Топла енергоспестяваща зима

Спор няма, че добрата топлоизолация и добре обмисленото отопление са важно условие къщата да е топла, а сметките – ниски. Обаче спасяване на положението и допълнителна доза комфорт могат да се получат и с някои хитри, икономични и не чак толкова скъпи електроуреди. И понеже сезонът е подходящ – стават и за закъснял коледен подарък.

Някак си забелязахме, че ако ни е студено на краката, дори и по-високата температура в стаята ни кара да потреперваме при дълго седене на бюро и пред компютър. Първоначално завирах малка халогенна печка под бюрото си и я включвах на 400W, но ми се струваше неефективно и енергоемко, защото краката ми все бяха на решетката на печката и ги махах, когато замиришеше на прегоряло :). Започнахме да търсим подходящи варианти за пряко затопляне с по-малко ватове.

И понеже не обичам да говоря наизуст, изпробвали сме вече повече от месец и сме доволни от:

Гореща керамична бисквитка Solac COOKIE CC8980

От първото включване се влюбихме в бисквитката. Този уред е съвременната интерпретация на класическата гореща тухла, която навремето са ползвали за грейка. По спомени на майка ми, баба ми е вадила с машата такава тухла от печката, завивала я с чист плат и я поставяла в леглото, за да сгрее малко ледените чаршафи.

E, нашата бисквитка се експлоатира доста по-лесно: включваме я за около 5 мин, при което консумира до 365W, после кабела се изключва и тухличката запазва топлината си (около 50 градуса) между 1 и 4 часа, в зависимост дали е на открито в студената стая или е мушната между завивките. Ползваме я за гореща степенка за крака под бюрото, за затопляне на дрехите и леглата. Става и за грейка, когато ме боли кръст или гръбнак. Повърхността е лесна за почистване пластмаса, като има и негоримо калъфче, което може да се пере.

Безопасна е за деца, защото повърхността не става чак толкова гореща, че да се опарят, а и няма никаква връзка с електрическата мрежа след първоначалното зареждане. И ми е много приятно да я открия в моята половина от леглото, когато се върна от банята през нощта 🙂

Топъл ботуш Imetec  BODY & COMFORT

Поръчахме си 2 различни джаджи за затопляне на краката, защото не бяхме сигурни кое ще върши по-добра работа. Някакъв вид минимизиране на загубите, ако не сме доволни от единия уред. Оказа се, че сме много доволни и от бисквитката, и от ботуша… но по различен начин.

Електрическият ботуш консумира между 23 и 27W, има 2 степени на топлото и поддържа приятно и полезно затопляне на стъпалата, а не прекалено висока температура, която е вредна. Има 2 части – външна, в която е електрическата част и вътрешна, от 100% вълна, която може да се сваля и пере. Към кабела има “дистанционно” за включване и управление на степените на затопляне.

Ботушът е достатъчно голям и широк, за да става на всеки размер крака, но все пак е по-подходящ за индивидуално ползване. Това, както и наличието на кабел са основните му недостатъци, иначе е идеален за затопляне на краката и по-подходящ от бисквитката за тази цел. Не е подходящ за деца и става за ползване само в сухи и чисти помещения (външната част не се пере). Малко по-егоистичен е и за разлика от бисквитата става за личен, а не за семеен подарък.

Карбонова печка Diplomat DPL C 8009

Работното ми място е в голяма преходна стая с вътрешно стълбище и коридор на горния етаж… и понеже все още не сме си избрали климатик, а с всички останали видове електроуреди поддържането на нормална температура в такъв обем е скъпо удоволствие, потърсихме вариант, при който допълнителното дозатопляне ще го правя директно върху себе си, а не чрез топлене на околния въздух. Има най-различни видове лъчисто отопление, но преди да инвестираме някакви значителни суми, решихме да изпробваме ефекта с някаква по-бюджетна печка на подобен принцип и взехме тази, защото беше единственото, което се намираше в магазина в Своге. Беше и единствена бройка.

Печката чудеса не може да прави и нейните 900W са си просто 900W от загряване на една жичка… но дали заради покритието й или заради добрата огледална повърхност зад реотана, но усещането, когато седиш пред нея е като пред камина. Много бавно загрява предметите в стаята, но топли чудесно топлокръвните обитатели. Котката ни обожава да лежи пред нея 🙂

В общи линии се стремя да поддържам температурата на въздуха в помещението около 12-14 градуса (иначе започват да ми замръзват ръцете и носа), а с локално затопляне с карбоновата печка при тези иначе ниски температури направо си ми става горещо. Компактна е, има дръжка за лесно пренасяне и 2 степени (450 и 900W), както и функция за въртене, в случай, че трябва да затопли и двама ни, докато вечеряме. Може да се завърта и в хоризонтално положение, но никога не сме я въртели – вертикална заема наистина много малко място в стаята.

Уреди, от които не сме много доволни

Понеже хигрометъра ни показва редовно между 75 и 80% влажност в дневната (не съм сигурна може ли да му се вярва, но все пак…), потърсихме влагоуловител и единственото, което открихме в Своге беше един малък модел на Solac -DH8935, който работи на принципа на ефекта на Пелтие. Този модел няма компресор и е доста икономичен (60W), но и не става за големи помещения, особено при по-ниски температури, като при нас.

Ползваме го да суши прозорците и да обира малко от влагата в кухнята, но понеже съм виждала добитъка на баща ми, как успява да изсмуче и водата от листата на цветята в стаята… та този не става за това, да не се набутвате. При цена от близо 70 лв, ефектът от уреда е много малък.

Иначе е симпатичен, елементарен за ползване, заема малко място и харчи малко ток.

Пътешествие до Камбанния полюс, въпреки БДЖ

На днешния ден преди 100 години Амундсен е достигнал до Южния полюс. Нямаше да си изберем псевдонимите Прасунсен и Кот, ако не бяхме склонни към неумерени авантюри, за това в чест на Амундсен, а и заради това, че имаше работа в София, Кот предприе епичното приключение: “Как да стигнем от Своге до София в условия на стачка на БДЖ”.

Хронология на събитията

  1. Ставане в обичайното време, все пак трябва да стигна в София в ранния следобяд, а разстоянието е само 40 км. Маршрутка има в 13:45, така че в 13:00 си нарамвам чантичката с книжка за четене, вода и голяма торба за пазар и поемам с умерен ход 2 км надолу към центъра на града. Маршрутките спират и на разклона в квартала ни, но както правилно предположих – ако е пълна, просто няма да спре.
  2. В 13:30 съм на стоянката на маршрутките, а там вече се е заформила прилична манифестация. Учениците и студентите се прибират от училище или отиват на училище, а хората, работещи на смени се опитват да стигнат до местоработата си. Някаква мама, помъкнала малко хлапе гледа навалицата унило и му търка премръзналите ръчички.
  3. В 13:45 маршрутка няма. Идва една с 20 минути закъснение, която обира една значителна част от хората. Натъпкана е до дупка, а вътре има над 20 правостоящи. На предното стъкло са се разплескали детски физиономии. Тийнейджърите нямат инстинкт за самосъхранение, обаче аз имам. Задната част на маршрутката е толкова увиснала, че започвам да се опитвам да си припомня някакви молитви. Естествено, не се качвам. Жената с детето също не рискува.
  4. В 14:30 (ако не ме лъже паметта, още не знам разписанието наизуст) трябва да има още една кола. Идва с около 20 мин закъснение, а за това време вече се е образувала нова манифестация. Този шофьор обаче е непреклонен – пуска само 4 души правостоящи. И явно има за какво – малко след изхода на града ни спира патрулка. Не разбрах имало ли е санкции за шофьора или за предишния, но след кратка проверка на документите ни пуснаха.
  5. Мъгла и завои повече от час. Караме бавно, за това пък на мен ми става лошо. Закусвала съм преди часове, а обяда го пропуснах в очакване всеки момент да се натъпча в  маршрутката. Опитвам се да чета, но на задната седалка до прозореца, където съм успяла да заема последното място за сядане е тъмно, духа и смърди на урина.
  6. Маршрутките от Своге имат за последна спирка гара Север – едно проклето от боговете и Столична община място, от където няма никакъв свестен градски транспорт. Слизам с останалите малко по-рано, за да се пробвам да хвана някакъв трамвай… но просто нямам сили да чета маршрутите им от надрасканите табели. Хващам такси. Часът е 16:10.
  7. Естествено, по законите на всемирната гадост, не мога да свърша нищо от това, за което съм пътувала половин ден. “Елате пак след 16-ти…” Майната ви, тъпи канцеларски плъхове! Не знам кой пали коли в София, но аз съм на път да започна да взривявам синдикални лидери, държавни чиновници и гарови касиерки. На последните шумно им пожелавам да ги подменят с автомати за билети.
  8. Купувам си билет за влак за 18 часа и имам 1 час за убиване на гарата. Студено е, затова правя оборот на Billa-та, спонсорирайки ирландската, немската, френската, норвежката и холандската хранителна индустрия. За тази вечер поне ще имаме уникалния шанс, докато похапваме да забравим, че живеем в България.
  9. Влакът е в извънстачково време, тръгва навреме и пристига навреме. Топъл е, пълен е, но почти няма правостоящи.

Често ни се случва, докато пътуваме някъде, да висим с часове на летища. Да си купуваме билет за влак от касиерки, говорещи само своя език (в оня случай – грузински) и да се опитваме да разчитаме информация на неизвестна ни писменост… Ядосвахме се на унгарските железници, че заради огромното им закъснение си изпуснахме връзката, псувахме румънските авиолинии за това, че ни третираха като товар картофи… дори и на комфортните ирландски влакчета намерихме кусури. Обаче това са пътешествия заради приключението и неудобствата са част от приключението. Дори и летището в Шарджа (най-кошмарното преживяване на Прасунсен) пак е част от приключението.

Днес си представих, че това ми се случва всеки ден и нямам друг избор.

Какво расте в гърнето на вещицата?!

Какво е животът в къща без лехата с билки? И понеже идеше зима, а до лехите имаме още доста копане и потене… от местното магазинче за подаръци си купих една саксийка – вещица с гърненце. Купих си пръст и семена, посадих ги според инструкциите в моята баба Вихронрав и зачакахме.

Чакахме дълго, вероятно защото не беше подходящия сезон, в къщи е студено и съм сложила саксията на тъмно. Преместих я в кухнята – най-светлата и топла стая и пак зачакахме.

Накрая поникна… нещо. Всъщност много неща. Та въпросът ми е: някой може ли да идентифицира поникналото?

По вид, род и латински наименования, ако ги знае 😀 (прилагам линк с голяма снимка).