Home Sweet Home, Направи сам

Довърши си сам: навес и парапет

43 Comments

поглед от съседния хълм

Някъде през лятото на 2013-та ни хрумна, че е крайно време да довършим парапета на горната тераса и да удължим някак си покрива на долната с нещо като навес. А защо не и с конструкция за остъкляване (или поне покриване с полиетиленови ветроупорни завеси). Дори направих примерен проект, с който да стартираме работата.

Обаче докато се накумим, покрием горната тераса с гранитогрес, открием подходящи материали и дочакаме обичайната бригада за по-тежката работа (един съсед с някой от племенниците му) да се освободи, септември преполови. В последния сух ден на месеца, прибирайки се от пазар, заварихме майстора и калфата да прехвърлят дървени греди директно над заключената дворна порта :). До вечерта конструкцията на навеса беше готова, а малко преди да завием последния болт заваля и първия проливен дъжд от месеци насам.

Започнахме надбягването с есента. Днес 2-3 слънчеви часа към обяд, когато зарязвам всичко, за да положа един слой акрилен лак  и да има шанс да изсъхне преди първите капки дъжд. Утре безветрие, за да изшлайфаме дъските за парапета горе… после седмица, през която седим пред компютрите и скърцаме със зъби, чакайки доставката на коларски болтове (с размер, за който не бяха и чували в Своге, че съществува) и разочарованието, когато свършиха изненадващо 3 дъски преди финала и разбрахме, че са ни пратили по-малко. После отново чакане на доставка на лак за трета ръка на навеса, боя (никога не е излишна, ако е в черно или бяло), някой друг слънчев час и вапцане на дъски.

Малко попътувахме (и вместо край морето, се разхождахме из железарските магазини в търсене на заветните крепежни елементи), но до началото на ноември успяхме да направим достатъчно здрав покрив на навеса и да довършим парапета на горната тераса.

Почти готовия навес

Отказахме се от идеята за прозрачен покрив от поликарбонат: при дъжд ще трополи много неприятно точно до спалнята ни, не пази сянка и след време става особено неприятно захабен за гледане (това го видяхме при няколко навеса на къщи в квартала). Спряхме се на ондулин, като евтин и лесен за употреба материал. Наложи се да добавим напречни дъски в конструкцията на покрива, за да не провисват листовете ондулин, но се получи лесна за ремонт конструкция.

Доста се чудехме с какво да защитим ъгъла между терасата и покрива на навеса, но накрая открихме чудото, наречено битумна хидроизолационна лента с алуминиево фолио. Гъвкава, мека, залепва отлично и по неравни повърхности и е идеален заместител на досадната за монтиране ламарина.

Иска още малко работа, за да направим парапет и на навеса, както и да поръчаме ветроупорните завеси. Предвид меката зима, тази година можем да изтеглим строителния сезон още от април.

Рокерско парапетче с катарами

Идеята беше да не дупчим железните винкели, за да изглеждат добре дори и ако сменим концепцията нататък. Дъските трябваше да могат да се демонтират лесно, за да имаме удобен достъп до покрива на навеса за ремонти / достигане на изтървани предмети, но при така сложени по 3 дъски на пано дори няма нужда от махането им.

От гредите за навеса останаха доста парчетии и решихме да отрежем от тях планките за парапета – квадрат с 4 отвора за болтове, който ще придържа дъските като с катарами на металните винкели.

Да, наистина, не е добра идея напречното рязане на дървен материал, но след импрегнирането с безир и старателното им киснене в акрилна боя, явно планките са станали достатъчно здрави и не се разцепиха от жегите и студовете. Засега.

В Своге липсва свестен дървен материал и парапетът ни е от кофражни дъски. Наложи се да ги чистя от мухъл, рендосваме, шлайфаме, импрегнираме… чакахме ги да се напукат и запълвах процепи с кит за дърво, но след боядисването не мръднаха повече. Довършването на парапета ни струваше под 40 лв заедно с болтовете и боята, така че и да се наложи да подменим някоя дъска, няма да фалираме от това. Просто ще е досадно губене на време.

43 thoughts on “Довърши си сам: навес и парапет”

  1. Тъй, да се включа като черна станция леко 🙂

    Тоя навес долу требАло поне с 30-40 санта да го пуснете по-дълъг, за да е истински навес. На едното село имаме подобен проблем с къс навес – при всеки дъжд мокри поне 50 см навътре!

    Парапета е мега рехав. Мани кой може и кой не може да падне. Според мен минимум още 1 дъска и по-наредко. Не ми харесва и тия гайки вътре – ако ще е такъв монтажа, по-добре да бяхте направили един фрезинг да влязат в планката и после една тапичка. Или поне глухи гайки.

    По-добре щеше да е със свързващи болтове, да няма тия дупета и гайки.

    Не можах да се ориентирам и какви ше да са тия коларски уникални, нищо странно не ми се видя, даже тънки ми изглеждат.

