Определено варианта “гипсокартон на кюфте” вместо мазилка по стените беше голяма минавка. Не, че много бях ентусиазирана за гипсокартон, но някак си се бяхме настроили за местене още миналата есен, искахме да не чакаме къщата да съхне, а и… някак си успяха да ни убедят, че ще излезе малко по-евтино. Защото можело да си шпакловаме стените сами.
То, че можем… можем. Изчетохме известно количество туториали, гледахме някакво видео в “Мисия моят дом” и като че ли му хванахме цаката. От куче месар с гледане може и да не става, но колкото да запушиш няколко фуги – може човек да се научи и от видео. Само дето при нас не бяха няколко, а няколко хиляди – толкова широки, че можеш и отверката си да загубиш в тях. Просто самият гипсокартон беше сложен кофти – нещо, което забелязахме още при предаването от предния майстор, но тогава бързахме да приключим и махнахме с ръка под надслова “това ще го мислим после”.
Е… мислихме, струвахме, смятахме и преценихме, че ако тръгнем сами да шпакловаме, ще отиде цялото лято и няма да спестим почти никакви пари от това. 4 часа дневно в път (в Своге още не може да се спи), 6 часа работа (в най-оптимистичния вариант), минус 20 лв минимум за двамата за транспорт и най-евтиното хапване… и минус дневните надници на двама ни, ако решим да форсираме нещата и започнем да ходим и през седмицата. Отделно катеренето на материалите до къщата, за което щеше да се наложи да ползваме такси или да плащаме за превоз от някой магазин. И докато се колебаехме, мен ме хвана един доста упорит летен вирус, заради който цял месец редувах бухането като магаре с болки в гърлото. И това окончателно наклони везните. Обадихме се на нашият технически, за да задействаме акт 16, той спомена, че има под ръка бригада гипсокартонаджии, които можели да оправят поразиите по стените… ние казахме “Давай ги насам” и се започна 🙂
Първоначално се разбрахме за една стая – спалнята. Да има къде да отсядаме на чисто, докато сами се борим със следващите стаи. После казахме “Абе ако имат време и желание, да вземат и останалите да направят”… Уговорихме се да спретнат възможно най-тънък като цена и приличен като изпълнение таван в голямата стая долу. По някое време се заговори и за боядисване (и това мислехме сами да правим, ама идеята някой друг да разкара мръсотията и прахоляка беше доста привлекателна, а и аз продължавам да си кашлям…). Накрая започнахме да обсъждаме стълбището, кандисахме да не е облечено с дърво (не можем да си го позволим, ако ще го прави добър майстор с хубав материал, а на калпави изпълнения се нагледахме)… и се разбрахме да сложат някакъв гранитогрес. Черен или графит, защото стените са бели и ще е минимализъм от всякъде :). Така де – на черно и бяло мога да наместя всичко, без да прилича на цигански катун къщата.
В интерес на истината, изпълнението на шпакловката и боядисването се оказа перфектно. Какво здраво фугиране се е наложило да правят, видяхме още предния път… това са двете стаи на горния етаж със скосените тавани. Вече са боядисани в бяло.
Относно тавана в дневната на долния етаж имахме леки словестни битки с нашия технически… ние искахме възможно най-евтините и лесни за слагане таванки (стиропорени квадрати, които се лепят директно на плочата и после евентуално се боядисват с латекс). Той твърдеше, че ще стане неравно и грозно. В резултат се оказа, че имаме окачен таван, което всъщност си има предимствата (ще ми създава работна атмосфера, все едно съм в офиса, а и ще можем в него да прекараме кабелите за нета и кабелната), но пък ще трябва да внимавам повече с обзавеждането.
Стълбите също се оказаха лека изненада. Няма да са чисто черни, а черни с бяло чело. Изненада се оказа, че и коридорчето горе е предвидено за облицоване с гранитогрес… даже беше почти готово. И то не е чисто черено, а като шахматна дъска. Адски се изкушавам да нарисувам накрая по една черна шахматна фигура на двете бели врати… 🙂
Всъщност дребните дизайнерски своеволия на майстора не ме ядосаха – знам, че каквото и да измисля и да настоявам изрично да е изпълнено, след месец – два вече ще ми е писнало да го гледам и ще искам нещо друго. Знам и аз колко се нервирам, когато на мен клиент се опитва да ми дава акъл относно дизайна. Иначе човекът си работи много чисто и си изпипва нещата… няма смисъл да му разваляме удоволствието от работата с мрънкане “ама защо си ги подредил така, а не иначе”. Подозирам, че ще ми е доста по-забавно накрая да добавям нещо от себе си, за да разклатя клишето 🙂 .
Крайно време е и някой да изобрети препрограмируемите подови настилки – такива като мен сигурно през ден ще променят шарката на пода.
Мотахме се около 20-тина минути в къщата и тръгнахме надолу с идеята да хванем пътническия влак от Лъкатник в 14 часа – единствения с винаги работещ климатик. Толкова горещина бяхме поели, че в София не ни се слизаше от влака.
Някак си си мечтая всички влакове по линията да са от този тип – широк, удобен и чист. При това състояние на БДЖ – май ще си остане мечта.
