Google SketchUp – безплатен 3D софтуер за всеки

,,И най-дългия път започва с първата крачка”
Лао Дзъ

Харесали сме си място, парцелът вече е купен – какво да правим от тук нататък? Ами да построим къща :). Нашата първа крачка беше да си изясним какво точно ще строим – дали дворец, барака или бяла спретната къщурка. В случая една единствена картинка е равна на 1 тон думи, затова решихме да си начертаем план за къщата.

На Google SketchUp попаднах случайно, докато търсех проста безплатна програмка, която да ми спести чертането на врати, прозорци и пр. стандартни елементи, както и да има готова библиотека с мебели и кухненски уреди. Логиката на работа с този софтуер доста напомня скицирането на идеята на ръка – основния инструмент за работа е моливче, с което рисувате прави линии. При затваряне на контура вътрешността му веднага се оцветява – индикация, че вече имаме повърхнина и можем да й придадем обем – просто “издърпваме” повърхнината в желаната от нас посока с помощта на друг инструмент.

Точно както обещават на официалния сайт на продукта – sketchup.google.com – концентрирате се върху идеите си, а не върху реализацията им в софтуера.

Това, което ми хареса в Google SketchUp 6:

  • Лек и приятен за работа (макар за старите cad-аджии да е малко непривичен)
  • Видеообучение в няколко стъпки, както и подробна документация за напреднали.
  • Безплатни библиотеки с готови 3d компоненти, до които имате достъп и директно от продукта. Още по-хубавото е, че има библиотеки с компоненти на конкретни производители.
  • Импорт на .dwg, .dxf и .3ds файлове, както и на растерни картинки.
  • Въпреки че могат да се задават разнообразни текстури, осветление и атмосферни ефекти, резултатът напомня на умела рисунка, а не първи опити за рендер в 3ds MAX.
  • Връзка с Google Earth.

И това, което не ми хареса…

  • Задаването и коригирането на размерите ми се струва леко тромаво.
  • За да се стартира изобщо иска прилична видеокарта. И когато наредиш мебелите във всички стаи, дървета и цветя в двора и малко ландшафт, движението по чертежа става мъчително бавно.
  • Накрая точно това, което ти е необходимо за да приключиш (експорт в .dwg, .dxf и .3ds, анимация и чудесен модул за презентация) се оказва налично само в платената версия. Това не би трябвало да се брои за недостатък, нормално е да е така, но да помрънкам 🙂

Ако все пак ви дотрябват екстрите от платената версия SketchUp Pro 6, Google дават възможност да си дръпнете безплатно 8 часова пробна версия, като времето се отчита единствено, когато е отворен продукта, т.е. това е легална възможност да си довършите работата качествено.

„Купувайте земя, момчета, вече не я произвеждат”!

Все по-често срещам този афоризъм на Марк Твен – поизтупан от прахта и изтипосан под прожекторите на текущата действителност. Която в първото тримесечие на 2008-ма е: финансова криза, увеличаване на човешката популация, намаляване на обработваемата земя, увеличаване на цените на хранителните продукти.

Цените на жилищата във Великобритания намаляват, но селскостопанската земя поскъпва до рекордни равнища. Чуждестранните купувачи и бегълците от градовете са главната причина за 10% по-високи цени на земеделските площи на Острова за първото тримесечие, пише във водещия си материал днес The Independent.

(източник: money.bg. Вижте цялата статия тук.)

Земеделската земя в България в момента е евтина. Тя не изисква големи разходи, свързани с притежанието и съхранението й, може да носи малки приходи, но не това е важното. Притежаването на къс земя, която може да те изхрани в случай на нужда ти дава степен на свобода в повече и малко те отдалечава от съвременната форма на робство.

с. Драговищица

В село Драговищица попаднахме по грешка. Бяхме решили да разгледаме Костинброд – едно, че там имаше доста парцели и освен това след Кътина и стръмното дере, което някой беше решил да кръсти “парцел за жилищно строителство” доста време за нищо на света не искахме да чуем за планинско село и търсехме нещо “в равното”. И пътувайки с автобуса за Костинброд просто го пропуснахме и слязохме в следващото населено място на 3 км от него, т.е. Драговищица.

На пръв поглед селото… става. Само на 18 км от София, селото е приемлив избор за хора, които държат на близостта на големия град и в същото време търсят по-достъпни цени. Драговищица е тихо и спокойно село с около 1000 души население, но като природа, транспорт и “селоустройствен план” 🙂 отстъпва на тези по Искърското дефиле. По главната улица (шосето, по което се движи автобуса за Костинброд и София) видяхме 2 магазина за хранителни стоки и едно доста приятно заведение, както и още едно близо до първата спирка в селото, на която ни стовари автобуса. В селото има начално училище, детска градина, читалище и кметство. Има си и панелни блокове – някаква местна соц недомислица, която доста разваля визията в центъра на селото.

