Ами… да представим официално и опозицията :)

Струва ми се безсмислено да спорим във всички други теми със Salvador и Soprano за това коя строителна технология е най-подходяща за малки къщи, за това, както обещах, пускам специална тема, в която всички строителни специалисти и лаици са поканени да споделят мнението си за различните класически и космически технологии, да кръстосат шпаги, да разменят линкове и да се пробваме в крайна сметка чрез спорове да открием истината си. Всеки своята, естествено… не очаквайте чудеса 🙂

Нашата позиция

С Прасунсен сме фенове на дървените къщи, къщите от пресована пръст, от чувалчета пръст, от глина, слама и всякакви класически строителни материали, които са присъщи за местността, вписват се естествено в околната среда и при разрушаване не оставят неразградими строителни отпадъци. Стандартната класическа тухлена къща с бетонен фундамент е компромис с тези мечти, но пък е лесна откъм формалностите… 

Опозицията

предлага нещо много интересно като технология – патентованата строителна система IBT, което представлява сглобяеми олекотени (модулни) панели, изработени от експандирана полистиренова плоскост с подходяща плътност, между 2 пласта галванизирана и заварена мрежа, като след монтирането на панелите следва полагане на бетон (CLS) (източник на информацията от тук).

Е добре де… какво му е лошото?

Всъщност нищо кой знае колко лошо не виждам в тази технология. Като цена излиза от порядъка на сглобяемите дървени къщи, фирмата има сходни условия за клиентите: възможност за строеж на еднофамилна къща по типов проект, възможност за кредитиране (естествено преди да сключвате договор задължително проверете дали банките, с които работят точно на вас ще отпуснат кредит и при какви условия), в обявените приблизителни цени за готовите проекти влизат същите неща, които и при сглобяемите дървени къщи и са изключени специфичните (като фундамент, покривно покритие и т.н.), но поне изрично пише, че тези неща не влизат, за това не е подвеждащо.

Твърди се, че в тази технология се използва по-малко желязо и бетон. Това е добре, защото се твърди, че железобетонът разболява…  Да, но в сравнение с какво е по-малко? По тази технология не се прави фундамента, значи той отпада от сравнението… в къщите от дървени трупи, сглобяемите дървени къщи или примерно глинените коб-ове няма изобщо желязо и бетон – носещите конструкции са от други материали. Единствено при сравнение с класическите тухлени къщи и с панелните жилища може да е вярно това твърдение.

Моите резерви по отношение на IBT са точно това, което е и гръбнака на технологията – гъстата метална мрежа, бетонът и полистиренът (или казано по народному – стиропор). Да, знам, че полистиренът (полистирол) е материал във почти всички топлоизолации, но докато една изолация със стиропор може да се смени след време, то стените на сградата ти остават. Ще ми се да знам малко повече за влиянието на този материал… може би след 2 поколения в тези японски куполни къщи ще е ясно 🙂

Спори се доколко е вредно да се живее във фарадеев кафез (тоест човешкото биополе да не може да си взаимодейства с магнитното поле на земята). От друга страна се твърди, че и електромагнитния смог е вреден за здравето и съветите са точно в обратната посока – да се екранира жилището (е да де, но с какво точно? Защото “дупките” в решетката трябва да съответстват на дължините на вълните, от които ще се спасяваме). Доколкото се зачетох в pdf-ите в сайта на IBT, разстоянието между нишките стоманена тел е от 8 до 25 см. (Честно казано не успях да намеря надеждна информация по тези въпроси – т.е. нещо различно от “един екстрасенс каза” и “така пише в учебника, по който е учил дядо ми”, но не съм и имала време да търся и чета. Ще се радвам на повечко просветление по темата.)

Последно – за бетона по принцип. В по-големите градове няма как да се избегне, така че системата с полистиренбетон е много добра алтернатива. Ако строя къща в София, със сигурност ще разгледам много сериозно готовите им проекти, има доста модерно изглеждащи и удобни варианти. Но някак си не ми се връзва да се ползва за малка селска къща, вила или изобщо място, където отиваш да си почиваш от града.

Като инженер съм заклет фен на всякакви нови и интересни технологии. Предпочитам електронната си книжка пред печатното издание и рядко имам повече от 3-4 дни годишно далеч от компютър. Като човек съм доста уморена от тях и ми се ще следващата част от живота си да прекарам в зона, свободна от излишен технически шум. 

(Прасунсен няма чак толкова много резерви, ако му гарантират, че излиза 2 или 3 пъти по-евтино от класическа тухлена къща със същата квадратура, вярвам ще успее да намери подход и да ме убеди 😀 )

 

Нов блог за земна архитектура и еко строителство

Или по-скоро глог… И тъй като услугата на dir.bg е в състояние да откаже по-нетърпеливите, а информацията в glinata.dir.bg е много интересна, иска ми се някак си да я споделя с кратък анонс…

  • Непечената глина като строителен материал: мръщете се колкото искате – Великата китайска стена е построена от камъни и трамбована глина и е просъществувала… 2300 години?! Колко сгради от прехвалените съвременни материали ще изкарат толкова? Жилищата от непечена глина са топли през зимата и прохладни през лятото, а относителната влажност в тях е най-подходяща за човешкия организъм.
  • Английският коб: защо си мислиш, че хобитските къщи са само в книгите на Толкин? Всъщност  къщите от глина и слама са характерни за Англия и Уелс от XI до XIX век, като само в Югозападна Англия са запазени около 20 000 такива къщи, честно неремонтирани от векове.  Този тип къщи изживява своето възраждане в Англия и има фенове на много други места. Искате да си построите хобитска къща? Инструкции и рецепти има тук.
  • Старата къща: За архитектурата на старите къщи има издадени много книги и учебници, но строителните им конструкции и рецептите на старите майстори все още не са добре проучени. По нашите земи в миналото са се строели дървени, каменни и кирпичени къщи…
  • Екоселищата – между мечтата и реалността: “Нашето общество е обременено от разочарования. Много проблеми са резултат от отчуждението на човека от природата, от другите хора и… от самият себе си. Ние експлоатираме природните ресурси, ние експлоатираме болшинството от световното население, и все още усещаме неудовлетворение и страдаме от стрес…” Интересни факти за съществуващите по света екоселища, с техните културни, социални и екологични аспекти.
  • Ренесансът на трамбованата глина: Знаехте ли, че Антонио Гауди и Франк Лойд Райт са правили проекти за сгради от трамбована глина? Аз не. И ми беше интересно да прочета за това.
Благодаря на арх. Георги Георгиев за интересната информация, илюстрациите и видео информацията в неговия блог

Abitare & Bravacasa – неочаквано добра…

Рядко се връзвам на реклама и още по-рядко си струва. В този случай не сбърках. Новият, ноемврийски брой на “Bravacasa” върви в комплект с пилотния брой на български на списанието за архитектура, дизайн и изкуство “Abitare”.

Какво ме впечатли в тандема:

  • Курс по проектиране на Енцо Мари: малката доза потупване по рамото и усмивка, от която определено имах нужда.
  • Петият елемент: Необичайна, привлекателна, уютна… и глинена. Къщата в село Баня (арх. Кирил Кирилов, инж. Михаил Михалев) е изградена от ръцете на собствениците си. Буквално. Селекцията на снимките в списанието е доста по-добра, отколкото в сайта… не знам защо QM пренебрегват така онлайн версията си.
  • Къщата Термос от рубриката SOS Abitare или защо не бих живяла в нещо толкова авангардно.
  • Блок 647 в Люлин: да изпреварим “побългаряването” и “усвояването” още на етап проект.
  • Градил Илия килия: Тодор Колев и Харалан Александров за страстта на българина към недвижими имоти.
  • “Къща за гости” от Виргиния Захариева: само си “плакнах” очите… много интересен материал, просто съм далеч от тези мащаби. И все пак веранда с дървен дъсчен под и малко тучна зелена морава е мечта, която можем да си позволим да обърнем в реалност.
  • Повърхности: селекция от най-интересните стенни и подови облицовки от различни материали. Знаете ли какво е лукон? Бетон с оптични влакна… има якостта и плътността на армиран бетон, но светлината и сенките прозират през бетона. 
  • Личният Албум на Ани Лийбовиц… отново. Този месец имаше достатъчно статии на тази тема къде ли не, но на мен някак си не ми омръзва.
  • Градежът или какво е да живееш в склуптура на Павел Койчев.
Почти не ми се случва да намеря толкова материал за четене в едно списание на QM… обикновено ги купувам, за да гледам картинки. Този път ме изненадаха приятно. За 8,50 лв получваш двете списания – струва си пробата, като се има предвид, че Abitare ще е на цена 10 лв от следващия брой.

(Честит Рожден Ден, Прасуне 🙂 Следващия да го изкараме в нашата си колибка вече! )