Засадихме дръвчетата

Така и не разбрахме местните от къде си намират разсад за градината, така че отново прибягнахме до електронните магазини като средство за пестене на време и пари. Доставката до вратата ни струваше 7 лв и нито губенето на време, нито пътните разходи до някой разсадник или до Практикер оправдаваха офлайн пазаруването на фиданки.

От сайта на “Сортови семена” си поръчахме 5 дръвчета:

Позабавиха се, заради топлото до сега време и за наш лош късмет се случи да пристигнат точно когато стана доста студено нощем и земята беше замръзнала… надяваме се коренчетата да не се повредят и дръвчетата да се хванат.

Огромни благодарности към Фори, че ни изтърпя мотането покрай саденето или по-точно това, че не ни изтърпя и даде едно рамо, за да приключим преди да припаднем от глад 🙂

Компостерът

Компостерът е просто приспособление (корпус на дупки, без дъно, с капак и 4 вратички за лесно измъкване на компоста), с чиято помощ хранителни отпадъци от растителен произход, окосена трева, шума, отпадъци от плевене и подрязване се превръщат в градинска тор, без да загрозяват пейзажа в градината.

И понеже е просто, така и не разбрахме защо трябва да струва толкова скъпо и защо не се произвежда у нас, а се внася. Но преценихме, че имаме един тон неща за правене и до сглобяване на компостер собствена изработка няма да ни е в момента (а и нямаме подходящи материали), за това поръчахме 400 литровия модел от ЕкоКомпост и вече го пълним според инструкциите 🙂

Работно място в кухнята

Така се случи, че се разминахме с южното изложение. Заради едни стълбове и жици на ЧЕЗ се наложи да завъртим къщата и в момента прозорците на почти всички стаи гледат на запад (според компаса – югозапад, но заради планините отсреща слънцето се скрива по-рано и нито юга е като юг, нито запада – истински запад). Южно изложение имаме в кухнята – възможно най-неподходящото място. И да, можеше да върнем проекта за преработване, но понеже преди 3 години не го направихме, късно е да пускаме постове, започващи с “ако…” и да се ядосваме със задна дата.

Проблемът

През лятото в кухнята става много топло и хладилникът започва да се задъхва. Като решение за жегата (а и за студа) в кухнята, а и за целия долен етаж измъдрихме едни външни ролетни щори, които скоро чакаме да монтират.

По-голямата мъка ни е, че в дневната, която по план трябва да ми служи по 10-тина часа на ден за работен офис, слънце почти не влиза, а откакто нощем температурите започнаха да падат около и под нулата, в стаята сутрин е малко по-топло, отколкото в хладилника.

Първоначално, на етап проект, планът беше да се отопляваме с камина/печка с дърва и в този случай пряката връзка със стълбището на 2-ри етаж и огромния обем въздух в него не представляваше проблем – 6-8 kW камина можеше да затопля малката дневна, стълбището, коридора на 2 етаж и дори стаите – при отворени врати.

След като поживяхме 2 месеца тук, наблюдавахме цялата съседска суетня и хамалогия около доставката, рязането, цепенето, реденето на дърва, чистенето на пепелта и накрая направо си попитахме за мнение потърпевшите, се отказахме от идеята за камина, поне за тази зима.

Спасяваме положението с импровизации

Едно решение, което в момента не ни струва нищо – преместихме хладилника от кухнята в дневната и на негово място спретнахме набързо едно импровизирано работно място, което да ползвам в слънчевите дни. А и в много студени дни – все пак 6 кв. м. кухня се топли по-лесно и евтино от 20 кв.м. дневна и още толкова като обем стълбище и коридор.

  • Материали: Използвахме страниците на стар двукрилен гардероб, 6 метални планки и винтове за дърво. Освен плота и 2-те страници за крака, бюрцето има и една челна дъска отзад, без която се кандилка като пиян горски.
  • Време за работа: (на абсолютно начинаещи, които за сефте хващат ел. трион, никога нямат подходяща бургия за дупките и забравят да си заредят винтоверта) – около 3 часа.
  • Бюджет: около 5 лв (за винтове и планки, купени за някакви други неосъществени полици).

Бюрцето не стана красиво, нито е много умно измислено, но понеже така или иначе не беше ясно колко ще го ползвам и каква ще е икономията в сметката за ток накрая – за експеримента тази зима ще свърши работа.

Ако се окаже, че го ползвам често, ще метна чертежите на ъпгрейднатото му издание, заедно с тези на обзавеждането на дневната (включваща и хладилника) на дърводелеца, който прави спалнята и кухнята ни, за да придобие някакъв по-индустриален вид. Ако успея да измисля капак за монитора и пр. електроники, бюрото ще може да се ползва и като плот за рязане или масичка за бързо хапване.

А, да – оказа се, че да имаш хладилник в дневната е много удобно, но бирата свършва бързо 🙂

Телевизията – отметнато

Не сме от яростните теле-зрители, дори бих казала, че телевизията за нас е основно фон… Хвърляме поглед на новините, докато вечеряме, поглеждаме с половин око по-късно, докато се излежаваме с някое списание или киснем в социалките, следим неангажиращо по някой сериал преди заспиване, чат-пат отдаваме дължимото и на… ъъъ… образователните канали. Търкаляме 2 евтини приемника, колкото да не е без хич и да ги ползваме точно като фон, а не като повод да си купим и диван.

При всяко местене в нова къща въпросът с телевизията е последния, който идва на дневен ред при мен. Обаче в нова къща и в нов град, където не познаваш никой, първите месеци са и периода на Голямата Депресия и въпросите от сорта на “Кой ни би по главата да идваме тук!”, така че се огледахме за кабеларка. Да, телевизията е дрога, обаче е легална и от нея не се умира. Освен, ако вбесения Прасунсен не изтърве случайно приемника на главата ми или във ваната, но по този начин и радиото може да е смъртоносно.

Нямахме добро мнение за  Булсатком в София, защото бяха купили ISP-ра, от който бяхме много доволни и успяха да скапят услугата. Обаче в Своге малките местни фирми имат толкова странни представи за работно време и срокове, че започнахме панически да избягваме всякакви доставчици на услуги без фирмен сайт или мейл поне в абв.бг. Та специално за телевизия по този критерий изборът беше Булсатком или да опънем високо антена на комина поне за родните ефирни канали, защото сме в такава радио и ТВ черна дупка, че със стайна антена ловим само снеговалежа.

Благодарностите

Имаме навика да благодарим и онлайн на всички, които са си свършили работата както трябва, понеже все по-рядко се случва по нашите географски ширини (т.е. няма голяма опасност от много постове с благодарности).

Благодарим ти, Мишо – за чистата работа, точността, професионализма. Булсатком в Своге определено печелят благодарностите ни, че ни изпращат такъв човек.