Млада скутерка си търси майстора

Всъщност, продаваме си скутера 🙂 А си търси майстора, защото след повече от 6 месеца активно не-каране не може да запали (вероятно проблем с акумулатора, а може и нещо друго, не разбирам). Така че преди да продължи с четенето, всеки, който се интересува, трябва да има предвид, че ще се наложи или някак да го запали, или да го вземе с пикап или микробус (затова и цената е наполовина).

Ето и малко данни за скутера:

– Scoot Civico, производство 2007-ма (купихме го употребяван лятото на 2009-та от магазина на Фритьоф Нансен. Сигурно още ме помнят като идиота, който си счупи ключа при първия опит да запали :))
– 4 тактов, бензинов
– Вдига към 50-60 км/ч
– Регистриран категория М
– Пробег: около 3000 км
– Платена гражданска отговорност до май 2010
– Стутерът е малък, но може да носи двама (не прекалено едри)
– Цена: 350лв (коментари се приемат)
– Намира се в София, Младост 4
– Като се изключи, че в момента не пали, скутерът беше в много добро състояние.

Ето и малко снимки:

Scoot Civico 1

Scoot Civico 2

Scoot Civico 3

Scoot Civico 4

Защо го продаваме? Отговорът е в началото – защото не го караме. Оказа се, че на безмоторните колела и двамата се чувстваме много по-добре, да не говорим, че за мене занимавки като смяна на масла, бензини и ходене до КАТ са загуба на ценно време. Скутерът беше планиран за Своге, но датата на преместването ни там е също толкова ясна, колкото датата на пускане на следващия лъч на метрото 🙂 Затова решихме, че е време да се освободим от него.

За контакти – в коментарите тук, през формичката в грухсферата (http://gruh.org/) или на мейла: handzhiev@gmail.com
Телефон не ми се публикува, но ще го дам на който държи да си говорим.

P.S. Ако си майстор на скутери, който не иска да го купува, но би могъл да го поправи, също може да се свържеш с нас. (В сервизите около нас не ремонтират такива неща, а разбира се, ако е в движение, ще го продадем по-лесно и на по-добра цена.)

Миди с ориз по бургаски (с черупките)

Не бях яла миди по тази рецепта от 18 години – горе-долу от толкова време няма читаво място по нашето Черноморие, където да не се притесняваш какво е яла мидата, преди да я изядеш ти. Нали знаете, мидите са като гъбите… де що отрова се излее в морето, цялата менделеева таблица отива у тях. Мидите, готвени с черупките, бяха едно от любимите ястия в детството ми. Имаха вкус на море и се ядяха с ръце, тоест с черупка 🙂

Пазарувахме в Кауфланд и видях замразени миди с черупките. Гръцки. Големи и черни, по половин кило… точно, колкото да си припомня вкуса на мидите с ориз и да покажа на Прасунсен рецептата.  Не храня никакви илюзии относно Средиземно море, то беше станало клоака преди Черно. Обаче… пусти мерак :). Пуснах скайпа и помолих родителите си за помощ. Така де… аз тази рецепта само съм я тествала като консуматор, никога досега не бях готвила миди с черупките. Не знам кое беше по-интересно –  готвенето или чата покрай него, но се забавлявах и с двете 🙂

Малко за произхода на рецептата 🙂

Atanas Sokurov каза: това ядене е ритуално, като на японците, с онази, отровната риба
Atanas Sokurov каза: и да не извадиш вилици, яде се с ръце и черупка – с нея се загребва ориза
Atanas Sokurov каза: това е стара рецепта от Анхиало, прабаба ти Марго беше от там, тя показа рецептата на баба ти Дана и от там на нас
Dani каза: значи по гръцки е :))
Atanas Sokurov каза: пиши я Бургаска, в Анхиало никой не я помни вече
Atanas Sokurov каза: не знам гърците дали я използват

И самата Рецепта (за половин кило миди с черупки)

Мидите трябва да бъдат със затворена черупка. Отворените… просто не са пресни. Помиришете ги – ако смърдят на мърша, директно са за боклука. Желателно е да миришат на море, допустимо е да имат дъх на блато. При замразените е много трудно да се прецени… тези, които купихме, се оказаха отворени, след като ги размразих. Но така и не разбрах дали отварянето не се дължи на температурните шокове, на които са били излагани, защото мидите не миришеха неприятно и реших да ги използвам.

  • Черупката на мидите се изстъргва добре от водорасли, налепи, охлювчета (те може и да се оставят, ако са здраво залепени – опасно е да паднат, да се смесят с ориза и да ви строшат някой зъб)
  • Изскубва се “мустака” на мидата (онази опашка водорасли, която са тръгнали да хапват и не са прилапали в момента на брането)* (корекциите долу… :))
  • Измиват се добре със студена вода няколко пъти (в тенджера или гевгир). Ако сте край морето, измийте ги с морска вода… става много по-вкусно. В общи линии колкото по-добре са измити, толкова повече се губи специфичния вкус на ястието, ама… при замразени миди, брани незнайно от къде и незнайно от кой… просто нямах избор 🙂
  • Един праз или една глава лук (каквото имате) се запържват леко с 1-2 лъжици олио.
  • Сипва се вода (с 1-2 чаши зелева чорба, ако е зима и имате кисело зеле). В интерес на истината, никога досега не бях пробвала варианта със зелевата чорба… миди винаги сме готвили през лятото. Просто майка ми издири оригиналната рецепта в тефтера си от младините и там пишеше: зелева чорба. Сложих половин чаша, че зелето ми е дарено и ми беше малко и без това 🙂
  • В тенджерата се изсипват мидите, заливат се с вода, така че да се покрият, слага се сол… и се варят, докато се отворят. Колко сол ще зависи от това има ли зелева чорба и колко солено предпочитате да консумирате. Ако по някакви причини черупките вече са отворени (като моите) – варят се, докато придобият жълтеникав или оранжев цвят. Цветът на варените миди зависи от това къде са расли и с какво са хранени. Аз ги попреварих, защото очаквах да придобият цвета, който помня от детството си 😉 Да, но преварените миди стават като подметка – след като се отворят, трябва да се варят макс 10 мин, за да останат сочни. Ако не можете да разчитате на този индикатор (като мен) – карайте по усет… изваждайте от време на време някоя от отворените миди и оглеждайте ядката й – ако прилича на варена, значи е време за ориза 🙂
  • За половин кило миди с черупки, количеството ориз е около 1 чаена чаша. Оризът се изчиства, измива и изсипва и ястието се вари на слаб огън, докато изври водата и ориза се свари добре.
  • Подправки по време на готвенето не се слагат (мидите с черупки имат специфичен вкус на море, който е черешката на тортата, допълнителните подправки ще убият този вкус), но при сервиране може да се поръси черен пипер.

В интерес на истината, получи се… въпреки че ми е за пръв път и въпреки очевидно некачествените миди (големи черупки, малка бледа ядка, отворени). По принцип това ястие се консумира с бяло вино от региона 🙂

Фото сесия

Снимах суровите миди, чиния с готовото ястие**  и… това, което остана от една тенджерка миди с ориз, когато я налазят двама чревоугодника 🙂

сурови измити миди порцийка миди с ориз черупките след голямото плюскане

Половин кило миди с черупки са точно порция за 2-ма души (хапнахме си допълнително по още една чинийка).
Да ви е сладко!

______

* [23:30:32] Atanas Sokurov каза: всичко бива, само не е вярно за мустаците, това не са водорасли, които мидите ядат, те нямат нито зъби, нито стомах, през тялото й минава водата и се храни с планктон и др дребни частици, а с мустаците се захваща за скалите, да не я отнесе течението или вълните на прибоя,алоо…., селянчето от шопскоооо…!

**[23:42:21] Atanas Sokurov каза: алоуо…, казах, че ястието е култово – яде се, като се отчупва горната черупка с ръце, и с нея се изстъргва от долната черупка ядката на мидата, заедно с ориза. Яде се със завързана кърпа на врата или на коляното, в която отвреме навреме се бършат ръцете и устата – когато се отпива бялото вино от чашата, като английските барони 😀
[23:43:43] Dani каза: това да го метна ли в забележките накрая?
[23:45:19] Atanas Sokurov каза: естествено, като инструкция за “хранене”  🙂

Работа отвъд Околомръсното

Оглеждаш ли се за къща извън големия град? Може би със смяната на местоживеенето не търсиш всъщност и по-голяма промяна. Повечето хора не искат да признаят, че всъщност търсят промяна на начина си на живот и работа, и вместо това се вкопчват в работата като извинение да не осъществят мечтата си да избягат от града.

Имам поне пет бързи отговора на въпроса “как ще ходя на работа, ако си вземем къща извън големия град”. Не обещавам, че ще са лесни, но сам(а) избираш дали искаш да живееш с апатия или с предизвикателства, които съвсем не са толкова страшни. Независимо дали искаш да смениш само местоживеенето си или цялостния начин на живот, има много възможности да го направиш – повече са дори от оправданията.

Да започваме:

1. Преместване със запазване на сегашното работно място. Това е най-правия път и логично е избор на повечето хора. Ако искаш да поемеш по него, а ти се струва, че не е възможно, добре е да премислиш вариантите. Те са основно два:

a) Да пътуваш до работа. Всекидневното пътуване изисква две неща: време и пари. По отношение на парите няма кой знае какво да се направи – ако мислиш да шофираш, може да помислиш за по-икономичен модел кола или скутер. Вариантът с обществен транспорт може да бъде гъвкав, особено ако между новото ви жилище и големия град има ЖП връзка – има различни намаления и карти, които могат да спестят доста пари. След като се проучат вариантите, въпросът опира до следната сметка: ще изхарча ли повече пари за път отколкото сега плащам, за да живея в града, и ако да, искам ли да платя цената. В общия случай ако не разполагаш със собствено жилище в града, равносметката ще е в полза на живеенето извън него, защото транспортните разходи са по-малки отколкото наема на жилището.

По-съществен въпрос е времето. Губенето на 3-4 часа за път на ден (по час-два във всяка посока) може да се окаже сериозен препъни-камък. Много хора по света го правят, но това не означава непременно, че и вие трябва да сте готови на същото. Все пак, би ли могло това време да се оползотворява? Тук пак общественият транспорт печели, защото предлага много повече възможности – докато пътува с автобус или влак човек може да спи, да чете, да слуша радио или аудио книги и дори да работи на нетбука си. Тези, които шофират, могат да се възползват единствено от радиото и аудио книгите.

б) Да работиш отдалечено. Дори и в България това започва да се случва често. Разбира се, човек, който работи на поточна линия в завод, няма как да върши работата си от разстояние, но в наше време огромна част от хората в големия град се потят в офиси и почти всички те биха могли да вършат същата работа от дома си с добра интернет връзка и телефон. Преди да помислиш “никога няма да ми разрешат това”, иди и попитай, не губиш нищо.

2. Смяната на работното място е следващият очевиден избор. Преместването в ново жилище би могло да те предразположи и за такава важна стъпка. А защо да сменяш работата си? Ето няколко идеи:

а) Работа в новото населено място. Това невинаги е възможно особено ако се местите в някое село. Но нищо не пречи да опиташ – обикновено в малките населени места няма много специалисти, така че би могъл бързо да се превърнеш в най-уважавания експерт областта си.

б) Работа в големия град, но на по-удобно място – една лесна възможност, която често се пренебрегва. Можеда продължиш да работиш в големия град, но да намериш работа в близост до най-удобната ти гара, спирка или пътна артерия, която използваш за придвижване до дома. Често транспортът в големия град отнема същото и дори повече време, отколкото транспорта до него. И ако сега пътуваш по един час на ден до работа, при една такава промяна би могъл дори да намалиш общото време за път.

в) По-добре платена работа, която да компенсира нарасналите разходи от пътуването. Това звучи достатъчно ясно – единственият въпрос е защо отсега не си започнал по-добре платената работа.

г) Работа с по-гъвкаво работно време, която да облекчи новия ти дневен режим. Крайно време е да скъсаш с ретроградните разбирания, че денят започва в 9:00, обедната почивка е точно 30 минути и денят завършва в 17:30. С малки изключения (например служители на каса/гише и работници на поточна линия), за повечето професии такова строго фиксиране на времето е ненужно. И ако сегашните ти работодатели още не са го разбрали, има достатъчно други. Едно по-гъвкаво работно време ще ти даде спокойствие и възможност да се съобразяваш с графика на транспорта или собствените си нужди, вместо с точния час, в който трябва да си в офиса.

д) Нова работа, която да ти позволява да работиш дистанционно – ако не изцяло, то поне няколко пъти седмично. Много фирми в много области в цивилизования свят вече са отворени за това. Разбира се у нас нещата са с 20-тина години назад, но няма пречка да потърсиш и да се опиташ да договориш условия, които те устройват.

3. Да смениш професията. Може да звучи радикално, но е напълно реална опция дори и да си на 40. Ако в новото населено място няма работа за специалисти като тебе, вероятно има друг вид работа, която би ти харесала. Възможно е също смяната на професията да ти даде възможностите описани в точки 4 и 5.

4. Да преминеш на свободна практика. Няма значение дали си лекар, програмист, дизайнер, монтьор, адвокат или дори дърводелец – почти всички професии могат да се практикуват и на свободна практика. Различните видове компютърни специалисти са най-облагодетелствани, защото могат да работят дистанционно за клиенти от цял свят. Но дори и да не си от тях, няма причина да се отчайваш. Достатъчно е да хвърлиш един поглед на сайт като Guru.com, за да видиш колко различни професии могат да се упражняват дистанционно на свободна практика. Ако твоята професия е такава, има много подобни места онлайн, където да се свързваш с потенциални клиенти или да обменяш идеи с други специалисти на свободна практика. Най-добрата отправна точка е FreelanceSwitch.

За повечето от останалите остава възможността да практикуват локално в и около новото си местоживеене. И разбира се, точка 5.

5. Да стартираш малък бизнес. За много хора тази възможност звучи малко страшно, но всъщност почти по нищо не се различава от другите споменати по-горе.

Малкият бизнес може да бъде локален – в малките градове и села много неща липсват, така че с малко креативност може да си единственият, който е подхванал нещо. Например в Своге няма нито един дюнерджия, така че ти можеш да си първият 🙂 Разбира се, стартирането на такъв бизнес изисква някакъв капитал – затова е добре да се помисли още преди строежа или покупката на имота за живеене. Хората често се изхвърлят до краен предел на финансовите си възможности, за да имат по-хубава къща с по-голям двор, като така си отрязват възможностите за инвестиране в бизнес.

Ако обаче разполагате с малко повече капитал, може да организирате и по-глобален бизнес, който просто е базиран в малкото населено място. Ако става въпрос за някакво производство или отдалечени услуги (например шиене на ишлеме), в малкия град ще имате достъп до повече свободна работна ръка, по-малки разходи за наеми и съпътстващи бизнеса услуги.

Отново хората на интелектуалния труд са облагодетелствани, защото в много случаи имат възможност да старитрат онлайн бизнес с много малко разходи (подобно на работата на свободна практика). Другите обаче също могат да стартират онлайн бизнес – повече за това чети в примера в края на материала.

Напълно реален и не толкова лош вариант е да се хванеш и със земеделие, пчеларство и т.н. – каквото е подходящо за съответното място. Тези си занимания можеш да комбинираш с работа “на парче” (отдалечено или не) и в крайна сметка да живееш много по-интересно, без от това да страдат финансите ти. Преместването извън големия град не намалява възможностите – напротив, отваря нови.

Да разгледаме само един пример за всичко казано по-горе.

Ясно е, че за програмист или преводач не е трудно да работи от дома си в малкия град. Какво да правиш обаче, ако си автомонтьор, работещ по трудов договор във фирмен сервиз?

1. Оставаш на същата работа и пътуваш всеки ден. Работата на сегашното място от разстояние отпада като вариант.

2. Да се хванеш на работа в сервиз в новото място е трудно, защото сервиз или работни места може и да няма, а и да има, заплащането ще е малко. Остава ти вариантът обаче да намериш работа в големия град, която е близо до изхода, откъдето тръгва пътят за новото ти “вкъщи”. Възможностите да смениш работата с по-високо платена, или с работа в сервиз, в който ще приемат да се появяваш в по-удобно за тебе време също са съвсем реални.

3. Вариант номер 3 важи и за тебе, всеки може да смени професията.

4. Отлична опция за всеки автомонтьор – вместо да работиш на заплата, хвани се да оправяш колите на хората по домовете в новия си град или село и около него.

И разбира се (5.), винаги можеш да създадеш собствен авто сервиз. Ами ако вече има такъв, или нямаш пари да го направиш, или пък населеното място е прекалено малко? Можеш да базираш бизнеса си онлайн и вместо да оправяш колите на хората, да ги учиш как да ги оправят сами. Такъв сайт или блог може да печели от реклама, от платени секции, платени видеоматериали за сваляне и т.н.

Няма място в този материал да изброим всички възможности дори за един автомоньор – а какво остава за специалисти с по-“виртуални” професии?

01.01.2010. Открихме велосезона :)

01

Събудихме се от тишината – нетипична, чак страховита. Семейство Бидонови, от чийто апартамент над нас обикновено се разнася първо алармата за събуждане (6:30, игрива чалга, прекъсвана няколко пъти от удари, явно по радиочасовника), после шумно трополене на 2 х 120 кг и 2 х 80 кг в налъми (7:00), последвано обикновено от жизнерадостна трудова дейност (8:00, пробиване с бормашина, чукане, рязане и изтърваване на инструменти, обикновено в съпровод от мазилка, стелеща се нежно от тавана по главите ни), този път не даваха никакви признаци на живот.

– В провинцията са! – уверено отсече Прасунсен.
– Амиии… то от никъде нищо не се чува… Поне алармите на колите друг път квичат, деца викат под прозореца… Да не е паднала бомба? – сънено се прозя Котката.

Слънчице, жега, никакви хора и коли по улиците. Тенденция към застудяване и валежи през следващите. Перфектния момент да се поразходим с колелетата, да се пораздвижим след световното по ядене и пиене, което обичайно се провежда всяка година по нашите ширини и просто няма шанс да се измъкнеш от участие…

02

Тази част на Младостите обикновено не е особено натоварена и в работен ден… но чак да не срещнем кола ни се стори прекалено.

03

Зад 2-та мола на булеварда вече се чувствахме, все едно се разхождаме в Припят… дори и кучета не срещнахме. Облаците създават едно такова тревожно усещане 🙂

04

Два следобяд, в далечината се мярка самотно семейство с детска количка. Първите признаци на живот. Впрочем по “Малинов” си имаше движение някакво, не беше съвсем пусто де… задминаха ни няколко коли и автобус. Просто толкова спокойно в квартала не е било отдавна.

Искам всяка сутрин да е денят след нова година, мрън 🙂

(киносезона също го открихме, с “Аватар”… ама Прасун не остана много очарован. Извънземните били банални.)