Кому пречат билките?

цъфнало зеле - незаконен растителен продукт

Понеже ЕС и светът като цяло си нямат никакви по-важни проблеми за решаване в момента, на дневен ред е отново мотото “да опазим гражданите на ЕС от самите тях”. Някак си между другото и без да ни питат е на път да влезе в сила  “Директива за Традиционни Билкови Лекарствени Продукти” от 31.03.2004г.

Накратко, това е законодателна инициатива, с която предвижда всички билкови продукти да минават през същите клинични и биохимични изпитания, валидни за продуктите на фармацевтичната индустрия. На пръв поглед не звучи страшно – на кой не му е любопитно да разбере аджеба как точно действа лайката и дали действително отварата от невен има чак толкова много приложения?  На практика процедурата е толкова сложна и така оскъпява продуктите, че за 7-те години гратисен период в ЕС са регистрирани едва 200 продукта, съдържащи само 34 вида билки.

Това, което мен лично ме вбесява е опитът да наместят живота ми на рафтчета, по кутийки с етикети. Да, ползвам и конвенционални лекарствени средства. Когато имам нужда от салицилова киселина и съм сред цивилизацията, си купувам от аптеката аспирин или ацетизал, не тръгвам да търся върбова кора. Също така на аптеката разчитам да си купя пакет лайка, мащерка или жълт кантарион, защото чистите слънчеви полянки все още са ми далече, а аптеката е до нас.

Ще ми е крайно неприятно, ако след време тези природни продукти спрат да се продават в аптеката на нормални цени и започнат да ги таблетират и капсулират, гарнирани с оцветители, консерванти и подсладители. Честно казано, започвам да се притеснявам и дали след време гледането на билки в домашната градинка няма да започне да се санкционира като отглеждането на марихуана и колко години затвор ще ми лепнат за саксиите с босилек? 🙂

Ако и на някой друг тази директива му изглежда притеснителна, може да подпише тази петиция против.

Материали по темата

(Тази директива не се отнася за хомеопатичните лекарствени продукти, които отговарят на условията за разрешение за търговия или за регистрация съгласно по-общата Директива 2001/83/ЕО. Не ми се чете още един скучен документ по никое време, а и хомеопатията изобщо не я разбирам. Интересуват ме единствено отварите и субстанциите, които мога да си забъркам сама в къщи при липса на лекар.)

4 thoughts on “Кому пречат билките?”

  1. Въпросът с фитотерапията е твърде комплексен, а и обикновено проблемите идват от там, че потребителите са повече или по-малко идиоти.

    Изобщо информираността е твърде ниска или липсва, а хората често не осъзнават колко опасно може да бъде едно самолечение (не можеш да лекуваш с билки остри септични, инфекциозни или хронични заболявания, както и такива в ранна детска възраст).

    Да не говорим за това колко силно варира съдържанието на биологично активните вещества в лечебните растения (те варират дори в зависимост от географския район, в който е расла билката) и как обикновено някаква част от тях имат нисък терапевтичен индекс (т.е. лечебната и отровната доза са с твърде близки стойности). Като цяло:
    – дозировката не може да е особено прецизна;
    – обикновено се надценяват възможностите на фитотерапията;
    – не се познават страничните ефекти (вземи един черен оман, да речем – при продължителна употреба може да ти докара рак на черния дроб… Или жълтия кантарион, който отслабва действието на редица важни медикаменти);
    – да не говорим за безумията, които има на пазара – микс от 20 билки. Има си правила, които трябва да се спазват. Рецептите не трябва да включват повече от 2-3 растения – едно добавъчно, едно коригиращо (за предпочитане е да съдържа етерично масло) и едно коригиращо.

    Надявам се да не бъда разбрана погрешно – билките трябва да останат на пазара, но здравната култура на хората трябва да се повиши.

  2. Валя, хората в голямата си част са идиоти и доказано винаги намират начин да се затрият сами. Колкото повече ни пазят, толкова по-изобретателни ставаме в усилието си да открием как по-оригинално да се погубим.

    Доколкото разбрах, тази наредба за сега удря най-вече информационално-образователната част. Растителните средства, които не минат сертификацията отиват при хранителните щандове, без да може да се дава информация за какво и как се ползват. Или ще си ги купуваш от бабите на пазара, които е известно колко точна информация ще дадат… както и няма да има гаранция къде, какво и как са брали де.

    Прекаляването с каквото и да е води до проблеми… аз прекалявам с черния пипер, но понеже се води подправка, а не растително лечебно средство, все още в магазина не ми искат рецепта за него и не ми ограничават купуваните количества до безопасна доза.

    За билки като черния оман определено си права, но на мен първото, което ми мина през ум, като разбрах за тази наредба бяха ментата, мащерката… и още 2-3 неща, които си ползваме традиционно и като подправки. Никой не ни контролира колко и по какъв начин подправяме манджите си. А трябва ли?

    По принцип грамотността на хората трябва да се повиши, но при 7 милиарда реално ще има и повече дали фира от глупост… просто няма начин 🙂

  3. А, значи не ги забранят, щом могат да се продават като хранителни добавки… Това ми се вижда съвсем удачно.
    След като няма никакви изследвания за въздействието им, не е добре да се рекламират като лекарства.

  4. ЕС директивите, за разлика от ЕС регламентите, не са задължителни, докато не се транспонират в националното законодателство.

    Така че спокойно!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *