Общи приказки

Живот без кола: експеримент с продължение

212 Comments

Някъде в началото на септември, залисани в някакви свои неща, пропуснахме да отпразнуваме 4-тата ни година в Своге. И покрай тази годишнина се сетих, че не съм обобщила и изводите от експеримента ни: “Живот на село без автомобил”.

Сега… да уточня: Своге е град, но само в централната си част. Кварталите, пръснати по склоновете на дефилето са си бивши села или махали и освен с някакви екстри като водопровод (и само на някои места канализация) по нищо не се отличават от някое село. Градски транспорт няма (то всъщност лифт би бил по-удачен), а улиците и начинът на шофиране тук не предразполагат много към колоездене като средство за придвижване.

Има маршрутка до София, с която можем да спестим част от пътя на връщане, както и няколко таксита, които не работят в почивни дни и вечер след 7.

Експериментът стартира поради факта, че и двамата нямаме шофьорски книжки и покрай преместване, работа, обзавеждане, дострояване на къщата, облагородяване на двора и т.н. така и не ни остана време да се занимаваме и с изпити. Оставихме въпроса отворен във времето и докато се усетим – свикнахме.

Живеем на 2 км от централната част. Когато съседите слизат към центъра казват: “Отиваме в Своге” 🙂 .

Някои промени в начина ни на живот

Ходенето като фитнес упражнение

Хубавото на ситуацията е, че разходката до центъра, по магазините и обратно ни прави така необходимите 5 км вървене пеш. Като добавим чантите с покупки и денивелацията, се получава една хубава тренировка. Лошото е, че вече не слизаме всеки ден.

Оптимизация на пазаруването

В първите месеци ни се струваше, че в кварталните магазини няма нищо. За хора, свикнали с разнообразието в софийските хипермаркети изборът между 2 вида сирене и кашкавал и 1 вид течен сапун (ако има) си е… нищо. Постепенно свикнахме тежки и обемни стоки (като бира, картофи, тоалетна хартия и прах за пране) да купуваме от квартала, а при пазаруване в центъра да наблягаме на деликатеси, плодове и по-луксозни стоки, които обичайно няма горе при нас.

Да вкараме в употреба социалните контакти

Оказа се, че ако помолим продавачите в кварталните магазини да заредят от някоя стока, която тежи и не ни се мъкне пеш, в болшинството от случаите няма да ни откажат.  Така се получи с тъмната и безалкохолната бира, които тук наоколо никой друг не пие. Е, остава ангажиментът да купим цялото поръчано количество, както и да се примирим, че тъмната бира ще е Ариана, но… свиква се :).

За доставка на строителни материали можем да наемем някой от превозвачите с камион, които стоят при складовете. Или да помолим съсед за услуга, но някак си предпочитаме чистите сметки. Свикнахме да изчисляваме нужното количество материали още при проектирането, така че доставката е максимум 2 пъти годишно и не срива бюджета.

От време на време добри съседи ни стоварват по някоя торба зеленчуци или плодове, които са им в излишък. Надявам се да имаме случай да им се отблагодарим подобаващо и ние :).

Храна от градината, чай от гората

Отглеждането на плодове и зеленчуци ни е по-скоро хоби, опит нямаме и количествата на повечето неща са лабораторни, но е много удобно да откъснеш спанак, праз и чесън от двора си, когато в хладилника са останали само бучка сирене и няколко яйца, и да спретнеш едни гювечета.
За прясно набраните ягоди и малини, които плющим цяло лято сутрин на закуска няма смисъл да споменавам :).

Свикнахме и при всяка разходка в подходящия сезон да се завръщаме я с шипки, дренки и глог, а с мащерка или бял равнец и така редуцирахме и количеството билков чай в пакетчета, които търсехме да купуваме преди.
Салвията, която отглеждаме успешно в двора май обединява заглавието.

Колкото повече храна успеем да си отгледаме в двора, толкова по-малко ще тежат пазарските торби.

Направи си сам

Бедният избор на стоки тук и прекалено изморителното упражнение “да обиколим София, за да намерим едикакво си” ни ентусиазираха да си правим каквото можем сами, като хоби и почивка от основната работа.  Етажерки, пердета, декоративни възглавници, ръчно рисувани бурканчета за подправки… ако можем да направи нещо сами с подръчни материали, не търсим от къде да го купим и как да го транспортираме.

Онлайн пазаруването

Не всичко можем да направим или отгледаме сами, но почти всичко вече може да се купи онлайн. За тези 4 години, откакто сме тук, рязко увеличихме количеството стоки, пазарувани онлайн: книги (в Своге няма книжарница), дрехи, обувки, домашни потреби, битова техника,  мебели, офис консумативи, електроника, железария и материали, кафе, чай, козметика, храни, лекарства… в общи линии всичко, което го няма и може да бъде доставено тук на добра цена.

За онлайн пазаруването бяхме пуснали кратък пост още в първата година след преместването ни, но с времето нашите бял и черен списък на онлайн магазините претърпяха доста промени и май ще се наложи актуализация.

