След около месец този блог ще направи 2 години – повод да празнуваме :). На първата годишнина празнувахме прохождането и в строежа на къща, и в блогването за това. На втората, като всяко 2 годишно дете,  най-вероятно ще празнуваме откритието колко малко знаем и за двете и колко голям е света около нас :).

Все повече материали трупаме на драфт и отлагаме публикацията им. Цял месец се колебая да пусна ли статия за ултразвукови вани тук и кой, освен мен, би се интересувал от тази материя. Сигурно ще види бял свят, най-малкото като доказателство на тезата на Прасунсен, че в по-малък град човек може да намери своята ниша, да се занимава с това, което умее и му е интересно… и дори да печели от това.

Трупам скици, чертежи и идеи… и отлагам представянето им тук, въпреки че точно постовете със скици и чертежи ни докарват най-голям брой посетители на блога. Все ми се иска да станат по-добри. По-професионални, въпреки че проектирането на мебели и интериорния дизайн не са ми професия и няма да станат. Отлагам ги, защото колкото повече навлизам в материята, толкова повече ме дразнят пропуските в образованието ми 🙂 Не е нормално да посягаш към 3D софтуер, за да скицираш идеята си, само защото познанията ти по рисуване в перспектива се базират на 1 учебен час в прогимназията… така че имайте търпение, поне докато изчета тухлата, с които съм се въоръжила 😀

А постът е хейтърски, защото ще си доставя удоволствието да потвърдя, че по-неграмотно представена новина от тази тук скоро не бях чела. Интересно кой точно е автора… този, който се е пробвал да бели екрана на Kindle или другия, който книги на български не чете и за това му е все едно поддържа ли кирилица джаджата му или не. Тогава бях приела онова видео и поста покрай него като шега. Сега… да кажем, просто некомпетентност.

Нервирам се толкова, не защото като фен и потребител се налага да събирам и сдъвквам информацията за уж професионалистите, които ги мързи или не умеят да пуснат едно търсене в гугъл. По-скоро заради това, че в тази страна вече никой не прави разлика между българска фирма и магазин в България на чужда верига… не различава проектиране и производство от лепене на марка и смяна на етикетчето с цената… и копира сляпо бизнес модела на съседа си, без да се поинтересува успешен ли е. В квартала ни животът на един малък “блоков” магазин е около 3 месеца. В радиус от 200 метра имаме 6 фризьорски студиа, 4 магазина за дрехи “от Европа”, разбирай втора употреба, 7 или 8 минимаркетчета, 3 магазина за мебели, 2 за дограма и паркет. След около месец ще се “завъртят”, т.е. на мястото на този за мебели ще се появи плод-зеленчук, защото на 50 кв.м. площ просто е абсурд да предлагаш мебели. Някоя от фризьорките ще се преориентира към “маркови дрехи”, на мястото на дограмата ще се намести магазинче за цигари и алкохол. И тъкмо ще запомним кое къде е и ще се наканим да наминем и напазаруваме от тях от любопитство… и ще се сменят, защото просто няма търсене за това предлагане. И просто по случайност, така за цвят… един златар. Възрастен човек, при който можеш да занесеш някоя ценна за теб дреболийка за ремонт, защото както сам признава, ако не е някакъв уникат, излиза по-изгодно да си купиш ново.

Край на мрънкането. Отивам пак на “тръстиката”, че на мен за писане на глупости не ми плащат.

***

Покрай строежа на къщата – нищо ново. Ще продължим, когато температурите трайно се установят над нулата.