Не успяхме да видим кой знае какво от Драговищица, освен централната част, защото се оказа, че автобусите, които спират в селото и продължават за Костинброд са доста по-малко, отколкото минаващите транзит, а перспективата да трамбоваме пеша по шосето до града нещо не ни радваше толкова… но на спирката и в самия автобус (случи се Прасунсен да седи до един сладкодумен дядо от Царичина) успяхме да подслушаме доста местни клюки 🙂  :

  • че както можеше да се предполага, част от жителите работят в София или Костинброд
  • че всички те без изключение мърморят за неудобния и скъп транспорт (билета до Костинброд е почти на цената на билета до София)
  • че в Драговищица нямало някакви особени проблеми с мургави приходящи, но в околните села с малко жители и затихващи функции това е проблем – дядото се оплака, че на 2 пъти са обирали къщата му само за 1 година.

Галерия

dragov01.jpg Някои части на Драговищица изглеждат приятни дори и в мрачен ден. Това е заведението в началото на селото, на първата спирка на автобуса.
dragov02.jpg Култовото заведение (нисля, че се казваше “Курск”) в центъра на селото. Доста приятно място и отвътре и отвън… за съжаление имахме време само за нещо безалкохолно набързо.
dragov04.jpg Доста странна ни се стори идеята човек да живее в панелен блок на село. Обикновено панелните квартали вървят в комплект с фабрика, завод, промишленост в района… може би тези са построени навремето за работещите в Костинброд.
dragov03.jpg За съжаление панелките вървят ръка за ръка и със сметищата.
dragov05.jpg Разписанието на автобусите е залепено на магазина за хранителни стоки до кметството. Тези до метростанция Обеля са малко… останалите са до автостанция връбница в Надежда.
dragov06.jpg Магазинче на централната улица на селото.
dragov07.jpg Не, че съм подбирала нарочно пейзажи с разпилени боклуци – просто ми беше трудно да ги избягвам.

с. Владо Тричков

Нацвъкано по умопомрачителни хълмове по протежението на р.Искър, Владо Тричков е първото наистина чисто и спокойно място по пътя София – Своге и първото по Искърското дефиле, което принадлежи на община Своге.

Идеята да си търсим там парцел дойде след разочарованието ни от Нови Искър (като визия, цени и наличните имоти на пазара) и след като ударихме на камък в Кътина (а там не е като да липсват камъни де 🙂 ). Владо Тричков се оказа на същото разстояние от Курило, на каквото е и Кътина, с единствен недостатък, че автобусния транспорт до там не е софийски градски, т.е. ще струва малко по-скъпо.

И така, въоръжени с 1 свободен ден, раници с карти, разписание на транспорта, нещо за четене и вода атакувахме пътническия влак за Своге с бойната задача да обходим селцата по Искърското дефиле на разстояние до 30 км от София, започвайки от Реброво, през Луково, оставяйки най-близкото до София – Владо Тричков за десерт.

В интерес на истината, след слизането от влака се почувствахме леко разочаровани – района около гарата с нищо не подсказва колко симпатично и приятно селце е това. Гарата се намира в ниското, до реката. От едната страна на линиите виждаш хълм и малко накацали къщи… от другата също хълм с малко накацали къщи… и това е. На пръв поглед – село, по-малко дори от Луково, чак се зачудихме къде се побира това население от над 1000 души.  Докато не се качихме по стълбите на единия хълм, от където изведнъж ни станаха ясни 2 неща:

  1. За половин час разходка нищо още не сме видяли от селото, защото сме се разхождали във вилна зона.
  2. При избор на парцел там местоположението е много важно, защото селото е пръснато на голяма площ, с много махали и вилни зони, а както може да се предположи “градски” транспорт между тях няма.

Точно тук за пръв път ни хрумна идеята да снимаме табелките с имената/номерата на улиците преди да тръгнем по тях – така и не успяхме да открием карта на това село, а при разговор с брокерите по телефона уточнения от сорта на “ами да, близо е до линиите, значи и до гарата” и “само на километър от центъра на селото е парцела” са доста подвеждащи и не носят никаква полезна информация. Ако въпросният километър е по единствения път за София, еднолентов, без тротоар, минаващ през няколко моста с ниски парапети и с доста завои – забравете идеята да вървите това пеша всеки ден (както беше нашата идея). Със същото “удоволствие” можете да се разхождате и по Околовръстното.

И така, същинската ни разходка започна по улица 3, на която стъпихме веднага след като изкатерихме досадните стъпала от гарата (не пуша от 1 година и въпреки всичко усетих, че все още имам фасове “за изкарване” 🙂 ). Това е приятна панорамна уличка, която минава покрай училището и стига директно до центъра на селото, от където минава и пътя за София. Асфалтирана, с хубави къщи и чудесна гледка, това е една от улиците (заедно с пресечките й) във Владо Тричков , на които си струва човек да има къща, а фитнеса по стълбите е само ако ще пътувате често с влак. Улицата свършва в нещо като административно-търговски център (т.е. общинска сграда, поща, книжарница, някакви магазинчета) и доста приятна кръчма, в която се подкрепихме, преди да продължим разходката 🙂

От шосето за София (което във всички села в района се нарича “булевард нещо си” и играе ролята на главна улица) в централната част на селото тръгват много пресечки, някои асфалтирани (като улица 20, улица 30, улица 8 и 9…) или на черен път (като улица 19), на които също си струва човек да живее, защото са сравнително равни, близо до всякакви “екстри” на пъпа на селото :). За съжаление това, че вече знаем имената на улиците изобщо не ни помогна, защото повечето от брокерите не ги знаеха.

Оказа се, че в централната част на селото има и няколко магазинчета за хранителни и други стоки, дрогерия (аптека, ама не съвсем),  супермаркет “Аро”, детска градина с чудесен просторен двор и кът за игра, доста прилично футболно игрище, няколко кафета, хлебопекарна и кантора на агенция за недвижими имоти. И сигурно нещо сме пропуснали, но просто не можахме да обходим всичко, въпреки че във Владо Тричков ходихме общо 3 пъти до сега (2 разходки и 1 оглед).

От вилните зони обходихме по-сериозно само Клисура, защото повечето парцели в нашия ценови обхват и изисквания (ток, вода, регулация) бяха основно там. Но за Клисура – в следващия пост.

В общи линии от всички села по дефилето до Своге, като че ли Владо Тричков е най-добрия избор за постоянно живеене. Близо е до София, още по-близо е до Нови Искър, където може да се разчита на банков клон, банкомат, по-добре заредени аптеки и поликлиника.

Само едно не успяхме да разберем: кой е този Владо Тричков, на когото е кръстено селото?

Как се стига до Владо Тричков?

  • С влак: от София до Владо Тричков пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 37 минути с пътнически влак, а цената е 1.00 лв.

  • С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират във Владо Тричков. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

  • С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 25 мин.

 Някои факти

  • Местоположение: Юго-Западен регион
  • Разстояние до столицата: 20.862 km от София
  • Геогр.ширина (Latitude): 42.867N
  • Геогр.дължина (Longitude): 23.367E
  • Надморско равнище: 500 – 699m
  • Област: София
  • Община: Своге
  • Площ: 18.969km2 (НСИ)
  • Население: 1454 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
  • Пощенски код: 2299
  • Телефонен код: 07166 от България, 003597166 от чужбина

(информацията е от Справочник България)

Галерия

vt7.jpg Пейзажът около гарата е малко в стил “Дивият запад” и с нищо не подсказва симпатичното селце, скрито зад хълмовете наоколо.
vt1.jpg Улица 3 се простира успоредно на р. Искър и от нея се открива страхотна панорама към другия бряг.
vt6.jpg Улица 19 прилича повече на алея в парк, но всъщност е на 2 мин пеша от центъра на селото. Зад храсталаците се крият симпатични къщички.
vt4.jpg Някои от магазинчетата се крият в дворовете на къщите.
vt8.jpg Едното от двете заведения, които забелязахме в центъра на селото. Това не сме го тествали, но другото има добра кухня 🙂
vt3.jpg Детската градина има просторен двор с доста прилична детска площадка.
vt5.jpg Улица 20 е къса, асфалтирана и в центъра. За съжаление по нея не се продават евтини парцели.
vt2.jpg Футболно игрище в село Владо Тричков

с. Кътина

 katina1.jpg

Така се случи, че в Кътина ходихме 3 пъти. Първия – защото решихме да видим става ли за живеене едно съвсем непознато за нас село веднага след Нови Искър, който все пак се води квартал на София, втория – на оглед за конкретен парцел и третия – защото от първите 2 пъти нямам никакви снимки, а мястото е хубаво и никак не е зле да се има предвид.

