All posts by Кот

Не почиваме :)

Няма ни, защото е малка лудница:

  • Шефът ми реши да смени офиса точно по средата на супер важен, супер спешен и супер капризен проект, та вместо да си чертая следващите стаи, в почивните дни пренасям кашони и правя стикери, с помощта на които всеки идиот да може да паркира гадната си кола…
  • Прасунсен се прибра от Индия с нов проект, нов екип и кратки срокове.
  • Любимите ми клиенти (повечето от които вече приятели и по тази причина няма как да им тегля една благословия) решиха, че през лятото аз по default съм свободна и дай да ъпдейтнем всички сайтове точно през август.
  • Купих си колело. До новият офис ми е доста бързо и удобно, а и за Своге това ще е подразбиращия се начин за придвижване 🙂 Така де… нали това е идеята да се местим на такова място – край на трафика, на гадния смог и на обездвижването. Цяла седмица дзяпах сайтове с велосипеди 🙂

Но вече имаме предварителни договори за ток и вода, така че мечтаната къща е една идея по-близо. Следва темата, в която описвам как сме открили перфектния потребителски кредит (някой има ли идеи къде да го търсим?!) и как вземаме разрешение за строеж.

btw в ЧЕЗ отново има промени… ходете там само с предварително попълнени бланки. И не, че става по-бързо… пак си чаках 1 час при 15-тина човека в чакалнята. За това пък Прасунсен приключи с водата в Своге за 2 часа с 1 ходене.

Да си платиш, за да гледаш реклама?!

Не бе… не ми се свидят 7 лева. Месечно купуваме списания за минимум 70, голяма част от които имат повече реклами от тези 72 страници. И не е като да не ми се е налагало да плащам за каталози – разбираемо е, когато каталогът съдържа скъпи мостри и ти се ще да отсвириш колекционерите на рекламни материали, които нямат интерес към продуктите ти. Обаче каталог, маскиран като периодично издание и продаващ се в будка със списания… е те този маркетингов подход направо ми изкърти миФката 🙂

За какво иде реч?

За ей този каталог за сглобяеми къщи на “Братя Пашкулеви”:

Мернах го съвсем случайно в магазинчето, от което вечер си купувам бира и списания. Няма голям избор на заглавия, но работи до късно и понеже собственикът вече ме познава, съвсем по приятелски ме предупреди: “Ми то това май не е списание… на каталог прилича. Разгледай го, ако искаш, опаковката е разскъсана.” Поразлистих го малко, но го взех – все пак темата живо ме интересува, а точно към къщичките на завода в Брацигово се бяхме ориентирали. Дори се позачудих дали не е рекламния каталог към някое списание, но найлоновото фолио му пасваше точно, а и цената е написана на корицата. Както и това 1/2008, което се надявах да означава бр.1 от списание, което ще третира точно тази тематика…

Е, това бяха само надежди. В каталогът има само инфото, което съдържа и сайта на фирмата. Поспестена е малко от полезната информация в сайта (предполагам, за да се спести от печат) и доста от информацията, която я няма там и би ме запалила по този тип строителство. Да, снимките на къщите са хубави (и водния знак по тях разбирам защо го има), плановете – грамотно направени, хубаво е, че има ориентировъчни цени и ако ги нямаше 2-те страници с техническа информация накрая наистина щях да се ядосам, но…

Това все пак е каталог на 3 езика, с банални рекламни фрази (14pt bold), дизайн от 90-те на миналия век и читав печат (някакво пловдивско издателство “Зеница-Ида”).  Разбирам, че “Братя Пашкулеви” ООД нямат финансовата възможност на Selamore, чиито каталози са наслада за сетивата и са безплатна притурка към доста по-дебели и с повече полезна информация списания за 5 лв, но да продаваш такъв каталог си е жива излагация.
Най-малкото, защото хората, които биха дали 7 лв, за да научат нещо повече за сглобяемите къщи на завода в Брацигово имат интернет, вече са намерили сайта и са прочели оскъдното инфо там.

