All posts by Кот

Малки обяви

В последно време забелязвам, че като коментари се пускат обяви за извършване на разни (строителни и не съвсем) дейности, от сорта на този.

Нищо лошо няма в това, ние приветстваме подобна активност, но така, пръснати назад по темите, дори и на нас с Прасунсен ни е трудно да ги откриваме.

Е… мисля, че намерих някакво временно решение на проблема: отварям фиксирана страница за малки обяви, в която можете да ги пускате като коментари. Желателно е на български и на кирилица – не знам доколко ще имам време да ги “превеждам”. Ще копирам там последния открит от мен коментар-обява за пример.

Ами… да представим официално и опозицията :)

Струва ми се безсмислено да спорим във всички други теми със Salvador и Soprano за това коя строителна технология е най-подходяща за малки къщи, за това, както обещах, пускам специална тема, в която всички строителни специалисти и лаици са поканени да споделят мнението си за различните класически и космически технологии, да кръстосат шпаги, да разменят линкове и да се пробваме в крайна сметка чрез спорове да открием истината си. Всеки своята, естествено… не очаквайте чудеса 🙂

Нашата позиция

С Прасунсен сме фенове на дървените къщи, къщите от пресована пръст, от чувалчета пръст, от глина, слама и всякакви класически строителни материали, които са присъщи за местността, вписват се естествено в околната среда и при разрушаване не оставят неразградими строителни отпадъци. Стандартната класическа тухлена къща с бетонен фундамент е компромис с тези мечти, но пък е лесна откъм формалностите… 

Опозицията

предлага нещо много интересно като технология – патентованата строителна система IBT, което представлява сглобяеми олекотени (модулни) панели, изработени от експандирана полистиренова плоскост с подходяща плътност, между 2 пласта галванизирана и заварена мрежа, като след монтирането на панелите следва полагане на бетон (CLS) (източник на информацията от тук).

Е добре де… какво му е лошото?

Всъщност нищо кой знае колко лошо не виждам в тази технология. Като цена излиза от порядъка на сглобяемите дървени къщи, фирмата има сходни условия за клиентите: възможност за строеж на еднофамилна къща по типов проект, възможност за кредитиране (естествено преди да сключвате договор задължително проверете дали банките, с които работят точно на вас ще отпуснат кредит и при какви условия), в обявените приблизителни цени за готовите проекти влизат същите неща, които и при сглобяемите дървени къщи и са изключени специфичните (като фундамент, покривно покритие и т.н.), но поне изрично пише, че тези неща не влизат, за това не е подвеждащо.

Твърди се, че в тази технология се използва по-малко желязо и бетон. Това е добре, защото се твърди, че железобетонът разболява…  Да, но в сравнение с какво е по-малко? По тази технология не се прави фундамента, значи той отпада от сравнението… в къщите от дървени трупи, сглобяемите дървени къщи или примерно глинените коб-ове няма изобщо желязо и бетон – носещите конструкции са от други материали. Единствено при сравнение с класическите тухлени къщи и с панелните жилища може да е вярно това твърдение.

Моите резерви по отношение на IBT са точно това, което е и гръбнака на технологията – гъстата метална мрежа, бетонът и полистиренът (или казано по народному – стиропор). Да, знам, че полистиренът (полистирол) е материал във почти всички топлоизолации, но докато една изолация със стиропор може да се смени след време, то стените на сградата ти остават. Ще ми се да знам малко повече за влиянието на този материал… може би след 2 поколения в тези японски куполни къщи ще е ясно 🙂

Спори се доколко е вредно да се живее във фарадеев кафез (тоест човешкото биополе да не може да си взаимодейства с магнитното поле на земята). От друга страна се твърди, че и електромагнитния смог е вреден за здравето и съветите са точно в обратната посока – да се екранира жилището (е да де, но с какво точно? Защото “дупките” в решетката трябва да съответстват на дължините на вълните, от които ще се спасяваме). Доколкото се зачетох в pdf-ите в сайта на IBT, разстоянието между нишките стоманена тел е от 8 до 25 см. (Честно казано не успях да намеря надеждна информация по тези въпроси – т.е. нещо различно от “един екстрасенс каза” и “така пише в учебника, по който е учил дядо ми”, но не съм и имала време да търся и чета. Ще се радвам на повечко просветление по темата.)

Последно – за бетона по принцип. В по-големите градове няма как да се избегне, така че системата с полистиренбетон е много добра алтернатива. Ако строя къща в София, със сигурност ще разгледам много сериозно готовите им проекти, има доста модерно изглеждащи и удобни варианти. Но някак си не ми се връзва да се ползва за малка селска къща, вила или изобщо място, където отиваш да си почиваш от града.

Като инженер съм заклет фен на всякакви нови и интересни технологии. Предпочитам електронната си книжка пред печатното издание и рядко имам повече от 3-4 дни годишно далеч от компютър. Като човек съм доста уморена от тях и ми се ще следващата част от живота си да прекарам в зона, свободна от излишен технически шум. 

(Прасунсен няма чак толкова много резерви, ако му гарантират, че излиза 2 или 3 пъти по-евтино от класическа тухлена къща със същата квадратура, вярвам ще успее да намери подход и да ме убеди 😀 )

 

Нов блог за земна архитектура и еко строителство

Или по-скоро глог… И тъй като услугата на dir.bg е в състояние да откаже по-нетърпеливите, а информацията в glinata.dir.bg е много интересна, иска ми се някак си да я споделя с кратък анонс…

  • Непечената глина като строителен материал: мръщете се колкото искате – Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина и е просъществувала… 2300 години?! Колко сгради от прехвалените съвременни материали ще изкарат толкова? Жилищата от непечена глина са топли през зимата и прохладни през лятото, а относителната влажност в тях е най-подходяща за човешкия организъм.
  • Английският коб: защо си мислиш, че хобитските къщи са само в книгите на Толкин? Всъщност  къщите от глина и слама са характерни за Англия и Уелс от XI до XIX век, като само в Югозападна Англия са запазени около 20 000 такива къщи, честно неремонтирани от векове.  Този тип къщи изживява своето възраждане в Англия и има фенове на много други места. Искате да си построите хобитска къща? Инструкции и рецепти има тук.
  • Старата къща: За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им конструкции и рецептите на старите майстори все още не са добре проучени. По нашите земи в миналото са се строели дървени, каменни и кирпичени къщи…
  • Екоселищата – между мечтата и реалността: “Нашето общество е обременено от разочарования. Много проблеми са резултат от отчуждението на човека от природата, от другите хора и… от самият себе си. Ние експлоатираме природните ресурси, ние експлоатираме болшинството от световното население, и все още усещаме неудовлетворение и страдаме от стрес…” Интересни факти за съществуващите по света екоселища, с техните културни, социални и екологични аспекти.
  • Ренесансът на трамбованата глина: Знаехте ли, че Антонио Гауди и Франк Лойд Райт са правили проекти за сгради от трамбована глина? Аз не. И ми беше интересно да прочета за това.
Благодаря на арх. Георги Георгиев за интересната информация, илюстрациите и видео информацията в неговия блог

Abitare & Bravacasa – неочаквано добра…

Рядко се връзвам на реклама и още по-рядко си струва. В този случай не сбърках. Новият, ноемврийски брой на “Bravacasa” върви в комплект с пилотния брой на български на списанието за архитектура, дизайн и изкуство “Abitare”.

Какво ме впечатли в тандема:

  • Курс по проектиране на Енцо Мари: малката доза потупване по рамото и усмивка, от която определено имах нужда.
  • Петият елемент: Необичайна, привлекателна, уютна… и глинена. Къщата в село Баня (арх. Кирил Кирилов, инж. Михаил Михалев) е изградена от ръцете на собствениците си. Буквално. Селекцията на снимките в списанието е доста по-добра, отколкото в сайта… не знам защо QM пренебрегват така онлайн версията си.
  • Къщата Термос от рубриката SOS Abitare или защо не бих живяла в нещо толкова авангардно.
  • Блок 647 в Люлин: да изпреварим “побългаряването” и “усвояването” още на етап проект.
  • Градил Илия килия: Тодор Колев и Харалан Александров за страстта на българина към недвижими имоти.
  • “Къща за гости” от Виргиния Захариева: само си “плакнах” очите… много интересен материал, просто съм далеч от тези мащаби. И все пак веранда с дървен дъсчен под и малко тучна зелена морава е мечта, която можем да си позволим да обърнем в реалност.
  • Повърхности: селекция от най-интересните стенни и подови облицовки от различни материали. Знаете ли какво е лукон? Бетон с оптични влакна… има якостта и плътността на армиран бетон, но светлината и сенките прозират през бетона. 
  • Личният Албум на Ани Лийбовиц… отново. Този месец имаше достатъчно статии на тази тема къде ли не, но на мен някак си не ми омръзва.
  • Градежът или какво е да живееш в склуптура на Павел Койчев.
Почти не ми се случва да намеря толкова материал за четене в едно списание на QM… обикновено ги купувам, за да гледам картинки. Този път ме изненадаха приятно. За 8,50 лв получваш двете списания – струва си пробата, като се има предвид, че Abitare ще е на цена 10 лв от следващия брой.

(Честит Рожден Ден, Прасуне 🙂 Следващия да го изкараме в нашата си колибка вече! )

Изгубени… в ЗУТ

Изпуснахме летните намаления и промоционални условия за сглобяема къща по готов проект и тъй като до пролетта време за мислене има много, поръчахме си проект за монолитна. И от тук започнаха истинските ни проблеми…

Проектантът ни е симпатичен чичко със свое виждане за нашите нужди. Срещите ни с него са като шахматна партия, в която ние с Прасун отчаяно се опитваме да устоим на експанзията от квадратури, чупки и килери, като развяваме знамето на финансовата криза и все по-трудното кредитиране.

Човекът просто ни харесва и иска да си построим голяма къща. За него 70 кв. м. разгърната площ са абсолютния минимум за двама души, втората тоалетна е задължителна, когато имаш 2 спални (въпреки протестите ни, че кабинетът на Прасунсен не е спалня), едната спалня трябва да е минимум 12,5 кв.м., а къща без входно антре не може да съществува по закон. Изобщо идеята ни – да строим според текущите си нужди и финансови възможности, а не за поколенията и на гърба на поколенията, май му е чужда.

Е, оставихме го да твори както си знае, а аз от чисто любопитство се забих да чета законите с идеята да разбера дали еднофамилните къщи са с по-различен статус от апартаментите или почти цялото ново строителство в София е извън закона.

Първи опит…

Първо попаднах на някаква версия от 60-те (СТРОИТЕЛНИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА) във форума на lex.bg, според която:

VIII. Вътрешно разпределение на жилищните сгради 

§ 38. (Ал. 1 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) Всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. 
(Ал. 2 изм. – ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965 г.) При едно и двустайни жилища и при тристайни жилища, когато една от стаите е проходна, се допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня. 

Честно казано – звучи разумно, въпреки всички тези (така нужни, но толкова ядящи бюджета) спомагателни помещения. Естествено, невъзможно е точно тези закони да са останали непроменени и продължих да ровя за актуални версии.

Опит втори…

Така и не можах да намеря безплатно място в интернет, където юридическата информация да е добре подредена, като за лаици. Иди търси нещо, което даже не знаеш как се казва…
Е, попаднах на “Закон за устройство на територията” в paragraf22.com, който май се оказа актуален. 
Раздел VI: Сгради на основното застрояване. Изисквания към жилищните сгради и жилищата
Чл. 40. (1) Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.
Нито дума за размерите на помещенията, а банята вече е в комплект с тоалетната без никакви условия. И все пак… доста постно. Не може да няма още нещо!

Трети опит…

Май към закона имало някакви наредби… знаех си аз, че не може да е толкова лесно. Този път попаднах на НАРЕДБА No 5 от 21 май 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията в dir.bg, за която видях, че е не е валидна чак след като изчетох всичко, което ни касае:

Раздел III: Жилища 

Чл.132. Най-малките допустими светли площи на помещенията в новопроектирани жилища са:

1. дневна – 15 кв. м;
2. спалня за един обитател – 7,5 кв. м;
3. спалня за двама обитатели – 12,5 кв. м;
4. кухня-бокс – 4,5 кв. м;
5. кухня с място за хранене – 7,0 кв. м.
Хм, явно това е имал предвид нашия човек, когато упорито отказа да намали размерите на стаите. И тъй като вече ми беше просветнало, че законите и нормативните актове в тази страна (а може би и навсякъде по света) нямат никаква логика в наименованията си, този път открих следващата версия по-лесно.

И победител е…

НАРЕДБА No 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони

Или поне на нас ни се иска тази да е последната. Защото в нея ограниченията са отпаднали и дори и да не е много разумно да сместиш 3 стаи в 50 квадрата, поне не е незаконно.

Задачки за напреднали

  1. Как ще се казва следващия нормативен акт, който отменя този?
  2. Има ли или няма все пак някакъв закон, според който всичко изписано до тук да не важи за еднофамилна къща?
  3. Как се казват майките на създателите на тази каша?

Аз съм до тук… заболя ме главата.

Градят еко къща по стар дюлгерски обичай

Разгеле… започват да се намират и ентусиасти. Чакам с нетърпение снимки от къщата в село Чифлиците. Иначе тази в Лещен изглеждат много сладка… отдавна ми е мерак да намина натам да разгледам.

01 Октомври 2008, 14:19
Източник : БТА

Необикновена екокъща строи край белоградчишкото село Чифлиците архитект Георги Георгиев, видя репортер на БТА. 
Къщата се гради се по стар български дюлгерски обичай – само с природни материали. Къщата се е ширнала на голямата открита поляна над белоградчишкото село Чифлиците, в сърцето на предбалкана в едно от най-красивите места в страната – под уникалната белоградчишка скална корона. За Георгиев това строителство е един експеримент и той си поставил задачата да построи къща с двете си ръце, използвайки екологично строителство. Всичко се прави само от естествени материали – камък за основите, глинени тухли (непечени – кирпич) за стените, дърво за покривната конструкция. Проектът за необикновената сграда е негов. Показва ни макета – странна постройка с разперени като криле два странични навеса. Идеята е сградата да се впише естествено в пейзажа и да бъде потенциално незабележима, откъдето и да я погледнеш. Дори покривът отгоре се застила с чимове трева. В къщата са разположени дневна, кухня, спалня, кът за почивка и за работа, сервизни помещения. Изумяват при строителството идеално гладките кирпичени стени и дебелината им – около 80 сантиметра. Тухлите се правят на място с преса. Георгиев ползва глината изкопана от основите за къщата, примесена с малко сено. В градежа на тази къща няма хоросан, нито бетон, нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство. Дори вътрешната мазилка ще е изработена от различни естествено оцветени глини. Подобни екологични къщи има построени на много места по света, но в България това ще бъде втората подобна, след построената в село Лещен, близо до Гоце Делчев, известна като “Къщичката на Флинстоун”.

(информацията е от novini.dir.bg)

 

Къщата, която нямаше да полети

Като хард фен на фантастиката би трябвало да изпадна в щур възторг от идеята на Робърт Бруно. Да, харесва ми стоманената му къща – като произведение на изкуството или декор на SF сериал по “Фондацията”.  Дори ме кефи ретро звученето й (все пак е започната през 1974-та).

 

(Флаш версия на филмчето има тук

Но ако ще живея на Земята, едва ли ще е в нещо такова – много желязо, много остри ръбове… и освен ако не върви в комплект с робот, бършещ прах, преобразуващ ръжда и подсилващ заварки – доста непрактична за всекидневна употреба 😀

(Инфо за този проект има и в sgrada.com, а аз благодаря на Надя, че ми я показа)

Съботно Своге

Тази събота ходихме да си кажем изискванията и да поискаме оферта с точна цена за къщата. Някак си със смесени чувства ще го изпратя този ден… и хубаво ми беше, и леко притеснително, и се поядосах малко, и пропуснах…

Плюсовете и минусите

  • Своге си е все така много красив град. И във фургон бих живяла тук, ако се наложи. (виж галерията долу)
  • Някой добър съсед ни е окосил ливадката 🙂 Ахам, знам, че е заради сеното, не от човеколюбие… просто се чудех дали няма да се наложи да платим на някой да го направи, в случай, че е много обрасло. Обичам ситуациите, в които всички печелят.
  • Къщите на Брацигово са с нови цени от 1 септември. Ние сме си виновни, че се мотахме и ходихме на почивка, вместо да се правим на инвеститори през отпуската, ама… Не знаем още колко е повишението, надявам се да не ни откажат от идеята тези нови цени. В краен случай линка на rosko към една доста изгодно звучаща оферта остава…
  • Пропуснах 1-вия рожден ден на 4-тия си племенник. Жив и здрав, хлапето ще има други рожденни дни, на които ще отида, обещавам тържествено 🙂
  • С Прасунсен сме типични граждани-будали. Отидохме в Своге, отидохме на парцела си, там има плодни дръвчета… в бързината не само не си набрахме нещо, ами дори и не погледнахме какви точно са. По съседско инфо – орех, дюля и джанка… ама имаше и още дървета. В замяна на това, като се прибрахме в Сф, минахме през ХИТ и си напазарувахме плодове. Загубена работа… 😉

Влаков преглед на печата

Продавачките на вестници и списания на софийска гара определено много ни обичат – щом се появим, изкупуваме всичките им нови списания за къщи и градини. Скоро не бях намирала сп. Exterior, даже мислехме, че е спряно… новия бр. 10 на списанието беше приятна изненада 🙂 – цялото беше посветено на екологията, устойчивото строителство, алтернативния начин на живот, а и имаше дебело life style приложение с доста интересни статии на същата тема.

Статията “Карат ли се дърветата” като че ли ми беше най-интересна…

Папаращини

Е… бях обещала да я снимам пак! Онази невероятна къща-замък. Специален поздрав за Achkata със снимките по-долу:

По-стандартно изглеждащата страна на замъка, откъм улицата. 

Портата отблизо :)

Портата отблизо. Вече не ги правят такива 🙁

Дворната врата беше открехната и се присламчих, за да избегна решетките на оградата. от бръшляна и цветята в двора обаче, се вижда по-малко отколкото предния път, напролет.

Докато се опитвах да хвана повече подробности от самата къща, по терасите на съседните сгради се появиха любопитни съседи. За съжаление обезпокоих леко владетелката на замъка, но пък получих официално разрешение да си щракам 🙂

В съседната къща симпатични възрастни дами си бяха устроили частно парти. Поредната пристигнала се съгласи да ми позира, докато катереше многобройните стълбища.

Типична конфигурация на къща по дефилето. Гаражът е на улицата, на едно ниво с покрива почти… а тук в случая има 3 етажна къща надолу, чиито основи се губят в тераси, стълби и зеленина.

Като тази сякаш висяща във въздуха платформа – стълбището на къщата, чийто вход е пак някъде надолу.

Хлапе си играе на стълбите към къщи.

Сградата на общината. Просто ми хареса тази покрита със стъкло “беседка”.

И друга обществена сграда (Есграон, архив, гражданска защита). Някак си човек има по-голямо доверие в институциите, ако се отнасят грижливо към околната среда, която обитават.

Кредит ли?

Мрънкам си, просто още няма какво да напиша.

В рекламите разни щастливи хорица клатят глави и па-паткат… а аз след 2 седмици мотане, 3 срещи с мобилен банков консултант и 2 часа попълване на всякакви фермани все още не мога да се добера до прост потребителски кредит от 5000 евро.

След всяка среща (на която ти свалят звезди от небето точно като в рекламата) следва един телефонен разговор с централата, в който учтиво ти обясняват, че има и още нещо, което не са ти казали… демек няма да стане твоята при тези хубави условия, но може да стане, ако…

Добре, бе хора… кому е нужно да си губим времето взаимно? Ми кажете всичко от първия път – нали ако не успея да отговоря на всичките ви условия, така или иначе няма да ви стана клиент.

Идея нямам каква е логиката за хора, които всичко до сега са успявали да си напазаруват кеш, да е по-трудно, отколкото за такива, които до такава степен са се набълбукали с кредити, че и гащите им са собственост на банката :-/

Мрънкам си само де… докато чакам следващото условие, за което са пропуснали да ми кажат.