Категория: Направи сам

Довърши си сам: навес и парапет

поглед от съседния хълм

Някъде през лятото на 2013-та ни хрумна, че е крайно време да довършим парапета на горната тераса и да удължим някак си покрива на долната с нещо като навес. А защо не и с конструкция за остъкляване (или поне покриване с полиетиленови ветроупорни завеси). Дори направих примерен проект, с който да стартираме работата.

Обаче докато се накумим, покрием горната тераса с гранитогрес, открием подходящи материали и дочакаме обичайната бригада за по-тежката работа (един съсед с някой от племенниците му) да се освободи, септември преполови. В последния сух ден на месеца, прибирайки се от пазар, заварихме майстора и калфата да прехвърлят дървени греди директно над заключената дворна порта :). До вечерта конструкцията на навеса беше готова, а малко преди да завием последния болт заваля и първия проливен дъжд от месеци насам.

Започнахме надбягването с есента. Днес 2-3 слънчеви часа към обяд, когато зарязвам всичко, за да положа един слой акрилен лак  и да има шанс да изсъхне преди първите капки дъжд. Утре безветрие, за да изшлайфаме дъските за парапета горе… после седмица, през която седим пред компютрите и скърцаме със зъби, чакайки доставката на коларски болтове (с размер, за който не бяха и чували в Своге, че съществува) и разочарованието, когато свършиха изненадващо 3 дъски преди финала и разбрахме, че са ни пратили по-малко. После отново чакане на доставка на лак за трета ръка на навеса, боя (никога не е излишна, ако е в черно или бяло), някой друг слънчев час и вапцане на дъски.

Малко попътувахме (и вместо край морето, се разхождахме из железарските магазини в търсене на заветните крепежни елементи), но до началото на ноември успяхме да направим достатъчно здрав покрив на навеса и да довършим парапета на горната тераса.

Почти готовия навес

Отказахме се от идеята за прозрачен покрив от поликарбонат: при дъжд ще трополи много неприятно точно до спалнята ни, не пази сянка и след време става особено неприятно захабен за гледане (това го видяхме при няколко навеса на къщи в квартала). Спряхме се на ондулин, като евтин и лесен за употреба материал. Наложи се да добавим напречни дъски в конструкцията на покрива, за да не провисват листовете ондулин, но се получи лесна за ремонт конструкция.

Доста се чудехме с какво да защитим ъгъла между терасата и покрива на навеса, но накрая открихме чудото, наречено битумна хидроизолационна лента с алуминиево фолио. Гъвкава, мека, залепва отлично и по неравни повърхности и е идеален заместител на досадната за монтиране ламарина.

Иска още малко работа, за да направим парапет и на навеса, както и да поръчаме ветроупорните завеси. Предвид меката зима, тази година можем да изтеглим строителния сезон още от април.

Рокерско парапетче с катарами

Идеята беше да не дупчим железните винкели, за да изглеждат добре дори и ако сменим концепцията нататък. Дъските трябваше да могат да се демонтират лесно, за да имаме удобен достъп до покрива на навеса за ремонти / достигане на изтървани предмети, но при така сложени по 3 дъски на пано дори няма нужда от махането им.

От гредите за навеса останаха доста парчетии и решихме да отрежем от тях планките за парапета – квадрат с 4 отвора за болтове, който ще придържа дъските като с катарами на металните винкели.

Да, наистина, не е добра идея напречното рязане на дървен материал, но след импрегнирането с безир и старателното им киснене в акрилна боя, явно планките са станали достатъчно здрави и не се разцепиха от жегите и студовете. Засега.

В Своге липсва свестен дървен материал и парапетът ни е от кофражни дъски. Наложи се да ги чистя от мухъл, рендосваме, шлайфаме, импрегнираме… чакахме ги да се напукат и запълвах процепи с кит за дърво, но след боядисването не мръднаха повече. Довършването на парапета ни струваше под 40 лв заедно с болтовете и боята, така че и да се наложи да подменим някоя дъска, няма да фалираме от това. Просто ще е досадно губене на време.

Кутийки за бижута

Умирам за кутии. Всякакви размери и видове: дървени, пластмасови, текстилни с носещ картон, полиетиленови с оформящ ръб, от големи за над гардероба до съвсем малки за дребни джиджавки. Душата ми страда, ако хаосът в къщи не е сортиран в кутии или в най-лошия случай – в кашони.

Покрай една идея, свързана с шперплат, попаднах на онлайн магазин за арт материали и се изкуших да си накупя 4 кутии: за бижута и чай. Комбинация дърво с шперплат, чисти, без никаква декорация или лак. После се зачудих какво точно ще ги правя и ми хрумна ми да добавя към коледните подаръци и по нещо ръчно изработено. Е добре де – полуръчно декорирано, защото нито за правене на самите кутии, нито за истинско творене върху тях имах време.

Резултатът: 2 кутии с декупаж и напукващ ефект в синьо/бяло, които са вече в ръцете на новите си собственички. Надявам се да са им харесали 🙂

 Използвани материали

  1. Дървена кутия – книга и дървена ракла с чекмеджета;
  2. Оризова хартия за декупаж със сини рози;
  3. Бяла акрилна боя (мат) за дърво и метал, останала от проекта за цигански ратан;
  4. Едностепенен напукващ медиум на Pentart за ефекта “олющена боя” (опаковка 20мл е напълно достатъчна и остана);
  5. Синя акрилна боя (индиго) на Pentart (от бурканчето от 50мл съм изразходвала около 1/3);
  6. “Матов салфетен лак” на водна основа за декупаж от 50мл на Marabu и “Универсално лепило за декупаж и лак в едно” от 20мл на Pentart. Достатъчно е само едното, на мен просто не ми допадна лъскавия ефект на лепилото на Pentart. Лакът може да служи и за финишно покритие на цялата кутия. Използвала съм около 1/3 от двете опаковки.

С материалите се снабдих от ideahobby.bg и store.bg. Понеже ми е първи опит и с двете техники, наложи се да изгледам няколко видео урока, предоставени от ideahobby.bg.

 

Идея за парапет, навесче, пергола или както се казва

Когато имаш адски много неща за довършване в една къща, намирането на пресечената точка между финанси, подходящ момент, желания и нужди е особено важно. И понеже вече мъдрим с какво да облицоваме пода на балконите, цокъла на къщата и един бетонен кютук, на дневен ред се завърна въпросът: “Да затваряме ли долната тераса с нещо и с какво?”

съществуващо положение идея за парапет-навес

Спряхме се на идеята за проста дървена носеща конструкция от 5 Г-образни, свързани под прав ъгъл греди (и подходящите диагонали), евентуално с панели железен парапет между тях, повтарящ мотивите от горния (който още не е довършен, така че модела на картинката е примерен). Можем да използваме опита си от бараката и да потърсим помощ само за закрепването на гредите и евентуално навеса, покриващ разликите в ширината на горната и долната тераса, а с останалото да се справим сами или на някой следващ етап.

“Остъкляването” можем да направим по 2 начина, като най-лесния ще е тип “парник” с  прозрачни PVC ветроупорни завеси. По груби сметки един такъв панел 270/80 см излиза около 60 лв. В същия ценови диапазон е и варианта с поликарбонатните прозорци в дървена рамка, който вече експериментирахме при бараката. При това панелите могат да се направят на няколко части, като някои от тях да са отваряеми.

Обосновка

Парапет на долната тераса във всички случаи е нужен, височината е около 1,7м в най-стръмната част. Остъкляването с алуминиева или PVC дограма, въпреки изкушението “поръчваш, монтират, забравяш” отпадна заради високата цена и необратимостта. През лятото предпочитаме да е проветриво, в дъждовно време да е сухо, през зимата да не навява сняг чак до входната врата. Държим да влиза много светлина през зимата, но не и да е прекалено слънчево през лятото. Не ни се занимава отново с бюрокрация, така че навеса трябва да се води “паянтова/преместваема конструкция” или просто малко по-широка интерпретация на парапет за тераса.

Произволна част от навеса трябва да може да се разглоби и прекрои според новите ни нужди след някоя друга година, когато “усвоим” и полянката до терасата в покрита с декинг платформа за посядване/излежаване в приятна компания.

***

Идеята е само грубо нахвърляна, защото от опит знаем, че при нас всичко се променя в движение и често това, което ми е по-лесно да начертая не е съвсем това, което ни е по-лесно да направим с трион, чук и отвертка 😀

 

 

Котешка къщурка

В края на юни, без да сме планирали изобщо да имаме домашен любимец, се сдобихме с Мърличка Черешкина. Прибирахме се от Бургас, БДЖ, докато изтрамбоваме баира с раниците на гръб беше станало среднощ… а котето се бе свило до оградата, заобиколено от лаещи улични песове. Някой просто го беше изхвърлил – обичайната съдба на женските котки тук.

Пуснахме я в двора на сигурно място, дадохме й малко храна и тя остана (всъщност от следващата сутрин и с багер не можехме да я изринем от двора, но това е отделен въпрос :D). Проблемът е, че през зимата тук става доста студено, ние котка в къщи не искаме, а и самата Мърличка удържа да спи в антрето само 1 нощ – вечерта след кастрацията си. Не можеш да вържеш селска котка, разполагаща с половин декар двор, дървета за катерене, дере с безброй приключения и камара местни обожатели да седи затворена в малка къща и туйто.

Мърличка, 2 дена след като я намерихме  Клошарчето с любимия кашон оглеждаме терена за къщата Със самата къщичка се мотахме целия ноември. Имаше достатъчно работа по градината и бараката.

През лятото котето обикаляше сенките в двора, наесен като истинско клошарче окупира един кашон, но за зимата решихме да й спретнем по-прилична къща. Дървена, с двойни стени и изолация от стиропор между тях. Върху покрива и на пода сложихме изолационна мушама, подът е двоен, със стиропор и фазер. Всички фуги и процепи (освен вратата) са затворени с монтажна пяна. А вътре – достатъчно пластове сложни пространствени конфигурации от любимия на Мърличка кашонен картон (за допълнителна изолация и по-лесно почистване).

Мърличка, 5 месеца след като ни се натресе, добила формата на почти идеален кръг Остава да се боядиса фасадата :) Къщичка за котки без врата и обзавеждане Текущото състояние. Вътре е топло, сухо и... шумно.

Вратата не успяхме да я измислим и направим навреме, затова при първия сняг заковахме 2 пласта опаковъчно фолио на балончета (“пуканки”) като завеса – държи достатъчно топло, а котката може лесно да влиза и излиза.

Къщичката се получи достатъчно защитена и топла, но… не отчетохме колко шум ще генерира външното тяло на климатика в близост до нея. Когато той работи, Мърличка предпочита компанията на селските котараци в бараката за дърва на съседа. А в нейната нова къщурка спи поредното изхвърлено от някой коте, достатъчно отчаяно, за да не се впечатлява от децибелите на климатика и моето “ОткъдеСеПръкнаПъкТиСега?!” и “КъшОтТукГадиноПроклета!”

Хора, кастрирайте си домашните любимци, моля.

(А Мърличка, ако оцелее до пролетта, ще получи нова къща. На тихо място, някъде от другата страна на бараката, далеч от климатика и по-близо до мишето царство – задължение, което странно защо пренебрегва.)

Бараката, малък финал

Градинската ни барака за лопати и инструменти е вече готова. Финалът е малък, защото остана за довършване една малка плъзгаща врата в участъка “гардероб” вляво, където ще е склада за мотики, лопати, гребла и коси, т.е. всичко онова, което през всички сезони извън зимата ни трябва всекидневно.
Стана студено, нямаме повече материали, боята не съхне… и в крайна сметка заковахме парче ОСБ на отвора за врата, за да презимува.

Тротоарните плочки пред бараката също ще ги пренареждаме напролет. Пясъкът не стигна (плочките също), а с пръст от двора ми е трудно да направя подходящите наклони на пътеките и в същото време да не хлопат плочки :). Нахвърляхме ги, колкото да не газим в калта. Водосточната тръба е подпряна под някакъв шантав ъгъл, защото ще я местим в крайно дясно. Някога :).

Какво направихме дотук:

  1. Подробен проект кое как ще изглежда, с размери и количествена сметка (или поне аз така си мислех);
  2. Помощ от местна бригада за основите и конструкцията (след което доста неща се оказаха различни);
  3. Лятно-есенен лагер, в който се учехме сами да слагаме тротоарни плочки, да ковем ламперия и да напасваме двойни врати.

 И малко детайли,

от които като новобранци в баракостроенето сме някак доволни 🙂

       

  • Ъгълчето на прозореца, дограмата, закрепването и изобщо всичко около прозореца. Получи се изненадващо добре: поликарбонатен лист, монтиран при единия противоземетръсен диагонал, с помощта на дървени Г-образни первази за ламперия. Измислихме го и си го направихме сами… вместо предишната идея за прозорец, която отпадна по (хм) независещи от нас обстоятелства.
  • Ламаринената обшивка на покрива към стената. Не стана красиво, но отново ни е за пръв път да слагаме такова чудо. Към стената е захваната с едни дълги винтове и дюбели за стиропор, а към ондулина – със специални пирони за ондулин. Както винаги, оказа се, че нямаме подходящи бургии и подходящ инструмент за завинтването и се сещаме за това в събота следобяд. Все пак я сложихме сами.
  • Тротоарните плочки. Отвън не успяхме да ги наредим, но вътре в бараката станаха доста равни и здрави. Сефте бърках и бетон, на всичкото отгоре и “на око” (меренето на съставките не го обичам и като готвя), но се получи доста здрав, гладък и без шупли и ронливи участъци.
  • А изкопните работи след 5 месеца суша покрай това недовършено “стълбище” ми образуваха мускули на неподозирани места.
  • За двойната врата получихме солидна родителска помощ, но след чиракуването смятам, че със следващата ще се справим без проблеми 🙂
  • Оправянето на разни конструктивни недъзи, като например луфта между гредите на бараката и стените на площадката. На чертеж разстояние между тях не би трябвало да има, но… имаше и това щеше да създава проблеми. Спретнахме временно решение, докато обмислим с какво ще се облицова терасата и какво ще има пред нея. По-късно решихме в този ъгъл да е котешката къщичка (но за нея отделен пост, когато я довършим).

В общи линии всичко отне много повече време от предвиденото. Не вярвах, че едни первази за ламперия ще ми отнемат цял месец, но факт – доставките на подобни “екстри” в местните магазини са нередовни и случайни.

 

 

Уъркшоп по баракинг

Понеже стана много модерно всеки, който е успял да не съсипе даден проект, да учи и останалите как да не съсипват своите… решихме и ние да спретнем един уъркшоп за начинаещи и напреднали в баракостроенето. Или работилница, по нашенски.

Каква ще е ползата за курсистите?

  • Получават базови практически познания за ползването на чук, пирони и трион;
  • Научават се да завиват дълги винтове в дебела греда без винтоверт;
  • “Три пъти мери, един път режи” не е само народна поговорка, а и икономически инструмент за нередуциране на личното богатство;
  • Получават почти университетски познания по предмета “Съпротивление на материалите”;
  • Успяват да видят смисъла на задачите с греди и опори. Ако не са учили съпромат, ще добият усещането, че от тази дисциплина има смисъл дори и да си PR SEO филолого-маркетолог.

Галерията на отличниците

Малко снимки от уъркшопите ни миналия месец.

Програма по дни и модули

Ден 1:

  1. Избор на достатъчно количество качествен дървен материал
    Или защо 4-те вътрешни дъски ламперия в добре пакетиран сноп от 6 винаги са с чепове и/или дървояди.
  2. Вертикалът не е по-лесен от хоризонтала.
    Или защо няма значение в коя посока ковеш ламперията, понеже все ще ти е зор да направиш от нея стабилна стена.

Ден 2:

  1. За какво служи бащата на половинката?
    Или как да експлоатираме чужд труд
  2. Когато ръцете изпреварят ума
    Този модул ще разделим на двете му логични части:
    • Умът ми пречи: ролята на сутрешното кафе, биоритмите, от чакра в чакра и нумерологията (водеща Кот);
    • Ръцете ми пречат: абе няма значение дали уцелваме, важното е да размахваме чука (водещ Прасунсен).

Ден 3:

Успешно преминалите модулите от ден 2 могат по желание да минат и курса за напреднали:
  1. Какво да правим, когато котката (жената, детето, синигерчето) ни пречи?
    Желателно е курсантите да си носят собствени тежък чук или секирка (щото по нашите има достатъчно наши пръстови отпечатъци и капки кръв за ДНК анализ).
  2. Редене на тротоарни плочки 
    Или защо дори и жена може да се справи с тази работа по-бързо и читаво от наетите по проекта за оправяне на пътя по Искърското дефиле с европейски кинти.
Успешно преминалите всички модули ще черпят с бира и цаца. Ако са им останали и пръсти имат сериозен повод за почерпят, така че да не се ослушват.

 

Зимнина 2012

Сезонът на зимнината е. Сега… ако имате 5 супермаркета в радиус 200 метра от къщи, не ви пука особено какво ядете и не виждате смисъл да купите скъпи зеленчуци с неясен произход от магазина и да убиете един уикенд в рязане печене и затваряне на буркани – пропуснете този пост. Ние обаче вече имаме градина :D.

Миналата година в бързината около пренасянето си сложихме само кисело зеле в 2 кутии (събраха се 5 малки зелки и тъкмо ни стигнаха), малко люти чушки и 2-3 сладоледени кутии карфиол с моркови. Просто при опаковането на багажа изхвърлихме празния амбалаж и малко по-късно го отчетохме като сериозна грешка. Тази година подходихме по-сериозно, макар и отново скромно.

(Снимките са от миналата година, когато документирахме ентусиазирано всяка дребна промяна в къщата, включително и правенето на няколко буркана зимнина, но тази есен имаме толкова неща за довършване и толкова нови неща, че туршията я правихме между другото.)

Това са някои от любимите ни рецепти:

Кисели краставички

  1. Компотен буркан се пълни с цели или нарязани краставички;
  2. Сипва се една равна супена лъжица сол (най-добре морска);
  3. За аромат може да се сложи семе от копър или лист от смокиня;
  4. Пълни се с вода и се затваря с капак;
  5. Проточва се всеки ден една седмица. Може да се разклаща както е с капачката.

Бурканите се държат  на топло 10-тина дни и са готови. Ако се правят през лятото, после трябва да се приберат на по-хладно.

Саламура за туршия и кисело зеле

Ако бурканите са с различен размер или освен краставичките искаме да направим и друга туршия, правим саламура, с която да се залеят зеленчуците.

  1. С  едра морска сол се прави концентриран разтвор. Познава се, когато в него пуснем (добре измито) сурово яйце и над разтвора се покаже повърхност, колкото 5 ст.
  2. Този концентриран разтвор се разрежда с вода 1:1, т.е. една част разтвор и една част вода се смесват. Най-лесно се мери, като в друг съд се редува да се сипват 1 чаша разтвор и 1 чаша вода, докато получим нужното количество. В разредения разтвор яйцето потъва на дъното.
  3. С разредения разтвор (т.е. саламурата) се заливат краставичките или туршията (зелени домати с моркови и карфиол или стъргано зеле с моркови и целина). Със същия разсол се прави и кисело зеле.

Рецептата за тази саламура е от баба ми Радка (майката на майка ми). По този начин са правили туршиите и нейните майка и баба.

Пукани люти чушлета в марината

Понеже огъня рядко ми се отдава, а и живеем в близост до гора, го избягвам. За печенето на лютите чушки ползваме обикновен котлон, чиято плоча е обвита с готварско алуминиево фолио (мразя да стържа печки).

  1. Чушлетата се измиват и съвсем леко се опукват (хубаво е да не са прегорели и да останат твърди, така ни е по-вкусно). Нареждат се в буркани с капачки на винт и се добавят малко нарязани на кубчета моркови, чесън и целина (обикновено с целина сме забравили да се снабдим, та и без нея става).
  2. Прави се марината от оцет, олио, захар и сол (може да ползвате класическото съотношение, при нас е по-скоро “на око и език”). От подправките слагаме бахар и черен пипер на зърна.
  3. Маринатата я кипваме на котлона и веднага наливаме в бурканите. Затварят се добре, обръщат се и се оставят да изстинат. Ако след изстиване капачката е хлътнала, бурканите могат да се съхранява и малко по-дълго, за зимата… ако не – в хладилника за бърза консумация. Тези, последните, много ги обичам.

При нас чушлетата не се задържат повече от 2 месеца, та за по-голям срок на годност не мога да гарантирам.

Вариант с патладжани

Спомням си за една страхотна туршия от патладжани, която съм яла като дете. Правеше я една роднина и за кратко родителите ми се бяха запалили, но престанаха. По спомен:

  1. Патладжаните се нарязваха на кръгчета, посоляваха се и се оцеждаха след час. После се пържеха.
  2. В буркани се редяха ред патладжани, ред нарязан чесън, магданоз и черен пипер на зърна… и така до 1 пръст от ръба на буркана.
  3. Заливаха се с маринатата и се затваряха.

Вариант със зелени домати

Нямам патладжани, но в градината има доста зелени домати, които нямат голям шанс да узреят през следващите дни. И понеже печените на оребрен тиган резенчета зелен домат, заляти с маринатата, останала от изядено бурканче люти чушлета доста ми хареса на вкус, мисля да еспериментирам да направя за зимнина по спомените ми за патладжановата рецепта през уикенда.

Ако случайно се окаже успешна, ще се похваля :).

***

П.П. Лютеница не правихме, защото време не остана и си поръчахме от Боби и Гери. Много е вкусна, пробвайте! 🙂

Дървена барака: основи и конструкция

10-тина дена по-късно два от етапите по градинската барака вече са готови: основите и конструкцията. И въпреки че се наложи да променим малко идеята от проекта в движение… доволни сме, получи се доста добре.

Етапите

Чисто като работа основите и конструкцията отнеха 5 дена, колкото ни бяха обещали. Общо като време ни отне 2 седмици (технологично забавяне при съхнене на бетон и импрегнирането на дъските на покрива, търсене и доставка на подходящи материали, други ангажименти на майстора и момчетата от бригадата). Не бързахме за никъде, така че забавянето беше добре дошло – успяхме да огледаме добре всеки етап и да обмислим следващия.

Добутахме бараката до състояние “основи, покрив и конструкция”, като мацането с импрегнанти и лакове ще си го направим ние (една ръка безир вече ударихме обилно на всичко дървено). Разните дребни фугички между бетона и дървото запълних с монтажна пяна. Вероятно сами ще направим и пода в бараката от тротоарни плочки, като идеята е 1-2 реда плочки след време да сложим и като пътека пред нея.

Основната разлика между проекта и реализацията се получи от денивелацията на парцела: идеята ми беше да минаваме по диагонал през тясната част на бараката, за да стигаме до другия край на двора, обаче за да може да стане точно така, трябваше да разкопаем и терасираме още поне толкова от поляната. При такъв обем изкопни работи (които в нашия случай вече могат да се правят само на ръка) започваш да се чудиш има ли смисъл от спестяването на няколко крачки… и решаваш, че няма :). Печелим една стеничка завет, където можем да разположим “квартирата” на котката.

Другата разлика е, че сме на път да се откажем от прозореца, който си бяхме харесали (не сме намерили още дърводелец за по-фините работи) и мъдрим дали да не закрепим поликарбонатната плоскост на някой от малките триъгълници. Този проблем ще го решим, когато решим и въпроса с вратите (готови според нашите размери и виждане няма, а пак опираме до дърводелец, който да ги направи).

Все още стои открит въпроса “сайдинг или боядисано влагоустойчиво OSB”. В крайна сметка ще зависи от цената и наличностите в местните строителни магазини. И тук стигаме до въпроса с

Материалите

В Своге и околностите трудно ще намерите качествени материали на добра цена. Предварително знаехме, че няма шанс да намерим тук дървен материал, подходящ за изработката на барака от този безстрехов тип, за това не съм и мислила подобна конструкция, но… проблемът се оказа доста по-сериозен.

Тук няма да намерите екстри от сорта на добре изсъхнал дървен материал, за вакуумно импрегниран изобщо не се споменава. За импрегнанти на водна основа в местните железарии изобщо не са чували, за бои и лакове на водна основа също. В един единствен строителен магазин в центъра имаше марка тонирани лакове на водна основа на 14 лв кутийката, което тутакси обезсмисли покупката: онлайн поръчката от Лакпром за всички импрегнанти, лакове и бои, които ми трябват за къщата излиза по-евтино от кутийките лак, които ще ми трябват само за тази барака, ако ги купя от тук.

Никога не правете като нас: купуване на строителни материали от свогенското “Топливо”. От там взехме част от материалите за покрива и ондулинът се оказа с повреди от неправилно съхранение. След сума ти разправии заменихме част от повредените платна с по-малко повредени (защото всичките им материали се съхраняват зле в мръсни влажни складове и просто нямаш голям избор) и аз загубих 2 часа в почистването и преглеждането им, но просто ни беше писнало от операцията “обикаляне по складове и ръсене на пари”, за това се отказахме да ги подменяме изцяло с нови от друго място.

Абсолютно всички материали, свързани със строителството тук са по-скъпи от това, което ще намерите в строителните хипермаркети в София, така че си струва човек да отдели време, за да пресметне и поръча материалите си с една обща доставка от там. Ние нямахме подходящо място за складиране на едри неща, а пролетта (когато обмисляхме бараката) беше дъждовна и за това се подлъгахме да ползваме местните магазини, но го отчитаме като грешка.

В замяна на това лошите материали се компенсират от

Майстора

Тук местните майстори явно са свикнали с дефицита и некачествените материали и успяват да направят “от нищо – нещо”. Този път случихме на човек, който си разбира от работата, успява да организира добре хората си и да подбере сред местния недоимък по-свестен дървен материал (ондулина си го купувахме сами с Прасунсен, така че човека нямаше вина за проблемите с него, ама се постара да го сложи така, че дефектите да не пречат).

Понеже си работим от къщи и цялата дандания около строителството на бараката ставаше буквално под прозорците ни: хората се стараеха да работят без да ни пречат и почистваха старателно в края на деня, за което сме много благодарни. (Повечето снимки са правени в обедната почивка и се мяркат нахвърлени материали и инструменти, но вечер всичко отиваше по местата си.)

Мерак ни беше да свършим нещо по бараката и сами, та ще се опитаме да сложим ламперията по стените поне и плочките на пода, но ако “запецнем” или времето ни е кът, ще потърсим отново същия човек за дървениите, определено сме доволни.

Цената

Понеже в предния пост коментирахме колко би струвало да си сложиш готова сглобяема барака от някоя фирма или да си правиш всичко сам, пускам ориентировъчни разчети кое колко ни е струвало до тук.

Материали: общо 850 лв

  • дървен материал – 350 лв,
  • за бетона (торби цимент, транспорт и т.н.): 210 лв,
  • ондулин: ~100 лв,
  • мушама за покрива, пирони за ондулин, водосточна тръба, улуци и крепежни елементи за тях, ламаринените лайсни за покрива и 3 кутии лак, че се сетихме в последния момент да искаме да импрегнираме с нещо дъските на покрива преди слагането на ондулина + четки – останалата част от сумата.

Труд: общо 450 лв за майстора и няколко души бригада.

***

С вратите, ламперията и плочника сумата със сигурност ще доближи и надмине 2000 лв, но при готовите сглобяеми бараки в цената не влиза основата, а и няма как да пасне плътно и да обхване цялата налична стена, така че… 🙂

Дървена градинска барака – проект

В началото бяха двата велосипеда, които заемат досадно много място в и без това малката хол-трапезария-работен кабинет. После започнаха да се появяват лопати, мотики, гребла, вили, коси, тримери, кофи, кухи поцинковани лейки, леки пластмасови лейки, маркучи за поливане и макари за навиването им. Разни бои, лакове, разтворители и четки за тях. Кашоните от пренасянето на всичко това. Саксии за разсад, бурканчета, алуминиевите кенчета за експерименталната соларна инсталацийка, която ще си правим някой хубав ден.

И изведнъж мястото в къщата свърши и започнахме да подритваме кашони с предмети навсякъде, а малкото 2 кв.м. складче (което по идея трябваше да е долната тоалетна) се препълни догоре и отвориш ли му вратата върху теб се изсипват камари вещи. Така де, крайно време е да спретнем и една барака в двора.

Мястото

Триъгълната форма на парцела доста ни ограничава откъм местоположение, но май открихме перфектното място: залепена за едната стена на къщата, където така или иначе имаше да се довършва една зарязана за по-добри времена стена при основата.

Другата причина да бързаме с бараката е, че ни писна от тази кочина отпред. Нямам снимка на фасадата, на която да няма някакви струпани материали или боклуци… неоправената стена ги привлича като магнит :).

Колкото и да не ни се иска да наливаме още бетон, за тази стена отпред ще се наложи, както и някакви прости ивични основи за бараката.

Идеен проект

Поради спецификата на терена и особените ни нужди, бараката е разделена на 2 части:

  • Голяма барака с двойна врата за велосипедите, в която ще наредим и полички за щайги с покъщнина (празни бутилки, буркани), както и за някакви останали материали и вехтории.
  • Малка барачка тип “гардероб” с отделни двойни врати, в която ще съхраняваме лопатите, мотиките, саксиите и т.н. – все неща, които трябва да са ни удобно под ръка за градината и ако ги оставим в голямата, всекидневното им вадене и прибиране ще предизвиква хаос.
 

Отваряем прозорец няма да има (излишно е при тези врати), но за да осигурим дневна светлина в широката част съм предвидила решетъчна стена (подобно на тази), от вътрешната страна на която ще закрепим цветен поликарбонат и ще изолираме по краищата, за да не влиза студ в бараката.

Покривът ще е с ондулин, а не с битумни керемиди… основно заради по-лесното му поставяне. Дали ще успеем да открием зелен ондулин в Своге е малко вероятно, така че и заради това крайния резултат предполагам доста ще се различава от идеята ми. Намерих някакъв онлайн магазин за подходящ обков на прилична цена (уж ковано желязо), така че и това няма да се наложи да търся в бедничките на асортимент местни магазини.

Направих по-подробен проект на конструкцията основно за собствено забавление и за груба представа колко материал би отишло. С майстора сме се разбрали да се стреми да се доближи до външния вид, а конструкцията, ако се налага, да си я преизчисли така, че хем бараката да е стабилна, хем да не я оскъпим с излишно количество дървен материал.

 
Ако на някой му е любопитно, SketchUp проекта на бараката може да се дръпне от тук.

Реализацията

Нямаме никакво свободно време, а и ни липсва опит, познания как да избираме читав дървен материал и още куп инструменти, за това се отказахме да си я правим сами. Препоръчаха ни местен майстор, почти съсед и работата вече започна – копа се мощно и се изля бетон на поразия. Ама за това ще пиша, като понапреднем в реализацията 🙂

Сагата на начинаещите градинари :)

– Трябваше да вкарате едно тракторче да го прекопае тоя двор, да го изравните и да си насадите райграс – като при нас! 

Просто няма вариант да мине някоя комшийка, да ни заговори и да не се стигне до това изречение. Да, по-лесно е по този начин дворът ти да придобие приличен вид, но е скучно. В момента при нас е като в джунгла, а аз се чувствам като откривател-ботаник (а като се сетя колко скучни ми бяха часовете по биология…).

Малко напредък с двора

По ред причини решихме да се справим с двора приоритетно сами. Да натрупаме малко опит и знания в съвсем различна сфера, да осъществим желаните експерименти и най-важното: да се пораздвиждаме поне по 1-2 часа дневно, защото по 10 часа пред компютъра вече не ни е комфортно.

При покупката на парцела заварихме на тротоара до оградата ни едно микро сметище (започнало с неизвозена купчина от асфалтирането на улицата, допълнено с отпадъците от камините и печките на цял квартал, камъни, дърве и по малко пластмасови чашки и бутилки за разкош), което през няколкото години на строежа съвсем закономерно се увеличи. След като се преместихме, веднага се опитахме да организираме премахването му… и ударихме на камък. Опитите ни да сигнализираме в общината попадаха в някаква чиновническа черна дупка, а частните фирми и лица споменаваха такива цифри, че все едно утайник на Нефтохим ще местим. Накрая, в ранна пролет, яхнахме велосипедите и през девет баира в десети открихме местната сметоизвозваща фирма. Обсъдихме проблема с някакъв човек, който портиера извика и след 2 дена, в ранни зори ни събуди шум от фадрома. Дълго не посмяхме да отворим очи, за да не избяга хубавия сън, но накрая се показах на балкона. И добре, че го направих, щяхме да пропуснем кадъра с извозването на последния боклук 🙂

09.2011. Така изглеждаше при пренасянето ни миналата година.

03.2012. Малко след като измихме улицата си сами. Безсмислено, предвид тази купчина.

04.2012. Ура, камъните и сгурта вече ги няма!
04.2012. Ура, камъните и сгурта вече ги няма! Можем да действаме с оградата.

05.2012. Не е грандиозен напредък, но входът ни започва да изглежда прилично.
05.2012. Не е грандиозен напредък, но входът ни започва да изглежда почти прилично.

С това дойде ред и на подменянето на самата ограда… с което също решихме да се справим сами, някак си. И по възможност без леене на бетон, че нещо сме станали алергични към местния бетонов възел и зацементирането на всичко. Съвсем нормална реакция на хора, които вече 10 месеца където копнат, вадят арматура или удрят на бетон.

Успяхме да опънем 10 метра нова мрежа, да подменим някой стар кол и да вапцам с черна “3 в 1” боя дворната врата и част от оградата, преди ръждата да е напреднала. И понеже сме малко като ненаиграли си с лего хлапета, купихме (и разтоварихме) 50 бетонни коминки, с които да си направим терасирането на няколко места в двора и 30-тина тротоарни плочки, които да нахвърляме на определени места в тревата като стъпки. И малко дървен материал за сандъци, ама това е дълга тема.

На въпросът “Защо коминки?” – ами защото са доста по-евтини от това решение, а за нашия малък наклон ще вършат същата работа + функцията на бетонна саксия без дъно. Пробно си направихме една тераса с тяхна помощ, насадихме вечнозелените храсти на самата тераса, а в коминките – започнахме с малко здравец и цветя. Краят на “зидчето” още търпи трансформации – т.е. каквото нареди единия, докато си почива от работата за пари, след това другия отива и му го пренарежда по друг начин… така де, ненаиграли си деца. При консенсус в коминката се сипва пръст, посажда се растение и вече местенето й става невъзможно от сам човек (тежи пущината), така че за промяна ще трябва и двамата да действаме в коалиция :).

Селекция на плевелите

През есента, поради липса на време, окосихме двора, прекопахме няколкото участъка, където ще се сади нещо напролет, зарихме подарените луковици на нарциси и лалета и боцнахме 5 дръвчета (3 са се хванали). След това хвана големия сняг и студ, който успя да умори дори стайните ни растения и някак си започнахме да се радваме на всичко зеленичко, което успее да поникне в саксиийките, дори и да се окаже плевел.

И докато райграсът на съседите още седи рехав и блед, в нашия двор плъзна дива буйна растителност*. От купените разсади ягоди не излезе нищо, затова пък една голяма част от двора е окупирана от диви ягоди, вече цъфнали. От участъка с глухарчета набрахме за вино, хапнахме салата от листата им и пробвахме панирани цветове (за съжаление се усетихме малко преди да прецъфтят, оказа се доста вкусно). Семена от мента в селския магазин нямаше, обаче в двора е плъзнала някаква дива вариация, която мирише приятно и расте едва ли не и върху камък.

Същата е ситуацията и със здравеца: цяла есен търсех от къде да си откопая малко, напролет съседката ми извади няколко от нейните… и докато ги кътах да не ги уморя след присаждането, открих че из целия двор като плевел се е пръкнал и здравец** :).

В момента изпробвам идеята чрез селективно плевене на бучиниш и лепка да сътворя леха с дива мента, здравец, овчарска торбичка, глухарче и още 2-3 красиви ситни цветя-плевели. Почти толкова трудно е, колкото да цепиш камък, като го гледаш съсредоточено. Предвид, че оградата ни в тази част е 30 метра, лехата поне 10, стъпва се само на определени места, а след 1 час стоене в изкекерчена поза (навремето това го наричаха каланетика) съм хванала такава грандиозна мускулна треска, че все едно съм прекопала целия двор с черпака. За нерваци като мен, за които и фитнеса, и медитацията са губене на излишно време в правене на нещо скучно, селективното плевене се оказа чудесен заместител “2 в 1”.

Четох някъде, че при организиране на двора и градината е добре поне около 20-30% от растителността да се остави аборигенна. Е, при нас ще е постижение да е само 70%… като компенсация за съседските дворове, където местните видове изобщо липсват. И докато не проуча всяко едно диворастящо стръкче какво е и за какво може да се ползва.

И малко успехи с културните видове

Не беше нарочно, просто така се случи, че Прасунсен се захвана с отглеждането на разсад за храна, а аз – с билките и подправките. И докато моите успехи се измерват само с успешното поникване на лавандула (втори опит в гърнето на вещицата), мащерка (купено за майтап “цвете в кенче”, което взе, че поникна), копър и магданоз, то при Прасун нещата са сериозни: ядем собствени репички и лук, марулите почти са станали с подходящ размер за салата, еравната е пуснала хубави зелени листа, грахът извива стебла, царевичките и слънчогледа са щръкнали 10-тина см над земята. Благодарение на ината му имаме и спанак, покарали са тиквички, расте тиква цигулка… а и от краставиците и доматите има някакъв шанс да излезе нещо.

И явно му остават сили за още, защото се насочва и към ресора ми. Две малки рошави храстчета къри получиха своето оградено с камъни кръгче и като че ли се чувстват добре. От саксийките с разсад и надписи “розмарин”, “салвия”, “кимион” и “маточнина” и този път излезе само коприва, здравец и нещо неизвестно***.

Малко от импровизираните лехи на Прасунсен. Мрежата откъм дерето има за цел да спира кози, кокошки и трифиди да унищожат продукцията ни 🙂
Храстчетата къри, поръчани от hrasti.com и току-що присадени.
Най-сетне баба Вихронрав се смили и ми отпусна няколко стръкчета лавандула. Не смея да ги присадя, докато не отгледам още.
Не е голямо постижение да отгледаш мащерка, но това цветенце поникна през декември, изкара зимата при 0 градуса в стаята и в алуминиево кенче.

___

* Беше плъзнала буйна растителност. Гостите ни от миналата седмица старателно оплевиха всичко откъм входа, а съседа ни окоси част от полянката ни, за да храни козите си. Страдах 2-3 дена, но се примирих.

** Знаете ли колко вида здравец има? Оказа се 422, от които само 1 мирише на това, което познаваме като здравец. И аз не го знаех, а нямаше и да разбера, ако просто бяхме платили на някой да мине с косата из целия двор.

*** Традиционно при нас това неизвестното се кръщава “Плевелчето Чушко”, получава си лична саксия и умерени грижи. И собствена приказка 😀