Дворът – тази доброволна домашна каторга

За 3 години строеж много успешно превърнахме една приятна ливадка с растящи на нея билки в марсиански пейзаж, пълен с бурени и камънак. И понеже с преместването, чистенето, бърсането на прозорци и местенето на мебели приключихме за сега – на дневен ред е отново дворът.

Стартираме кампанията “Всеки плевел – под ножа, всеки камък – терасираща тухла” и понеже моят опит със селското стопанство се състои в практикуване на успешна скатавка на ученически бригади, а този на Прасунсен е малко по-голям – освен четене на книжки за овощарство е и прекопавал лехи като тинейджър… предупреждавам, че началото ще бъде тегаво за гледане дори и на снимка 🙂

Стартова позиция

Текущото състояние не е съвсем стартовото*, защото първите ни гости си купиха инструменти и се захванаха с разчистването на по-големите бурени и издънки на храсти и дървета.

Още нямаме детайлна представа какво искаме да правим с двора, но като за начало ще разчистим място около пътеката за подарените ни луковици на цветя и ще боднем поне 1-2 овошки при оправената част от ливадата. Програмата максимум е да разчистим и прекопаем целия двор, да сменим останалата част от старата ограда (поне 20 метра) и да подготвим терена за пролетната офанзива.

На всякакви съвети (както винаги) ще се радваме, но ако не горим от ентусиазъм тутакси да ги реализираме, не се сърдете – болките в кръста и мускулната треска ще са за нас 🙂

___

*Докато намеря време да допиша този пост и да смъкна снимките, ситуацията в двора напредна още малко. Изобщо времето за безсмислено висене онлайн рязко намалява, когато имаш къща с двор.

28 thoughts on “Дворът – тази доброволна домашна каторга”

  1. Абе, вие нещо, така…порта за кола, гаражче, паркинг, нямате ли си? 😛
    Иначе, добре че окосихте, че с тоя дъжд 🙂

  2. Пипи, ние сме двуколесни, главната порта върши работа за целта 🙂

  3. баба ми тези дни ще сее луковиците за лалетата и кокичетата, явно сега им е времето, та може да пробвате да се вредите с тези сортове :))))))))))

  4. Имаме луковици строени, още малко трябва да почистим единствената разкопана област и веднага след ягодите ги засаждаме 🙂

  5. Леле леле – помислете си мн хубаво за ягодите, че като плъзнат май само това ще имате… Иначе в дъжда, пак ще си онлайн 🙂

  6. @Cyber/SAS
    дъжда го ползвахме като повод да си напазаруваме гумени ботуши и галошки за градината.
    До сега не бях забелязвала каква модна индустрия се е заформила само покрай облеклото за любители-градинари :))))

  7. Чакай ти като почнете да си купувате джаджи за градината да видиш кво перо е – косачки, тримери, маркучи и т.н. Особено ако станете фен на Gardenia примерно – тц тц тц

  8. За сега наблягаме на нонейм хард инструментите – права лопата и гребло 🙂
    С коса (на видима възраст 20-тина години, ама добре поддържана) и вила ни услужи съседа (какво ти услужи, направо ги и използва по предназначение на поляната ни).

    Ама ще купуваме явно… на пролет, като им намерим и място къде да ги държим.

  9. Грижата за градината е хубаво нещо, но не трябва да се прекалява. Никога няма да забравя гледката как един 60-тина годишен немец пълзи на 4 крака и с миниатюрна ножижка подрязва райграса, който си е позволил да се надвеси над двете редици плочки водещи към гаража му.
    Иначе може да пробвате да посадите няколко сливови дръвчета(те бързо правят здрав и голям корен) и след 1-2 години да присадите някакви други овошки върху тях. Мисля, че става с праскови с круши.

  10. Като ни гледаш двора, дали се вживяваме толкова? 🙂
    Трябва да работим все пак, дворът е за фитнес и забавление.
    Поръчахме снощи дръвчета от един разсадник онлайн… доставка с куриер.

    Голямо облекчение е, когато успеем да свършим нещо, без да се занимаваме с местните структури, застинали в ранните 90-те… 🙂

  11. Аз не бих искал да всявам смут във вашето градинарско битие, но бих заложил и на малко трайни растения. Трайните растения, без практическо приложение (като чимшира например) имат приятното свойство да се самообгрижват. Е, не напълно, но почти. Един чимшир покрай оградата има следните предимства:
    – сади се веднъж, след това леко подрязваш веднъж годишно
    – крие те от съседите
    – крие останалата част от градината от погледите на придирчиви и най-вече готови да услужат със съвет градинари

    Съществен недостатък на трайните насаждения без практическо приложение е:
    – липсата на практическо приложение (няма плодове за плюскане)
    – няма как да засадиш цялата градина с чимшири (освен ако не смятате да превърнете градината си в чимширен лабиринт)

    След като явно само с чимшир не всичко може да се обработи, може да прибегнете до друга хитрост използвана от мързеливи градинари – чакъл. Мъничките бели камъчета са прекрасна декорация за всяка градина и използвани с вкус и мярка могат да превърнат всяко дворче в малка приказка. Особено подходяща е идеята под чимширите да се насипе чакъл. Така ще си спестите ровенето под чимшира за досадни буренаци оцелели въпреки сянката, а и чимширите ви ще изглеждат просто страхотно. Следващата част от хитрината е, че спокойно можете да насипете с чакъл произволни участъци от градината, да разхвърляте малко камънак (изобилства из Искърското дефиле) и да кръстите участъка каменна градина (google it).

    Каменните градини имат още едно съществено предимство. АКо не заложите на класическа японска градина, а вкарате леки балкански елементи спокойно можете да разфъчкате доволно голям набор от грънци (няма нужда да са здрави) из камънака. Грънците естествено можете с чиста съвест да използвате за саксии или да съчетаете с чакъл, сух клонак, пънове, коренища и прочее чвореста дървесина.

    След като имате елемент на грънци из каменните кътчета на целия парк можете спокойно да посеете елемента из малкото останали тревни площи.

    Като цяло (знам, че не стана много ясно) идеята ми е да се заложи на градина, която се оформя от композиция между трайни растения, инертни материали, чвореста дървесина, стари грънци и тревни площи в останалото относително малко пространство. Като основно предимство на мъдрите ми препоръки мога да изтъкна:
    – дори не особено добро съчетание от изброените материали ще придаде особено очарование на градинката
    – след първоначалното подреждане текущата поддръжка е доста малка (колкото по-малко тревни площи – толкова по-малко редовно бачкане в градината)
    – няма проблем към интериора да се добавя всеки интересен изсъхнал клонак, 20-30 килограмов скален къс или дори никому ненужна счупена саксия

    Аз малко се поолях с писането, но то за мен е обичайно.

  12. @BullBlogger, съветите ти са много смислени… за чимшир и чакълени пътечки и ние си мислихме нещо, просто пътечките ще ги оставим за лятото, а насажденията по тази ограда ще са след като сменим мрежата, че иначе ще ги съсипем.

    Чимширът расте бавно и за да покрием 20 метра ограда плътно, ще трябват бая пари и години, но разни вечнозелени или ядливи, които няма да чакаме до пенсия да пораснат, ще сложим.

    Каменна градина… харесва ми 🙂 Само мъкненето на камъни не харесвам, виж за това ще трябва да открием някаква ниско квалифицирана работна ръка 🙂

  13. Валя, практично е, спор няма… но това е работа за 20 години напред, от 5-ма души, при това в Калифорния 🙂

    Тук (имам предвид между хълмовете ни в Своге) няма достатъчно слънчеви часове годишно, за да може да се изплати една инвестиция от слънчеви панели. А това са адски много пари за нас. Нямаме толкова голям двор, че да можем да генерираме продукция за пазара… в най-добрия случай ще задоволяваме някакви свои скромни нужди. А и не искаме да си сменяме работата, просто от време на време да работим в градината за удоволствие 🙂

    Компостирането на растителните отпадъци ще го правим, но първата почва от компост нали се сещаш кога ще успеем да получим. Мулчираме лехите с борови иглички и кори… и ако знаеш колко време отнема събирането им дори и от най-близката гора, а колкото и да трупаме, мулча ни е все рехав и иска още.

    Двама сме и има толкова много работа по този малък двор и малка къща, че просто не смогваме. Абсолютно всичко, дори и простото струпване на чакъл за пътечки е свързано с време и пари.

    Изобщо на филм нещата винаги изглеждат много вдъхновяващи 🙂
    Обаче тук имаме 7 месеца отоплителен сезон и адски ниски цени на земеделската продукция, за да си струва да го вършим всичко това лично за нещо друго, освен за кеф.

  14. You can certainly see your enthusiasm in the work you write. The world hopes for even more passionate writers like you who aren’t afraid to say how they believe. Always follow your heart.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *