Подпокривно, предпразнично…

Строителните складове и бетоновите възли в околността на Своге бяха запразнили по случай голямата почивка в помощ на българския туризъм и така и не видяхме покрива си довършен докрай. В събота валеше гаден студен дъжд, заради който наблегнахме на кулинарните изкушения в “Солей”, вместо на планираната разходка из гората. С което може да се каже, че сме допринесли за спасяването на местната икономика. (В “Солей” порциите се оказаха огромни, а понеже бяхме и единствените в заведението – обслужването беше почти като в “Кухнята на ада” :))

Обаче дъжда не пречеше на едни хорица да си варят ракия досами улицата… Поне знаем вече къде е казана и какво ще си правим джанките 🙂

Снимките този път са малко:

Направиха ни бетонов пояс, който ще крепи покрива малко по-стабилно. Така де… да не лежи директно върху тухления зид. Не очаквам урагани в Своге, пък и ще застраховаме колибката, но все пак – за да спим спокойно 🙂

Аз се изнизах набързо долу, че имам лека фобия от тераси без перила. Бях на 6, когато баща ми ни заведе да видим новия все още строящ се апартамент и естествено точно аз, незнайно как, успях да се отклоня от групата и да заключа на терасата 🙂 Дръжки на дограмата още нямаше, етажите бяха 5, а терасата беше само плоча, като тук. Голямо квичене падна.

Определено за строител не ставам. За алпинист също. Снимката не струва, защото я правих със затворени очи 🙂

Силно се надявам следващите снимки вече да са на къща с покрив.

10 thoughts on “Подпокривно, предпразнично…”

  1. А, 10х 🙂

    Но за по-високото няма как… ще ударим в жиците 🙂

  2. С интерес очаквам да видя къщата с покрив.
    Аз попрочетох назад, но не видях някъде да казвате планове за двора. Домати, краставици, или поливаш, косиш, и така 300 години (т.е. зелена морава)? 🙂 Аз лично съм обещал на жена ми един ден като осъществим тая мечта да не я карам да плеви и да гледа кокошчици, само така се съгласява да живее на село :-).

  3. Ъъъъ…да застраховаш груб строеж…в Булгаристан…Е таковО ДживотнУ нЕма.

  4. Нито само морава, нито само зеленчуци 🙂 Мислим да заформим една малка джунгла, в която зеленчуци, овошки и неядливи треви да съжителстват в мир и разбирателство 😀

  5. Това с тревите как прозвуча… 😀

    @Salvador
    та ние нямаме намерение цял живот на груб строеж да я държим тази къща… все до 1-2 години ще я довършим за акт 16.
    Спазарила съм до тогава торнадо да не минава през Своге 🙂

  6. Коте, зеленчуци и диви неядливи треви няма как да погодиш… по малко плевене си трябва. От мене имаш корени ягоди, те са куче марка, виреят и на по-студено и стават за пишман градинари. Жалко, че няма да ти се хванат топлолюбивите – като смокини например.
    Поздравления за напредъка на къщето – следя с интерес:))

  7. Ааааа, голямо благодаря! 🙂 Ягодки много обичаме.

    То като за пишман градинари като нас доста ядливи растения наследяваме… по краищата има орехи, дюля, джанки и къпини. Толкова време са оцелели без грижи, ще е голям срам ако успеем да ги уморим, като се нанесем 🙂

    Ще се наложи да се пообразоваме малко. Насъбрали сме една огромна купчина “Къща и градина”, но докато не се захванем, няма да се наканим да четем 🙂

  8. Дюлите ги пази.На вилата имам две…сигурно са над 30-40 годишни дървета.Миналата година се бяха смазали от плод…4 кофи (от тия големите,металните за блажна боя) дюли от две мижави дървета.Цяло лято ядох сладко от дюли на корем!Тая година видях,че до едното дърво са поникнали две нови дюли.Извадих ги и ги насадих в другия край на двора.

    Ягодите ги ликвидирах напълно при косенето.Тревата ги беше задушила.От над 100 корена надали имаше и 10 оцелели.Сега съм начертал тука едни схеми…лятото ще направя конструкция за висяща градина и наесен бодвам свежия разсад.

  9. Първо да се извиня за пошведването на името на Прасунсен(Праунсен), за “д”-то на “сайд”-а и за това, че се включвам тук, но не можах да се сдържа, защото има един сорт доматки, нещо като Чери доматките, доста по-дребни, но много красиво зреят, като грозд, с преливане на звета на доматките от зелено, през жълто и оранжево до кърваво червено. Вярно са едногодишни, но се самозасаждат, от някое паднало, презряло доматче и пълзят като храсти – никак не са капризни, вървят като бурен, нищо не искат, само малко водица, за да е по-пълна чепката. Много са сладки и ароматни. Засаждате си ги някъде покрай оградка и сами се гледат. За всеки случай, си запазвате по едно доматче за семе. А знам, и че мириса на доматени листа, стебла пъди комарите!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *