. ) Има избор на интернет доставчици. А цените на парцелите са по-ниски… И е красиво, много красиво.

Връзки

Малко факти

  • Местоположение: Юго-Западен регион
  • Разстояние до столицата: 31.692 km от София
  • Геогр.ширина (Latitude): 42.967N
  • Геогр.дължина (Longitude): 23.35E
  • Надморско равнище: 500 – 699m
  • Област: София
  • Община: Своге
  • Площ на Град Своге: 21.932km2 (НСИ)
  • Население на Град Своге: 8230 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
  • Пощенски код на Град Своге: 2260
  • Телефонен код на Град Своге: 0726 от България, 00359726 от чужбина

(източник: Справочник България)

Галерия

Снимките са от март и април – от първото ни стъпване в Своге. Ще ми се да престанем да ходим там само по работа и да се разходя отново с фотоапарата по чукарите 🙂

Площад в центъра на Своге Площад в центъра на Своге.
По стръмните улички е по-лесно да се придвижваш пеш. Стълбища свързват нивата и ти спестяват обикалянето по завоите.
Знаеш ли как се казва тази улица?
Не е нужно да четеш табелата, за да се досетиш. Точно така, “Каменярска” 🙂
Не само улиците в този квартал са на нива… къщите също са целите опасани със стълби. Девойките в Своге са все стройни, като козички… вече не се чудя защо 🙂
Това е къщата – вълшебен замък.

Голяма мъка е да го снима човек през оградата – по никакъв начин не можеш да хванеш всички тераски, ниши, стълбета, люкове и порти със сводове от зидан камък.

Да бях дете, щях да се метна през оградата и да хукна по стълбите…

Търговска улица в Своге. В общи линии няма проблем да откриеш почти всичко, което може да ти потрябва…
тъй де 🙂

електроуреди, резервни части, електроматериали, осветителни тела, лагери и бои.

Новодомци ще сме все пак.

Изглед към част от кв. Дренов. Крайните улици все още не са асфалтирани, но има канализация.
Тази полянка не е забутана някъде в Балкана, а си е заобиколена от къщи в кв. Джиджовица. Боровата гора е бонус и в двата квартала.
Дълго я сънувах с една къщичка в средата, но пътя до там с колело си е екстремно преживяване 🙂
Кръгом, 200м напред и… това е изгледа към града, който ще имаш.

***

Благодарим на Мария от агенция “Крез”, на Бисер, на Галя от “Теменужка 94” – за това, че ни показаха толкова красиви места в града и ни помогнаха да открием нашата триъгълна слънчева полянка. Те са страхотен екип и с тях е удоволствие да се работи. Мария и Бисер ни накараха да се почувстваме сред приятели в Своге 🙂