“Когато картата и теренът не съвпадат, вярвайте на терена.”

Дребни грешки в проекта открих още, докато пречертавах архитектурната част. Някои подробности, като конструкцията на покрива липсваха. И предварително ми беше ясно, че е безсмислено да бързам да проектирам мебели, докато не си взема “мерките” директно от “терена”. Обаче пусти мерак… 🙂

Та значи вдигнах си 2-та етажа на Sketchup още миналата седмица и ми хрумна да пусна моделите (zip с два .skp файла за версия 7) заедно със снимките от неделя. Така или иначе докато не приключим грубия строеж е безсмислено да коригирам “картата” 🙂

Според моите представи

терасата е цял декар, а стълбата до втори етаж – направо стълба към небето :))

Грешката е моя – спала съм, докато съм чертала… ама буквално. Просто мерак да си измислям някакви работи по къщата ми идва късно вечер, преди лягане. Терасата е безсмислено да коригирам, така или иначе за нея няма да мисля обзавеждане, но стълбата определено ми провали плановете. Тъкмо бях измислила как ще си разположа работното място под нея – не, че е невъзможно, просто съм блейка и ще си халосвам пъпеша на всяко “еврика”. Отпада като вариант, но ще постна идеята.

При втория етаж разминаване може да има при скосяванията и светлите отвори. Изненадващо, но тук терасата ми е точна 🙂

И реалността

т.е. снимките от тази неделя. Вече имаме плоча и почти цялата зидария на втори етаж. Остава покрива и малко вътрешни стени.

Може би, когато стълбата се разкофрира няма да е толкова малко разстоянието под нея, но не разчитам много на това. 

Терасата на горния етаж от сега ми е любима.

Съседите ни се чудеха защо сме я завъртели така, че от изток да има толкова малко прозорци, но просто няма начин – къщата трябваше да се смести на нужните отстояния от жиците. Е… не сме от ранобудните, така или иначе изгрева ще го проспиваме 🙂

Ами това е за сега. Корекции по моделите ще правя, когато приключим с грубия строеж, за да мога да съм и по-точна с проекта за мебелите. 

Все къщата снимаме, когато отидем в Своге… Този път реших да вкарам в кадър повече хората, които я строят – бригадата на Мустафа. Най-добрата, която са виждали някога съседите ни 🙂

Не се надявахме да намерим някой на обекта в почивен ден, че и на празник, но когато се приближихме, се чуваше шум от усилен труд 🙂

Това е кофража на стълбата за втори етаж. Никога повече няма да ходя на строеж с толкова тесни дънки… едва се покекнах горе.

Правят кофража за плочата на горния етаж. Явно гледката от прозорците ни ще е впечатляваща – аз така се задзяпах, че успях да се спъна на 2 пъти в железата.

Кратка почивка, за да ги хванем всички накуп 🙂

Заваля дъжд, но работата не спира. Просто момчетата се захващат с долния етаж. Искат да си довършат работата и утре да почиват… бетоновия възел ще работи чак във вторник.

И пак не научихме кой знае колко за тях. Разбрахме, че са строили “Бистрица Гардънс”. Че винаги гледат сериозно на работата си и строят като за себе си. И колкото и да е странно за строители – не пият.

Повече снимки от строежа има тук.

Това трябваше да бъде тема за фундамента, за току-що излятата плоча на къщата ни… но докато намерим време да отидем да видим какво е станало, вече имаше зидове. 

Още щом взехме с пръхтене завоя, видяхме това:

Големият бетонен паралелипипед отпред е терасата на първи етаж. Тя си е част от фундамента – просто заради денивелацията в западната част къщата е доста по-издигната, отколкото от югоизток, но това е чара на терена 🙂

Изчаках почукването с гумения чук, за да го вместя в кадър, че ме кефи…

Строителите спряха за 10-тина минути, докато се моткахме горе да гледаме, а ние се постарахме да не се шляем повече, че определено им пречехме… Пък и си бяхме обещали чудесна разходка из района.

Май ще ми е голям проблем да снимам обзаведената къща, щом и на полувдигнати зидове нямам пространство да хвана малко повечко стая в кадър… 

Другата неделя (ако не мине котка път и има нещо направено в повече) – пак ще докладвам. За днес толкова, че ми се затварят очите… строителството е адски уморително за гледане 🙂

Тъй… няма пълно щастие, тъкмо човек се зарадва, че всичко върви добре и тутакси изскача някакъв проблем.

Строителството в по-съвременния му вид е потребител на електроенергия. Машините бачкат на ток, а хората работят по-добре с машини. Според договора ни с ЧЕЗ, ток ще имаме след 2 месеца, тоест в края на май. Съседите в близост не желаят да помогнат (тоест да вземем ток от тях) и дори предложението да получат парите за цялата предишна сметка предварително и в последствие колкото кажат не ги устройва. Разбирам ги донякъде – не знаят колко ще изконсумираме и нямат вяра на увещанията, че няма да е много повече от обичайното. Пък и от какъв зор трябва да помагат на непознати? От друга страна ние няма да отлетим след строежа… нали там се каним да живеем все пак. Нямаме намерение да ги прецакваме в сумата и да си създаваме кофти взаимоотношения.

Както и да е, съседския ток отпада като вариант. Остават по низходящ ред:

• Дизелов генератор втора употреба;
• Дизелов генератор под наем;
• Нов дизелов генератор;
• Чакаме 2 месеца, докато ЧЕЗ се намотат.