Категория: Общи приказки

DraftSight – безплатен 2D софтуер за чертане

AutoCAD потребител съм от 1996-та и до сега ми беше невъзможно да си харесам подходящ безплатен или достатъчно евтин софтуер за 2D чертане за домашна употреба. За просто тримерно скициране се ориентирах към безплатната версия на Google Sketchup и бързо свикнах с него, но за двумерно чертане с точни размери е много неудобен, особено за хора, свикнали да си вършат работата основно чрез командния ред.

DraftSight – първото усещане е като за работа с AutoCAD

Трябваше ми спешно да редактирам нещо в чертежите за къщата и понеже от доста време си работя от дома и рядко навестявам офиса – оказа се, че няма с какво да отворя dwg файловете, за да нанеса промените. Разните viewer-и не ми вършеха в случая работа, а trial-и и безплатни версии на разни пробвани от мен софтуери изобщо не ме очароваха, най-вече защото губех повече време за преместването на една стена на чертежа, отколкото щях да я иззидам с тухли.

Това беше, докато не открих DraftSight. Свърших си работата, свърших и още доста работа, за която по принцип ми трябва сериозен кад… и вече спокойно мога да похваля този софтуер – пробван е 🙂

Десетината най-употребявани от мен команди си работеха, без изобщо да се налага да се замислям за опциите им, по менютата всичко си беше на обичайното място и за няколко дена по-сериозна работа не успях да открия повече разлики, отколкото между 2 последователни версии на AutoCAD.

Отворих за тест без проблем и тлъст файл със 187 слоя – работата с него беше доста тегава, но по спомени такава беше и на AutoCAD… важното е, че може да се отвори коректно, да се редактира и да се запише в същия формат.

DraftSight си върви с подробна документация (само Getting Started Guide е 180 страници) и много видео туториали, но все още не съм ги ползвала, признавам.

Поддържани ОС

DraftSight има версии за Windows, Mac и Linux. Пробвала съм софтуера под Windows 7 x64 и под Ubuntu – и двете версии се държат много добре. За момента на писане на този пост само windows-ката версия е релийз, останалите са бета.

Принципно лицензът е за 1 компютър и при първия запис на файл иска да се направи активация (онлайн е, иска само мейл). Всички версии са безплатни, поне за сега. Софтуерът ще иска реактивация след 6 месеца и след това на всеки 12 месеца. Можете да си направите и безплатен акаунт в тяхното комюнити.

Поддържани файлови формати

DraftSight използва библиотеки на ODA (Open Design Alliance) и:

  • отваря dwg и dxf  файлове от версии 2.5 (release 7 от 86-та) до R2010,
  • записва dwg и dxf (ascii и binary) от версии R12 до R2010,
  • има експорт към растерна графика, pdf, svg и др.

От кого е създаден този софтуер?

DASSAULT SYSTEMES притежават  CATIA и SolidWorks, което за мен гарантира, че ще си служа с професионално написан софтуер за професионалисти.

Това донякъде обяснява и защо получаваме безплатно софтуер, който е толкова удобен за AutoCAD потребители.

За кого е предназначен?

DraftSight става за инженери, архитекти, проектанти, студенти – в общи линии за всеки, запознат достатъчно добре с 2D чертането и който ползва или учи някаква версия на AutoCAD.

За всички останали: Ако DraftSight ви се струва сложен и искате просто да илюстрирате идеята си за обзавеждане на дома, без много да се затруднявате – пробвайте Autodesk Homestyler – безплатно, уеб базирано приложение за 2D/3D визуализация, чиято употреба е като детска игра. Гарантирано ще впечатлите приятелите си :).

Кому пречат билките?

цъфнало зеле - незаконен растителен продукт

Понеже ЕС и светът като цяло си нямат никакви по-важни проблеми за решаване в момента, на дневен ред е отново мотото “да опазим гражданите на ЕС от самите тях”. Някак си между другото и без да ни питат е на път да влезе в сила  “Директива за Традиционни Билкови Лекарствени Продукти” от 31.03.2004г.

Накратко, това е законодателна инициатива, с която предвижда всички билкови продукти да минават през същите клинични и биохимични изпитания, валидни за продуктите на фармацевтичната индустрия. На пръв поглед не звучи страшно – на кой не му е любопитно да разбере аджеба как точно действа лайката и дали действително отварата от невен има чак толкова много приложения?  На практика процедурата е толкова сложна и така оскъпява продуктите, че за 7-те години гратисен период в ЕС са регистрирани едва 200 продукта, съдържащи само 34 вида билки.

Това, което мен лично ме вбесява е опитът да наместят живота ми на рафтчета, по кутийки с етикети. Да, ползвам и конвенционални лекарствени средства. Когато имам нужда от салицилова киселина и съм сред цивилизацията, си купувам от аптеката аспирин или ацетизал, не тръгвам да търся върбова кора. Също така на аптеката разчитам да си купя пакет лайка, мащерка или жълт кантарион, защото чистите слънчеви полянки все още са ми далече, а аптеката е до нас.

Ще ми е крайно неприятно, ако след време тези природни продукти спрат да се продават в аптеката на нормални цени и започнат да ги таблетират и капсулират, гарнирани с оцветители, консерванти и подсладители. Честно казано, започвам да се притеснявам и дали след време гледането на билки в домашната градинка няма да започне да се санкционира като отглеждането на марихуана и колко години затвор ще ми лепнат за саксиите с босилек? 🙂

Ако и на някой друг тази директива му изглежда притеснителна, може да подпише тази петиция против.

Материали по темата

(Тази директива не се отнася за хомеопатичните лекарствени продукти, които отговарят на условията за разрешение за търговия или за регистрация съгласно по-общата Директива 2001/83/ЕО. Не ми се чете още един скучен документ по никое време, а и хомеопатията изобщо не я разбирам. Интересуват ме единствено отварите и субстанциите, които мога да си забъркам сама в къщи при липса на лекар.)

Новата пролет с нови проблеми

Стоят ми някакви недовършени постове на драфт на теми, които са ми интересни, но за момента са ми крайно маловажни. И нямам никакъв ентусиазъм да ги довърша, защото нещата при нас пак се закучват…

До заветният акт 16 ни остава само един енергиен паспорт. Което не би трябвало да е проблем при нас – проучихме няколко фирми, намерихме си подходящата за нас, подготвихме нужните документи, сумата от 150 лв за паспорта за нашата квадратура няма да ни препъне… и спряхме до тук.

Затрупани сме с работа, а очертаващата се стачка на БДЖ означава, че ходенето ни до Своге се превръща в още по-сложна задача, отнемаща буквално един цял ден от ранна утрин до късна вечер.

На всичкото отгоре пролетта се отлага с още поне седмица.

Почистване на предно колело на iRobot Roomba 5xx

Техниката работи по-дълго, ако се експлоатира грамотно – стига да знаеш как. На предишното пускане на робота-прахосмукачка Roomba 520 преди няколко дена забелязах, че предното колело се приплъзва по пода, вместо да се върти и шума, който издава машинката е различен. Около лагерите на колелото се бяха намотали конци и косми, здраво фиксирани с почти втвърдил се прахоляк. Очевидно колелцето трябваше да се свали за почистване.

И понеже в краткото ръководство на български и във FAQ секцията на вносителя  не се споменава за този проблем, реших, че точно това сигурно трябва да е сложно и почти разглобих робота. Така де… на кой му се размотава до сервиз на другия край на София. Махнах почти всичко, фиксирано с винтчета и когато въпреки това не намерих достъп до това колело, се предадох и затърсих информация в сайта на производителя.

Видеото по-долу е поздрав за всички като мен, които първо се хващат за отверката и чак след това четат user manual-а*.


* В тлъстата бяла книжка на няколко езика (без български) наистина се споменава как се вади това колело за почистване, като са изброени и всички сменяеми модули. И въпреки че прегледах старателно тлъстата бяла книжка веднага след покупката на робота… за половин година човек забравя всичко, което не му е потрябвало веднага. Забравя и къде е заврял тлъстата бяла книжка.

Tips & Tricks: филтри за iRobot

Ако случайно сте събрали на едно място в къщи ултразвукова вана и роботизирана прахосмукачка iRobot Roomba 520, известна икономия на средства може да реализирате, като “изперете” употребявания 2 месеца филтър в ултразвуковата вана, вместо да го изхвърлите. Почиства се перфектно и в дълбочина (както се казва в рекламите), без да се размъхнатва и накъсва текстила на филтъра.

Опитът е направен с евтина 50-левова китайска ултразвукова ваничка (доста по-прост и слаб модел от оня, с който експериментирах преди време) и чиста вода, без никакви препарати. Предполагам, че щипка прах за пране във водата ще успокои и маниаците на тема чистота 🙂

Освен на джоба ви, рециклирането на филтрите с пластмасови рамки ще се отрази добре и на околната среда.

Мостът, на който някой си е оставил ръцете

19:00 часа. Ориентирам се към приключване на работа и “търкаляне” към къщи. И настроението ми тутакси се сговнява, защото се сещам за ОНЯ мост. Който е на бул. “Андрей Ляпчев”. Точно преди завоя с ул. “Пловдивско поле”.

Хубав булевард, често го ремонтират. Широк и гладък, малко натоварен… дори и в час пик по него няма много коли. И моста скоро го оправяха, няма още година – мантинела сложиха, плочника подмениха, прогнилия парапет… Нищо, че стоя без парапет цял месец и без осветление си беше малко опасно да се минава оттам. Нали вече си има всичко…

На око преценяваш, че има достатъчно място да се разминат 2-ма души, но все пак изчакваш пълничката лелка с торбите с покупки. Жега е, сърдечния близък контакт не е особено приятен. Тръгваш по дългия мост и някъде към края установяваш, че перпективата лъже.

Това е мястото, което ни се полага като пешеходци – със завъртане пряко сили могат да се разминат двама души. За детска количка или инвалидно приспособление изобщо и дума не може да става – дори и двуколесното ми минава, като го вдигна над главата си. Само дето аз мога да мина и по улицата. На отсрещната страна на платното, където тротоар още няма, но в замяна на това са накацали 2 квартала нови-новенички блокчета,  във всяко от които се предполага, че ще се настаняват млади семейства, с деца… и ще щъкнат към близката градинка, маайки с количките директно по улицата, защото друго място за минаване няма.

А, щях да забравя последното препятствие – стълб за улично осветление. Същият, който се виждаше в далечината.

Ако пропуснете да се блъснете в него, не се къхарете – може би все още имате уникалния шанс да се изпържите.

***

Ако за парапета беше измислено друго окачване – примерно изнесен колкото се може повече към реката и със захващане отдолу… и ако на мантинелите колчетата са завъртени на 90 градуса – сигурно щеше да може да се осигури още някой квадратен сантиметър за пешеходците. Поне да не се налага да чакаме като пред светофар от 2-та края на моста и да си даваме знаци с ръкомахане чий е редът да минава.

За близката (до преди няколко месеца доста кипра) градинка и налазилите я “мобилни граждани с каруци” изобщо не ми се говори. Успях да се насиля да се приближа до едната от няколкото “спални” под дърветата да снимам нещо… но дори и на мен ми е гадно да я гледам тази снимка и няма да я кача тук.  Не знам що за човек би спал на мястото, където сере.

/* Edit */

Аналогичен мост в Своге. По тротоара могат да минат и 3-ма души в редичка, а колчетата на мантинелата са на доста по-малко разстояние едно от друго.  Според сметките на gezatop, колата има далеч по-малък шанс да се озове в Искър.

Ако някой продължава да се чуди защо това градче ни харесва – там обществените пространства се правят с мисъл за хората… все още.  Пешеходците и шофьорите са равноправни.

Надежда за Игор и Деси?

Деси е моя колежка. Игор – нейният съпруг. Деси и Игор са младо и до преди няколко месеца щастливо семейство. С бъдещи планове за съвместен живот в собствено жилище, за деца. До деня, в който на Игор му откриват тумор в мозъка и се започват поредица сложни и скъпи операции за отстраняването му.

Ето писмото на Деси в сайта в помощ на Игор:

Привет, приятели!

За някои от вас настоящия постинг ще бъде изненада, за други шок … за нас той е сурова истина и реалност, в която живеем от 28 май 2010г.

Моят съпруг Игор беше със силно главоболие от началото на годината, с предполагаема диагноза мигрена… Пиеше лекарства, но главоболието продължаваше и решихме да направим ядрено магнитен резонанс, който даде логичното обяснение на главоболието: тумор в мозъка.

На 2 юни Игор беше приет за лечение в болница. На 8 юни последва и операция, която беше успешна. От 6-сантиметровия тумор бяха премахнали около 60-70%. Излязоха хистологичните изследвания, чиято диагноза обаче беше… фатална.

Не се примирих с това и поисках повторно изследване във ВМА, където резултатите не бяха потвърдени… Не знаех на кой да вярвам.

Получих информация за болница „Джон Хопкинс” в Истанбул, където успешно премахват малки тумори посредством лазер.

Пристигнахме в Истанбул на 04.07.2010, където дадохме материал за повторно хистологично изследване, а на съпруга ми направиха магнитен резонанс отново. Резултатите бяха следните: тумор с размер 9 см, относително доброкачествен, с наличие на злокачествени клетки (т.е. операцията в България е била само с цел да се вземат едни пари от поредния обречен онкоболен !?!?!)

Беше необходима втора операция за отстраняване на огромния тумор. Цената й беше 20 000 евро, които събрахме от лични средства и чрез заеми. Оказа се успешна. Игор се възстановяваше бързо. Бяхме щастливи. До днес…

На 27.07.2010 ни дадоха план за по-нататъшното лечение, което изисква 17 150 евро за лъчетерапия и още около 4 000 евро за химиотерапия, които трябва да започнат на 5 август 2010. Суми, които вече са непосилни за нас…

До сега Игор беше много силен духом, но всичко се срути – той се отчая заради парите. Дори не иска да се лекува. А това е жизнено важно за него.

Моля ви, ако имате възможност, помогнете ми да спася Игор.

Благодаря на тези от вас, които ще помогнат материално и на тези, които ще ни подкрепят морално с положителна енергия.

Оценяваме го. И ви благодарим!

Винаги се чувствам доста неудобно, когато получавам или препращам подобни молби. Хората, които имат нужда от помощ са толкова много, че се налага човек да вкоравява душата си, за да не го засипе чуждото нещастие. Повечето хора откликват на подобен зов за помощ предимно, когато става дума за деца… Всеки вярва, че на него подобно нещо няма да му се случи, че лошият късмет ще го подмине.

Присъединявам се към молбата на Деси  – ако някой има възможност и желание да им помогне, дарителската сметка на Игор в Прокредит банк я има на сайта. Времето до 5 август е прекалено малко, дано успеят да съберат парите!

Как отново не си купихме робот

От хората, които коментират в този блог сме научили много интересни и полезни неща. Титинчо например е виновен за манията ни по роботизираните почистващи машини на iRobot и за окончателното ни решение да си купим домашна хлебопекарна. И докато с покупката на машината за хляб събитията протекоха леко и безаварийно, то с робота за втори път удряме на камък. В “Технополис”.

“Технополис” в Бизнес парка е най-близкия магазин за техника до нас. На кратко пешеходно разстояние по не особено натоварени улици из квартала. И това като че ли е единствената причина, поради която все още наминаваме там. Отбихме се миналата събота, докато оглеждахме за нов телевизор и видяхме, че там се продават и прахосмукачките на iRobot, при това на доста прилична цена в сравнение с това, което бяхме гледали по сайтовете преди година, когато Титинчо ни запали по тях. Чудесно е, че техниката поевтинява, докато заделиш сумата, която ще ти трябва за нея (възторжени последователи сме на добрите практики в “На ти с парите”), но все пак през това време бяхме позабравили моделите на устройствата и параметрите им и имахме нужда от консултант. И точно това е проблемът в “Технополис” – на всяка крачка те спират, спъват и досаждат усмихнати девойки, предлагащи кредити… и усмихнати продавачи, които не знаят нищо за стоките.

Е… след като миналата събота на опитите ни за диалог единствените отговори бяха “О, точно за ТЕЗИ прахосмукачки нищо не знам”, тази седмица си бяхме научили добре урока, преди да влезем отново в Техниполис. Въоръжени с подробна информация за текущите модели, които се продават в България, нахълтахме отново в магазина и след бърз слалом между момичетата с кредитите (не знам защо ни налазват така) се насочихме направо към щанда с прахосмукачките със следния план:

  • При модел Roomba 520 или 530 за цена до 610 лв веднага купуваме.
  • При модел Roomba 505 се отказваме и оставаме да премислим, освен ако не са намалили цената с повече от 50 лв.
  • По-скъпите модели не ни интересуват, но бихме се зарадвали на по-нов модел на същата цена.

Планът беше чудесен, само че се провали. На щанда имаше модел 520, но с параметри като на 530, т.е. с включена виртуална стена. Още по-чудесно, само че… от кофти опит знаем, че има ли промяна спрямо предварително обявения модел в положителна посока, много вероятно е да има и някаква компенсация в обратната. Отново имахме нужда от консултант, а този път имахме и достатъчно време да чакаме. Жената, обслужваща прахосмукачките тази събота беше много учтива и обеща да извика един младеж, който разбирал от тези работи… Отиде да му съобщи за нас. Чакахме. Отиде още веднъж. Пак чакахме… Някъде след половин час се появи от някъде един изтерзан и задъхан човек с червената риза на “Технополис”. Не беше особено усмихнат, но в замяна на това имаше отговор на всичките ми въпроси. Оказа се, че моделът си е точно 520, без виртуални стени, а табелката е сгрешена.

– Чудесно, купуваме го.

Младежът изтърча някъде в посока към склада, за да ни донесе кашончето, а ние с Прасунсен се погледнахме щастливо и се замечтахме за момента, в който ще се приберем, ще си налеем по биричка и ще пуснем Роботчо да щъка из стаята да събира прахоляк, докато му се изхарчи фабричния заряд и се прибере сам в базата си за зареждане…

– Извинявайте, но е останал един единствен робот от този модел – този на рафта, който гледате. Искате ли да го купите? – момчето ни погледна смутено,  а ние се спогледахме още веднъж…

– Ами всъщност… работил ли е някога? Правили ли сте демонстрации с него? Притеснявам се само някой да не го е пипал и да е строшил нещо по него… – повод за притеснение винаги има в магазин, в който стоките седят на открити рафтове, а досадни дечурлига с разсеяни родители ровичкат навсякъде.

– Не, защитните му лепенки още си седят. Но ако искате, ще го изпробваме.

Лицето на младежа грейна за пръв път едва когато кимнахме утвърдително и ни поведе към една маса, за да тестваме уреда. Издърпа защитната лента, включи го и се засмя, когато робота зачурулика и се насочи към ръба на масата.

– Винаги се стряскам, но той всъщност няма да падне – има сензори за стълби и защита.

Погледахме малко щъкащия по тясната масичка робот – видимо изглеждаше съвсем наред. Пък и нали има гаранция, какво толкова…

– Добре, ще го вземем, опаковайте го.

Продавачът се захвана да прибира робота в кашона и да провери всички дали аксесоари и документация са налице и прати един от безцелно шляещите се свои колеги да донесе гаранционната карта. Вторият явно не можа да я открие, за това нашият човек, вече видимо раздразнен, изпрати още един, за да му помогне. Накрая промърмори нещо за организацията и отиде сам да търси. Звъня и на някакви телефони, после се приближи пак до нас:

– Съжалявам, гаранцията се е загубила някъде. Искате ли все пак да вземете робота? До седмица ще сме уредили нова гаранционна карта и ще можете да минете да си я вземете.

Тук вече ние дадохме отбой. Чакали сме достатъчно дълго време и можем да потърпим още мъничко.  Доброто отношение на един служител не е гаранция, че магазина ще изпълни ангажиментите, които той е поел… а да дадем 609 лв за робота и да се притесняваме цяла седмица да го включим, защото имаме само устни обещания… не, благодаря. Разбрахме се да ни го запазят за 1 седмица, докато открият гаранцията, оставихме име и телефон с уговорката някой да ни се обади, в случай, че я намерят по-рано и си тръгнахме. Ако не намерят гаранцията, винаги можем да си поръчаме джаджата от сайта на вносителите, просто… момчето наистина се опита да си свърши работата добре, а това заслужава уважение.

За утешение отидохме в “Зора” при метростанцията и си взехме хлебопекарната :). Там организацията е много по-добра, предлагащите кредити не досаждат, а консултантите са наясно като че ли с всичко, което касае работата им. За съжаление в “Зора” не продават роботи.

Един съвет: ако ще пазарувате в “Технополис” и имате нужда от информация, търсете най-намръщените, задъхани и изтерзани на вид продавач-консултанти. Те са хората, които си разбират от работата, за това вечно имат много работа. Останалите само се мотаят и се усмихват.

А аз ще се захващам с чистене. След като пак нямам робот… 😀

VMware: нови работни места по време на криза

3 101 16 8

VMware България планира да наема активно нови кадри в следващите месеци, като във фокуса са квалифицирани специалисти, с висок технологичен опит, проактивни, притежаващи иновативно мислене и споделящи стремежа на компанията да продължи да бъде основен технологичен иноватор, като създават нови технологии в широк кръг от области – от корпоративните центровете за данни през настолните компютри до модерната cloud архитектура. Към настоящия момент компанията търси софтуерни инженери с много добри познания по Java, FLEX и C++, специалисти по контрол и тестване на качеството, както и автоматизация на процеса по тестване на качеството на продуктите. Търсят се и хора с управленски умения и опит в разработката на софтуерни продукти.

източник: vmware-bulgaria.com

Няма спор, новината е добра.  В момент, в който толкова много компании освобождават служители, VMware България не само планира увеличаване на екипа си, но и предлага чудесни условия за работа и 4 големи зали за почивка – тенис на маса, джаги или видео игри, както и фитнес център с разнообразно оборудване.

Интересно, има ли паркинг за велосипеди и подходящи условия за хората, които биха ходили на работа с колело, защото не открих подобна информация на сайта.

Впрочем няма да съм аз, ако не намеря недостатък и на този офис – много стерилно ми стои, типично офис обзавеждане… няма никаква провокация. И това е разбираемо – според прес инфото на New Approach става дума за “работни помещения, изградени изцяло съгласно изискванията и стандартите за качество в софтуерния гигант“.

Все пак кафето на последния етаж изглежда доста свежо и приятно 🙂