Направете го това списание на вестникарска хартия, бе хора! Намалете размера, намалете шрифта, смалете илюстрациите (така ще отпадне и опасността да ги крадят конкурентите ви), пуснете си блог в сайта (това няма да ви струва нищо като разходи), но напишете нещо повече за работата си, нещо от кухнята, нещо полезно дори и за тези, които няма да ви станат клиенти (защото те имат близки и приятели, които може и да станат). Защо ни принуждавате да четем чуждоезични сайтове, за да станем фенове на това, което после вие ще ни продадете? Защо се налага да търсим, пресяваме и анализираме информацията, която би ни убедила да станем ваши клиенти?

Защо карате нас, потребителите, да пишем статии за това, от което вие, производителите, разбирате най-добре?

Спалня ъпдейт

Критиката на shn ме накара да преосмисля и коригирам разпределението на мебелите в миниатюрната ни спалня.

Леглото минава плътно в ляво, до прозореца, като оставям около 15-тина см широк подиум, на който Прасунсен да може да си оставя чашите, очилата, телефона и други дребни неща. Едната открита етажерка изчезва, а до другата се появява закрито гардеробно крило.

На мястото на скрина е по-добре да има по-тясна ракла, а тя и телевизорът са отместени отново в ляво, срещу леглото. Стената, на която е опряно леглото ще изолираме с тънък слой корк.

Мисля, че вече има достатъчно място да избягваме прекия сблъсък със стените дори и с понарастналите си през лятото бирени коремчета 🙂

guter Rat от нафталина

Пет дневната отпуска не предлага много алтернативи – мога да отида да се видя с родителите си, мога да отида на море… късмет, че в моя случай мога да съвместя и двете. Темата за разговор вечер естествено беше новата къща, а разравянето на библиотеките на баща ми с идеята да намеря помощна литература – задължително.

guter Rat беше едно от малкото така да се каже “по-западни” списания, до които можехме да се доберем през моето детство. Оказа се, че списанието, което винаги съм смятала за ГДР-ската версия на “Направи си сам” е с 63 годишна история, все още съществува, има си сайт… макар и да ми се струва, че е с леко разширена тематика. (Струва ми се, защото сайтът е на немски, списанието също, а немския никога не ми е бил силната страна – на немски мога да си изпрося боя, да благодаря… и горе-долу толкова).

Снимката е от брой 3/1980г. – един от малкото запазени от онова време. Статия от две цветни страници със снимки на различни разпределения на тийнейджърска стая с мебели от сандъци и 1 черно-бяла с чертежи и инструкции как да си сглобиш сандъците и чекмеджетата. Това беше мечтата ми за детска стая и съм я кътала дълго и упорито поне 5 години, когато изведнъж родителите ми прекратиха абонамента за guter Rat и в къщи се появи друго немско списание на подобна тематика – kultur im heim. И двете спряха да се продават у нас някъде към 89-та, а малко след това се появи brava casa и позабравих за въздишките си по малко по-западния соц дизайн 🙂

Но тази стая съм я сънувала… как размествам дървените сандъци в най-различни конфигурации и все не мога да харесам резултата 😀

Обзавеждане на миниатюрна спалня

Винаги ми е било интересно как архитектите успяват да набутат толкова много мебели в скиците на малогабаритните апартаментчета съвременно строителство. Колкото и да меря и да размествам, никога не успявам да постигна резултат с толкова много въздух…

(тежка въздишка)

И така, задачката ми е следната: имам стая за спалня с размери 3х2,90 м (или 8,7 кв.м.), на която знам къде приблизително ще се намират прозореца и вратата. Трябва да успея да сместя в нея една функционална и удобна спалня (или както обичаме да си я наричаме – Кочинката), която да отговаря на типично наши си (скромни) нужди и изисквания:

  • В Кочинката, разбира се, спим. Не заемаме много място, но обичаме да ни е нормално широко. Никакво персон и половина легло – ние сме цялостни личности 🙂 Под 2 метра h сме и двамата, но при 2,90 м стена с врата… задължително вратата ще трябва да се отваря навън, иначе ще трябва да влизаме в спалнята с чупка в кръста и лек подскок (да не забравя да я обърна!).
  • Главите ни трябва да са на север или поне на изток. Не помня къде го бях чела това, но от 20 години го спазвам и още съм жива 🙂 В нашия случай има възможност на север, значи идеално.
  • В Кочинката обичаме да четем книги и списания. Знам, че четенето в легнало положение е вредно, но пък така ни е удобно. Значи… някакви полици за месечната преса и за няколко книги поне ще трябва да има. За да не правя кулата в Пиза, както е в момента върху нощното ми шкафче.
  • В Кочинката се гледа и телевизия, когато гледаме такава. Място за телевизор, не много голям и dvd.
  • Обикновено в спалните на нормалните хора има гардероб… в нашия случай освен, че няма място, това ще е и груба грешка. Прасунсен обича сутрешния си сън, аз обичам да тряскам вратите на гардеробите, чекмеджетата на скрина редовно тръгват да се затварят накриво, а сутрин съм толкова неадекватна и сърдита на света, че се обличам шумно, продължително и успявам да се спъна в почти всичко по пътя си. Подозирам, че ще е добре за връзката ни да го правя в друга стая.
  • В Кочинката ще трябва да има място за спално бельо. Все някъде трябва да го слагаме, а и другите стаи също не са разтегателни.
  • Естествено Кочинката трябва да е удобна за всички останали дейности, които обикновено се свързват с размножаването. Т.е. здраво, широко легло и достатъчно разстояние до тавана, за да няма разбити глави.
  • Тъй като излишни пари за мебели няма да имаме, конструкцията ще трябва да е такава, че да успеем да си ги направим сами в най-лошия случай. В добрия чертежът ще е прост и майсторът няма да има много възможности да сбърка.

Решението

Избрах Google SketchUp за работна среда, първо защото това е безплатен софтуер, с добра библиотека готови модули, добра функционалност и логичен за начинаещи начин за работа и второ… защото това е безплатен софтуер и ми се ще да го разуча. И аз, както повечето българи чета хелпа едва когато стане напечено, та за това някои прости неща ми отнеха малко повечко време. Не правете като мен – вижте видео уроците – ще спестите време.

Вдигането на стените беше лесно, но доста време ми отне да схвана как да направя прозорците и вратите така, че да “пробият” стената. Използвах готови модули за прозорци и врати от библиотеката (File -> 3D Warehouse -> Get Models), но когато ги поставих на стената, отвори нямаше. В крайна сметка разпробих стената по стандартната процедура (чертаеш контур с нужните размери върху стената и с инструмента Push/Pull избутваш навътре, докато се покаже надпис “On Face”. На така разпробития отвор монтираш вратата / прозореца. Изглежда естествено просто (къртиш и след това монтираш), но само ако нямаш навици за работа с друг софтуер 🙂

Цветове, материали

При такива размери на стените, задължително ще трябва да ги боядисам в бяло. Тясно е и се налага да използвам всеки начин да направя стаите да изглеждат по-малко клаустрофобични. Освен това бялото успокоява. Освен това се поддържа лесно и цветово се съчетава с всичко. Абе харесвам бялото, трябва ли да си търся оправдания? Подова настилка – някакъв ламинат (лесно за чистене и приятно за стъпване с боси крака). Знам, че дървен паркет или дюшеме ще е много по-яко, но е по-скъпо и на цялата ни концепция “нещо удобно и прилично за жълти стотинки” ще е като на свинче звънче.

Хрумна ми, че една лека конструкция от гипскартон в стил “зидана библиотека”, боядисана с цвета на стената (бяло) би била добра идея. Висока до тавана, с 2 затворени шкафа горе и колони с полици от двете страни на леглото. Не е революционно като дизайн, има го под някаква форма във всяко списание за обзавеждане, но перфектно пасва на целите ни, а и няма да “затрупва” стаята с присъствието си. На 2 или 3 места “полици” от конструкцията, по средата дървени полици, боядисани в тъмно кафяво (почти черно). Тъмни ще са и сандъците за нощни шкафчета. Ако открия и подходящи по размер плетени правоъгълни кошове, могат да се сложат на няколко места по полиците за съхраняване на дребни насипни вещи (козметика, лекарства и всякакви дребни и изискващи място дреболийки). В горните шкафове може да се слага спално бельо, а вратичките им ще бъдат от някакви плоскости с бял фурнир (или по-точно от някаква част на стария ни бял полуразпаднал се гардероб).

Не съм много наясно със този вид сухо строителство – гледах един видео урок в сайта на “Мисия моят дом” и май точно на място съм попаднала. Не ми изглежда по-сложно от работа с дърво, надявам се да не е прекалено скъпо.

Работата с прави ъгли в Google SketchUp е проста, но селектирането на всички части на една плоскост примерно, за да се премести, си е цяло изпитание. Все пак успях да хвана начин, по който това може да става лесно: правите си “плоскостите” и ги конвертирате като компонент (иконата за компонент, Edit -> Make component или с бърз бутон G), като след това можете да си ги копирате, местите или копирате огледално. Можете и да групирате обектите (Make Group от същото меню).

Огледалното извъртане/копиране (или mirror за кад-аджиите) тук е достъпно, като се селектрира обекта и с десния бутон на мишката се избере Flip Along. След това избирате Components red/green/blue в зависимост на това по коя ос на координатната система искате да го обръщате.

Леглото

представлява проста дървена конструкция от 2 части, всяка от които може да е самостоятелна. Вътрешните стени на “сандъците” са по-ниски, а конструкцията така оразмерена, че матраците да се допират плътно един до друг, без пропаст между тях. Другите 3 стени, в които е “хлътнал” матрака гарантират, че той няма да тръгне да се “разхожда” из леглото. Повече за конструкцията и чертежи на леглото някой друг път. Дървената част е боядисана в същия тъмно кафяв, почти черен цвят.

Почти през целия си живот съм спала на матрак директно на земята, върху дървена плоскост на земята или върху нисък дървен “сандък” и винаги съм имала много здрав сън. Не бих си усложнявала живота с правенето на легло, ако не се налагаше да оползотворим мъртвото пространство под нас – в сандъците под матраците може да се съхраняват завивки и възглавници. От друга страна една по-сложна конструкция с чекмеджета отпред или отстрани в случая е нерационална – няма почти никакво пространство, където да се изтеглят.

Скрин с телевизор отгоре или масичка за телевизор?

Скрин си имаме – това е единствената нова мебел, която сме купували за квартирата. Не е някаква ценна вещ – обикновен евтин чамов скрин… но е още нов и здрав и задължително ще влезе в употреба. По габарити се събира на стената срещу леглото, но все още не съм го начертала, за да “усетя” стаята с него (използвах готов модел отново от библиотеката и коригирах размерите му, така че да съвпаднат с тези на нашия). Подозирам, че ще ми изглежда тясно и ще се блъскаме в него при влизане. Цветово също не знам как ще пасне на концепцията… като я видя на живо, ще му правя корекции с четката, ако се наложи 🙂

Масичка за телевизор може да се направи от остатъците профили и гипскартон (ако останат) или от дърво (ако ми останат “части” от старите мебели, които не се поберат в другите стаи). Може и да се купи, разбира се, но така няма да е толкова интересно 🙂 Концепция и чертежи на масичката – отново друг път, когато ми е малко по-ясно на какво разстояние от стената ще е вратата.

Мезонет на 29 кв.м.

Много се ядосвам на списания, които не разрешават под никаква форма препечатването и разпространението на своите материали. Че как ще споделиш с колкото се може повече хора нещо, което много те е впечатлило, ако не го цитираш?!

Списанието “Къща и градина” е малко и невзрачно на пръв поглед евтино списание (0,99 лв), в което обаче цялата площ е уплътнена с много полезна информация. В списанието няма никакви реклами (значи можело и така да се издържат), няма артистични фотографии на цяла страница, в замяна на това е пълно с енциклопедични данни за градински растения и отглеждането им, материали в стил “направи си сам” с чертежи и алгоритъм как да си направите нови мебели, да реновирате старите, да сътворите ръчно изработен подарък и т.н.

В брой 6/2008 на списанието има една уникално яка статия в категория “за малкото жилище”: “Мезонет на 29 квадратни метра”. В статията е описано как от една малка мансарда е направено удобно функционално жилище на 2 етажа с дневна, кухня, спалня, отделни баня (с вана) и тоалетна. Мебелите и разпределението са измислени много хитро и изглежда чудесно.

И въпреки, че нямам право, ще си позволя да наруша правилата и ще постна една малка снимчица от статията – стълбище-етажерка, което води до горния етаж. Ако се разсърдят, ще я махна, обещавам 🙂

Искам къща, бързо!

Честно казано, мъчение си е да продължаваш да живееш в София – точно през лятото, в жегата и прахоляка, при това под наем, след като твоето собствено парче земя с форма на усмивка ти се е ухилило раззеленено. Не ни се чака, ама никак. Мислех си, че с намирането и купуването на парцела сме отметнали по-сложната и бутникава част от работата, а се оказа, че тепърва започваме…

На сглобяемите дървени къщи сме хвърлили око отдавна. Харесвам дървото като строителен материал – има чудесни звуко и термоизолационни свойства, дървените къщи са устойчиви на земетресения, строи се бързо и чисто (около 2 месеца, като самото сглобяване на място е за не повече от седмица), няма остатъчна влага след завършване на строежа и можеш да се нанесеш веднага.  Харесвам и усещането, което ти гарантира една къща от истински дървени трупи. На пролетното “Стройко” попаднахме на едно моделче от 30 кв.м., сглобено отвън, пред НДК и адски ни хареса. Цената на Ерато не изглеждаше прекалено висока (350 евро/кв.м. с покрив и дограма) или поне не толкова непостижима за нас, колкото къщите на Хонка, но щом направихме една бърза сметка и проучихме каква разправия е да вземеш ипотечен кредит с обезпечение парцел… отказахме се. Следващата ни къща ще е такава, обаче 🙂

За съжаление и истинска пасивна къща не би била по джоба ни (голяма част от сглобяемите, които се предлагат у нас също, впрочем), но някои от идеите, залегнали в това понятие със сигурност ще се опитаме да използваме. И тъй като по ред причини (основно финансови) се спряхме на продукцията на завода в Брацигово (май това е сайта им… не, че има много инфо там), видяхме на живо построена от тях единствената къща в каталога им, която ни е по джоба, харесахме я и почти сигурно е, че ще строим такава, ще се опитам да анализирам нашата бъдеща къща, а не някаква хипотетична.

Южното изложение и прозорци изцяло на юг.

Парцелът е с перфектно разположение, за да спазим това условие, но изборът на готов проект за сглобяема къща ни връзва ръцете – на север остава миниатюрното прозорче на банята и евентуално едно кухненско със същите размери, но освен на юг, имаме по 1 прозорец на изток и запад. Чудя се дали ако от северната част на парцела засадим няколко дървета, няма да изиграят ролята на естествен климатик, щом пораснат? В смисъл… да спират неприятните северни ветрове.

Прозорци със стъклопакет от 3 стъкла, като вътрешното е нискоемисионно.

Това за момента ще ни е трудно да спазим. В цената на къщата влиза българска дървена дограма със стъклопакет от 2 стъкла, за нискоемисионно изобщо не говорим. Все пак дограмата не изглеждаше никак зле, винаги при наличие на средства може да се смени, а прозорците във всички къщи на завода в Брацигово са малки, т.е. предполага се, че ще влияят по-малко на топлообмена.

Компактна форма и добра изолация

Компактната форма я имаме (какво по-компактно от един грубо казано куб), но съм сигурна, че при цена 450 лв / кв.м. изолацията няма да отговаря на изискванията за пасивна къща, т.е. дебелини на изолациите около и над 30 см или казано по-технически: коефициентът на топлопреминаване на всички строителни елементи (под, стени, таван) трябва да е под 0,15 W/m2oC. Доколкото си спомням от разговора с представителя на фирмата в Своге – нашите стени ще бъдат наполовина на това. Надявам се, ще е по-добре от панелката, в която живеем в момента.

Дали не би могло да се направи допълнителна външна изолация на по-късен етап, примерно след няколко години? Доколкото четох, от вътрешна нямало голям смисъл, а и стаите ще станат още по-малки. Не харесвам винил-сайдингите (с това със сигурност ще може да се облече къщата и в последствие), но една дървена облицовка, дори и само от северната страна… може и да има смисъл.

Доставка на топла вода чрез използване на възобновяеми източници – слънчеви колектори или термопомпи

Това не е проблем да се направи и в последствие, когато имаме повече пари. Единственият въпрос е ще издържи ли конструкцията на покрива (както я правят стандартно от тази фирма) на едни слънчеви колектори на него… но ако се окаже проблемно, винаги може да се измисли една стойка в двора, до къщата от страната на банята и кухнята (хубаво си е да имаш двор).

Енергоспестяващи домакински уреди

Това също не е проблем да се прави поетапно. Всеки от уредите ни, на който живота му свършва, ще бъде подменян с по-нискоенергиен.

Пасивно предварително затопляне на свежия въздух

Това определено ще го пропуснем. Идеята изобщо да не си отварям прозорците, а подмяната на въздуха да става през някакви подземни тръби и почвата да топлообменя с тях, за да затопля въздуха, не ме радва изобщо, нищо, че звучи много ефективно. Обичам свежия студен въздух и отворените прозорци. Ще жертвам тази част (а и струва скъпо).

***

Във всички сайтове на производители на сглобяеми къщи, а и по форумите съветите на специалистите са: платете повече сега, за да имате качествена изолация, ниски разходи и комфортна къща. Добре де, но ако нямам възможност да платя сумата, която ми искат за това качество, трябва ли да се отказвам изобщо от идеята? Чудя се, като един обикновен потребител, защо не може в сглобяемата къща да добавям екстри поетапно, на модулен принцип и това да не оскъпява с много повече общата цена, отколкото ако се направи наведнъж, в момента на строежа. Знам, че много искам 🙂

Малко информация за пасивните къщи:

Съветите на башмайстора

Попаднах на инфо за книжката на Едуард Калъпов – “Как да построиш къща, да направиш ремонт – без да те ошушкат, без да те ощавят” съвсем случайно, в един форум за имоти и веднага реших, че трябва да я имам.

Авторът описва собствената си 9 годишна епопея и опитите си да построи собствена къща и малък хотел. Пълна с ирония и сарказъм, но и с безброй практични съвети, книгата започва с избора на парцел, архитект и проектанти и продължава с много систематично, почти блок-схемово описание (авторът е компютърен консултант в голяма Ню-Йоркска компания) на кръговете на ада, през които ще минеш с помощта на така наречените “майстори” от всякакъв сорт и калибър: арматуристи, кофражисти, бетонджии, бояджии, фаянсаджии и т.н.

В книгата се описва като за пълни профани каква е спецификата на всяка професия в строителството, как да се пазариш с майсторите, за какво да се оглеждаш и ослушваш като ги наемаш, какви инструменти и материали използват, къде може да те изпързалят, ако не упражниш контрол и как всъщност да упражняваш този контрол. Има доста добри съвети, свързани с топло-, звуко- и хидроизолацията, вертикалната планировка и грубия строеж, както и описание на цялата бумащина, през която ще трябва да минеш.

И ей така, докато си чета и се хильотя на глас, вече знам какво означават марките бетон, коя за какво се използва и как могат да те прецакат в бетоновия възел или шофьора някъде по пътя – тема, която, повярвай ми, винаги ми е била адски скучна и никога до сега не съм намирала времето и нервите да седна да се пообразовам в тази сфера, дори и след решението да строим къща.

Препоръчвам я като първи и основен наръчник за всеки, който нищо не разбира от строителство, но му се налага да строи, ремонтира или дори да чака да му се построи нещо.

И ако на места те дразни огорчението или жлъчта на автора – прости му, той все пак се е опитвал да направи нещо хубаво в годините на най-големите строителни безумия. Съветите му обаче със сигурност са актуални и днес.

ЧЕЗ неволи

Освен ако не си фен на изцяло алтернативните източници на енергия, при строеж на нова къща със сигурност ще ти се наложи да подадеш едно искане за проучване на условията за присъединяване към електрическата мрежа, както и в последствие да сключиш договор за присъединяване на обект към електрическата мрежа.

Ненавиждам висенето по опашки, разправията с разни институции и нервната обстановка в чакалните, но не може да им се отрече на ЧЕЗ, че са се опитали да вкарат малко ред в центровете си за работа с клиенти. В този на “Сливница” 213 имаше машина за издаване на номерца за ред, както и голямо електронно табло за “викане” на номерата. И понеже в петък опашката от чакащи се виеше доста извън офиса… може би още едно табло на фасадата на сградата също не би било излишно – поне според лелката, която си пропусна реда, докато се усети да се добере до гишетата.

Като се знам каква блейка съм и аз… взех си 2 номера, през 10 и заседнах в едно кафене наблизо с книжка, чай и много търпение. Три часа по-късно вече съжалявах, че вместо книга не съм си взела учебник по електротехника за един бърз опреснителен курс. Оказа се, че за да ми приемат молбата за искане за проучване, трябва да знам каква мощност ще искам да ми предоставят (т.е. трябва да имам проект за електрическата част). И тъй като проекта ни е типов и ще се префасонира допълнително след като сключим договор с фирмата-изпълнител и платим капаро… единственото, което знаех на този етап беше, че трябва да избера опцията до 15 kW. Наивното “Ами напишете нещо подходящо за маломерна еднофамилна къща, до 15 kW” не мина, служителката на гишето ме изгледа строго, връчи ми една празна бланка и ме върна на поправителен.

Три дена по-късно: на същото място, по същото време, със старателно попълнена бланка и след консултация с изровен от някъде проект за къща, тръпнейки от притеснение като на изпит и отново с 2 номерца. На въпроса за мощността изстрелях автентично звучащото 10,28 kW, служителката се усмихна одобрително, закръгли го на 11 и ми прие документите. Още една малка крачка напред към нашата къщичка…

Как да станем абонати на ЧЕЗ – ръководство за пълни профани, част 1

  1. Приготвяте копие на нотариалния си акт и копие на визата за проектиране.
  2. Дърпате (от тук), разпечатвате и попълвате предварително бланката “Искане за проучване на условията за присъединяване”. При строеж на нова еднофамилна къща в контекста на документа вие сте “възложител”, а не “собственик” (пише го като обяснение, даже е болднато, но да си кажа…). Не забравяйте да отметнете и т.7, а именно, че искате временно електроснабдяване на строителни обекти – важи докато важи и разрешението за строеж, а цената на електроенергията е по други тарифи (подозирам, че ако не го заявите на една бланка и в последствие ви потрябва, ще трябва да минете отново по същия път, да платите отново таксата за разглеждане на документи, както и да чакате отново 1 месец).
  3. За еднофазен ток ограничението за предоставена мощност е 12 kW (моята служителка го спомена, но не успях да го открия като изискване).
  4. Това, което сте заявили, че искате да ви се предостави като мощност, после при сключването на договора трябва да съвпадне с изчисленото по проект, иначе повтаряте процедурата (на съседното гише една служителка обясняваше на клиента си този тънък момент).
  5. Таксата за искането за проучване на условията за присъединяване е 47.33 лв за мощност до 15 kW, а сумата, която ще платите при сключване на договора към днешна дата е:
  • до 6 kW – 444 лв
  • от 7 до 15 kW – 696 лв

Успешно абониране!