Селото е чаровно и не може да не ти се стори такова след Курило и Гниляне. Имам чувството, че колкото по-близо до София е едно място, толкова вероятността да е попило от всепроникващия “столичен” дух е по-голяма. Тоест да изглежда като сметище.

Кътина беше първото място, в което се почувствахме наистина добре, без уговорки. Дали защото денят беше един от първите слънчеви февруарски и някак си можехме да си представим, че се разлагаме на сянка на пейките в градинката в летните жеги, на една ръка растояние от борова гора в едната посока и студена бира в другата… дали защото селото беше много чисто и подредено, а на площадчето имаше и кофи за разделно събиране на боклук или може би заради чудесната кухня на заведението в центъра, но някак си ми легна на сърцето – дотолкова, че да потърсим оферти за парцели в Кътина и да прозвъним някои от тях.

И до тук с хубавите неща – оказа се, че доста сме позакъснели. Близостта до София и удобния редовен градски транспорт, както и прослувутото Кътина Голф Ризорт вдигнаха и тук цените на имотите доста над нормалното за извънградски район. На цени под 40 евро на квадратен метър за парцели с ток, вода и регулация имаше само 2-3, а след като единственото място с подходящи размери да пасне на джоба ни се оказа дере с 60 градусов наклон и едва не “паркирахме” в една пропаст, докато го търсихме, се насочихме към други дестинации и доста време ми ставаше чоглаво, щом се сещах за Кътина. Едва след едномесечната обиколка по Искърското дефиле се върнахме отново тук – не да търсим имот, а за да видим селцето с новопридобитото си “зрение”  и някак си да се помирим с него.

Село Кътина е добър избор, ако близостта до София е от значение, не отстъпва по природа на някои прехвалени и доста по-скъпи дестинации в полите на Витоша, в селото живеят около 1000 души, има интернет, хубави къщи (всъщност от едната страна на реката направо си беше строителна площадка), няколко магазинчета и заведения. Най-известните природни забележителности там са Кътинските пирамиди, селото има и богата история.

В Кътина трябва да се внимава при избора на парцел – ако е в ниското и близо до реката ще е равен, но има опасност от наводнения, а хълмовете наоколо са доста стръмни и задължително парцелите там трябва да се погледнат от специалист, освен ако борбата с гравитацията не ви е цел в живота 🙂 .  Впрочем това важи за всички селца по Искърското дефиле, но ако следвате нашата логика (първо оглеждаме местата по-близо до София, ако не харесаме нищо се преместваме 5-10 км или няколко завоя нататък) Кътина ще е първото по-планинско селце в тази посока и със сигурност ще се зачудите може ли да се строи изобщо къща при такъв стръмен терен. Може – в Реброво и Владо Тричков са виртуози на скатните къщи – просто се искат повече средства, добри строители и доста кураж.

До Кътина може да се стигне по 2 начина: с градски автобус 27, който се хваща от Илиенци и с маршрутка 18, чиято друга крайна спирка е ж.к. Дружба. И автобуса, и маршрутката имат спирки в Нови Искър, могат да се ползват и за ходене до там и са на цената на съответните градски превози в София.

Галерия

katina8.jpg Площада в центъра на Кътина.
katina7.jpg Кофи за разделно събиране на боклук в центъра на Кътина.
katina2.jpg В градинката в центъра на селото има и детска площадка.
katina6.jpg В този снек-бар готвят вкусно домашни манджи и цените са народни. В центъра има и един ресторант, но него не сме го тествали.
katina5.jpg Дворовете на къщите са чисти и подредени. Впрочем по уличките и на площада също беше чисто.
katina4.jpg Булевард “Сливница” е главната пътна артерия в селото :).
katina3.jpg Стари къщи от плет, кал и камък в Кътина.

с. Луково

На около 5 минути път с влак или няколко завоя разстояние от Владо Тричков се намира село Луково. Напомнящо повече на парк, селцето в по-голямата си част е вилна зона с постоянно живеещи около 300 души.

За разлика от Владо Тричков и Реброво, с. Луково е сравнително равно в по-голямата си част. В района около центъра на селото и гарата има доста приятни къщички, добре зареден смесен магазин, кръчма, кафе и чудесна детска площадка. В селото има и атракция от сорта на “басейн, джакузи и 2 бара”, която не успяхме да тестваме, защото работеше само през лятото.

Хората… малкото, които срещнахме там бяха приятни, любезни, поздравиха ни без да любопитстват кои сме, какво снимаме и оглеждаме около къщите им, отговориха търпеливо на всичките ни въпроси и ни пожелаха приятен път. В рамките на селото има асфалтов път, ток, вода и интернет, като цените на парцелите там са около 20 евро/кв. м. Във вилните зони по баирите се мяркат доста прилични къщи, но “екстрите”, осигуряващи нормален живот са проблем. В замяна на това може да се намери над декър парцел с ток и вода за около 5000 евро.

Как се стига до Луково?

  • С влак: от София до Луково пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 45 минути с пътнически влак, а цената е 1.80 лв.

  • С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират в Луково. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

  • С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 35 мин.

Галерия

lukovo1.jpg Смесен магазин и хоремаг в центъра на Луково. Работеха и в неделя.
lukovo1.jpg Детска площадка с градинка, пейки и кладенец. Не знам в селото има ли малки деца, но условия за тях има.
lukovo1.jpg Не седнахме в това кафе, просто отбелязахме, че го има.
lukovo1.jpg Дворовете на къщите в Луково са чисти и добре поддържани – като този тук. Склуптурата “Мухоморки сред поляна” определено ме впечатли 🙂
lukovo1.jpg Вилна зона зад гарата, на 5 минути пеша от центъра. Не бих имала нищо против да живея на място, приличащо на парк… и в такава къща. Пътят е черен около километър оттук нататък. Малко преди къщата свършва асфалтовия път.

с. Реброво

Разходката ни из Искърското дефиле започна от Реброво – село на 9 км от Своге и на около 25 км от София (някъде го водят 30 км… може би зависи от къде и как се мери). Пътувахме с влак и както можеше да се очаква, по-досадната, прашна и грозна част от пътя беше докато се доберем до Централна гара и успеем да се измъкнем от София.

Докато ахкахме и охкахме на невероятните гледки (много е красиво, наистина!), влакът пристигна и се изсипахме на гарата в чуденка накъде точно да поемем. А си е за чудене, защото селото се оказа пръснато по няколко склона – поради силно начупения планински терен местните са “усвоили” всяка педя земя, която гравитацията не е свлякла в реката. А река Искър дели селото на 2 части, свързани помежду си чрез мостове (имаше и въжен).

Никога досега не бях виждала толкова упорито и рационално усвояване на “въздуха” в парцела. Силно денивелираните терени с множество чупки и тераси са принудили местните да натворят такива причудливи строителни решения, че като че ли в Реброво най-често градината и гаража са на едно ниво с покрива, а до основата на триетажната къща се стига през поредица от стълби и тераси, изглеждащи от улицата направо висящи във въздуха.

rebrovo1.jpg

Навярно по тези склонове се образуват и свлачища, но срутила се къща по време на двучасовата ни разходка там не видях. В замяна на това навсякъде на опасните места имаше укрепителни каменни зидове или направо бетонни блокове, а къщите, опасани с подобни “крепостни стени” изглеждат малко странно, но пък няма опасност да се приземят на пътя.

rebrovo2.jpg

В Реброво открихме няколко кафенета, един клуб и ресторант, но нищо от тези много прилично изглеждащи заведения не работеше в събота. Отворени бяха магазина за хранителни стоки и кафето на гарата.

Селото е чисто (видяхме хора, които премитаха улицата пред оградата си), хората са дружелюбни и приятни, а природата наоколо е страхотна, но малко по-сурова към мераклиите да живеят там. Проблем е да намериш равен парцел в регулация в рамките на селото, за това пък има интернет.

Как се стига до Реброво?

  • С влак: от София до Реброво пътува 9 пъти дневно, като първата машина е в 5:58, а последната в 22:30 часа. Времето за пътуване е около 50 минути с пътнически влак.

  • С автобус: Няма директна линия, автобусите пътуват до Своге и спират в Реброво. Има доста повече коли, но всички тръгват от Автогара Север.

  • С кола – пътят е добър и добре поддържан, но има доста завои. От табела до табела е около 40 мин.

Малко факти:

  • Разстояние до столицата: 22.881 km от София
  • Геогр.ширина (Latitude): 42.883N
  • Геогр.дължина (Longitude): 23.383E
  • Надморско равнище: 500 – 699m
  • Област: София
  • Община: Своге
  • Площ на Село Реброво: 15.534km2 (НСИ)
  • Население на Село Реброво: 1061 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
  • Пощенски код на Село Реброво: 2294
  • Телефонен код на Село Реброво: 07164 от България, 003597164 от чужбина

(източник: Справочник България)

Галерия

rebrovo3.jpg Гарата в Реброво
rebrovo4.jpg Улица “Търговска” зад гарата – симпатични заведения и магазинчета
rebrovo5.jpg Центъра на селото – изглед от площада към училището