Вегетариански кюфтета по чирпански

Всъщност единственото специално нещо в тази рецепта са кюфтетата, останалото си е като при истинските 🙂 Ето как се прави наистина вкусна вегетарианска кайма, а не като соевата:

За една голяма тенджера (10-15 кюфтета):
– 200 грама кашкавал (може и растителен)
– 3-4 яйца
– 100 грама трици и/или ядки (овесени, пшенични, ръжени, няма значение)
– 50-100 грама извара (по желание)
– 20-30 грама ориз
– галета

Оризът се вари, докато набъбне леко. Всички съставки се смесват и разбъркват, докато придобият гъста консистенция. В процеса на месене може да се добавя малко галета, за да постегне сместа.

Подправките са много важни и трябва да са в по-големи количества, отколкото в истинска кайма:
– сол
– черен пипер
– червен пипер (аз слагам лют)
– мащерка
– кимион
– шарена сол
– чубрица

Може да предпочитате други подправки, но кимионът и мащерката поне е хубаво да ги има.

От сместа се оформят кюфтета и се овалват в галета. Имайте предвид, че триците се раздуват, така че суровите кюфтета трябва да са по-малки от желания размер на готовите. Ако прекалите с триците (не го препоръчвам, кюфтетата стават много тестени и не приличат на истински), може да се раздуят дори два пъти.

Оттам нататък рецептата е същата като тази.

Екстремните вегетарианци могат да заместят яйцата с пасиран банан и/или соево мляко, но не съм сигурен дали няма да се наложи добавка на малко сол и оцет.

Тоя път снимката не ми се получи, ама това го видях чак след като първообразът беше унищожен :-\

kiufteta-po-chirpanski

С котка на разходка

Не бяхме се разхождали много из есенно Своге – миналата есен търчахме само до общината и в Жълтото до гарата, за да уреждаме подробностите около проекта и разрешението за строеж, а тази… бяхме се заканили, че ще отидем накрая, да си приемем строежа, но не удържахме 🙂 Мернахме се за малко на строежа, колкото да видим, че с ВиК няма развитие (това вече го знаехме), материалите за част от довършителните са докарани и майсторите са започнали да слагат гипсокартона по стените… и толкова. Хванахме пътя покрай боровата гора до нас и лека-полека кашлицата ми от 3-те активно и 50-тината пасивно изпушени в петък вечер цигари изчезна.

11

Редовно минаваме покрай тази култова табела. Не знам някой глобен ли е, но мини-сметището си седи. Точно зад тези борове има едно много стръмно дере, в което някой идиот си е изхвърлил боклуците. Или няколко идиота. На по-малко от 200 метра по пътя има контейнер за боклук.

01

Пътят минава покрай тази порутена стара плевня, но до сега не бяхме се приближавали до нея. Наканихме се да я разгледаме по-подробно, докато не са я съборили.

08

09

Бяхме си понабрали малко дюли и орехи от нашите, в двора, обаче… тази ябълка с малки червени плодове и почти никакви листа направо си ме изкуши да я пробвам. После като една истинска евина щерка, прилъгах и Прасунсен. Очаквахме да е стипчива, горчива и червива като всяка дивачка, но ябълката се оказа сочна и сладка, без протеинови добавки.

15

Пътя навръщане, както винаги, го объркахме. Не че има някакво значение, след като всички пътища надолу ни устройват, но винаги някъде при тази къща бъркаме разклонението.  И всеки път се каня да почукам и да попитам за телефона на майстора, който е редил облицовката на долния кат. На мен ми прилича на венецианска мозайка. На малкият бял пес в двора ние пък приличахме на натрапници и понеже се продра да лае и ни наду ушите, побързахме да се разкараме.

06

Обаче по който и маршрут да поемем за към центъра, винаги има някаква авто кретенийка, която ни хвърля в музиката. В Своге сме виждали бус, отрязан по дължина, закрепен към стената на къща и превърнат в кокошарник… видяхме и бивш камион-кокошарник… е това долу просто е гараж. Нищо оригинално 🙂

03

Впрочем там сигурно се подвизава някаква авто-тенекеджийска шайка, защото старите военни джипки са сред най-вървежните коли. На нашата улица имаше паркирани 3, а тази вече е минала и през освежаване.

12

Прасунсен си умира да се грижи за фигурата ми и винаги успява да ме прекара през стълби или умопомрачителни наклони. И понеже съм известна с чувството си за ориентация (губя се в тристаен апартамент и по този повод винаги мъкна със себе си наръч карти и компаси), за следващия път съм решила да си отбелязвам на картата всеки маршрут с повече от 10 стъпала. За да го избягвам.

13

14

Е, това е… стигнахме моста, значи до гарата има 5-6 минути пеша. Докато писах това, успях да си загоря баницата, така че за ваш късмет мой пост в кулинарния ни раздел скоро няма да има 😀

Зеленчуци на плоча със зехтин и чесън

Едно от любимите ни неща за ядене, когато ходим в Своге, са зеленчуците на плоча, които правят в Триъгълника и клуб Солей. Скоро не сме ходили там, затова решихме да си направим сами. Ето така:

Преди:
Зеленчуци на плоча - приготовление
След:
zelenchuci-na-plocha-sled

1 тиквичка
2 малки патладжана
1 голям морков
1 голяма глава лук
2 червени или зелени чушки
2-3 люти чушки
3-4 гъби печурки
сол
копър

За соса:
4-5 скилидки чесън
зехтин
оцет и/или лимонов сок
соев сос

Приготвяне: зеленчуците се нарязват на филийки, чушките на 4 части по дължина. Всичко се пече на скара, котлон или тефлонов тиган. Опечените зеленчуци се изсипват в голяма плоска чиния и се наръсват със сол и копър.

За соса: чесънът се нарязва на малки парченца, залива се със зехтин, оцет и соев сос и след десетина минути е готов да залее горещите зеленчуци.

Това е 🙂

Към уважаемите сънародници (от строителния бранш)

Понеже леко ни писна от всички молби и претенции да редактираме старите си  постове, както и от заплахите какво ще ни се случи, ако не го направим… ето няколко съвета как да използвате блоговете в своя полза:

Грижете се за онлайн присъствието си и рекламата си

  • Ако вашият сайт е в челните позиции при определени ключови думи, просто няма начин да го пропуснем. Потенциалните ви клиенти също няма да го пропуснат, повярвайте. Да имате сайт е необходимо, но не е достатъчно условие…
  • Ако ви е трудно да се класирате в челните позиции при определена ключова дума, това не е чак такава болка за умиране. Можете да рекламирате примерно чрез Google Adwords. Не е трудно (има българска версия на сайта), не е и скъпо (можете да определите сами бюджета си) и не ви ангажира с нищо (ако видите, че няма ефект, тоест продажби, винаги можете да стопирате рекламната си кампания).
  • Ползвайте активно вариантите за безплатни обяви. В “Живот отвъд Околомръсното” например има такъв вариант.
  • Ползвайте всички легални начини да промотирате линка си – смислени коментари в блогове и форуми, собствен блог с полезни за читателите статии е добро начало. Потребителите не се интересуват вие какво искате… те търсят нещо полезно за себе си.  Дайте им го.  Дори и да не станат ваши клиенти, доброто им отношение към марката ви може да ви донесе дивиденти – примерно под формата на линкове и статии в техните блогове.

Грижете се за тези, които биха искали да напишат нещо за вас

  • Не е задължително рекламата да ви струва пари. Доволните потребители с удоволствие ще ви препоръчат на познатите си или дори на тези, които не познават, но минават през блога им (фейсбук, туитър, най-различни форуми, не задължително на строителна тематика).
  • Добра идея е да имате галерия със снимки, които “медиите” имат право да ползват, както и статии с полезна информация, които могат да се цитират или директно да се ползват под някакъв лиценз. Ако някой иска да напише публикация за услугите, които и вие предлагате и не може да се ориентира каква информация от сайта ви да използва легално, най-вероятно ще има недоволни. Вие или конкуренцията ви, за нас няма значение. От вашите усилия зависи кого ще цитират и линкват.

Забрани и рестрикции

  • Не можете да забраните на недоволните потребители да мрънкат и да се оплакват. Дори не е задължително да са прави… просто и анти-рекламата от уста на уста работи. От блог на блог също. Но онлайн човек често е много по-умерен, отколкото би бил в частен разговор или на лична бележка – тези 2 варианта не подлежат на цензура. Твърди се, че няма лоша реклама… във всички случаи е добре да са ви забелязали.
  • Не можете да забраните и на доволните потребители да споменават конкуренцията ви.
  • Всички останали забрани и права за ползване (цитиране и линкване) би трябвало да се намират на съответната секция в сайта ви. Ако не се намират там (и не се откриват лесно), значи пропускът е у вас. Погрижете се. Нямате сайт? Е… погрижете се де. Годината е 2009-та, вие в кой век живеете?

Какво можете или не можете да очаквате от нас (Прасунсен и Кот)

  • Не можете да очаквате да следим всички подробности от бизнеса ви. Ако преди година са ни интересували сглобяемите къщи, дървените къщи или куполните къщи, това не значи, че сме длъжни да пишем за тях днес. Няма гаранция, че ще отбягваме темата и за в бъдеще… просто в момента си имаме други мечти и проблеми.
  • Можем да отговаряме на коментарите на стари постове и когато имаме време или има необходимост, го правим. Виждаме всеки нов коментар, независимо колко назад във времето е поста и това е достатъчно. Коментирайте и по стари постове – това също е напълно достатъчно.
  • Не сме длъжни да препрочитаме старите си постове с цел да търсим и редактираме несъответствия, възникнали след публикуването на поста. Ако в някое списание за строителство през 2001-ва година са написали статия, че фирма Х е дистрибутор на марката Y, а през 2009-та това вече не е вярно, не бихте искали опровержение от списанието, нали?
  • Ако все пак много държите на подобно опровержение и варианта да коментирате под стария пост не ви задоволява, предложете ни нещо в замяна все пак. Примерно… добро отношение. Или линк към нас (примерно към статия в нашия блог, която сте ни пратили и ние сме одобрили и публикували от ваше име). Не всичко се купува с пари, но дори и нашето свободно време струва нещо.
  • Не можете да очаквате да не линкваме сайт, който ни се е сторил интересен. Честно казано, за пръв път днес чух за собственик на сайт, който не иска линкове към себе си. Обикновено проблемът с наплива за желаещи да станат дистрибутори или потребители, желаещи директна поръчка от фирмата-майка се решава със списък на дистрибуторите за отделните държави в сайта на фирмата-майка.
  • Нямаме вина, ако за определени ключови думи в даден период от време излизаме на челни позиции в търсачките. Повярвайте ни, не правим нищо по-специално за това. Нито имаме време, нито някой ни плаща, за да ви изместваме. И ние искаме други наши, по-комерсиални сайтове, да излизат на челни позиции, но не обвиняваме никой, ако това не стане.
  • Можем да дадем едно рамо (тоест линк към вас), ако повода или тематиката са уместни. Или ако сте ни станали симпатични. Или ако често наминаваме през сайта ви, за да откриваме полезна за нас информация. Или ако считаме, че ще е полезно за читателите ни. Имаме страница за връзки и колкото и да ни мързи – периодично я обновяваме.

В заключение

Има много съвети как да популяризирате сайта си или да рекламирате фирмата си, далеч съм от мисълта да ви обучавам в нещо, в което не се чувствам компетентна. Това тук бяха само няколко забележки за проблеми, които ми се набиват на очи още откакто направихме този блог и се сдобихме с достатъчно желаещи да наминават насам…

Обаче ще ви издам една малка тайна, при това съм сигурна, че Огнян няма да ми се разсърди за този непожелан линк 🙂