Къщата, която нямаше да полети

Като хард фен на фантастиката би трябвало да изпадна в щур възторг от идеята на Робърт Бруно. Да, харесва ми стоманената му къща – като произведение на изкуството или декор на SF сериал по “Фондацията”.  Дори ме кефи ретро звученето й (все пак е започната през 1974-та).

 

(Флаш версия на филмчето има тук

Но ако ще живея на Земята, едва ли ще е в нещо такова – много желязо, много остри ръбове… и освен ако не върви в комплект с робот, бършещ прах, преобразуващ ръжда и подсилващ заварки – доста непрактична за всекидневна употреба 😀

(Инфо за този проект има и в sgrada.com, а аз благодаря на Надя, че ми я показа)

с. Стефаново, Добруджа

В Стефаново попаднахме не точно с идеята да гледаме имоти, но кой би опитал да спре страховитата Кот с нейния фотоапарат? Пък и оказа се, че и в равнината има чар, който донякъде ми бе убягнал в няколкото летни месеца, които съм прекарал там като юноша бледен.

Първата голяма разлика в сравнение с почти всички места, които обиколихме в търсене на място за живеене, е че в Добруджа е равно – горе долу докъдето ти стига погледа, ако изключим редовете дървета, посяти да разграничават нивите. Парцелите са равни и квадратни – няма борба за всяка педя земя, както по Искърското дефиле и особено в с Реброво.

Стефаново се намира на 7 км от град Добрич в посока към курорта Албена, на хубав, добре поддържан път. На местно ниво разстоянието може би изглежда значително, но от гледна точка на софийски жител, това си е по-близо до центъра от Люлин или Младост. Общественият транспорт е уреден с автобуси, които преминават няколко пъти на ден. С кола пътят е не повече от 5-10 минути.

Селото като цяло е доста цивилизовано и има 4-5 магазина и заведения, училище и детска градина. Водопровод има навсякъде, но отходните води засега отиват в септични ями. Докато се разхождахме с Кот видяхме и суичовете на два интернет доставчика, както и антени на Булсатком. Май основният проблем за хора като нас в такова място биха предизвикали честите спирания на тока.

За разлика от планинските села, които обикаляхме досега, Стефаново, а и много други равнинни села, е концентрирано около пътя – дълго може би 2 километра, но широко едва 500 метра, ако не и по-малко (има 3-4 реда дворове от всяка страна на улицата).

Повечето къщи в Стефаново са добре поддържани.

Като във всяко уважаващо се село, има и животни

.

Пътят е прав и равен, както и всичко останало.

Някой май е използвал жп елементи, за да изгради пристройка.

Може и да не са модерни, но на нас градинските джуджета ни харесаха (А в новата къща специално за Кот ще инсталирам зловещи клоуни).

Ето и едно от по-забележителните заведения.

Съботно Своге

Тази събота ходихме да си кажем изискванията и да поискаме оферта с точна цена за къщата. Някак си със смесени чувства ще го изпратя този ден… и хубаво ми беше, и леко притеснително, и се поядосах малко, и пропуснах…

Плюсовете и минусите

  • Своге си е все така много красив град. И във фургон бих живяла тук, ако се наложи. (виж галерията долу)
  • Някой добър съсед ни е окосил ливадката 🙂 Ахам, знам, че е заради сеното, не от човеколюбие… просто се чудех дали няма да се наложи да платим на някой да го направи, в случай, че е много обрасло. Обичам ситуациите, в които всички печелят.
  • Къщите на Брацигово са с нови цени от 1 септември. Ние сме си виновни, че се мотахме и ходихме на почивка, вместо да се правим на инвеститори през отпуската, ама… Не знаем още колко е повишението, надявам се да не ни откажат от идеята тези нови цени. В краен случай линка на rosko към една доста изгодно звучаща оферта остава…
  • Пропуснах 1-вия рожден ден на 4-тия си племенник. Жив и здрав, хлапето ще има други рожденни дни, на които ще отида, обещавам тържествено 🙂
  • С Прасунсен сме типични граждани-будали. Отидохме в Своге, отидохме на парцела си, там има плодни дръвчета… в бързината не само не си набрахме нещо, ами дори и не погледнахме какви точно са. По съседско инфо – орех, дюля и джанка… ама имаше и още дървета. В замяна на това, като се прибрахме в Сф, минахме през ХИТ и си напазарувахме плодове. Загубена работа… 😉

Влаков преглед на печата

Продавачките на вестници и списания на софийска гара определено много ни обичат – щом се появим, изкупуваме всичките им нови списания за къщи и градини. Скоро не бях намирала сп. Exterior, даже мислехме, че е спряно… новия бр. 10 на списанието беше приятна изненада 🙂 – цялото беше посветено на екологията, устойчивото строителство, алтернативния начин на живот, а и имаше дебело life style приложение с доста интересни статии на същата тема.

Статията “Карат ли се дърветата” като че ли ми беше най-интересна…

Папаращини

Е… бях обещала да я снимам пак! Онази невероятна къща-замък. Специален поздрав за Achkata със снимките по-долу:

По-стандартно изглеждащата страна на замъка, откъм улицата. 

Портата отблизо :)

Портата отблизо. Вече не ги правят такива 🙁

Дворната врата беше открехната и се присламчих, за да избегна решетките на оградата. от бръшляна и цветята в двора обаче, се вижда по-малко отколкото предния път, напролет.

Докато се опитвах да хвана повече подробности от самата къща, по терасите на съседните сгради се появиха любопитни съседи. За съжаление обезпокоих леко владетелката на замъка, но пък получих официално разрешение да си щракам 🙂

В съседната къща симпатични възрастни дами си бяха устроили частно парти. Поредната пристигнала се съгласи да ми позира, докато катереше многобройните стълбища.

Типична конфигурация на къща по дефилето. Гаражът е на улицата, на едно ниво с покрива почти… а тук в случая има 3 етажна къща надолу, чиито основи се губят в тераси, стълби и зеленина.

Като тази сякаш висяща във въздуха платформа – стълбището на къщата, чийто вход е пак някъде надолу.

Хлапе си играе на стълбите към къщи.

Сградата на общината. Просто ми хареса тази покрита със стъкло “беседка”.

И друга обществена сграда (Есграон, архив, гражданска защита). Някак си човек има по-голямо доверие в институциите, ако се отнасят грижливо към околната среда, която обитават.

Кредит ли?

Мрънкам си, просто още няма какво да напиша.

В рекламите разни щастливи хорица клатят глави и па-паткат… а аз след 2 седмици мотане, 3 срещи с мобилен банков консултант и 2 часа попълване на всякакви фермани все още не мога да се добера до прост потребителски кредит от 5000 евро.

След всяка среща (на която ти свалят звезди от небето точно като в рекламата) следва един телефонен разговор с централата, в който учтиво ти обясняват, че има и още нещо, което не са ти казали… демек няма да стане твоята при тези хубави условия, но може да стане, ако…

Добре, бе хора… кому е нужно да си губим времето взаимно? Ми кажете всичко от първия път – нали ако не успея да отговоря на всичките ви условия, така или иначе няма да ви стана клиент.

Идея нямам каква е логиката за хора, които всичко до сега са успявали да си напазаруват кеш, да е по-трудно, отколкото за такива, които до такава степен са се набълбукали с кредити, че и гащите им са собственост на банката :-/

Мрънкам си само де… докато чакам следващото условие, за което са пропуснали да ми кажат.