    И накрая, тия пиленца ша ги пържите ли с антената, или ще ги задушавате в собствен сос? 😀

  2. Значи, отговарям 🙂

    Не е удачно в нашия случай да пускаме по-дълъг навес, ако ще се покрива с ондулин. Покрива е точно платно ондулин, срязано на 2 по дължина. Ако следваме твоята логика, ще трябва да изхабим двойно материал за покриването и още толкова за конструкцията (защото по-дългия покрив предполага гредите да стигат до земята, т.е. още ред греди… над 4м или снаждани).
    В общи линии е излишно, ако така или иначе сме решили да го затваряме с остъкляване или ветроупорни завеси.

    За какво ни е по-гъст парапет? Идеята беше да не можем да паднем случайно, а не да си затваряме клюкарската гледка към улицата 😀
    Принципно мислехме по 5 дъски на платно, но след като изтървах 2-3 неща на покрива на навеса и се убедих, че дори и в този вариант не мога да си промуша лесно рамото през отворите… няма нужда. Така имаме гледка и простор… и е различно от обичайното 🙂

    Няма как с глухи гайки, при една боя разлика в размерите на елементите ще хлопа. Първият месец натягахме гайките на 2 дъски… не се е случвало от тогава, но принципно след всяко боядисване (на 2г задължително) ще мърдат размерите.
    В общи линии, който иска да му е гладко и да не вапца, да си поръча алуминиев парапет в някоя фирма.
    Първоначално, като чух идеята на адаша ти и аз мрънках за стърчащите гайки, но като сглобихме първото, много ми хареса точно така.
    Ако съображението ти е, че ще се одереш на тях… статистически на ципа на дънките и на капсите на якето си по-често успявам да се одраскам :). Т.е. не е чак от такова значение, каквото човек му придава.

    Нищо уникално няма в болтовете (М5х 70 мм), просто са в края на диапазона и не ги зареждат навсякъде, защото рядко се ползват. Никъде в Своге, недостатъчно количество в Ташев-Галвинг… и едва открихме липсващите ни 20-тина само в 1 магазин на улицата с железариите до Краснодар в Бургас.

    Къщичката за птички е декоративна, както споменах в поста за нея 🙂
    Принципно без висока стълба мястото, на което можем да я закачим ще е достъпно и за котките ни. А до нас има гора 🙂

  3. Значи и аз да се включа. Напълно съгласен с Боби – абс е прав.

    Да добавя. Навесите и парапетите са ми слабост тъй и тъй. Абсолютно не ми харесва туй къдравото нещо – как му казвате? Ондулин?! Все това. Навес се прави като към чудните греди, които сте сложили – вариант а – бюджетен – наковавате отгоре ОСБ кофражно и после битумни керемидки: За: може да се ходи отгоре, дълъг живот на покрива, няма значение колко е голям покрива (битумките са на ленти) Против – отдолу седи малко грозно между ребрата се вижда пресовката на ОСБ-то – колкото и да лакираш – на мен не ми харесва и затварям с картон и латекс между ребрата.

    Вариант б – предпочитан – върху гредите се кове ламперия и върху нея битумни керемидки. И отгоре и отдолу е супер на вид, може да се ходи отгоре – абе няма минуси 🙂

    За перилата – 2 неща. Едното е – прав е Боби – може да падне някое дете – никога не знаеш кой ще ти дойде на гости – затова са и стандартите. Така ми се струва и на мен опасно.

    Също не ми харесват стърчащите гайки. Планките са били усилие – виждам – и в ФБ писах – сякаш цяла дъска и от вътре ще е по-добре – с фаска и тапа и край – заспива.

    Лично мнение. Знам, че е било усилие и мързела надделява над аргументите, но дето се вика – future use 😉

  4. Всичко е въпрос на вкус и стил на живот, колега 🙂

    Харесвам скандинавските къщи, а там хората правят чудеса с… вълнообразното 😀
    Ето ти примери на употреба, които много ме радват:
    http://bit.ly/1hqawss
    http://bit.ly/1kBE8YA
    http://bit.ly/L4aivG
    http://bit.ly/1aFpOIf

    Ламарина основно, но за нашите географски ширини не е особено подходяща и ондулина я замества. Проблемът му е в цветовете (зелен и керемиден само), но ако бях открила по-рано черния за под керемиди… хич нямаше да му мисля толкова 🙂
    Не знам каква работа имаш да ходиш по този навес, след като е 1м и почти стигаш до края му с ръка (от терасата горе) 🙂

    Принципно да затворим със сачак отдолу сме обсъждали, но (както не веднъж съм се оплаквала) – добре изсъхнал дървен материал тук няма и от гредите при шлайфане се отделяше смола. Ще оставим конструкцията да доизсъхне добре поне до другата есен, ще й ударя още 1 ръка лак и евентуално тогава ще се затваря.
    Още не съм убедена, че си струва: черното от долната страна ме радва много в съчетание с червеникавите дъски, а и така се сервизира много лесно – веднага виждаш дали от някъде не тече, коя дъска е тръгнала да гние и можеш да я подмениш за 10 минути.

    Относно децата… много трудно успяваме да дойдем на едно мнение с днешните родители 🙂
    Прекалено много усилия хвърляте да им осигурите стерилна среда, вместо да ги учите непрекъснато как да се движат във “враждебната”.
    Никога не съм оставяла синът ми като малък да вършее в чужда къща без надзор и обикновено съображението ми не е било, че ще падне от терасата.
    От 8 месеца до 7г съм отглеждана периодично при баба и дядо, а дядо ми имаше работилничка за поправка на велосипеди и мотори в двора. Не си спомням да съм се наранявала на нещо там, а си играех с инструменти и чарколяци. Въпрос на подходящо възпитание е.

    На горния етаж са само офиса и спалнята ни и достъпа до тази тераса е само от двете стаи. Ако толкова на никой не му се занимава няколко часа със ситни хлапета, просто ще заключа вратите – лесно е.

  5. Да пусна една критика и аз, нищо че ви пиша за сефте:).

    Тоя гранитогрес сигурни ли сте, че няма да става ужасно хлъзгав ако падне снежец, а също и като се понатрупа прах и/или превали леко ?
    То вече май никой не прави класическа мозайка, но тя поне според мен е идеална точно за подобни цели, защото я няма тая гладкост на теракота/гранитогреса, но формован/щампован бетон (или както там се казваше) може би би осигурил подобен на мозайка ефект.

    За парапета с цел да си запазите гледката и достъпа до покрива можеше да ползвате желязо например Г-образен винкел или плоска шина. Това по две причини – дървото иска по-честа поддръжка от желязото, а желязото дори и сериозно поръждясало има повечко здравина от олющено и поизгнило дърво, а другата причина си е чисто моя субективна – работата с желязо ми е по-приятна, което във вашия случай няма никакво значение.
    Но в къща в един момент електрожен и умения да работите с него се оказват доста ценни.

    Ондулина не го познавам като материал, но ми изглежда кекав, за да понесе сериозна градушка или много сняг без да има дъски/ОСБ отдолу, но това са чисто мои лаишки разсъждения в случая, но пък от друга страна дори и да се изпорти не е скъпо и трудно да се подмени.

  6. @Стан
    Нищо против критиките, от споровете по форумите се научават доста полезни неща 🙂

    Забавихме правенето на терасата с 2г тъкмо заради мозайката. Вече наистина на никой майстор не му се занимава с това, а тук и без това трудно се намират.
    Гранитогреса, който избрахме е противоплъзгащ и незамръзващ (уж), но имаше вече минусови температури и сняг – не става пързалка.
    Щампованият бетон излиза по-скъпо, а на село няма кой да ти го направи читаво (ако изобщо намерим майстор). С лепенето на плочки вече се оправяме, но за долната тераса още не съм сигурна, че ще е пак гранитогрес.

    С желязо пък ние не умеем да работим – нито имаме инструменти за него, нито опит. За желязната конструкцията ни бяха довели майстори още като се пренесохме и се опитах пак тях да издиря, ама… 🙂
    Ще се учим с електрожен по-нататък, все още се наслаждаваме на това, че има къде да стоварим 4м дървени греди и да си ги нарежем :). В апартамент беше невъзможно.
    Иначе поддръжката е същата – на 2-3г, в противен случай започва да изглежда като на запусната селска къща.

    Ондулинът е материал за покриви и като такъв издържа на градушка, сняг, проливен дъжд дори и сам по себе си. Понеже се огъва, трябва да има и напречни на ребрата дъски под него, за да не провисне.
    За сериозни покриви, естествено, трябва по-плътно наредени дъски или ОСБ, хидроизолационна мушама и т.н., но за къс навес, по който няма да се ходи и това е достатъчно. Тестван е вече на сняг и градушка – не мръдна 🙂

    Съображенията ни бяха бърза, лесна и евтина подмяна на всички елементи, защото често си меним идеите и нуждите 🙂
    И да ни стигнат наличните материали, защото обикалянето по местни складове, транспорт и разтоварване убива цял ден, а както споменах – надпреварвахме се с есенните дъждове и работата за пари 🙂

  7. Pingback: Гранитогрес, парапет и ветроупорни завеси – надбягване с есента | Живот отвъд Околомръсното

  8. Furthermore, i believe that mesothelioma is a scarce form of many forms of cancer that is generally found in people previously exposed to asbestos. Cancerous cells form from the mesothelium, which is a protecting lining that covers the majority of the body’s body organs. These cells typically form from the lining with the lungs, mid-section, or the sac which actually encircles the heart. Thanks for revealing your ideas.

  9. Quest Diagnostics provides expert interpretation of drug test results.
    Quest Diagnostics provides expert interpretation of drug test results.
    Quest Diagnostics provides expert interpretation of drug test results.

  10. It is important to consult the product’s safety data sheet for handling instructions.
    The waiting game for the results feels agonizingly long.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *