Няма ни, защото е малка лудница:

• Шефът ми реши да смени офиса точно по средата на супер важен, супер спешен и супер капризен проект, та вместо да си чертая следващите стаи, в почивните дни пренасям кашони и правя стикери, с помощта на които всеки идиот да може да паркира гадната си кола…
• Прасунсен се прибра от Индия с нов проект, нов екип и кратки срокове.
• Любимите ми клиенти (повечето от които вече приятели и по тази причина няма как да им тегля една благословия) решиха, че през лятото аз по default съм свободна и дай да ъпдейтнем всички сайтове точно през август.
• Купих си колело. До новият офис ми е доста бързо и удобно, а и за Своге това ще е подразбиращия се начин за придвижване 🙂 Така де… нали това е идеята да се местим на такова място – край на трафика, на гадния смог и на обездвижването. Цяла седмица дзяпах сайтове с велосипеди 🙂

Но вече имаме предварителни договори за ток и вода, така че мечтаната къща е една идея по-близо. Следва темата, в която описвам как сме открили перфектния потребителски кредит (някой има ли идеи къде да го търсим?!) и как вземаме разрешение за строеж.

btw в ЧЕЗ отново има промени… ходете там само с предварително попълнени бланки. И не, че става по-бързо… пак си чаках 1 час при 15-тина човека в чакалнята. За това пък Прасунсен приключи с водата в Своге за 2 часа с 1 ходене.

Не бе… не ми се свидят 7 лева. Месечно купуваме списания за минимум 70, голяма част от които имат повече реклами от тези 72 страници. И не е като да не ми се е налагало да плащам за каталози – разбираемо е, когато каталогът съдържа скъпи мостри и ти се ще да отсвириш колекционерите на рекламни материали, които нямат интерес към продуктите ти. Обаче каталог, маскиран като периодично издание и продаващ се в будка със списания… е те този маркетингов подход направо ми изкърти миФката 🙂

За какво иде реч?

За ей този каталог за сглобяеми къщи на “Братя Пашкулеви”:

Мернах го съвсем случайно в магазинчето, от което вечер си купувам бира и списания. Няма голям избор на заглавия, но работи до късно и понеже собственикът вече ме познава, съвсем по приятелски ме предупреди: “Ми то това май не е списание… на каталог прилича. Разгледай го, ако искаш, опаковката е разскъсана.” Поразлистих го малко, но го взех – все пак темата живо ме интересува, а точно към къщичките на завода в Брацигово се бяхме ориентирали. Дори се позачудих дали не е рекламния каталог към някое списание, но найлоновото фолио му пасваше точно, а и цената е написана на корицата. Както и това 1/2008, което се надявах да означава бр.1 от списание, което ще третира точно тази тематика…

Е, това бяха само надежди. В каталогът има само инфото, което съдържа и сайта на фирмата. Поспестена е малко от полезната информация в сайта (предполагам, за да се спести от печат) и доста от информацията, която я няма там и би ме запалила по този тип строителство. Да, снимките на къщите са хубави (и водния знак по тях разбирам защо го има), плановете – грамотно направени, хубаво е, че има ориентировъчни цени и ако ги нямаше 2-те страници с техническа информация накрая наистина щях да се ядосам, но…

Това все пак е каталог на 3 езика, с банални рекламни фрази (14pt bold), дизайн от 90-те на миналия век и читав печат (някакво пловдивско издателство “Зеница-Ида”).  Разбирам, че “Братя Пашкулеви” ООД нямат финансовата възможност на Selamore, чиито каталози са наслада за сетивата и са безплатна притурка към доста по-дебели и с повече полезна информация списания за 5 лв, но да продаваш такъв каталог си е жива излагация.
Най-малкото, защото хората, които биха дали 7 лв, за да научат нещо повече за сглобяемите къщи на завода в Брацигово имат интернет, вече са намерили сайта и са прочели оскъдното инфо там.

Направете го това списание на вестникарска хартия, бе хора! Намалете размера, намалете шрифта, смалете илюстрациите (така ще отпадне и опасността да ги крадят конкурентите ви), пуснете си блог в сайта (това няма да ви струва нищо като разходи), но напишете нещо повече за работата си, нещо от кухнята, нещо полезно дори и за тези, които няма да ви станат клиенти (защото те имат близки и приятели, които може и да станат). Защо ни принуждавате да четем чуждоезични сайтове, за да станем фенове на това, което после вие ще ни продадете? Защо се налага да търсим, пресяваме и анализираме информацията, която би ни убедила да станем ваши клиенти?

Защо карате нас, потребителите, да пишем статии за това, от което вие, производителите, разбирате най-добре?