И планиране, планиране, планиране

Без кола, на човек му се налага да мисли и планира малко повече, преди да излезе от къщи. Лекарствата например – в Своге няма денонощна аптека и това ни принуждава вкъщи винаги да имаме базов запас лекарства и превръзки за първа помощ.
При пътуване до София по работа маршрута предварително се оптимизира, така че да свършим максимум полезна работа с едно ходене и минимум обикаляне. А обичайното ни слизане до Своге 2 пъти седмично за пазаруване е съчетано със социализация (хапване на кръчма), “да свършим каквото имаме в банката”, получаване на пратка от пощата или офиса на Еконт и понякога посрещане на някой близък на гарата.

И като заключение

Мисията “без кола в покрайнините на малкия град” е напълно възможна, но се съмнявам, че бихме се справили така добре и в някое по-отдалечено село.
С напредването на възрастта или при по-тежко заболяване може да се наложи да се обзаведем с МПС, но за момента ходенето пеша ни се отразява добре. Още повече, че липсата на кола ни спестява една прилична сума годишно :).

212 thoughts on “Живот без кола: експеримент с продължение”

  1. Тъй като подозирам тоя пост ще се чете от милиони, иска ми се да открехна една врата, която вие сами няма как да открехнете.

    Дани и адаша са домошари и като цяло не са спонтанни типове – поне така ги познавам.

    Ако не си падаш по това да си “вкъщи” и се кефиш на импулсивните неща, положението е по-различно.

    Имам познат, който обожава огромната си къща и обича да се фука с нея, но не изпитва тоя уют, тая притегателна сила, която те кара понякога дори в идеални условия да си кажеш “бе къде ша ходим, я да си седим в къщи!”.

    Трябва да имаш настройката че “oh well, нямаме сладолед с браунис в него” не е особена драма и може да почака няколко месеца. За по-нетърпеливи (и вероятно неуравновесени) типове, невъзможността да получиш кефа от нещо иначе лесно достижимо с помощта на кола, може да вбеси до ниво побой.

    Ето, трябва ми конкретна планка за гардеробчето на детето или фазер за гръб по размер – по интернет немож я намери. Звъня в Бриколаж – имаме. Скачам в колата, отивам – нямат. Отивам в Практикер – нямат. Отивам в Баухаус – елате утре. Накрая намирам някъде.

    Може ли да почака седмица-две? Вероятно физически е възможно, но психически дали имаш капацитета да позволиш на една тривиална задача да се разточва месеци заради липса на транспорт (което за мен е неуважителна причина, както впрочем и “в момента няма внос”)?

    Та мисълта ми е, че локацията (в дън коя гора тилилейска си се забил), възрастта и здравословното състояние са фактори, но според мен най-важното условие за успеха на мисията “живот без кола” е психиката.

  2. Милиони читатели само в сънищата ни, но… за останалото си прав 🙂
    С тази уговорка, че психиката си я тренирахме през тези 4г, иначе първите месеци бяхме на път да зарежем всичко и да се върнем обратно в Сф. Основно заради вбесяващата липса на разни “много важни” според нас неща, като сайдер, който го има само в Карфур или незнамсикаквоточно пълнозърнесто брашно 😀

    Но ако трябваше да ходя всеки ден на работа до София, както правят много от местните, със сигурност нямаше да издържа. Виж това вече са хора с тренирана психика 🙂

  3. Психиката се сменя адаш, вЕрвай ми 🙂 Тя Дани го е казала по-горе вече. Навремето и аз щях да правя драми “ае как няма да има дюнери в 12 вечерта и онуй сирене точно” 😀

    Въпреки няколкото години тук, все още сме много по-разлигавени от повечето хора тук (ако и да са с коли). Но за доста неща бързо установихме, че изобщо не са ни важни. За останалите има мастъркард или по-точно наложен платеж 😀

  4. А как се справяте със социалния живот и нямам предвид този в социалните мрежи. Предполагма липсата на транспорт автоматично оттрязва всякакви концерти, бири с приятели и т.н. които свършват след 7-8 (когато там е последния транспорт за Своге).

  5. Не искам да говоря от тяхно име, но от както се задомих, социалният живот е в семейството и семейни приятели. “Бира с приятели” (без семейството) съм правил мисля че 2 пъти за последните 2 години, концерт последно видях преди 4-5, кино преди може би 7-8.

    Ако имах свободно време (отделно от онова свободно време, което отделям за децата, хобитата, страничните интереси и тн), бих го отделил за книги и в градината (по възможност с приятели, но малко на брой). Не смятам, че концерт или кино би ми подействало по-добре – и от двете ми се надува главата, а многото хора ме отблъскват.

    Връщност това, че нещо се прави рядко, го прави по-изключително. Ежедневните запои от преди 10 години не ми лиспват, честно казано.

  6. Адаш, тва все едно аз съм го писал 😀 На концерти не ходим, на кино също (глупости не ми се гледат).

    Традиционното “бира с приятели” също се случва рядко – приятно е, когато има повод, но ежеседмичното висене по няколко часа в кръчма не ми липсва поне на мене.

    Имаме прекалено много други интереси, за да ни е важен типичния градски социален живот. Но ако беше, не е чак такъв проблем – последния влак е към 11 вечерта, а има и къде да се отседне в София (има и таксита, 40-50 лв за такси не са чак такава драма 1-2 пъти месечно например). Надявам се никой не мисли, че ако бяхме с кола, щяхме да караме след 3 бири 🙂 .

  7. Последният транспорт за Своге е към 23 часа, т.е. някакви срещи привечер спокойно си правим. При бирите с приятели неприятния момент е, че се налага да си тръгваме в разгара на купона, ама… 🙂
    Принципно бяхме решили, че като решим да останем до късно, винаги можем да спим в хостел/хотел една нощ. Имам и роднини (брат, сестра), но не се е налагало да досаждаме.

    От друга страна, тук също живеят хора, те също имат социален живот, въпреки че не са в София. От време на време гостуват театрални постановки. Има някакво рок кафе, където чат-пат свирят на живо някакви родни групи. Все още не ни е останало време/желание за всичко от местната версия социален живот, за да ни залипсва нещо отвън.

    За 23г живот в Сф съм ходила на 1 (един) концерт, така че това определено не ми е приоритет :). Напълно съгласна с коментара на Боби по-горе: аз също не понасям силен шум и навалици.
    Но логистиката е като ходене на концерт в чужбина – като купуваш билетите, запазваш и някаква хотелска стая, проучваш транспорта и т.н. 🙂

    Справяме се с по 1-2 пътешествия годишно, летейки от София в какви ли не часове на денонощието, справих се и с прибиране (метро, влак, пеша) на 5-тия ден след тежка операция… социалния живот не го броим за предизвикателство 🙂
    Времето, наистина свободното време е кът и честно казано версията “с книга или в градината” и нас повече ни влече.

  8. Явно е въпрос на гледна точка. Пък и транспорт в 23 си е супер. Аз докато бях в София последния автобус за вкъщи пак беше по това време.
    Сега в Стокхолм с възможността да живееш извън града, близо до природата и да имаш денонощен градски транспорт до центъра явно съм се разглезил )))

  9. Готини, харесвате ми. И мен много ме влече такъв живот, но два фактора усложняват нещата – 1) деликатният момент с някакъв базов доход, който да можем да заработваме на място, и 2) две деца в училищна възраст. Хубавото е, че децата не са “урбанизирани”, кефят се на всяко излизане в дивото. Големият даже твърди, че като порасне ще стане горски, за да живее в гората. Всъщност се включвам тук, защото събирам идеи 🙂 Всичко добро от мен, бъдете здрави и имайте радост.

  10. Всичко звучи мн готино. Само това: “книги (в Своге няма книжарница)” е гадно!!! С пожелания за много разходки и все повече продукти от градината!

  11. Хех, благодаря за хубавите пожелания, момичета 🙂
    Всичко хубаво през новата година и на вас!

    @Симона, те децата няма вечно да седят в училищна възраст. Когато изкласят и си поемат по пътя, можете да се върнете отново към идеята. Иначе тук има прилични училища и добра гимназия (доколкото съм чувала), но все пак няма избор като в Сф. От друга страна за стандарта в Своге учителските заплати са ок и може да се очаква по-добро качество на работата.
    С дохода нещата са по-сложни. Местните пътуват за работа до Сф (повечето с влак), но за мен е огромно губене на време, особено ако човек има деца.
    Най-добре е, ако човек има възможност да работи дистанционно, поне 2-3 дена в седмицата.

    @Диана, онлайн книжарниците спасяват положението, наистина. И да имаше някаква тук, едва ли щеше да има толкова голям избор, че да си намеря нещо по вкуса.

  12. Здравейте! Следя блога ви с огромен интерес и исках да попитам дали може да напишете ъпдейт за живота в Своге без кола, а и като цяло равносметка на живота там. Благодаря ви!

  13. Ох, то за писане има много, време не намираме… но ще пробвам по празниците 🙂
    Но накратко – продължаваме да сме без кола, но животът е по-лесен заради новите големи магазини в града и по-доброто зареждане на кварталните в последно време.
    Освен всичко, пазаруването пеш ни осигурява разходката, която иначе няма да намерим време да направим през седмицата.

  14. Благодаря много за отговора. С нетърпение очаквам следващите ви постове! Честита Нова Година!

  16. Ехааа, чак сега го видях случайно, понеже утре за първи път ще посетя Своге. Благодаря много за поста!

  22. Unquestionably believe that which you said. Your favorite reason appeared to be on the internet the simplest thing to be aware of. I say to you, I definitely get irked while people think about worries that they just do not know about. You managed to hit the nail upon the top and also defined out the whole thing without having side effect , people can take a signal. Will probably be back to get more. Thanks

  28. Are you eager to start a new lifestyle? Losing weight can be a challenge, but with the right support, it’s completely possible. Whether you’re looking to get in better shape or undergo a complete transformation, Phentermine could be the key you need. Find out how Fast-Acting Phentermine for Effective Weight Loss can help you in reaching your ideal weight. It’s time to take the first step and see the incredible results for yourself!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *