В събота направихме една лека вело-екскурзия до с. Герман. Селото на практика си е квартал на София – от другата страна на околовръстното, срещу Горубляне. Има градски автобус и маршрутки, и пешеходно може да се стигне до Горубляне за 5 минути.
До Герман ходя често с колелото, но обикновено карам в посока манастира, където има добри гледки и почти няма коли. С Кот обаче решихме да минем през самото село. Видяхме къща от дървени трупи, каквато искахме да строим и ние:
Преди години офертите и снимките на родните фирми ни отказаха от тоя тип къщи. Тази обаче изглеждаше много добре изпълнена.
В селото има още доста хубави монолитни къщи и добре поддържани дворове.
За да съкратим малко пътя решихме да се приберем през Панчарево, което през моста над езерото се достига за пет минути. Селският плаж на Панчаревското езеро не заслужаваше да хабим време и “лента” за снимки 😀 Не мога да си обясня какво намират хората в тоя квартал, като изключим близостта до града.
Прибрахме се през Горубляне, където видяхме някои доста хубави къщи:
Както и кръчма с надпис “Готвени ястия – скара, супи, салати”.
Надписът ни привлече и спряхме. Пристигна сърдита сервитьорка:
– К’во искате?
– ?!..Ми… меню няма ли?
– Няма!
– А какво има?
– Ми няма нищо за ядене!
– ?!?
Така поехме към следващия ресторант, който примамливо беше отворил широки врати. И не работеше 😀 Приключихме с горублянските кръчми за днес, а може и завинаги.
Накрая хапнахме почти у нас – в пица Кастело в Младост 3, където ни посрещнаха с усмивка и нахраниха с добри пици и оранжада:
