От хората, които коментират в този блог сме научили много интересни и полезни неща. Титинчо например е виновен за манията ни по роботизираните почистващи машини на iRobot и за окончателното ни решение да си купим домашна хлебопекарна. И докато с покупката на машината за хляб събитията протекоха леко и безаварийно, то с робота за втори път удряме на камък. В “Технополис”.
“Технополис” в Бизнес парка е най-близкия магазин за техника до нас. На кратко пешеходно разстояние по не особено натоварени улици из квартала. И това като че ли е единствената причина, поради която все още наминаваме там. Отбихме се миналата събота, докато оглеждахме за нов телевизор и видяхме, че там се продават и прахосмукачките на iRobot, при това на доста прилична цена в сравнение с това, което бяхме гледали по сайтовете преди година, когато Титинчо ни запали по тях. Чудесно е, че техниката поевтинява, докато заделиш сумата, която ще ти трябва за нея (възторжени последователи сме на добрите практики в “На ти с парите”), но все пак през това време бяхме позабравили моделите на устройствата и параметрите им и имахме нужда от консултант. И точно това е проблемът в “Технополис” – на всяка крачка те спират, спъват и досаждат усмихнати девойки, предлагащи кредити… и усмихнати продавачи, които не знаят нищо за стоките.
Е… след като миналата събота на опитите ни за диалог единствените отговори бяха “О, точно за ТЕЗИ прахосмукачки нищо не знам”, тази седмица си бяхме научили добре урока, преди да влезем отново в Техниполис. Въоръжени с подробна информация за текущите модели, които се продават в България, нахълтахме отново в магазина и след бърз слалом между момичетата с кредитите (не знам защо ни налазват така) се насочихме направо към щанда с прахосмукачките със следния план:
- При модел Roomba 520 или 530 за цена до 610 лв веднага купуваме.
- При модел Roomba 505 се отказваме и оставаме да премислим, освен ако не са намалили цената с повече от 50 лв.
- По-скъпите модели не ни интересуват, но бихме се зарадвали на по-нов модел на същата цена.
Планът беше чудесен, само че се провали. На щанда имаше модел 520, но с параметри като на 530, т.е. с включена виртуална стена. Още по-чудесно, само че… от кофти опит знаем, че има ли промяна спрямо предварително обявения модел в положителна посока, много вероятно е да има и някаква компенсация в обратната. Отново имахме нужда от консултант, а този път имахме и достатъчно време да чакаме. Жената, обслужваща прахосмукачките тази събота беше много учтива и обеща да извика един младеж, който разбирал от тези работи… Отиде да му съобщи за нас. Чакахме. Отиде още веднъж. Пак чакахме… Някъде след половин час се появи от някъде един изтерзан и задъхан човек с червената риза на “Технополис”. Не беше особено усмихнат, но в замяна на това имаше отговор на всичките ми въпроси. Оказа се, че моделът си е точно 520, без виртуални стени, а табелката е сгрешена.
– Чудесно, купуваме го.
Младежът изтърча някъде в посока към склада, за да ни донесе кашончето, а ние с Прасунсен се погледнахме щастливо и се замечтахме за момента, в който ще се приберем, ще си налеем по биричка и ще пуснем Роботчо да щъка из стаята да събира прахоляк, докато му се изхарчи фабричния заряд и се прибере сам в базата си за зареждане…
– Извинявайте, но е останал един единствен робот от този модел – този на рафта, който гледате. Искате ли да го купите? – момчето ни погледна смутено, а ние се спогледахме още веднъж…
– Ами всъщност… работил ли е някога? Правили ли сте демонстрации с него? Притеснявам се само някой да не го е пипал и да е строшил нещо по него… – повод за притеснение винаги има в магазин, в който стоките седят на открити рафтове, а досадни дечурлига с разсеяни родители ровичкат навсякъде.
– Не, защитните му лепенки още си седят. Но ако искате, ще го изпробваме.
Лицето на младежа грейна за пръв път едва когато кимнахме утвърдително и ни поведе към една маса, за да тестваме уреда. Издърпа защитната лента, включи го и се засмя, когато робота зачурулика и се насочи към ръба на масата.
– Винаги се стряскам, но той всъщност няма да падне – има сензори за стълби и защита.
Погледахме малко щъкащия по тясната масичка робот – видимо изглеждаше съвсем наред. Пък и нали има гаранция, какво толкова…
– Добре, ще го вземем, опаковайте го.
Продавачът се захвана да прибира робота в кашона и да провери всички дали аксесоари и документация са налице и прати един от безцелно шляещите се свои колеги да донесе гаранционната карта. Вторият явно не можа да я открие, за това нашият човек, вече видимо раздразнен, изпрати още един, за да му помогне. Накрая промърмори нещо за организацията и отиде сам да търси. Звъня и на някакви телефони, после се приближи пак до нас:
– Съжалявам, гаранцията се е загубила някъде. Искате ли все пак да вземете робота? До седмица ще сме уредили нова гаранционна карта и ще можете да минете да си я вземете.
Тук вече ние дадохме отбой. Чакали сме достатъчно дълго време и можем да потърпим още мъничко. Доброто отношение на един служител не е гаранция, че магазина ще изпълни ангажиментите, които той е поел… а да дадем 609 лв за робота и да се притесняваме цяла седмица да го включим, защото имаме само устни обещания… не, благодаря. Разбрахме се да ни го запазят за 1 седмица, докато открият гаранцията, оставихме име и телефон с уговорката някой да ни се обади, в случай, че я намерят по-рано и си тръгнахме. Ако не намерят гаранцията, винаги можем да си поръчаме джаджата от сайта на вносителите, просто… момчето наистина се опита да си свърши работата добре, а това заслужава уважение.
За утешение отидохме в “Зора” при метростанцията и си взехме хлебопекарната :). Там организацията е много по-добра, предлагащите кредити не досаждат, а консултантите са наясно като че ли с всичко, което касае работата им. За съжаление в “Зора” не продават роботи.
Един съвет: ако ще пазарувате в “Технополис” и имате нужда от информация, търсете най-намръщените, задъхани и изтерзани на вид продавач-консултанти. Те са хората, които си разбират от работата, за това вечно имат много работа. Останалите само се мотаят и се усмихват.
А аз ще се захващам с чистене. След като пак нямам робот… 😀
