Надежда за Игор и Деси?

Деси е моя колежка. Игор – нейният съпруг. Деси и Игор са младо и до преди няколко месеца щастливо семейство. С бъдещи планове за съвместен живот в собствено жилище, за деца. До деня, в който на Игор му откриват тумор в мозъка и се започват поредица сложни и скъпи операции за отстраняването му.

Ето писмото на Деси в сайта в помощ на Игор:

Привет, приятели!

За някои от вас настоящия постинг ще бъде изненада, за други шок … за нас той е сурова истина и реалност, в която живеем от 28 май 2010г.

Моят съпруг Игор беше със силно главоболие от началото на годината, с предполагаема диагноза мигрена… Пиеше лекарства, но главоболието продължаваше и решихме да направим ядрено магнитен резонанс, който даде логичното обяснение на главоболието: тумор в мозъка.

На 2 юни Игор беше приет за лечение в болница. На 8 юни последва и операция, която беше успешна. От 6-сантиметровия тумор бяха премахнали около 60-70%. Излязоха хистологичните изследвания, чиято диагноза обаче беше… фатална.

Не се примирих с това и поисках повторно изследване във ВМА, където резултатите не бяха потвърдени… Не знаех на кой да вярвам.

Получих информация за болница „Джон Хопкинс” в Истанбул, където успешно премахват малки тумори посредством лазер.

Пристигнахме в Истанбул на 04.07.2010, където дадохме материал за повторно хистологично изследване, а на съпруга ми направиха магнитен резонанс отново. Резултатите бяха следните: тумор с размер 9 см, относително доброкачествен, с наличие на злокачествени клетки (т.е. операцията в България е била само с цел да се вземат едни пари от поредния обречен онкоболен !?!?!)

Беше необходима втора операция за отстраняване на огромния тумор. Цената й беше 20 000 евро, които събрахме от лични средства и чрез заеми. Оказа се успешна. Игор се възстановяваше бързо. Бяхме щастливи. До днес…

На 27.07.2010 ни дадоха план за по-нататъшното лечение, което изисква 17 150 евро за лъчетерапия и още около 4 000 евро за химиотерапия, които трябва да започнат на 5 август 2010. Суми, които вече са непосилни за нас…

До сега Игор беше много силен духом, но всичко се срути – той се отчая заради парите. Дори не иска да се лекува. А това е жизнено важно за него.

Моля ви, ако имате възможност, помогнете ми да спася Игор.

Благодаря на тези от вас, които ще помогнат материално и на тези, които ще ни подкрепят морално с положителна енергия.

Оценяваме го. И ви благодарим!

Винаги се чувствам доста неудобно, когато получавам или препращам подобни молби. Хората, които имат нужда от помощ са толкова много, че се налага човек да вкоравява душата си, за да не го засипе чуждото нещастие. Повечето хора откликват на подобен зов за помощ предимно, когато става дума за деца… Всеки вярва, че на него подобно нещо няма да му се случи, че лошият късмет ще го подмине.

Присъединявам се към молбата на Деси  – ако някой има възможност и желание да им помогне, дарителската сметка на Игор в Прокредит банк я има на сайта. Времето до 5 август е прекалено малко, дано успеят да съберат парите!

Роботски истории

Преди няколко месеца дълго се оплаквах, как заради Технополис не успяхме да си купим почистващ робот. Е, iRobot Roomba 520 е от 2 седмици в къщи и вече мога да споделя и първите си впечатления 🙂

Покупка и доставка

Послушахме съвета на Петко в коментарите от предната тема и си поръчахме робота от electron.bg. Оказа се много удачен вариант: доставката за София и големите градове е безплатна, но при заявката може да се укаже и по-точен час на доставка (срещу допълнително заплащане) за хора, които нямат възможност да киснат дълго на посочения адрес. Ние се отказахме от тази опция и ни донесоха робота на следващия ден, като въпреки това ни казаха ориентировъчно по кое време да очакваме куриера. В сайта има достатъчно опции за плащане, има и вариант за кредит от TBI Credit. Ние избрахме наложен платеж и цялата процедура по поръчката (предния ден) и получаването на стоката отне около 10 мин.

Една препоръка към electron.bg: в сайта пише, че комплекта включва и 1 бр. допълнителен филтър, само че в кутията такова чудо нямаше. Да, дреболия е, вероятно са преписвали наизуст промоциите от сайта на вносителя, но… създадоха ми лек дискомфорт  докато разглеждах отворената кутия и се чудех какво липсва.

Уточнявайте какво точно влиза в комплектовката. Роботът не може да работи без този филтър, значи или не се води допълнителен (както и четките), или трябва да има още един, който го няма (поне при нас).

Тест на робота в тежки полеви условия 🙂

Първоначално планирахме да купим робота едва след като се пренесем в новата къща, но нещата с нея се закучиха, а мен ме загризка любопитството. Квартирата, в която живеем от 7 години е лошо изпълнена панелка от 80-те, в която никога не е правен сериозен ремонт, а само козметични, от поредните наематели. Настилките във всички стаи са лошо поставен балатум, на места по снадките отлепен и подгънат, а на други доста разръфан. Кабелите за нета и кабелната сме подпъхнали където може под настилките и създават забавни издутини. Мебелите са сбирщайн от наши и на хазяина (който след един ремонт на своето жилище направо донесе част от старото си обзавеждане и трябваше да му търсим място) и трудно могат да се подредят рационално в 2 стаи и кухня.

С две думи – условията за достатъчно тежки и за естествен интелект и са добър полигон за тестване на възможностите на робота.

Резултати:

  • Роботчето  се справи перфектно с краката на столовете и масите (обиколи ги старателно няколко пъти), успя да разбере, че дневната е разделена на две от секции и откри втората част, която ползваме за спалня. Навря се и на места, за които не се сещам, когато хвана метлата. Поради формата си не успя, естествено, да се навре в дълги и тесни процепи между мебелите, но при едно добре проектирано обзавеждане в новата къща просто няма да има такива. При отворени врати на всички стаи, успява да си намери сам следващата за чистене, а при приключване се насочва към базата за зареждане и се намърдва върху нея.
  • В спецификацията пише, че моделът е за 60 кв.м, а нашата квартира е 65. Мислех си, че едно почистване ще изтощава до край батерията му, ама тц. Имайте предвид и мебелите, те доста намаляват квадратурата за почистване. Като извадим банята и балконите… този модел би бил подходящ и за 100 кв. м. обзаведена жилищна площ – логично, но на човек не му хрумва, като купува.
  • Не очаквах, че ще се справя толкова добре с прахосмученето. Гадният балатум придоби един лъскав вид и по него вече може да се ходи и бос. При цялото ми старание със старата прахосмукачка, метлата и последвалото измиване на пода, такъв резултат не съм успявала да постигна, признавам 🙂
  • Все още не ми се е случвало да видя индикация, че батерията е напълно разредена. До сега приключване на работа поради нисък заряд не ми се е случвало при нашите размери жилище (и нова батерия, разбира се).
  • Все още не съм го виждала да се заклещи някъде така, че да не може сам да се измъкне. Оказа се, че по-сериозното забавяне под някои мебели се дължи на това, че се е задействал индикатора за мръсен участък, а не че роботчето не може да се измъкне и се лута 🙂
  • Шумен е колкото нормална прахосмукачка, така че се налага да се съобразявам кога го пускам. Прасунсен вече има няколко рецепти за робот със зеле и робот с доматен сос.
  • В квартирата нямаме стълби, така че тествахме защитата му, като го пуснахме на масата. Не падна.

Извод: все още съм на мнение, че покупката определено си струва. В една човешки обзаведена къща ще се справя повече от чудесно, щом и в квартирата ни няма проблем.

Някои съвети за бъдещи потребители

Батерията

Има един леко неизяснен момент с прослувутото 16 часово зареждане на батерията преди първото ползване. В краткото ръководство, което е преведено на български език, не се споменава, че това е наложително, нито как да задействаме този режим. В дебелата книжка на много езици (но не и български) се споменава, че това е желателно, но също не се описва как става. Аз примерно реших, че това зареждане може да стане и като се сложи робота на базата (като за нормално зареждане) при първото включване и бях много учудена, когато след доста кратко време светлинната му индикация замига, че е зареден.

В българският сайт има доста разбираемо написанa FAQ секция, където има и доста полезни съвети, но по този въпрос отново нищо не се казва. След доста ровене в официалния сайт на производителя успях да разбера, че това пълно зареждане става, когато се ресетне робота и се включи адаптора директно в него, а не през базата за зареждане.

Малко видео с Бил и Тони.
(Доста полезни видео туториали, не знам защо са забити така на… )

Пак в официалния сайт и пак след доста ровичкане става ясно, че не винаги при нов робот е необходимо това 16 часово зареждане и че ръчно този режим не можел да се предизвика. Е… аз ще се доверя на Бил и Тони, изглеждат пичове, които си разбират от работата.
И все пак – включете новия си робот при първото зареждане директно към адаптера – нищо няма да загубите от това.

Гаранцията

Гаранцията, давана от вносителите е 2 години, но… за да важи гаранцията, на 6-тия месец робота трябва да се занесе в сервиза за преглед и ъпдейт на фърмуера. Това ще ви струва 20 лв, а ако занесете робота непочистен – още 20 лв. Гаранцията на батерията е само 6 месеца, така че е желателно да спазвате съветите за поддръжката й – скъпа е.

Филтрите и четките

Имайте предвид, че филтъра за фин прах се сменя на 2 месеца, а комплект от 3 филтъра струва 20 лв. В този ред на мисли – не правете като мен, искайте си допълнителния филтър, който уж предлагат в комплекта. Аз съм от “вечно съмняващите се дали нещо не са объркали и дали вината не е в тях”, така че пропуснах да се разправям за едни 6-7 лв – робота е достатъчно скъп.
Добре е да си поръчате и комплект допълнителни филтри заедно с робота, 2 месеца минават много бързо. Впрочем самият филтър е една проста пластмаса с филтърна хартия, защипана на нея и съвсем недоумявам как са успели да докарат такава цена. Дано до няколко години братята китайци се обзаведат с такива роботи и започнат да произвеждат и евтини филтри.

Четките се почистват бързо и лесно и няма никакъв смисъл да се спестява този труд. Почистването на контейнера за боклук и четките отнема няколко минути. В робота всичко се разглобява лесно, като лего е.

Виртуална стена или препречване на пътя с кашон

Моделите с виртуални стени са по-скъпи и понеже разбрахме, че винаги може да се купи стена допълнително – решихме първоначално да си спестим този разход. Реално при един апартамент с врати винаги можеш да затвориш вратата на стаята, в която не искаш да влиза робота. Ако си в къщи, докато чисти – можеш да му отваряш и затваряш вратите на стаите по твой кеф. Виртуалните стени са задължителни при моделите, които могат да се програмират да започнат да чистят сами в определен ден и час, но при Roomba 520, който няма такива възможности  и специално в нашия случай – минавам и без тази екстра за момента и ограничавам местата, където не искам да ходи робота с подръчни средства.

Някои съвети за по-бързо и успешно обхождане на стаите:

  • Не вдигайте и не пренасяйте робота на друго място, докато чисти, ако изрично не се налага. При първоначалното обхождане на помещението той си е маркирал габаритите на стаята и е започнал алгоритъма по обхождането й. Повдигането и преместването му прекъсват този процес и му се налага да се ориентира наново, което увеличава времето за почистване.
  • Преместете пречещите предмети предварително. Разместването на по-едри неща като столове докато чисти стаята също успява да го пообърка, макар и не като вдигането му от пода.
  • Внимавайте за разлети течности по пода, особено в кухнята. Ако робота нагълта вода, следвайте съветите за подсушаването му.
  • Оставете робота спокойно да си работи, без да му се месите и си гледайте собствената работа. Така изобщо няма да усетите кога е приключил.

Колко ток харчи?

Това със сигурност ще разберем след следващата сметка за ток. По принцип тези роботи се водят доста икономични и не би трябвало да товарят много сметката за ток. Калкулациите в този сайт са правени за по-новия модел и при разчет 10 цента за киловатчас и не ми се струва кой знае каква сума.

Пътеките, патрона, козите и котката Лакомка

Почивните дни при нас по правило са работни – ако нямаме някой спешен проект със срок за вчера, ще има някакво ходене до Своге във връзка с къщата. Този път отидохме да свалим и измерим патрона на входната врата, защото се оказа, че в Своге няма ключар и ще трябва да си го сменим сами. И междувременно – да видим как са се получили бетонните пътеки около къщата, които поръчахме по телефона в сряда на същите хора, които правиха и оградата миналия месец.

Идеята на тези пътеки не е точно ние да не газим в кал, а по-скоро да пазят основите на къщата  от дъждовните води, за това са предвидени и тръби, в които ще се заустят водостоците (когато най-сетне успеем да довършим и тях и да ги пуснем до долу), а водата от водостоците… може да я пуснем по някакви лехи за поливане, знам ли.

Пътеката започва от портата, води до стълбището и после обикаля къщата от 3-те й страни, при които има нужда от такова отводняване. Четвъртата страна не е проблем заради наклона… а и ни се ще да приключим с бетона най-сетне и следващите пътеки (чиято функция вече ще е само за ходене по тях) да ги правим от нещо друго. Камъни примерно.

Оказа се, че пътеките са спрели донякъде и стадата охлюви, които се катереха по стените и правеха бялото да изглежда не чак толкова бяло. Малко е тъпо да се налага да чистиш външните стени на нова къща, в която още не си живял… за това мисля като се нанесем да напръскам повърхностите с нещо, което ще ги пази от мухъл и плесен, животинки и градска мръсотия. Нещо от този сорт… подходящо за нашите повърхности обаче.

По едно време чухме някакво странно шумолене и движение около къщата и решихме, че най-сетне ще успеем да сгащим крадците, които редовно отмъкват по нещо дребно (последния път бяха отнесли чувал с вата). Въоръжени с лопата и винкел, надникнахме през прозореца и видяхме… това:

Някакви кози бяха успели да изкатерят дерето (единствената останала неоградена част) и усилено “косяха” ливадата пред къщата. Радостните ни възгласи “Ааа, закуската!” ги стреснаха и те се понесоха обратно по ската, преди да успеем да пробваме как се дои коза.

С бравата и патрона приключихме учудващо бързо и понеже ни остана много време – захванахме се с едно уж повърхностно почистване на къщата… в резултат на което изнесохме няколко торби и 2 кофи боклуци, нагълтахме се здраво с прахоляк и огладняхме като вълци.

В центъра на Своге имаше панаир. По улиците бяха плъзнали сергии с мургави продавачи на китайски стоки, смърдеше на хлебче с плъх (така де… “дюнер” с месо от неизвестен произход), вихреха се някакви атракции от сорта на панаирджийски люлки, гондола и надуваеми пързалки за деца. И някаква толкова брутално гадна и силна чалга, декорирана с диджейски възгласи “Айдеее! Опааа! Раздрусааай!”, че се отказахме от идеята да сядаме в любимите си по-централни заведения и се забихме в една по-отдалечена кръчма, където не бяхме сядали отдавна.

И където срещнахме отново старата си познайница – котката Лакомка.

Този път успяхме да се доредим и да си хапнем от нашите порции цаца – Лакомка я хранеха две момиченца и общото количество храна, което успя да погълне това кльощаво дребно коте беше: 2 нервозни кюфтета, месото от 6 печени ребърца, няколко пържени рибки и 4-5 хапки омлет с кашкавал.

Слава на всички галактични сили, панаирът в Своге трае само 2 дена, сравнително рядко се прави и винаги в центъра, при което нашите 2 км отдалеченост от него се превръщат в огромно предимство.

DIY “Как да направя”

При такова количество безплатна информация в нета, да намериш добри думи за хартиено списание от типа “Направи си сам” си е направо събитие.

От известно време насам спрях да купувам де що излезе за архитектура, строителство и обзавеждане. Цените на списанията са невероятни, една и съща информация и реклами можеш да видиш в 3-4 различни издания, а и много място ми заемат в къщи. Ограничих се до “Abitare” и “Домът” заради по-смислените статии и отсвирих останалите.

Обаче снощи срещнах нещо непознато и се изкуших. Отбих се след работа до блоковото магазинче за бира и понеже ме мързеше да връзвам колелото, изчаках отвън няколкото човека да приключат с покупките. И тогава забелязах “Как да направя” или по-точно фиксирах с поглед анонса за статията “Тайник в къщи”.

Е, сумата от 4.50 за 95 страници не е малка, но списанието си струва да се пробва. Освен статията за тайника, всички анонсирани на корицата ми харесаха: как да си направим пейка в японски стил, както и впечатляващи релефни стени с подръчни материали (разбивачка за яйца и опаковъчно фолио с мехурчета “пуканки” бяха най-оригиналните щамповъчни уреди). Пълнежът от рекламни статии също не беше досаден, но ако бяха наслагали и цените на описаните инструменти, подобно на парцалките в глупавите женски списания, нямаше да сбъркат.

До тук с похвалите. Сега да помрънкам малко: сайта на списанието никакъв го няма още. Четвърти брой и още са under construction.

И понеже много дебело е подчертано, че всичко в списанието е обект на авторско право – инфото ми е постно – без снимки на корици и ревюта на статиите. Надявам се поне линка към сайта да може да се разпространява свободно и да не ме арестува някой за неправомерно споделяне на линкове.