Архив за месец: November 2012

Зелена къща

Торбичките за пазаруване

53 Comments

С Прасунсен ползваме текстилни торбички за пазаруване по-редовно от около 3 или 4 години – когато започнаха да се появяват достатъчно големи и евтини в кварталните супермаркети. Преди този момент основно ги колекционирах: поредната месторабота, връчваше ни се нещо рекламно в брандирани текстилни торби, които някак си се оказваха в моите ръце (колегите обикновено не проявяваха никакъв интерес към тях). Аз ентусиазирано си ги мъкнех в дамската чанта до първото им пране и после забравях за тях. И така до следващата.

После във “Фантастико” се появиха едни огромни пазарски чанти от нетъкан текстил с дълги дръжки, които се оказаха удобни за носене на рамо и побираха всичките ни покупки… и изведнъж се оказахме затрупани с такива. Защото струваха левче едната и в общи линии напълно си изплащаха парите за срока си на ползване. А и при тази цена, като забравиш да си вземеш от къщи, винаги можеш да си купиш нова.

Е, в Своге освен една умряла “Европа”, други супермаркети от калибъра, с който бяхме свикнали няма… и торбички за многократна употреба в местните магазинчета за хранителни стоки не се продават все още. И понеже не сме склонни да даваме суми от сорта на 16 лв за пазарска торба, потърсихме си онлайн не чак толкова “уникални, ръчно изработени” и т.н.

Изисквания:

  • здрава, по възможност да даяни на пране;
  • достатъчно голяма, за да събере половината от седмичните ни нужди;
  • дълги дръжки, защото и двамата предпочитаме да носим тежко на рамо;
  • като ще даваме малко повече пари от 1 лв, поне да не правим безплатна реклама на някоя фирма, т.е. да не брандирана;
  • да не струва повече от 5 лв.
Оказа се, че торбата-мечта не съществува, но понеже напазарувах 3 броя различни чанти, които ми се сториха интересни…
(чантите са закупени от www.decorbox.bg, продуктовите снимки по-долу са техни)

Чанта с отделения за бутилки

 

Плюсове

Оказа се здрава, добре ушита, с много приличен външен вид. Събира перфектно 6-те малки бирени бутилки в голямото си отделение и 3 бутилки вино в отделните джобове. Струва си цената от 3.50 лв.

Минуси

Малка е за обичайните ни покупки, а и на дръжките им трябва още малко дължина, за да се носи удобно на рамо, когато си със зимно яке. Май ще има повече важната роля да решава проблема с хаоса от бутилки в къщи, отколкото за пазарска чанта.

Карирана чанта с 2 вида дръжки

 

Плюсове

Два вида дръжки: за носене в ръка и за през рамо. Малко джобче за ситни неща/пари. Подсилено двойно дъно и почти достатъчен за нас размер. Доволно евтина (2,80 лв).

Минуси

Дългите дръжки отново не са достатъчно дълги. Чантата трудно може да се носи през рамо, особено ако си облечен с дебели дрехи и ръката, с която придържаш дръжката остава неудобно високо.

Ултра сгъваема чантичка за забравани

Обикновено аз имам задачата да набутам пазарските чанти в раницата си и също така често ги забравям. Връщането за торбите дори и когато сме почти пред двора е досаден процес, включващ отключването на 2 броя врати и спъването в 1 брой котка, която тренира цирковия номер “зигзаг около краката им”. По тази причина се изкуших за една малка сгъваема торбичка, която да спасява положението в такива случаи – мисля да я забравя някъде по джобовете на якето си.

 

Плюсове

Заема наистина ужасно малко място в сгънато състояние. Много лека и компактна, има карабинер за носене на колан или може да се ползва като ключодържател. Приятно голяма (на живо повече, отколкото изглежда на снимката). Идеален заместител на найлонова торбичка тип “потник”.

Минуси

Като изключим това, че не става за носене на рамо… май няма. Но пък и в описанието никъде не пишеше, че е с дълги дръжки. Малко по-скъпа (3.90 лв), но отново влизаше в предварително зададената финансова рамка “оправдана цена за 1 брой”.

 И в крайна сметка…

Експериментът ми струваше 10.20 лв за трите чанти и 3 лв за доставката. Не съм разочарована, днес дори ми харесват повече от вчера. Ще ги ползваме и не струваха скъпо, но… май следващия път торбите ще си ги шия аз. Или поне ще им добавям по един комплект дълги дръжки 😀

 

Home Sweet Home, Направи сам

Бараката, малък финал

45 Comments

Градинската ни барака за лопати и инструменти е вече готова. Финалът е малък, защото остана за довършване една малка плъзгаща врата в участъка “гардероб” вляво, където ще е склада за мотики, лопати, гребла и коси, т.е. всичко онова, което през всички сезони извън зимата ни трябва всекидневно.
Стана студено, нямаме повече материали, боята не съхне… и в крайна сметка заковахме парче ОСБ на отвора за врата, за да презимува.

Тротоарните плочки пред бараката също ще ги пренареждаме напролет. Пясъкът не стигна (плочките също), а с пръст от двора ми е трудно да направя подходящите наклони на пътеките и в същото време да не хлопат плочки :). Нахвърляхме ги, колкото да не газим в калта. Водосточната тръба е подпряна под някакъв шантав ъгъл, защото ще я местим в крайно дясно. Някога :).

Какво направихме дотук:

  1. Подробен проект кое как ще изглежда, с размери и количествена сметка (или поне аз така си мислех);
  2. Помощ от местна бригада за основите и конструкцията (след което доста неща се оказаха различни);
  3. Лятно-есенен лагер, в който се учехме сами да слагаме тротоарни плочки, да ковем ламперия и да напасваме двойни врати.

 И малко детайли,

от които като новобранци в баракостроенето сме някак доволни 🙂

       

  • Ъгълчето на прозореца, дограмата, закрепването и изобщо всичко около прозореца. Получи се изненадващо добре: поликарбонатен лист, монтиран при единия противоземетръсен диагонал, с помощта на дървени Г-образни первази за ламперия. Измислихме го и си го направихме сами… вместо предишната идея за прозорец, която отпадна по (хм) независещи от нас обстоятелства.
  • Ламаринената обшивка на покрива към стената. Не стана красиво, но отново ни е за пръв път да слагаме такова чудо. Към стената е захваната с едни дълги винтове и дюбели за стиропор, а към ондулина – със специални пирони за ондулин. Както винаги, оказа се, че нямаме подходящи бургии и подходящ инструмент за завинтването и се сещаме за това в събота следобяд. Все пак я сложихме сами.
  • Тротоарните плочки. Отвън не успяхме да ги наредим, но вътре в бараката станаха доста равни и здрави. Сефте бърках и бетон, на всичкото отгоре и “на око” (меренето на съставките не го обичам и като готвя), но се получи доста здрав, гладък и без шупли и ронливи участъци.
  • А изкопните работи след 5 месеца суша покрай това недовършено “стълбище” ми образуваха мускули на неподозирани места.
  • За двойната врата получихме солидна родителска помощ, но след чиракуването смятам, че със следващата ще се справим без проблеми 🙂
  • Оправянето на разни конструктивни недъзи, като например луфта между гредите на бараката и стените на площадката. На чертеж разстояние между тях не би трябвало да има, но… имаше и това щеше да създава проблеми. Спретнахме временно решение, докато обмислим с какво ще се облицова терасата и какво ще има пред нея. По-късно решихме в този ъгъл да е котешката къщичка (но за нея отделен пост, когато я довършим).

В общи линии всичко отне много повече време от предвиденото. Не вярвах, че едни первази за ламперия ще ми отнемат цял месец, но факт – доставките на подобни “екстри” в местните магазини са нередовни и случайни.