С БДЖ до Мездра

Отдавна планирахме да възобновим еднодневните влакови пътешествия, а каква по-подходяща дестинация от железничарския център Мездра? Тръгване към обяд и прибиране привечер, по много живописния път през дефилето и с достатъчно време за разглеждане на малко градче плюс похапване в местна кръчма. Изчакахме първата суха слънчева събота и потеглихме.

Пътуването с влак точно по този маршрут би трябвало да е доста приятно преживяване, но по всеизвестни причини не ни се получи. Прозорците на влака не бяха мити от поне петилетка и почти нищо от разкошните гледки не видяхме, в замяна на това в толкова топъл ден имаше парно.

Гарата в Мездра, също както и в Своге, си е баш в центъра. Слизаш от влака и вече си на “стъргалото”, което си е известно удобство, ако не живееш точно там.

Прави впечатление, че достолепната архитектура е от 30-те години на XX век. С дарения са построени църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“ и училище “Хр. Ботев” в центъра. Някои от по-интересните и запазени стари къщи също са с дата 1932г. Централните части на града са добре озеленени и с удобни пешеходни зони.

Хотел. За всеки случай, ако те сполети стачка на БДЖ и не успееш да си тръгнеш от тук. училище “Хр. Ботев”  Дом на железничаря. Естествено :) църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“  една от малкото добре поддържани стари къщи в центъра Паркът между 2 улици Паркът. Една от приемливите статуи. Доста сбъркан строеж отзад. Паркът. Детски фитнес кът. Паметник на онзи с горелката на главата, ръчкащ мършаво драконче с пръчка. Вероятно единствената детска градина, за това пък огромна. Табло с вело маршрути в околността Старият автомобил в ролята на градинско джудже. Или великан :D

Всъщност Мездра е идеален град за велосипеден транспорт – равен и неголям като площ, скромно улично движение и без така дразнещите паркирани по тротоари или на платното автомобили. В центъра на града има табло с вело маршрутите и в околността.

Иначе из Мездра витае някакъв деветдесетарски дух. За кратко пътуване назад във времето е приятно и забавно.

Мездренци изглежда са големи фенове на гроздето, защото пред доста жилищни блокове видяхме асми. Интересно е дали съседите съвместно правят и виното си и има ли дегустация по входове? С Прасунсен още не сме успели да си засадим лозе в двора и почти им завидяхме.
И точно на входа на панелен блок успяхме да мернем един типичен грузински графит – с вино, грозде, достолепни мъже с бради и манастир в далечината :D.

Лозе пред блока. Интересно, правят ли комшийско вино? :) Интересно съчетание от асма и уведомителна антипаркинг табела Тук лозичките са още малки, но към конструкцията е подходено с нужната сериозност : градски стенописи в грузински стил

Естествено, градското пешеходно обикаляне винаги ни докарва неистов глад с жажда и една огромна част от методичното обхождане на улиците е в търсене на подходяща кръчма за чревоугодници, които не ядат месо. И тук вече ударихме на камък – събота, тук затворена пицария, там е просто кафе-бар и не сервират храна… Погледнахме на няколко пъти белите покривки на хотелския ресторант, но доста силно ни лъхаше на Балкантурист и не се престрашихме. Накрая попитахме и ни показаха някаква дървена постройка, срамежливо скрита встрани от хотела. Също здрав деветдесетарски дух, даже музиката и менюто не бяха променяни оттогава :). Но ни нахраниха обилно за скромни пари. И пак, по традиция, впечатлението ни от заведението се развали, когато се наложи да разтоварим бирата в тоалетната му.

Хареса ни и е вероятно да повторим Мездра, ако киното в града все още работи.

 

85 thoughts on “С БДЖ до Мездра”

  1. Здравейте!
    В този град не съм родена, но тук дойдох почти дете и до днес той скъп ми е …….
    Тук учих, тук за първи път се влюбих….
    Тук създадох семейство, дом ,родиха се моите две деца …….
    Тук живея, за този град милея !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    Да ….кино има -ремонтирано, обновено …… и работи…
    Стартира реализацията на най-мащабния проект на община Мездра “Историята, природата и културата- туристическите атракции на Мездра”.

    Проектът започва сконсервация и реставрация на най-добре запазената римска крепост у нас “Калето” в Мездра, едновременно с което ще бъдат направени и подобрения на прилежащата инфраструктура. Археологическа крепост “Калето” е паметник на културата с национално значение от вид архитектурно-строителен от Античността и Средновековието, обявена като такава в Държавен вестник бр. 90/1965 година.

    Праисторическо укрепено селище от края на каменно-медната епоха се разкриват при изследванията на “Калето” край Мездра- с римска и късноантична крепостна архитектура без аналог в България, изградена със съчетаване на висока крепостна стена, вградени вътрешни и външни кули, следващи конфигурацията на терена. Римляните построяват крепостта “Калето” II – III век от новата ера.

    По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и впоследствие възстановявани многократно по време на Рим, Византия, Първото и Второто българско царство. Последното възстановяване е от заселилите се тук през VI век славяни. Крепостта е защитавала естествената връзка между Южна и Северна България и прилежащите й територии.

    Археологическият обект “Калето” има няколко наслоени културни пласта от каменно-медната епоха (V хил.пр.Хр.), ранножелязната епоха (VIII-VI век пр.Хр.), римската епоха (II-IV век), византийския период (V-VI век) до българското средновековие (IX-XI век). Благодарение на това паметникът, със своите движими и недвижими културни ценности, е увлекателен разказ за миналото на Мездренския край през последните 6300 години.
    Реставрацията на обекта напредва и се надяваме,за деня на Мездра -6 май ,всичко да е готово !Наистина има какво да се види, така че заповядайте!
    http://ivankalilova.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/05/08/razhodka-v-mezdra.743644
    Сърдечни поздрави и усмивки от мен: Иванка Лилова 🙂

  2. @Иванка Лилова, благодаря за инфото! Приятно е, когато жителите на едно място си го харесват и се стараят да го направят по-добро за живеене 🙂
    Ще се отбием пак на кино и да видим крепостта.

    Но пътешествието много губи от лошото състояние на железопътния транспорт. Пътят с влак през дефилето е толкова приятен, че по-ниската скорост в случая е предимство. Просто чисти вагони с чисти прозорци и без премигващо осветление ще е ок, ама… 🙂

  3. Хе хе – само се колебая кое е по-гадно – да не ядеш мисо или да пътуваш с влак 🙂

  4. И двете могат да са много приятни в други страни, повярвай ми 🙂
    Просто тук по кръчмите нещо не умеят да готвят нищо по-различно от скара (то и нея не я умеят, ама хайде). И туристическите обиколки с влак не ги умеят в БДЖ.

    С кола по дефилето не можеш да видиш и половината от красотата… непрекъснато внимаваш в пътя, има повече завои и скоростта ти обичайно е по-висока. Имахме късмета да се возим няколко пъти със Сименса и до Лъкатник веднъж – това се доближава до идеята ми за приятно пътуване с влак. Липсваше само нет и подвижен бар с отбрани питиета и лакомства 😀

  5. Тц. Редовно се разхождам по дефилето и ш ви дойдем на гости – вие не успяхте 🙂 Взимам кабриото и дим да ме няма – само да се постопли… Никъде не гледам – автоматик – без покрив – пърпоря си бавно и с кеф за ужас на останалите водачи ха ха

    Иначе за кръчмите – така е. Единственото дето се яде що годе при нас е т.нар. гръцки чипс (?!) Пържен патладжан с кис. мляко 🙂 Обаче без мръвка – не си е работа. Сумарно теглото на целото домочадие (3 бр. Мама татко и бебе) е точно 121 кг., което прави крайно неподходяща мисълта за неядене на животни 🙂

  6. То и нашето сумарно тегло се движи в тази граница, но да ти призная честно – от неядене на месо не се отслабва. За съжаление 😀

    Иначе животнско ядем – млечни, всякакви морски и яйца. В противен случай изхранването ни щеше да е безкрайно по-сложно 🙂

    В свогенските кръчми има някои попадения, но подозирам, че екзотиките като туршия от калмари ги поддържат в менюто само заради нас 😀 Като наминете, ще направим един тур из местните топ кръчми 🙂

  7. Мездра има две гари – тази е за влаковете към Плевен. Другата за влака към Враца е извън града – да не се объркате.
    Интересна пост-историческа забележителност може да се види край път Е79. Естественото русло на р. Искър е преградено и реката е вкарана на километър-два в тесен бетонен улей. Тъй като там теренът е почти равен, от горната страна на бента се е образувал огромен разлив. От долната страна просто реката липсва и руслото е едно сухо корито. Километричният улей води до т.нар. ВЕЦ “Калето”, като се извисява над терена във вид на “китайска стена”.
    Не мога да съдя доколко ефективна е една ВЕЦ с воден напор има-няма 3 м, но чисто естетически, и може би екологически никак не радва.
    Може би читателите от Мездра ще дадат повече инфо!

  8. Следващият път ходете в пицария “Мелницата” Добро място е.

  9. Драги Petar, “интересната пост-историческа забележителност” също така унищожи прекрасните зеленчукови градини като заблати цялата земя около реката. Жителите нямат достъп до реката, затова пък комарите, жабите и змиите имат достъп до жителите. За огромно съжаление, реакцията от Брюксел беше категорична – нарушение на европейското екологично законодателство няма!
    Това за България е “устойчиво”/”sustainable” развитие, ама то то важи само за второкласните страни на ЕС.

  10. It is in point of fact a great and helpful piece of information. I?m satisfied that you just shared this helpful information with us. Please keep us informed like this. Thanks for sharing.

  11. Что может быстро улучшить настроение в наши дни? Конечно же, хорошее кино. Что может быть лучше, чем заварить себе вкусны кофе или чай сесть в мягкое кресло, зайти на сайт HD-Novinka и смотреть фильмы 2024 онлайн бесплатно.
    лучшие фильмы 2024 смотреть онлайн бесплатно

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *